Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 72

гр. София, 09.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 210 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЕЦЪТ – Т.Д.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.П. от САК и адв.Л. Г. от АК П., със съдебен адрес:*** е предявил срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.И.Д. и Р. С. Б.обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща  застрахователно обезщетение, за претърпените от ищеца неимуществени вреди  - болки, страдания и битови неудобства, породени вследствие настъпило на 30.09.2017г. ПТП в гр.Ботевград, при самокатастрофиране на МПС марка „Фиат”, модел „Браво”, с рег. № СО 6473 ВР, управлявано от Р. Х.Н., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.10.2018г. до окончателното й изплащане.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 30.09.2017г. е пътувал като пътник до водача на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Браво”, с рег. № СО 6473 ВР, управлявано от Р.Х. Н.. Последният се движел с несъобразена скорост след напускане на автомагистрала „Хемус“, на разклона за гр.Б., след тунела, в близост до бензиностанция „Лукойл“ и загубил контрол върху автомобила, вследствие на което се блъснал челно в електрически стълб от страната на пострадалия пътник – ищец.

            Самокатастрофиралото МПС било застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица № BG/33/117002096047, сключена за периода от 28.07.2017г. до 28.07.2018г. По случая било образувано и ДП № 411/2017г. по описа на РУ на МВР – Ботевград и пр.пр. № 1070/2017г. по описа на РП-Ботевград.

            Ищецът сочи още в исковата си молба, че след ПТП бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н “ ЕАД за периода от 30.09.2017г. до 06.10.2018г. с тежко счупване на лявата подбедрица, което му причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от 6-7 месеца, както и със средностепенна мозъчна контузия, както и с тежка съчетана гръдна и коремна травма. На ищеца била извършена на 30.09.2017г. оперативна интервенция.

            След изписването от болницата, ищецът поддържа, че бил 3 месеца на легло и не можел да се обслужва сам, поради което бил зависим изцяло от чужди грижи. Приемал също силни обезболяващи лекарства.

            На 10.01.2018г. ищецът бил опериран повторно за отстраняване на имплантирани уреди от костта му – тибия и фибула.

            В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на пострадалия се влошило – трудно се предвижвал, изпитвал болки при промяна на времето, получил и хронично посттравматично главоболие, гръдни и коремни болки.

            Ищецът поддържа още, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинените вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество „З” АД, ЕИК - застрахователна полица № BG/33/117002096047, валидна за периода от 28.07.2017г. до 28.07.2018г.

            Излага, че на 03.07.2018г. с молба е претендирал от ответното дружество изплащането на обезщетение за неимуществените вреди, причинени му в резултат на процесното ПТП. Към настоящия момент ответникът не се бил произнесъл положително по претенцията му, а законоустановеният тримесечен срок бил изтекъл.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „З” АД, ЕИК . да му заплати сумата в размер на 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства, вследствие настъпило на 30.09.2017г.  ПТП в гр.Б., при самокатастрофиране в електрически стълб на МПС марка „Фиат”, модел „Браво”, с рег. № СО 6473 ВР, управлявано от Р.Х.Н., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.10.2018г. до окончателното й изплащане.

            С определение от 29.10.2018 год. съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищецът от заплащане на държавна такса за производството по делото.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като неоснователни. Оспорва се от ответника механизмът на настъпилото ПТП, описан в исковата молба, авторството на деликта, наличието на такъв, както и наличието на неимуществени вреди за ищеца и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Излага се от ответника, че представените към исковата молба доказателства – протоколи са съставени 7 месеца след ПТП и тяхното съдържание не обосновава извод за вина за настъпилото ПТП на Р.Н.. Твърди се от ответника, че автомобилът участвал в ПТП не е бил управляван от Н., а от ищеца. Направено е от ответника възражение, че не е налице покрит риск по процесната застраховка, предвид оспорването на авторството на деликта и при условията на евентуалност възражение за намаляване на отговорността на застрахователя, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради непоставен обезопасителен колан.

Ответникът счита, че претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени  вреди е недължимо, съответно - завишено и несъответстващо на принципа на справедливост, както и на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. В отговора на исковата молба се оспорва и момента, от който се претендира законната лихва върху застрахователното обезщетение.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендира се и за направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от представеният с исковата молба протокол за ПТП № 1637784 от 30.09.2017г. на РУ на МВР – гр. Ботевград е, че на същата дата, в 06.00 часа в гр.Б., Вилна зона „Зелин“, под бензиностанция „Лукойл“, автомобил с рег. № СО 6473 ВР, се е ударил челно в електрически стълб, находящ се в дясно на пътното платно и е напуснал мястото на ПТП.

