РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Кърджали, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500141 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 4 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 191/2022 г. на Районен съд –
Крумовград е признато за установено спрямо А. Л. А. от гр.М., по иск по чл. 124 от
ГПК, че А. Х. М. е собственик на 1/24 идеална част от ПИ с идентификатор N
48996.104.153 по КККР на гр.М., одобрен със Заповед N РД-18-275/03.05.2019г. на ИД
на АГКК, находящ се в гр.М., ул.Ч. N *, с площ от 558 кв.м., стар номер 728, квартал
42, парцел IV, със съседи: 48996.104.341, 48996.104.152 и 48996.104.336, ведно с
построената в този имот сграда с идентификатор N 48996.104.153.2, със застроена
площ от 74 кв.м., като за разликата над 558 кв.м. до 628 кв.м. от ПИ с идентификатор
N 48996.104.153 искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;
осъден е А. Л. А. от гр.М. да заплати на А. Х. М. от гр.П. направените по делото
разноски в размер на 620 лева съобразно уважената част от иска; осъдена е А. Х. М. от
гр.П. да заплати на А. Л. А. направените по делото разноски в размер на 180 лева
съобразно отхвърлената част от иска; осъдена е А. Х. М. да заплати по сметка на
Районен съд – Крумовград държавна такса в размер на 8.33 лева, както и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
1
Производството пред настоящата въззивна инстанция е образувано по подадена
от А. Л. А. от гр.М., чрез адв. М. Ч. от АК – К., въззивна жалба вх. N 136/26.01.2024г.
при РС-Крумовград и по подадена от А. Х. М. от гр. П., чрез адв. Г. К. от АК – П.,
въззивна жалба вх. N 188/07.02.2024г. при РС-Крумовград срещу решение N 4 от
12.03.2024 г. по гр. д. N 191/2022 г. на Районен съд – Крумовград съответно в частите
му, с които предявенитe от А. Х. М. от гр.П. срещу А. Л. А. от гр.М. установителни
искове за собственост на земя и сграда се уважават и частично се отхвърля иска за
първия обект на собственост.
С подадената от въззивника А. Л. А. въззивна жалба решението на
първоинстанционния съд в съответните му части се обжалва като неправилно –
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с
искане в тези му части да се отмени и предявеният иск да се отхвърли/евентуално
решението се обжалва като недопустимо, с искане да се обезсили. Оплакванията са, че
с предявените искове в протоворечие с чл.26, ал.2 от ГПК се упражняват чужди права
и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът по исковете не е
придобил по дарение 1/8 идеална част от процесните имоти, защото дарителят не е
бил собственик, тъй като доказателствата по делото установяват, че последният е бил
наследник на баща си Х. Х. В.. Въззивникът А. Л. А. претендира разноски по делото,
не сочи нови писмени доказателства и не прави доказателствени искания.
Въззиваемият А. Х. М. след срока по чл.263, ал.1 от ГПК, изтекъл на
13.03.2024г., е представил отговор на въззивната жалба на другата страна с вх. N
373/14.03.2024г., с който я оспорва.
С подадената от въззивника А. Х. М. въззивна жалба решението на
първоинстанционния съд в съответната му част се обжалва като недопустимо, с искане
в тази част решението да се обезсили и предявеният иск да се остави без разглеждане.
Оплакванията са, че фактическият спор с ответника не засяга притежаваните от
община М. от поземления имот и искът в тази част не е следвало да се разглежда.
Въззивникът А. Х. М. претендира разноски по делото, не сочи нови писмени
доказателства и не прави доказателствени искания.
Въззиваемият А. Л. А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е представил отговор
на въззивната жалба на другата страна.
В съдебно заседание въззивникът А. Л. А. не се явява, чрез представител по
пълномощие поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на
другата страна. Претендира разноски по списък.
