Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 209
гр. Сливен, 20. 12. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 275 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 19а, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по жалба от С.Т.Т. с постоянен адрес: ***,
подадена против Решение № РД 15-2330 от 31.08.2018 г., издадено от Кмета на
Община Сливен, с което е отказано възстановяване името на С.Т.Т. по заявление
Вх. № 9400-17219 от 20.08.2018 г.
В жалбата оспорващият твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и не
съответства с целта на закона. Изложени са съображения, че: по неизвестни за
оспорващия причини, без негово знание и съгласие, рожденото му фамилно име е променено
от К. на Т.; не е подавал молба, заявление или друго искане за промяна на
фамилното му име; не му е известно съдържанието на цитираната в оспореното
решение молба и не знае да е подавал такава; тъй като не е искал и не е желаел промяна
на фамилното си име, това се е случило принудително; налице са основанията на
чл. 19а от ЗГР за възстановяване на фамилното му име. Заявено е искане за
отмяна на оспореното решение и връщане преписката на административния орган за
ново произнасяне, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Кмета на
Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като
неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена. Устно и в писмени бележки излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазена
процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона. Счита, че
е доказано по делото, че имената на оспорващия не са били променяни насилствено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е
образувано въз основа на подадено от оспорващия до Кмета на Община Сливен
заявление/молба по образец Вх. № 9400-17219 от 20.08.2018 г. по описа на Община
Сливен, с което оспорващият на основание чл. 19а от ЗГР е изразил желание да
възстанови името си, тъй като е принудително променено. Подписът на оспорващия
е нотариално заверен. Към заявлението са приложени: Акт за раждане,
Удостоверение за граждански брак и Декларация за идентичност на имена.
Видно от Акт за раждане № 56, съставен на 15.12.1958
г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство с. С., община С,
оспорващият е роден на *** ***, записан е с имена: С.Т. К., от родители: майка
по баща – П. Т. У., и баща – Т. Т. К.. В графа „Бележки“ на Акта за раждане е
вписана следната бележка: „На основание молба вх. № 171 от 29.04.1992 г.
фамилното име да се чете: Т. Дл. лице:“
Оспорващият е сключил граждански брак на 19.09.1987 г.
в гр. В., като в Удостоверение за граждански брак № 010165 от 19.09.1987 г. на
Община В. е вписан с имената С.Т.Т..
С Декларация за идентичност на имена от 20.08.2018 г.,
с нотариално заверен подпис, от оспорващия е декларирано, че имената С.Т. К. по
Акт за раждане № ** от ******** и имената С.Т.Т. по Удостоверение за граждански
брак № 010165 от 19.09.1987 г., са имена на едно и също лице.
По подаденото заявление към преписката са приложени и
копия от личните регистрационни картони на оспорващия, и на неговите родители,
всички с дата на съставяне: 24.12.1977 г. Видно от личния регистрационен картон
/ЛРК/ на оспорващия, същият е записан с имена: С.Т.Т., месторождение: с. С.,
община С, дата на раждане: *** г., Акт за раждане № ** от ********, в графа
„Изменени данни“ липсват отбелязвания. Видно от ЛРК на майката на оспорващия,
същата е записана с имена: П. Т. К. Видно от ЛРК на бащата на оспорващия,
същият е записан с имена: Т. Т. К..
По заявлението е налице произнасяне – Решение № РД
15-2330 от 31.08.2018 г., издадено от Кмета на Община Сливен, с което Кметът,
на основание чл. 44, ал. 1, т. 14 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 42а, ал. 11 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация и чл. 59 от АПК, е отказал да възстанови името на С.Т.Т.. В
мотивите на решението е изложено, че: в заявлението не е посочено кое име
следва да бъде възстановено; видно от акта за раждане, по желание на заявителя
с молба вх. № 171 / 1992 г. е променено единствено фамилното му име от К. на Т.;
имената на заявителя не са променяни принудително, поради което не е налице
една от предпоставките на чл. 19а, ал. 1 от ЗГР, а именно – принудителна
промяна на имена.
Решението е съобщено на оспорващия на 07.09.2018 г.
Жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощата на 14.09.2018 г.
Към жалбата са приложени и копия от: Диплома за
завършено от оспорващия средно образование, издадена на 29.06.1977 г., в която
е записан с имена: С.Т. К.; Военно-отчетна книжка на оспорващия, издадена през
м. ноември 1979 г., в която е записан с имена: С.Т. К.; Диплома за завършено от
оспорващия висше образование, издадена на 27.03.1989 г., в която е записан с
имена: С.Т.Т..
