№ 2008
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 24-4332-010060 от 14.05.2024г. на Началник
Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на Н. И. С. са наложени „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наред с това на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР на С. са отнети и 15 контролни точки.
От името на Н. И. С. (чрез адв. В. Д.) е подадена жалба срещу това Наказателно
постановление. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при липса на компетентност, в противоречие с
административно – производствените правила и материалния закон. Заявява се, че нямало
мотиви и описание на нарушението. От НП не ставало ясно какви са фактите и
обстоятелствата, поради които е прието, че С. е извършил вмененото му нарушение.
Претендира се за неспазване на разпоредбите на ЗАНН, вкл. и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
жалбата се посочва, че положеният подпис на административно – наказващ орган в НП не
бил на посоченото лице. Твърди се, че не били спазени и сроковете за съставяне на АУАН и
за издаване на НП. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно
постановление и да присъди сторените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Н. И. С. не се явява лично, но се
представлява от адв. Д.. В съдебното заседание на 17.09.2024г. адвокатът заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.03.2025г. не вземат
участие нито жалбоподателят С., нито адв. Д. и съответно не изразяват становище по
1
съществото на спора.
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС в нито едно от съдебните заседания на 17.09.2024г., 10.12.2024г. и
04.03.2025г.
В писмо с вх. № 207204 от 24.06.2024г., подписано от Началник Сектор при ОПП –
СДВР, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски.
Въпреки, че в нито едно от съдебните заседания, проведени пред СРС, не се явява
процесуален представител на въззиваемата страна, по делото има депозирани писмени
бележки от Г. с вх. № 395243/05.12.2024г. и с вх. № 72815/28.02.2025г. С тях се иска съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да потвърди процесното
Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се в хода на
административно-наказателната процедура да не са нарушени сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени
от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като
фактическото описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на
дадената правна квалификация. Според Г. административно-наказателното обвинение е ясно
и разбираемо, поради което наказаното лице не е било възпрепятствано да организира
защитата си. Санкционните норми били правилно приложени и съответствали на
извършеното нарушение. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска
СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата
страна нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е
съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от
съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско
възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 28.04.2024г. около 21:50 часа в гр. София, ул. „Гео Милев” до № 153А, с посока на
движение от ул. „Слатинска” към ул. „Слатинска река” Н. И. С. управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № ****. С. бил сам в автомобила. На посочените по-горе място и време се
намирали Н. М. и Т. И. – полицаи /по това време/ в 01 РУ - СДВР. Те спрели за проверка
автомобила, управляван от Н. И. С.. След като полицаите поискали документите на С., те
усетили мирис на алкохол от него и го попитали дали е употребил такъв, на което С. им
отговорил положително. Поради това полицаите поискали съдействие от ОПП-СДВР, за да
бъде тестван Н. И. С. за наркотици и за алкохол и в тази връзка на място се явил свидетелят
Б. М. (служител на ОПП - СДВР). С. бил тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Резултатът бил отрицателен. Същевременно
2
полицаите предложили на Н. И. С. да бъде тестван и за алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с № ARNA-0142, но жалбоподателят категорично отказал. Свидетелят
Т. И. съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, който бил подписан от С.. Свидетелят Б. М. издал на Н. И. С. талон за
изследване с бланков № 0150812 за явяване във УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София в срок до
40 минути от връчване на талона. На 28.04.2024г. в 23:25 часа на С. бил връчен /срещу
подпис/ талона за изследване с бланков № 0150812.
На 28.04.2024г. свидетелят Б. М. (в присъствието на свидетелите Н. М. и Т. И.)
съставил срещу Н. И. С. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 1156470 за това, че на 28.04.2024г. в 21:50 часа в гр. София, по ул. „Гео Милев”, с
посока на движение от ул. „Слатинска” към ул. „Слатинска река”, Н. И. С. е управлявал
личния си лек автомобил „***“ с рег. № ****, като при извършена проверка срещу № 153А,
водачът категорично отказал да бъде изпробван за установяване на алкохол в издишания
въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0142, като на водача е
издаден талон за медицинско изследване № 0150812. В АУАН е посочено, че Н. И. С. е
нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. С. подписал Акта и получил екземпляр от него срещу
подпис.
Според писмо от УМБАЛ „Света Анна“ с вх. № 251368 от 02.08.2024г. в базата данни
на лечебното заведение няма информация Н. И. С. да се е явил в болницата и да е бил
регистриран на 28.04.2024г. или на 29.04.2024г. за даване на кръвна проба и урина за
изследване.
