№ 204
гр. С., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500883 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Г. и АС. Р. В. против решение
№ 260102 от 30.08.2021г. по гр.д.№ 282/2020г. на РС-И. в частта му,с която е
допусната делба на цялата двуетажна масивна жилищна сграда със
сутерен,находяща се в с..В., Община И..Претендира се допускане до делба на
жилището,намиращо се на втория етаж.Съдът неправилно игнорирал
възраженията на въззивниците за изтекла придобивна давност в полза на
техния баща Р.М.М. .В доклада по делото не дал необходимите указания за
доказване продължаване владението на наследодателя.
Ответникът по жалбата ИР. М. М. я оспорва.В отговора по чл.131 ГПК
ищците твърдели,че Р.М. е придобил по давност първия етаж и гаража и
живял в първия етаж и съседните му избени помещение от построяването на
сградата до смъртта си на 03.01.2019г.В първото заседание не възразили по
доклада и не поискали свидетели за установяване продължаване владението
на наследодателя.Първоинстанционният съд не допуснал процесуални
нарушения и обосновано установил,че сградата е проектирана като
еднофамилна и не е ползвана като обособени индивидуални жилищни имоти.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима, но неоснователна.
За да обоснове решението в обжалваната му част,
първоинстанционният съд е приел,че процесната сграда е двуетажна
1
еднофамилна,проектирана като такава и завършена през 1988г.,позовавайки
се на приетите СТЕ и строително-техническата документация,както и
договори за покупка на строителни материали.Със завършване на строежа
право на собственост върху сградата и гаража са придобили С. М. и М.М. в
СИО.Те са родители на И.М. и баба и дядо на М. и А. –последните са деца на
техния син Р.М.М..М.М. е починал на 16.03.2003г. и на осн.чл.9, ал.1 вр.чл.5,
ал.1 ЗН неговите наследници-съпругата С. М. и децата И.М. и Р.М. са
придобили идеалните части,притежавани от него-по 1/3 ид.ч. всеки, от
еднофамилната жилищна сграда и гаража.На 01.02.2019г. С. е продала на И.
притежаваното от нея 4/6 идеални части от двуетажната жилищна
сграда,построена с отстъпено право на строеж върху държавна собственост в
с.В. ,ул.“П.Я.“ 13, съставляващ УПИ Седемнадесето за имот 31 в кв.65 по
плана от 2009г.Съдът е приел,че предмет на сделката е и гаражът,който се
намира в сутерена на сградата.Същият е самостоятелен обект на собственост
и независимо от фактическото му ползване за жилищни нужди е останал
обект на индивидуална собственост-гараж поради липса на одобрен
архитектурен проект за промяна на предназначението му и доказателства за
дадено съгласие за приобщаването му към други помещения.В нотариалния
акт за продажбата площта на гаража не е изключена от общата площ на
сутерена.Възражението за изтекла давност в периода от 1988г. до 03.01.2019г.
в полза на Р.М. по отношение на първия етаж и гаража съдът е приел за
неоснователно.Ако някой от сънаследниците желае да придобие частите на
другите наследници по давност,той трябва не само да установи фактическа
власт ,но и недвусмислено да демонстрира,че владее частите на останалите
наследници за себе си.Владелецът следва да докаже не само че владее
имота,но и че го владее за себе си.Съдът е приел,че Р.М. не е демонстрирал
такова намерение,обосновавайки се с анализ на свидетелските
показания.Поради твърдение на въззивниците,че първоинстнационният съд е
интерпретирал неправилно свидетелските показания, въззивният съд е
допуснал по двама свидетели на страните,но техните показания не налагат
изводи в обратния смисъл.Свидетелката И. е посещавала имота инцидентно
по време на летен лагер,на басейн и барбекю.Забелязала е само,че Р. живее на
първия етаж и С. в сутерена.“0 дни след смъртта на Р. посетила имота с М.,да
помогне за почистването, както и „латото с децата“.Свидетелят Н. също е
гостувал в имота през периода от 2000 до 2008г. и видял,че Р. обитава първия
етаж; 40 дни след смъртта му ходил еднократно с М. в имота ,както и още
веднъж в неуточнен момент..Свидетелят Г. установява,че Р. е живял на
първия етаж „ от стълбите вдясно в стаята „ и че никога не бил виждал
дъщерите му в имота. Свидетелят А. отрича да е виждал в имота
наследниците на Р. след погребението му.Тези показания не съдържат
достатъчно данни-достоверни и трайни впечатления за демонстрирано своене
на имота от Р. и неговите наследници.Ето защо решението следва да бъде
потвърдено.
Въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция 900 лв. адвокатско възнаграждение
преведено по банков път съобразно приложения договор и банково
2
бордеро.Неоснователно е възражението за прекомерност на хонорара,тъй като
съответства на материалния интерес и сложността на делото и предвид
факта,че хонорарът е от порядъка на сумите,платени от самите въззивнички
за адвокатски възнаграждения-М. е заплатила 1100 лв.,което са посочени в
списъка за разноски и договора, а А. е заплатила хонорар 820 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260102 от 30.08.2021г. по гр.д.№ 282/2020г. на
И.ския районен съд.
ОСЪЖДА АС. Р. В. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“Ч.Р.“ №
40,ет.4,ап.19 и М. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ж.к.“Х.Д.“ № 1323
,вх.А,ет.4, ап.14, да заплатят на ИР. М. М. с ЕГН ********** с адрес
с.В.,ул.“П.Я.“ № 13, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 900 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3