В съдебно заседание въззивникът А. Х. М. не се явява и не се представлява,
като чрез представител по пълномощие с писмена молба поддържа подадената
въззивна жалба и претендира разноски по списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания, съобразно
2
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, имащи интерес от обжалването,
при което са допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. N 191/2022 г. по описа
на РС-Крумовград, след изпращането на последния на първоначалното гр.д. N
202/2022 г. по описа на РС-Момчилград на основание чл.23, ал.3 от ГПК, е образувано
по искова молба, подадена от ищеца А. Х. М. чрез представител по пълномощие, с
която срещу ответника А. Л. А. са предявени установителни искове за собственост на
1/24 идеална част от недвижими имоти в гр.М., индивидуализирани по действащата
КККР, първият, представляващ поземлен имот с идентификатор N 48996.104.153 по
КККР на гр.М., одобрени със Заповед N РД-18-275/03.05.2019г. на изп. директор на
АГКК, находящ се в гр.М., ул.Ч. N *, с площ от 628 кв.м., стар номер 728, квартал 42,
парцел IV, и вторият, представляващ построената в първия имот сграда с
идентификатор N 48996.104.153.2, със застроена площ от 74 кв.м..Исковете са
основани на следните обстоятелства: С нотариален акт от 08.11.20**г. с N ***, том *,
рег. N ****, нот. дело N ***/20** г. на нотариус А. У., Т. Х. Ю. с ЕГН **********, от
гр.М., ул.Ч. *, подарил на ответника А. Л. А. 1/8 ид.част от гореописаните процесни
недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор N 48996.104.153 и сграда с
идентификатор N 48996.104.153.2, които имоти били собственост на покойния към
тази дата Х. Х. В. с ЕГН ********** и преживялата го съпруга Д. Х. Х. с ЕГН
**********, като първият съгласно удостоверение за наследници оставил за свои
наследници преживялата го съпруга Д. Х. Х., ищеца А. Х. М. и сина си С.Х. Х., но не
и ответника, с оглед на което при дарението, при извършването на което не било
представено удостоверение за наследници, нотариусът не се уверил, че дарителят е
собственик на дарения имот. Сочи се още, че с искова молба от 14.05.2019г.
ответникът е предявил срещу ищеца дело за делба N 214/2019г. по описа на РС-
Момчилград, като претендира собственост върху 7/8 идеални части от гореописаните
процесни имоти и в тях включва и правата, придобити по посочения нотариален акт за
дарение, заедно с останалите 6/8 идеални части, съставляващи предмет на
самостоятелна покупка от него с друг нотариален акт. Ищецът релевира, че при липса
на права у дарителя върху процесната 1/8 идеална част от гореописаните процесни
имоти, тя следва да е част от наследството на Х. Х. В., от което ищецът притежава 1/3
идеална част, с оглед на което между ищеца и ответника е налице спор за материално
право за 1/24 идеална част от имотите. Ищецът претендира, че тази 1/24 идеална част
от процесните имоти е нейна собственост по силата на наследяване на покойния й
баща Х. Х. В., който е придобил тези имоти в режим на семейна имуществена общност
с нотариален акт от 17.01.1995г. за покупко-продажба на недвижим имот N **, том *,
3
дело ** от 19** г. на РС-Момчилград и договор от 28.06.2010г. за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост между община М. и Х. Х. В.. Искането
е да се установи спрямо ответника, че ищецът е собственик на 1/24 идеална част от
процесните недвижими имоти - поземлен имот и построена в същия едноетажна
сграда и ответникът да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът А. Л. А. чрез
представител по пълномощие, е оспорил исковете като недопустими поради
нередовност на исковата молба и като неоснователни поради оспорване на основното
твърдение на ищеца, че Т. Х. Ю. не е наследник на баща си Х. Х. В., не е бил
собственик на идеални части от процесните имоти на основание наследство и не е
могъл да се разпореди със същите в полза на А. Л. А.. Посочил е, че е собственик на
7/8 идеални части от недвижимия имот, а ищецът е собственик на 1/8 идеална част от
него, и по висящо делбено дело N 214/2019 г. по описа на Районен съд-Момчилград
между същите страни и за същия имот ищецът А. М., в качеството си на ответник по
делбата, не е възразила относно размера на притежаваните от нея идеални части от
недвижимия имот, нито, че процесните идеални части А. Л. А. е придобил от
наследник на правоимащото лице Х. В.. Искането на ответника е да се прекрати
производството като такова по недопустим иск, алтернативно да се постанови
решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установяват
следните обстоятелства:
Според представено от ищеца удостоверение за наследници изх. N
198/04.10.2019г., издадено от Община Момчилград, Х. Х. В. с ЕГН **********, женен,
е починал на **.**.****г., за което е съставен акт за смърт N 00**/****.**** г. на
община М. и след смъртта си същият е оставил за свои наследници Д. Х. Х. с ЕГН
********** - съпруга, А. Х. М. с ЕГН ********** - дъщеря и С. Х. Х. с ЕГН
********** - син.
Според представено от ответника удостоверение за наследници с изх. N
210/05.11.2018г., издадено от община М., Х. Х. В. с ЕГН **********, женен, е починал
на **.**.*****г., за което е съставен акт за смърт N 00**/**.**.**** г. на община М* и
след смъртта си същият е оставил за свои наследници Д. Х. Х. с ЕГН ********** -
съпруга, А. Х. М. с ЕГН ********** – дъщеря, Т. Х. Ю. с ЕГН ********** – син и С.
Х. Х. с ЕГН ********** - син.
От акт за раждане N **/**.**.****г., съставен от Нановишка община, се
установява, че Х. Х. В. е роден на **.**.**** г. в с. В. и с акт за граждански брак N *
от **.**.**** г., съставен в с.В., СОНС с.Р., се е сключил на ***.**.****г. граждански
брак с Д. Х. Х.
От акт за раждане N */**.**.**** г. на А. Х. В., съставен от СНС с.Н., околия
4
Крумовград и от акт за раждане N ***/**.**.**** г. на С. Х. В., съставен от ГОНС-
Момчилград, се установява, че родители на същите са Д. Х. Х. /майка/ и Х. Ю.
В./баща, които нямат брак и обявител на раждането е бащата.
От акт за раждане N ***/**.**.**** г. на Т. Д. Х., съставен от ГОНС-
Момчилград, се установява, че негова майка е Д. Х. Х., а бащата е неизвестен.
От вписаните промени в имената на горепосочените лица в описаните актове за
раждане и акт за граждански брак се установява идентичността им с тези, посочени в
приетите по делото удостоверения за наследници на Х. Х. В., а от приетите писмени
доказателства за извършени прокурорски проверки и проверки в община Момчилград
се установява, че няма данни за извършено престъпление при издаване на процесните
удостоверения за наследници и разминаването в посочените в същите наследници се
дължи на вписани данни в личния регистрационен картон на починалия Х. Х. В..
Приживе Х. Х. В. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N **
от 17.01.****г., том *, дело **/**г. на съдия при РС – Момчилград, купува от
Ликвидационния съвет към агрофирма „М.“ гр.М., представляван от председателя си,
едноетажно полумасивно жилище, състоящо се от 80 кв.м. застроена площ, ведно с
дворното място, представляващо парцел с пл.сн. N 728 в кв.42 по регулационния план
на гр.М., с площ от 450 кв.м., при граници на имота: ул.С., жилищен блок на М. и
жилищен блок на Д.. В нотариалния акт е направена бележка, че с нотариален акт N
**, том *, дело N ***/19**г. по описа на МРС е учредено право на строеж върху 80
кв.м.
Приживе Х. Х. В. с договор от 28.06.2010 г. за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост по реда на чл.36 от ЗОС купува от община Момчилград,
представлявана от кмета й, поземлен имот N 1891, кв.42, с площ от 56.20 кв.м.,
актуван с АЧОС N 881/21.04.2010г. и поземлен имот N 1893, кв.42, с площ от 30.60
кв.м., актуван с АЧОС N 883/21.04.2010г., съставляващи част от УПИ IV, кв.42 по ПУП
на гр. М., ул. Ч. N *, одобрен със заповед N 367/12.12.1988 г., изм.ПУП-ПРЗ със
заповед N 149 от 09.05.2006 г., при граници на целия УПИ: от две страни улица,
пешеходен път и УПИ III -729.