Въз основа на АУАН Серия GA № 1156470 от 28.04.2024г. и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, с допълнението, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, срещу Н. И. С. е издадено Наказателно постановление № 24-4332-
010060 от 14.05.2024г. от Началник Сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца, а на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 15 контролни
точки.
Това Наказателно постановление е връчено на Н. И. С. срещу подпис на 20.05.2024г.
На 03.06.2024г. по електронна поща директно в СРС е била подадена жалба срещу
това Наказателно постановление от Н. И. С. чрез адв. Д.. Жалбата е заведена в СРС под №
183137 от 04.06.2024г.
С Разпореждане на Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно
отделение от 05.06.2024г. е изискана преписката от административно – наказващия орган. С
писмо на ОПП – СДВР с вх. № 207204 от 24.06.2024г. административната преписка е
препратена на СРС и на 25.06.2024г. е образувано настоящото НАХД № 8904/2024г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1156470 от 28.04.2024г.;
съобщение, изпратено по електронна поща от адв. Д. до СРС; талон за изследване с бланков
№ 0150812; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози; справка – картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-11284
от 23.12.2021г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от
28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.;
писмо от УМБАЛ „Света Анна“ с вх. № 251368 от 02.08.2024г.), както от показанията на
свидетелите Н. М., Т. И. и Б. М., дадени пред СРС.
Показанията на свидетелите М. и М. се явяват неинформативни относно предмета на
доказване по делото, тъй като и двамата нямат съхранен спомен за проверката. Поради това
СРС не постави в основата на фактическите и правните си изводи тези гласни доказателства.
Същевременно е редно да се посочи, че доколкото думите на св. М., че има негов подпис в
АУАН на свидетел № 1, респ. думите на св. М., че има негов подпис в Акта като
актосъставител се потвърждават от АУАН Серия GA № 1156470 от 28.04.2024г., следва за
тези обстоятелства да се кредитират показанията на Н. М. и Б. М.. Поради това СРС приема,
че Б. М. е съставил Акта в присъствието на Н. М. като свидетел на съставянето на АУАН.
Показанията на св. Т. И. се явяват относими и информативни. Те звучат достоверно,
непредубедено и намират опора в Протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, талона за изследване с бланков № 0150812 и в
АУАН Серия GA № 1156470 от 28.04.2024г. Поради това съдът се доверява на показанията на
св. И. за това, че след спиране на автомобила и поискване на документите, са усетили
миризма на алкохол, но С. е отказал да бъде тестван за алкохол, а при тестване за наркотици
е дал отрицателна проба.
Протоколът за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и талонът за изследване са обективни и достоверни писмени доказателства,
което намират опора не само помежду си, но и в показанията на свидетеля И., и в АУАН.
Поради това съдът ги кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на констатациите от АУАН Серия GA №
1156470 от 28.04.2024г., тъй като те се потвърждават изцяло от показанията на св. И.,
отчасти от показанията на свидетелите М. и М., както и от кредитираните по-горе талон за
изследване и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В талона за изследване и в Протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози 21:50 часа е посочен като начален час на
проверката, 23:25 часа е записан като час на връчване на талона, а 23:30 часа като краен час
на проверката. Същевременно в АУАН е посочено, че в 21:50 часа е извършено нарушението
- С. е управлявал лек автомобил „***“ и е отказал да бъде тестван за алкохол. Съдът не
счита, че има противоречие между АУАН, талона за изследване и Протокола за извършване
4
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози относно времето на
извършване на нарушението, тъй като в Акта е посочено изрично, че „при извършена
проверка“ се е установило, че водачът на МПС-то категорично отказва да бъде изпробван за
установяване на алкохол в издишания въздух и доколкото доказателствата сочат, че
проверката е започнала в 21:30 часа, то не е налице противоречие или неяснота относно
времето на извършване на нарушението, още повече, че в АУАН е цитиран талон за
изследване с бланков № 0150812, в който също се сочи, че проверката е започнала в 21:50
часа.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите И., АУАН Серия GA №
1156470 от 28.04.2024г., талона за изследване с бланков № 0150812 и Протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози се доказва,
че на 28.04.2024г. около 21:50 часа жалбоподателят Н. И. С. е отказал да бъде тестван с
техническо средство за алкохол. От тази доказателствена маса се установява също така, че С.
е управлявал по същото време лек автомобил „***“ с рег. № **** в гр. София, ул. „Гео
Милев“, с посока на движение от ул. „Слатинска“ към ул. „Слатинска река“, като лицето е
било само в автомобила.