В хода на съдебното дирене, в изпълнение разпореждане
на съда, е представено Писмо Изх. № ОРД 04-279 от 17.10.2018 г. по описа на
Община Сливен, в което е посочено, че след направена проверка в регистъра за
раждане от 1958 г. на Кметство с. С., който е предаден за ползване и съхранение
в Община Сливен на 24.01.2013 г., липсва молба с вх. № 171 от 29.04.1992 г.,
посочена в графа „Бележки“ на Акт за раждане № ** от ********
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения от
закона преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният отказ е индивидуален административен акт,
издаден е от компетентен административен орган и в предписаната от закона
писмена форма, но е постановен в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗГР, българските
граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да
възстановят предишните си имена. А в ал. 2 на чл. 19а от ЗГР е предвидено, че възстановяването
на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското
състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа
му. Редът за възстановяване и промяна на имената на българските граждани, на
които принудително имената са променени, е регламентиран в Глава втора, Раздел
Vа от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация /чл. 42а/.
Процесното заявление за възстановяване на име е
подадено по реда, предвиден в чл. 42а от горепосочената Наредба. За да
постанови отказ, административният орган е приел, че: в заявлението не е
посочено кое име се иска да бъде възстановено и че имената на заявителя не са
променяни принудително, за което се е позовал на отбелязване в акта за раждане
относно молба на заявителя. При условие че административният орган е счел, че
са налице недостатъци относно подаденото заявление, същият е следвало да укаже
на заявителя да отстрани тези недостатъци и едва след това да се произнася по
заявлението. Наред с изложеното, административният орган се е произнесъл по
заявлението, без да извърши изискуемата от чл. 42а от цитираната Наредба пълна
проверка в регистрите на актове за гражданско състояние и регистъра на
населението, и в резултат е стигнал до неправилен извод, че по желание на
заявителя е променено фамилното му име от К. на Т..
От събраните по делото доказателства е установено, че
имената на оспорващия, вписани в акта му за раждане, съставен на 15.12.1958 г., са С.Т. К., а в личния му
регистрационен картон, съставен на 24.12.1977 г., същият е записан с имената С.Т.Т..
Следователно е налице промяна на фамилното му име от К. на Т. към дата
24.12.1977 г. В ЛРК на оспорващия, в графа „Изменени данни“, липсват
отбелязвания. Налице е единствено вписана бележка в графа „Бележки“ на Акта му
за раждане, че „На основание молба вх. № 171 от 29.04.1992 г. фамилното име да
се чете: Т. Дл. лице:“. Молбата не е съхранена в регистъра за раждане. С оглед
на така посочената дата, относима за периода е Наредбата за гражданското
състояние, обн., ДВ, бр. 75 от 30.09.1975 г., отм., ДВ, бр. 41 от 18.05.2004
г., в сила от 18.05.2004 г. Съгласно, чл. 70, ал. 1 от същата Наредба, измененията
в имената на лицата се отразяват чрез вписване на бележка в акта за раждане въз
основа на документа, който установява изменението, като бележката се датира,
подписва и подпечатва от длъжностното лице по гражданското състояние. Очевидно
е, че вписаната в акта за раждане на оспорващия бележка не отговаря на
посочените изисквания: налице е неяснота относно подателя на молбата, бележката
не е датирана, не е посочен издателят й, не е подписана и не е подпечатана от длъжностното
лице по гражданското състояние. Наред с изложеното, отразената в бележката дата
- 29.04.1992 г., е много по-късна спрямо датата 24.12.1977 г., към която
рожденото фамилно име на оспорващия е променено.
С оглед липсата на представени по делото доказателства
за заявено от оспорващия желание за промяна на фамилното му име от К. на Т.,
както и с оглед липсата на доказателства за изменение на фамилното му име на
друго основание /въз основа на друг документ, който да установява изменението/,
следва да се приеме, че фамилното му име е променено без негово съгласие и
следователно е налице предвидената в чл. 19а, ал. 1 от ЗГР предпоставка, а
именно: принудителна промяна на име. Налице са и останалите нормативно
регламентирани условия: желание за възстановяване на предишното фамилно име,
така както е вписано в акта за раждане към датата на съставяне на акта за раждане;
подадено до компетентния орган писмено заявление/молба по образец, съгласно Приложение
№ 2а към чл. 42а, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация; нотариално заверен
подпис на заявителя.
От изложеното следва, че Кметът на Община Сливен
незаконосъобразно е отказал да възстанови фамилното име на оспорващия.
Издаденият административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката
следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 410
лева, от които: 10 лева- платена държавна такса, и 400 лева - договорено и
внесено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РД 15-2330 от 31.08.2018 г., издадено
от Кмета на Община Сливен, с което е отказано възстановяване името на С.Т.Т. с
ЕГН: ********** по заявление Вх. № 9400-17219 от 20.08.2018 г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Сливен за ново
произнасяне по подаденото от С.Т.Т. Заявление/молба Вх. № 9400-17219 от
20.08.2018 г. по описа на Община Сливен, в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила и УКАЗВА на административния орган при новото произнасяне да
се съобрази с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.Т.Т. с ЕГН: **********,***,
сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: