Р Е Ш Е Н И Е
град София, 30.01.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело
№ 2677 по описа
за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б.Г.Г. срещу съдебно решение № 5202210 от 30.10.2018г., постановено по гр.д.№ 44038/2017 г. по описа на СРС, 2-ро Г.О., 163 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск срещу ответника ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., за отмяна като незаконосъобразни, противоречащи на законовите разпоредби, решенията по т. 1 от дневния ред от Протокола за проведеното на 30.05.2017 г. Общо събрание на Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „********, бул. ********, а именно – решението да се запази досега съществуващата месечна такса за поддръжка на общите части – като взето в нарушение на чл. 51, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 , т. 1 ЗУЕС и решението относно размера на месечната такса за поддържане на общите части за юридически лица с адресна регистрация по адреса на етажната собственост – като противоречащо на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, на основание чл. 40 ЗУЕС, като с обжалваното решение съдът се е произнесъл и по отношение на направените по делото разноски.
В жалбата са
инвокирани доводи относно незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
съдебното решение, както и че то е постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати процесуални нарушения. Навеждат се аргументи за неправилност на
констатацията на първоинстанционния съд, че не се установява Общото събрание на
етажната собственост да е нарушило императивни правни норми. Оспорват се изводите
на съда досежно липсата на нарушение на императивни правни норми, като се
твърди че са налице нарушения на разпоредбите на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС,
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС. Излага се още, че е налице
нарушение на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като с оспореното решение на ОС на ЕС
се е създало задължение за ежемесечни вноски, ако търговски дружества имат
регистрация на адреса на етажната собственост, независимо от това дали
упражняват дейност и дали това е свързано с достъп на външни лица. Посочва се, че жалбоподателят идва в ателието
си в Етажната собственост рядко и единствено, за да придобие средства за
състоянието на ателието си, но не живее в този обект, както и че никой друг не
живее там. Оспорват се изводите на съда, че макар предходното и обжалваното
решение на ОС на етажната собственост да определят една и съща такса в размер
на 50 лв., двете решения се различават по това, че в решението от 29.09.2016 г.
е било посочено, че тази такса се дължи от търговските дружества, упражняващи
дейност на адреса, а в решението от 30.05.2017 г. – от дружествата, които са
регистрирани на адреса. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
отмени обжалваното решение на ОС, взето в т. 1 от дневния ред от Протокола за
проведеното на 30.05.2017 г. общо събрание. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ.
Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, чрез адв. В., депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Предявен е от Б.Г.Г. иск срещу ответника
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана
от Р.Г.Ч., с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.
С оглед постъпилата
въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение в неговата цялост.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Настоящият
състав споделя констатациите на първонстанционния съд, според които е спазена процедурата
по провеждане на общото събрание от гледна точка на кворум, необходим за
събирането, кворум при вземане на всяко
едно от решенията, надлежно удостоверяване на проведеното общо събрание на ЕС и
на взетите на него решения чрез съставяне на съответния протокол и подписването
му от посочените в ЗУЕС лица.
В
мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че искането
на ищеца за отмяна на посоченото решение на ОС на ЕС е неоснователно, тъй като
не е нарушена императивна правна норма, както и с оспорваното решение не е
взето ново такова, а е потвърдено решение, взето на предходно ОС на ЕС, поради
което не е налице правна промяна, с която ищецът да не е съгласен. По отношение
на първата част от взетото решение, с която се запазва съществуващата месечна
такса за поддържане на общите части на ЕС, настоящият състав споделя
констатациите на първоинстанционния съд. В конкретния случай обаче не е налице пълна
липса на ново решение, доколкото с второто изречение на обжалваното решение на
ОС на ЕС е въведена промяна в съществуващото положение, като макар да е взето
решение да се запази досега съществуващата месечна такса за поддръжка на общите
части, е налице промяна по отношение на взетото решение относно дължимостта в
по-висок размер на месечна такса за поддържане на общите части за юридически
лица с адресна регистрация по адреса на етажната собственост.
Настоящият състав намира, че решението
на Общото събрание на ЕС от 30.05.2017 г. по точка 1 от дневния ред, в частта
му, в която е прието юридическите лица, които имат адресна регистрация на
фирмата си в Търговския регистър по адреса на етажната собственост, да заплащат
месечна такса от 50 лв., противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС. Според цитираната разпоредба собственик, ползвател
или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен
обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща
разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до
петкратния размер, определен с решение на общото събрание. Цитираната правна норма е императивна, освен в частта и,
в която е предоставена възможност Общото събрание на ЕС да определи размера,
дължим от собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия
или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с
достъп на външни лица, който общото събрание на ЕС има
правомощие да определи в размер между трикратния до петкратния размер на
определената от него месечна такса. Предпоставките за дължимостта на
определената от ОС такса в по-голям размер са императивно уредени, като според
текста на цитираната разпоредба, тя е приложима по отношение на субекти, които
извършват дейност в обект на етажната собственост, свързана с достъпа на външни
лица. От изложеното следва, че сама по себе си регистрацията на юридическо лице
не е определящ критерий за дължимостта на по-висок размер от определената от
Общото събрание месечна такса. Необходимо е собственикът, ползвател
или обитател да упражнява професия или да
извършва
дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на
външни лица.
По
изложените съображения обжалваното първонстанционно решение следва да бъде
отменено в частта му, в която предявеният иск е отхвърлен като неоснователен по
отношение на решението, обективирано във второто изречение на т. 1 от дневния
ред от Протокола за проведеното на 30.05.2017 г. Общо събрание на Етажна
собственост на вх. Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, бул. „********и
вместо него да бъде постановена отмяна на решението на Общото събрание на
Етажната собственост в тази му част, като първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в останалата му част.
По разноските в първоинстанционното производство:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес:
гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., следва да бъде
осъден да заплати на ищеца по делото Б.Г.Г. половината от направените от него разноски, а именно
сумата от 190 лв. Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът по делото Б.Г.Г. следва да заплати на ответника половината от направеите от
него разноски по делото, а именно сумата от 150 лв., поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която Б.Г.Г. е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ.
Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., сумата за
разликата над 150 лв. до присъдената сума в размер на 300 лв.
По разноските в настоящото
производство:
Съобразно изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес:
гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., следва да бъде
осъден да заплати на ищеца по делото Б.Г.Г. половината от направените от него разноски, а именно
сумата от 170 лв. – разноски във въззивното производство.
Съдът намира за
неоснователна претенцията на пълномощника на въззиваемата страна за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв поради
липсата на предпоставките на цитираната разпоредба. По делото не са налице
данни, че адвокатът е представлявал лица от категорията на изброените в чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, за които единствено законът допуска оказването на безплатна
правна помощ. На следващо място от приложените по делото документи не се
установява адвокатът и неговият доверител да са сключили в писмена форма
договор за правна помощ и представителство, в който изрично да е записано, че
адвокатът поема задължението да оказва безплатна правна помощ на доверителя си
по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА, тъй като договор за правна помощ не е
представен по делото за настоящата инстанция, а в представения договор за
правна помощ пред първоинстанционния съд отсъства изявление с такава
насоченост.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5202210 от 30.10.2018г., постановено по гр.д.№
44038/2017 г. по описа на СРС, 2-ро Г.О., 163 състав, в частта, в
която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Б.Г.Г. иск срещу ответника ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес: гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч.,
за отмяна като незаконосъобразно, противоречащо на законовите разпоредби, решението по т. 1, изречение
второ от
дневния ред от Протокола за проведеното на 30.05.2017 г. Общо събрание на
Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „********, бул. ********, а именно
–решението относно размера на месечната такса за поддържане на общите части за
юридически лица с адресна регистрация по адреса на етажната собственост – като
противоречащо на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, на основание чл. 40 ЗУЕС, както и в
частта, в която Б.Г.Г. е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес:
гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., сумата за
разликата над 150 лв. до присъдената сума в размер на 300 лв. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решението по т. 1, изречение
второ от
дневния ред от Протокола за проведеното на 30.05.2017 г. Общо събрание на
Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „********, бул. ********, а именно
–решението относно размера на месечната такса за поддържане на общите части за
юридически лица с адресна регистрация по адреса на етажната собственост – като
противоречащо на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, на основание чл. 40 ЗУЕС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ВХ. Б, с адрес:
гр. София, ж.к. „********, представлявана от Р.Г.Ч., да заплати на Б.Г.Г.,
ЕГН **********, сумата от 190 лв. – разноски в първоинстанционното производство
и сумата от 170 лв. – разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./