Установява се от представеният по делото заверен препис на протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2018г. /съставен няколко месеца след ПТП/, че местопроизшествието не е запазено.

С писмена претенция вх. № 001/818 от 04.07.2018г. до ответника по делото, ищецът е претендирал заплащането на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 30.09.2017г.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от заключението на която, не се установяват по категоричен / а не предполагаем/ начин правно релевантни факти, като механизъм на настъпване на ПТП и имало ли е възможност на да се предотврати ПТП. Вещото лице сочи, че за посоката на движение на процесния автомобил може да се съди единствено от копието на протокол за ПТП №1637784/30.09.2017г., съставен от В. В. - мл. автоконтрольор при РУП Ботевград, в който в изготвената Схема на ПТП е показан лекият автомобил, отклоняващ се в дясно към стълб, като в ляво е вилна зона „Зелин", а в дясно - двора на бензиностанция „Лукойл". Т.е. в случая посоката на движение на лек автомобил с регистрационен номер СО 64 73 BP, към момента, непосредствено преди ПТП е била от към платното за движение по АМ „Хемус" в посока С. – В., към гр. Б.. Установява се от заключението на вещото лице още, че скоростта на движение на лекия автомобил, съгласно Протокол за оглед на веществени доказателства от 08.05.2018 г., изготвен от М. П. - разследващ полицай при РУП Ботевград и дълбочината на деформациите, намиращи се в челната част на автомобила, към момента, непосредствено преди удара в бетоновия стълб е била около 50 км/час. Видно от изводите на вещото лице е още, че автомобилът се е ударил в основата на железобетонен стълб от електроснабдителната мрежа на гр. Б., като след приключване на ударния процес, автомобилът се установил в мястото на удара. Това давало основание да се определи, че към момента преди удара, този автомобил не бил извършвал ротационни движения -липсвали вторични деформации по купето, посоката на деформацията в предния капак над двигателя била успоредна на надлъжната ос на автомобила.

От прието от съда заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че съобразно приложената медицинска документация по делото, в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът Т.Д.Е. е получил следните травматични увреждания: Триглезенно счупване на лявата подбедрица,лекувано оперативно. Увреждането по своето естество представлявало нарушаване на целостта/счупване/ на външния и вътрешния глезен и задния ръб на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Последиците били трайно затруднение на движението на левия долен крайник. При подобни увреждания лечебния процес протичал двуетапно, ако не се наблюдават усложнения. При първия етап се правела кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата, а при втория по оперативен път се отстранявал метала.

В конкретния случай при отстраняването на метала е настъпило инфектиране на раната, което наложило оперативното отстраняване на мъртвата тъкан и медикаментозна терапия при съответен болничен престой. И в трите случая на хоспитализация били проведени задължителните лабораторни изследвания, както и консултации.

При този тип увреждания вещото лице сочи, че възстановителният процес приключвал за около 6-7 месеца, за който период функцията на крайника следвало да бъде възстановена в пълен обем. Липсата на медицинска документация след дата 27.01.2018г., както и непровеждането на личен преглед не позволили на вещото лице да отговори до каква степен е настъпило възстановяване в конкретния случай.

Предвид тежестта на травматичното увреждане и засягането на сложна става, каквато била глезенната не можело да се очаква крайникът да бъде възстановен във вида, в който функционирал преди увреждането. Обичайните остатъчни прояви след подобни увреждания били ограничение в обема на движения, промяна в походката, болезненост при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, които оставали до живот.

Вещото лице установява, че механизмът на получаване на констатираното увреждане било грубо механично въздействие в областта на стъпалото-удар съчетан с огъване, което по своето естество представлявало високоенергийна травма. От наличния снимков материал по делото и видимите тежки деформации на купето на автомобила вещото лице прави извод, че травмата е причинена от контакт с пода на шасито, който се бил деформирал ударно в момента на произшествието. Начина на деформация на предната част на купето на автомобила, както и ангажирането на левия долен крайник на пострадалия, определяли неговото положение на предна дясна седалка в момента на удара. Анатомичната локализация на причиненото увреждане, както и пластичните деформации на автомобила получени при процесното пътнотранспортно произшествие давали основание да се твърди, че със или без поставен обезопасителен колан биха настъпили констатираните увреждания при ищеца.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите С.Г. и В. В.. Първият свидетел не установява правнорелевантни факти по делото. Вторият свидетел сочи, че в момента на ПТП, процесното МПС било управлявано от Р.. Той отишъл при ищеца с баща си да се пазарят да няма дела. Свидетелят сочи, че той по прякор бил „бамзето“. Баща му бил „голямото бамзе“. Дошли, след като Т. бил изписан, 3-4 седмици след катастрофата. Р. бил с патерици и на главата имал превръзка, там, където си бил забил главата в колата в горния ляв ъгъл.