От скица с N 15-242859 от 08.03.2022г., издадена от АГКК-СГКК - гр.Кърджали,
за поземлен имот с идентификатор 48996.104.153 по КККР, одобрени със заповед N РД
18-275/03.05.2019 г. на изп. директор на АГКК, посл. изм., засягащо поземления имот
от 08.03.2022 г., се установява, че същият е с адрес гр. М., ул. „Ч.“ N *, с площ 628
кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
средно застрояване /от 10 до 15 м/, с площ от 628 кв. м., предишен идентификатор;
няма, с номер по предходен план 728, кв. 42, парцел IV, със съседи: 48996.104.341,
48996.104.152 и 48996.104.336, като имотът е записан на следните собственици по
данни от КРНИ: 1.Община Момчилград с 70 кв.м. от правото на собственост съгласно
5
Акт за частна общинска собственост N **, том **, рег. ** от 22.04.20**г., изд. от
Служба по вписванията гр.М.; 2.Х. Х. В., без данни за ид. части съгласно Договор за
продажба N **, том.*, рег. *** от 28.06.20** г., издаден от Служба по вписванията гр.
М. и без данни за ид. части съгласно нотариален акт N **, том *, дело ** от 17.01.19**
г. на Районен съд – Момчилград; 3.А. Л. А., без данни за ид. части съгласно нот.акт N
**, том* рег.**** дело **** от 08.11.20** г., издаден от Служба по вписванията гр. М.;
4. А. Л. А., без данни за ид. части съгласно нот.акт N **, том *, рег. N ****, дело ****
от 08.11.20** г., издаден от Служба по вписванията гр. М.; описани са сградите, които
попадат в поземления имот, а именно: 1.Сграда 48996.104.153.1 със застроена площ 92
кв.м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда
48996.104.153.2 със застроена площ 74 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
От скица с N 15-242965 от 08.03.2022г., издадена от АГКК-СГКК- гр.Кърджали,
за имот с идентификатор 48996.104.153.2 по КККР, одобрени със заповед N РД – 18-
275/03.05.2019 г. на изп. директор на АГКК, посл.изм., засягащо сградата от 08.03.2022
г., се установява, че същата е с адрес гр. М., ул. „Ч.“ N *, разположена е в поземлен
имот с идентификатор 48996.104.153, със застроена площ от 74 кв. м., брой етажи – 1,
без данни за самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, без стар идентификатор и номер по предходен план, като сградата е
записана на следните собственици по данни от КРНИ: 1. А. Л. А., с 1/8 ид. част по
нот.акт N **, том *, рег. N****, дело **** от 08.11.20** г., издаден от Служба по
вписванията гр. М. и 6/8 ид. части по нот.акт N **, том *, рег. N ****, дело *** от
08.11.20** г., издаден от Служба по вписванията гр. М.; 2.Х. Х. В., без данни за ид.
части по нот.акт N **, том *, дело * от 17.01.19** г. на Районен съд – Момчилград.
С Решение N 29/19.02.2020г., постановено по гр.дело N 214/2019г. по описа на
РС – Момчилград е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. М.,
ул. Ч. N *, представляващ УПИ 4 с пл.сн. N 728, пл.сн. N 1891, пл.сн. N 1893 в кв. 42 по
плана на гр. М., с обща площ от 536.80 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., при граници на имота: ул. „Ч.“,
пешеходен път, УПИ 3-729, улица, при дялове: 7/8 ид.части на А. Л. А. и 1/8 ид.част
на ищeца А. Х. М.. Решението е обжалвано и не са налице данни за влизането му в
сила, напротив налице са данни, че производството в първата фаза по предявения иск
за делба е висящо по образувано пред Окръжен съд-Кърджали в.гр.д. N 182/2021г.
По отношение на оспорените от ищеца права на ответника е представен
нотариален акт за дарение на недвижими имоти N *** от 08.11.20**г., том **, рег. N
**, дело N *** от 20** г. на нотариус А. У. с рег. N *** по РНК, съгласно който Т. Х.
Ю. с ЕГН ********** дарява на А. Л. А. собствената, придобита по наследство, 1/8
идеална част от УПИ - IV с пл.сн. N 728, пл.сн. N 1891, пл.сн. 1893 в кв. 42, по
действащия план на гр. М., одобрен със заповед N РД -19-396/07.08.2014г., с обща
6
площ от 536.80 кв.м., от които имот с пл.сн. N 728 с площ 450 кв.м., имот с пл.сн. N
1891 с площ 56.20 кв.м. и имот с пл.сн. N 1893 с площ 30.60 кв.м., ведно с 1/8 идеална
построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., с
адрес на имота гр.М., ул.Ч. *, при граници на имота: ул. „Ч.“, пешеходен път, УПИ 3-
729, улица.
Не е представен по делото сочения в исковата молба нотариален акт за покупка
от ответника А. Л. А. на останалите 6/8 идеални части от процесните имоти, за които
ищецът не повдига спор за собственост, при твърдение, че ищецът е собственик по
наследство от баща си освен на 1/8 идеална част от процесните имоти и на 1/24
идеална част от същите, тъй като праводателят на ответника по нотариален акт за
дарение N *** от 08.11.20**г., том **, рег. N ****, дело N *** от 20** г. на нотариус
А. У., а именно Т. Ю. Х. не е собственик на дарената 1/8 идеална част от имотите,
договорът не е породил вещно-правно действие и 1/24 идеална част от дарената 1/8
идеална част е собственост на ищеца като припадаща й се от наследството на баща й.
Или спорно по делото е дали 1/24 идеална част от дарената на ответника на
08.11.2018г. 1/8 идеална част от процесните имоти е собствена на ищеца по наследство
от баща й или същата е собствена на ответника като прехвърлена му от друг наследник
на бащата на ищеца, в частност дали дарителят Т. Ю. Х. е наследник на Х. Х. В., при
липса на спор между страните, че последният приживе и по време на брака си с Д. Х.
Х. е придобил тези имоти на основание два договора за продажба – нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот N ** от 17.01.19**г., том *, дело **/**г. на съдия
при РС – Момчилград и договор от 28.06.2010 г. за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост по реда на чл.36 от ЗОС.
Въз основа на така посочените два договора за продажба, с които Х. Х. В., по
време на брака си с Д. Х. Х., купува последователно дворно място, представляващо
парцел с пл.сн. N 728, кв.42 по регулационния план на гр.М., с площ от 450 кв.м.,
ведно с едноетажно полумасивно жилище, състоящо се от 80 кв.м. застроена площ,
поземлен имот N 1891, кв.42, с площ от 56.20 кв.м., актуван с АЧОС N
881/21.04.2010г. и поземлен имот N 1893, кв.42, с площ от 30.60 кв.м., актуван с АЧОС
N 883/21.04.2010г., съставляващи част от УПИ IV, кв.42 по ПУП на гр. М., ул. Ч. N *,
одобрен със заповед N 367/12.12.1988 г., изм.ПУП-ПРЗ със заповед N 149 от
09.05.2006 г., се установява идентичността на закупените общо имоти с описаните
такива като процесни в исковата молба, индивидуализирани по действащата КККР,
одобрени със заповед N РД – 18-275/03.05.2019 г. на изп. директор на АГКК, посл.изм
08.03.2022 г., в т.ч. и по отношение на поземлен имот с идентификатор 48996.104.153,
с оглед изричното посочване в скицата на същия, че е идентичен с имот по предходен
план с N 728, кв.42, парцел: IV и независимо от посоченото в скицата неясно
вписване, че по данни от КРНИ собственик на „ид.част 70 кв.м.“ е община
7
Момчилград, тъй като предмет на делото не са правата на посочената община и в
кадастралната карта поземленият имот е заснет като един имот, без реални части,
предвид дефиницията за поземлен имот в §5, т.2 на ДРЗУТ, че поземлен имот е част от
територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост.
Имотите приживе са придобити от Х. Х. В. при условията на съпружеска
имуществена общност съгласно презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 от
СК от 1985г.,отм. и по чл.21, ал.3 от СК от 2009г., че вещите и правата върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити и
същите имат характер на съпружеска имуществена общност. От приложението на тази
презумпция следва, че след смъртта на Х. Х. В. на **.**.****г., която прекратява брака
му с Д. Х. Х. и съпружеската имуществена общност между тях съгласно чл.27, ал.1 от
СК от 2009г., собственик на 1/2 идеална част от същата е съпругата Д. Х. Х., а
останалата 1/2 идеална част, оставена като наследство от починалия, се получава от
наследниците му и се разпределя съгласно чл.5, ал.1, вр., 9, ал.1 от ЗН в равни части,
разпределени между преживялата го съпруга и децата му с установен от наследодателя
произход.
Установява се, че майка на праводателя на ответника по оспореното от ищеца
дарение от 08.11.2018г. Т. Х. Ю., роден на **.**.**** г., е Д. Х. Х., която обаче е
сключила граждански брак на **.**.****г. с починалия на **.**.****г. Х. Х. В., т.е.
след раждането на Т. Х. Ю., с вписан в акта за раждане баща неизвестен.
Към раждането на праводателя на ответника по договора за дарение Т. Х. Ю.
действат разпоредбите на Закон за лицата и семейството/обн., ДВ, бр. 182 от
9.08.1949г./ както следва:
Съгласно чл.63/Изм.-Изв., бр.89 от 1953г./ от Закон за лицата и
семейството/обн., ДВ, бр. 182 от 9.08.1949г./, „Предполага се, до доказване на
противното, че съпругът на майката е баща на детето, което е родено през траенето на
брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването“ и „Искът на съпруга за
оспорване на бащинството може да бъде предявен не по-късно от 6 месеца, след като
той е научил за раждането“.
Съгласно чл.66/Изм..-Изв., бр.89 от 1953г./ от същия закон, бащинството на
брачно или извънбрачно дете може да се търси чрез иск, предявен от детето или от
майката и този иск се погасява с давност: спрямо детето – в 3-годишен срок от
навършване на пълнолетието му, а спрямо майката – в 3 –годишен срок от раждането
на детето.
Съгласно чл.68/Обн.ДВ, бр.182 от 1949г./ от същия закон, не се допуска
припознаването на дете, произходът на което е установен с акта за раждането.
8
Всички цитирани разпоредби са отменени с приемането на Семейния кодекс
през 1968г./ ДВ, бр.23 от 1968г./ и от анализа им се установява, че за баща на дете,
родено от брака, се счита съпругът на майката, ако тя е в брак, а припознаване на дете
е допустимо само, ако в този случай произходът е оборен и поради това детето няма
известен баща, както и ако произходът не е установен с акта за раждане и от
презумпцията за бащинство.
С оглед на тези разпоредби и неприложимост на презумпцията за бащинство,
тъй като към раждането на Т. Х. Ю., роден на **.**.**** г., неговата майка не е била
сключила граждански брак Х. Х. В. и такъв е сключен впоследствие на 28.07.***г.,
както и предвид, че произходът на Т. Х. Ю. от баща не е установен от акта за раждане,
в т.ч. и на основание припознаване, същият няма качество на наследник на Х. Х. В.,
поради което и не е могъл да прехвърли чрез процесното дарение претендираната от
ищеца по наследство от баща й 1/24 идеална част от процесните имоти. Тази 1/24
идеална част от процесните имоти е собственост на ищеца по наследство от баща й, с
оглед правото й съгласно чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 от ЗН да получи 1/3 идеална част от
неговото наследство, като разликата над тази част не е в обхвата на наследствените
права на ищеца и не се претендира от нея, при което неоснователно е в тази връзка
оплакването на ответника, че в нарушение на чл.26, ал.2 от ГПК от ищеца се
претендират чужди права.
При така установеното, следва извод, че ищецът А. Х. М. е собственик на 1/24
идеална част от дарената на ответника 1/8 идеална част от процесните имоти, на
твърдяното основание наследство от баща й, при което предявените установителни
искове за същите следва да се уважат изцяло. В тази връзка неоснователна е
въззивната жалба на въззивника А. Л. А. и основателна е въззивната жалба на
въззивника А. Х. М.. Предмет на делото са правата на въззивника А. Х. М. по
наследство от баща й и на въззивника А. Л. А. по оспореното да е произвело вещно-
прехвърлително действие нотариално дарение от 08.11.2018г. в обхвата на дарената 1/8
идеална част от процесните имоти. Тези правопораждащи факти на спорното право и
заявеното в тази връзка право, т.е. спорното материално право, не са отразени в
диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решение съгласно
изискванията на чл.298, ал.1 от ГПК, че решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание, поради което и обжалваното
решение не е годно да породи сила на присъдено нещо с оглед заявената по основание
и искане защита. Поради това същото като неправилно в частта му, с която
предявените установителни искове са уважени, ще следва да се отмени. Решението ще
следва да се отмени и в частта му, с която частично и с непрецизна формулировка се
отхвърля иска за поземления имот за разликата над 558 кв.м. до 628 кв.м., тъй като
предмет на делото не са правата на трето на делото лице, каквото по същество е и
оплакването във въззивната жалба на въззивника А. Х. М., което нарушение обуславя
9
неправилност, а не недопустимост на обжалваното решение. В трайната си практика
ВКС приема, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи
/съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на
измерване, а сигнатурата може да се промени при изменение на плана, като
съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното
местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут. В случая идентичността на
придобитите от наследодателя на ищеца имоти е установена от представените скици от
действащата кадастрална карта на гр.Момчилград и по арг от чл.298, ал.1 от ГПК
решението няма правно действие спрямо неучаствали по делото лица.
С оглед на изложеното, след отмяна на решението в така посочените части,
следва да се постанови решение, с което спрямо въззивника А. Л. А. като надарен по
договор за дарение с нотариален акт за дарение на недвижими имоти N *** от
08.11.****г., том **, рег. N ****, дело N *** от **** г. на нотариус А. У. с рег. N ***
по РНК, да се признае за установено, че въззивникът А. Х. М. е собственик по
наследство от баща си Х. Х. В. с ЕГН **********, починал на **********г., на 1/24
идеална част от поземлен имот с идентификатор N 48996.104.153 по КККР на
гр.Момчилград, одобрен със Заповед N РД-18-275/03.05.2019г. на изп.директор на
АГКК, находящ се в гр.М., ул. Ч. № *, стар номер 728, квартал 42, парцел IV, със
съседи: 48996.104.341, 48996.104.152 и 48996.104.336, ведно с 1/24 идеална част от
построената в този имот сграда с идентификатор N 48996.104.153.2, на един етаж.
При този изход на делото, в приложение на чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът А.
Х. М. има право на направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски
по делото в пълен размер: в първоинстанционното производство същите възлизат на
600 лв. за адвокатско възнаграждение, 10 лв. такса за вписване на искова молба и 50
лв. за държавна такса, или общо 660 лв., от които с обжалваното решение са присъдени
620 лв., в която част същото следва да се потвърди и въззивникът А. Л. А. се осъди да
заплати на въззивника А. Х. М. допълнително 40 лв. разноски, направени пред първа
инстанция, както и направените разноски пред въззивна инстанция разноски, които
възлизат на 15 лв. за частна жалба и 400 лв. за адвокатско възнаграждение в
производство по ч.гр.д. N 96/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, 50 лв.
довнасяне на държавна такса за разглеждане на предявените искове, 25 лв. държавна
такса за въззивно обжалване и 600 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото
въззивно производство, или общо 1 090 лв. В приложение на чл.78, ал.3 от ГПК
въззивникът А. Л. А. няма право на разноски по делото, поради което решението на
първоинстанционния съд в частта, с която му присъжда такива в негова полза в размер
на 180 лв. следва да се отмени. Решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени и в частта, с която А. Х. М. е осъдена да да заплати по сметка на Районен съд –
Крумовград държавна такса в размер на 8.33 лева, както и 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист, тъй като дължимите в пълен размер държавни такси за
10
производството са събрани от настоящата въззивна инстанция.Не следва в полза на
въззивника А. Х. М. да се присъждат претендираните по списък разноски за преводни
такси/за банкови плащания/, тъй като същите не са разноски по делото по смисъла на
чл.71, ал.1, изр.1-во от ГПК.
При тези мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 4 от 12.01.2024 г. по гр.д. N 191/2022 г. по описа на РС –
Крумовград в частите, с които
1.ПРИЗНАВА за установено спрямо А. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.М.,
ул. „Ч.“ №**, обл.К. по иск по чл. 124 от ГПК, че А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул. О. N *, ет.1, обл.П. е собственик на 1/24 идеална част от ПИ с идентификатор
N 48996.104.153 по КККР на гр.Момчилград, одобрен със Заповед N РД-18-
275/03.05.2019г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.М., ул.Ч. N *, с площ от 558 кв.м.,
стар номер 728, квартал 42, парцел IV, със съседи: 48996.104.341, 48996.104.152 и
48996.104.336, ведно с построената в този имот сграда с идентификатор N
48996.104.153.2, със застроена площ от 74 кв.м. като за разликата над 558 кв.м. до 628
кв.м. от ПИ с идентификатор N 48996.104.153 следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
2.ОСЪЖДА А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. О. N *, ет.*, обл.П.
да заплати на А. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.М., ул. Ч. N **, обл.К.
направените по делото разноски в размер на 180 лева съобразно отхвърлената част от
иска.
3.ОСЪЖДА А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. О. N *, ет.*, обл.П.
да заплати по сметка на Районен съд – Крумовград държавна такса в размер на 8.33
лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист,
вместо което:
ПРИЗНАВА за установено спрямо А. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.М.,
ул. „Ч.“ №**, обл.К като надарен по договор за дарение с нотариален акт за дарение на
недвижими имоти N ** от 08.11.2**г., том **, рег. N **, дело N ** от **** г. на
нотариус А. У. с рег. N *** по РНК, че А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„О.“ №*, ет.*, обл.П* е собственик по наследство от баща си Х. Х. . с ЕГН **********,
починал на **.**.***г., на 1/24 идеална част от поземлен имот с идентификатор N
48996.104.153 по КККР на гр.Момчилград, одобрени със Заповед N РД-18-
275/03.05.2019г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Момчилград, ул. Ч. № *,
стар номер 728, квартал 42, парцел IV, със съседи: 48996.104.341, 48996.104.152 и
48996.104.336, и на 1/24 идеална част сграда с идентификатор N 48996.104.153.2, на
11
един етаж, находяща се в поземлен имот с идентификатор N 48996.104.153 по КККР
на гр.Момчилград, одобрени със Заповед N РД-18-275/03.05.2019г. на изп.директор на
АГКК.
ПОТВЪРЖДАВА решение N 4 от 12.01.2024 г. по гр.д. N 191/2022 г. по описа на
РС – Крумовград в частта, с която А. Л. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.М., ул. Ч. N
**, обл.К* е осъден да заплати на А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.П*, ул. О* N
*, ет.*, обл.П. направените по делото разноски в размер на 620 лева.
ОСЪЖДА А. Л. А., с ЕГН **********, с адрес гр.М., ул. Ч. N **, обл.К. да
заплати на А. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. О. N *, ет.*, обл.П.
допълнително сумата 40 лева за направени по делото пред първа инстанция разноски,
както и сумата 1 090 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12