Писмото от УМБАЛ „Света Анна“ с вх. № 251368 от 02.08.2024г. е обективно и
достоверно писмено доказателство, което съдът кредитира. Въз основа на него се
установява, че Н. И. С. не се е явил в лечебното заведение (посочено в талона за изследване)
нито на 28.04.2024г., нито на 29.04.2024г. и не е дал проби за изследване във връзка с този
казус.
Като официален документ с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства,
съдът кредитира приложената по делото справка – картон на водача. От нея се установява,
че Н. И. С. има предишни нарушения по ЗДвП.
Приложеното на лист 2 от делото съобщение, изпратено по електронна поща от адв.
Д. до СРС има достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и приема, че жалбата е била
подадена по електронен път директно в СРС на 03.06.2024г.
Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-11284 от 23.12.2021г., както и Заповедите
на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г. са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство, също следва да се
кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Даниела Дескова е Началник на
03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което означава, че по силата на
т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се
явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. От Заповед
№ 513з-11284 от 23.12.2021г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. Б. М.
като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал правото да съставя АУАН, включително
5
и този от 28.04.2024г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица и релевираните в обратния смисъл доводи от жалбата се явяват
неоснователни.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложената на
лист 11 от делото Докладна записка, тъй като тя съдържа свидетелски показания на
подписалото я лице, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена
форма. Поради това този документ не е нито гласно, нито писмено доказателство. Освен
това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО;
Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ наличната по делото Докладна
записка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА –
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. и направения по-горе доказателствен анализ).
Твърдението в жалбата, че положеният подпис на административно – наказващ орган
в НП не бил на посоченото лице, не е подкрепено с никакви доказателства, поради което се
явява голословно.
Нарушението, вменено на Н. И. С., се твърди да е извършено на 28.04.2024г. и в
същия ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта на 28.04.2024г. до издаването на НП на 14.05.2024г. е минал
срок, който е по-малък от един месец. Поради това следва, че са спазени и преклузивният 6-
месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
Актът е съставен пред Н. И. С. и пред двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Препис от Акта е връчен срещу
подпис на С.. Поради това СРС приема, че в случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
След служебна проверка настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на обвинението или до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Налице са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от
6
ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано по сходен
начин в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация. Отказът на водача на едно МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е
самостоятелно и отделно нарушение от това да бъде тестван за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Поради това отказът на Н. И. С. да бъде изпробван
за алкохол (с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA - 0142)
представлява нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а отказът на едно лице да бъде
изпробвано за употреба на наркотични вещества и техни аналози представлява друго
/самостоятелно/ нарушение с правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Въпреки че
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа няколко предложения и алтернативи, с оглед на
конкретното словесно описание на административно – наказателното обвинение в Акта и в
НП, СРС приема, че С. е наказан за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Това, че в Акта и в Наказателното постановление е възпроизведено съдържанието на
чл.174, ал.3 от ЗДвП касателно установяване употребата на алкохол не означава, че на Н. И.
С. се вменява отказът да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и
едновременно с това и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Според
съда в чл.174, ал.3 от ЗДвП има четири отделни състава на административни нарушения,
чийто фактически състави са разделени помежду си с „или“ – два от съставите /в
алтернатива/ се отнасят до установяването на алкохол, а другите два от съставите /отново в
алтернатива/ касаят установяването на наркотични вещества или техни аналози.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ясно сочи, че отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
представляват две административни нарушения, алтернативни и самостоятелни от това
лицето да откаже да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това не следва да се смесват фактическите състави на
отделните нарушения. Друг е въпросът, че към момента на съставяне на АУАН няма как да
се знае дали водачът на автомобила ще откаже да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, респ. ще откаже да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради
това и не следва да се смесват фактическите състави на чл.174, ал.3, пр.1, алт.1 и алт.2 от
ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2, алт.1 и алт.2 от ЗДвП.
7
Доколкото законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол, и да не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта, то административно – наказателното обвинение по чл.174, ал.3, пр.1, алт.1
от ЗДвП се отнася само за това, което и с думи е посочено в Акта и в НП, а именно, че
водачът на МПС е отказал да бъде изпробван с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0142.
От тук съдът приема, че е налице съответствие между описаното с думи нарушение и
правната му квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че за съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3,
пр.1, алт.1 от ЗДвП е ирелевантно дали Н. И. С. се е явил или не се е явил във УМБАЛ
„Света Анна“ за даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като на С. не се вменява във вина
неизпълнението на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Поради това в Акта и
в НП не е посочено дали и кога е връчен талонът за изследване на Н. И. С., кога е започнал и
кога е изтекъл срокът за явяване в болнично заведение и съответно дали лицето се е явило
или не в УМБАЛ „Света Анна“.
Нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП в случая е ясно посочено с думи и се
състои в това, че водачът на автомобила е отказал да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер за установяване употребата на алкохол, като техническото средство е
индивидуализирано в АУАН и НП по вид и фабричен номер. Наред с това в Акта и в
Наказателното постановление е посочен по марка, модел, регистрационен номер и
собственик автомобилът, който Н. И. С. се твърди да е управлявал. Записани са датата, часа
и мястото на извършване на нарушението. Поради това този съдебен състав счита, че
нарушението по чл.174, ал.3, пр.1, алт.1 от ЗДвП е ясно и достатъчно подробно описано.
Обезпечено е правото на нарушителя да научи срещу кои факти следва да организира
защитата си. Вписването в Наказателното постановление, че лицето не е дало кръвна проба
за медицинско изследване не следва да се тълкува като нов факт и от там като липса на
тъждество между АУАН и НП касателно описанието на нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1,
алт.1 от ЗДвП, а като описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното
нарушение и които обстоятелства са узнати от административно-наказващия орган в хода на
производството, образувано със съставяне на АУАН на 28.04.2024г., но след неговото
изготвяне. По този начин е изпълнено в пълнота изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Според този съдебен състав са налице всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57,
ал.1 от ЗАНН, поради което СРС приема, че административно-наказателното обвинение е
ясно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху
правото на защита на наказаното лице.
Гореизложеното означава, че не са налице основания за отмяна на Наказателното
8
постановление на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе АУАН, талон за изследване, Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
показанията на свидетеля И. се установява по категоричен начин, че на 28.04.2024г. в гр.
София, ул. „Гео Милев” срещу № 153А, с посока на движение от ул. „Слатинска” към ул.
„Слатинска река” Н. И. С. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ****, бил е спрян за
полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510. За действителността на тези откази законодателят не е
предвидил задължителна писмена форма за действителност. Отказът може да бъде и устно
заявен. В случая в талон за изследване с бланков № 0150812 е вписано, че на 28.04.2024г.
лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабр. № ARNA-0142. От кредитираното по-горе писмо от УМБАЛ „Света Анна“ се
установява, че Н. И. С. не се е явил за даване на проби и изследване за употребата на
алкохол в посоченото в талона медицинско заведение. Това означава, че не са налице
основания, водещи до отпадане на административната отговорност на водача на МПС по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От изложеното до тук следва, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна фактическия състав на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС, че е проверяван от полицаи, че се
изчаква пристигането на служители на ОПП – СДВР на място, за да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, че съзнателно е отказал да бъде тестван за това,
т.е. Н. И. С. е съзнавал всички елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение,
като с поведението си видимо е целял избягване на проверка за употреба на алкохол.
Процесното деяние представлява типичен пример за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1,
алт.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който водачът на автомобила е
отказал да бъде тестван за алкохол. Законодателят не е предвидил настъпване на
обществено-опасни последици, поради което липсата на такива /в случая/ не е извиняващо
обстоятелство. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това, а и с оглед високата степен на обществена опасност на
деянието, както и данните за други нарушения по ЗДвП на Н. И. С., в случая не следва да се
прилага чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер
на 2000 лева. Точно фиксираният брой, вид и размер на наказанията не позволява на съда да
прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че на Н. И. С. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП правилно са му били определени в Наказателното
постановление наказанията „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
9
управлява МПС“ за срок от 2 години (24 месеца).
Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) на водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта (т.е. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП) следва да се отнемат 15
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП не дава
право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
случая на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
извършеното от Н. И. С. нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да му се отнемат 15
контролни точки, т.е. толкова, колкото са посочени и в обжалваното Наказателно
постановление, поради което и тази част от НП се явява правилна и законосъобразна.
Водим от изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на делото не следва да се уважава искането на адв. Д. за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя С..
В писмени бележки с вх. № 395243/05.12.2024г. и с вх. № 72815/28.02.2025г.
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и нормите на чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК учреждението, чийто орган е издал процесното
Наказателно постановление (СДВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура принадлежи ОПП - СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава НП. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело Г. е депозирал писмени бележки, но не е взел участие в нито
едно от откритите съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав. Поради това и доколкото
конкретният правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, СРС приема, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80
(осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-010060 от 14.05.2024г.,
издадено от Началник Сектор при ОПП – СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на Н. И. С. са наложени „глоба” в размер на 2000
лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца, а на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 15
контролни точки.
ОСЪЖДА Н. И. С. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80
(осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11