Свидетелят установява още, че около половин година след инцидента ищецът бил с патерици, 4-5 месеца със сигурност. Това, което работел преди катастрофата, не можел да го изпълнява вече. Започнал да помага на брат си в сервиза му за телефони. Преди това помагал на баща си, който имал сервиз за гуми. След катастрофата не можел да излиза. Вече не спортувал. Преди това постоянно спортувал. Тежък физически труд не можел да работи. Имал три оперативни интервенции и му предстояла четвърта. Според свидетеля имало промяна в качеството му на живот, сега не водел начина на живот, който водел преди. Ищецът имал намалена физическа активност. Свидетелят излага, че е адвокат и е бил довереник на ищеца в досъдебното производство за ПТП.

            Установява се от представената по делото застрахователна полица, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС , с рег. № СО 6473ВР, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № BG/33/117002096047 от 28.07.2017г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото не бе установено от събраните гласни и писмени доказателства /показанията на св.В., Констативния протокол за ПТП от 30.09.2017г., както и от протокола за оглед на местопроизшествие/ по несъмнен и категоричен начин, чрез пълно главно доказване, кой е водачът на МПС участвало в твърдяното от ищците ПТП. Свидетелят В. не е очевидец на процесното ПТП, а неговите показания са базирани на субективна му преценка от проведени впоследствие срещи с определени физически лица. Ищецът дори не индивидуализира кой точно е управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП, тъй като в исковата си молба не сочи ЕГН и адреса на лицето Р.Н. – твърдяно като водач на автомобила. В този смисъл в настоящото съдебно производство не се установи авторството на деянието довело до процесното ПТП, поради което и предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени само на това основание.

Не се установи по делото и механизмът на извършване на ПТП. Автомобилът, който се твърди, че е участвал в процесното ПТП не е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, който е приет по делото като писмено доказателство, а само и то частично в протокола за ПТП. Последният обаче не се ползва с материална доказателствена сила. Според чл.125а, ал.1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото на пътнотранспортното произшествие. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл.125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Заключението на вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза, се основава на представените по делото два протокола, които нямат обвързваща доказателствена сила досежно механизмът на процесното ПТП, поради което и заключението не установява по категоричен начин механизмът на процесното ПТП.

Нещо повече – не се установи по делото, че ищецът е пострадал именно при твърдяното ПТП. Служителят на МВР посетил ПТП не е съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /приложение 1 от наредбата/, а е съставил само протокол за ПТП с материални щети /приложение 2 от наредбата/.

Независимо от горното следва да се посочи, че не се установи по делото и противоправното поведение на водача на процесния автомобил. Вещото лице изготвило авто-техническата експертиза установи, като взе предвид деформациите на процесния автомобил, че скоростта на автомобила преди удара е била 50 км/ч, т.е. законосъобразна за конкретния пътен участък.

            Ищецът в противоречие с възложената му доказателствена тежест не установи, че уврежданията му, съответно претърпените вреди от тях са пряк резултат от участието му в твърдяното ПТП.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно ищеца.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Ищецът с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на 470 лева – 400 лева за депозити за възнаграждение на в.л. по назначени експертизи и 70 лева – разноски за призован свидетел.

Претендира се от ответника и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.П. от САК и адв.Л. Г. от АК П., със съдебен адрес:*** срещу „З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.И. Д. и Р. С. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща  застрахователно обезщетение, за претърпените от ищеца неимуществени вреди  - болки, страдания и битови неудобства, породени вследствие настъпило на 30.09.2017г. ПТП в гр.Б., при самокатастрофиране на МПС марка „Фиат”, модел „Браво”, с рег. № СО 6473 ВР, управлявано от Р. Х. Н., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.10.2018г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т.Д.Е., с ЕГН ********** да заплати на „З.” АД, ЕИК . сумата от 920 лева, съставляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: