РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2436

 

гр. Пловдив,  10.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1715 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Р.2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Калековец, ул. „Васил Левски” ***, представлявано от управителя – Н.Р., чрез адвокат К.Т., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-144-0078616/13.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което не са установени безспорно предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че допуснатото нарушение е резултат, извън волята на търговеца, тъй като се дължи на специфики във функционалността на одобрено за продажби в търговката мрежа фискално устройство. Сочи се, че нарушението е изолиран случай с ниска обществена опасност, поради което срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. На 07.04.2021 г., в 13:19 часа, органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – Пловдив извършили оперативна проверка в търговски обект – смесен магазин, находящ се в с. Калековец, ул. „Независимост“ № 16, стопанисван от “Р.2015“ ЕООД, при която в Протокол № 0078616/07.04.2021г. била отразена следната фактическа обстановка:

В търговския обект били налични 2 броя въведени в експлоатация и работещи фискални устройства  /ФУ/ - модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT826473 и ИН на ФП 02826473, с рег. 4390545 и ФУ и модел DATECS DP-150T kL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664, с рег. 3975288. Използвал се софтуер за управление на продажбите в търговския обект „МИСТРАЛ” версия 2.19.37.175 с производител „МИСТРАЛ”, свързан описаните 2 броя ФУ.

След легитимация, от проверяващия екип бил изведен дневен финансов „x“ отчет с № 0047421 от ФУ, модел DATECS DP-150T kL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664, с рег. № 3975288, при което се установило, че за 07.04.2021 г. към момента на проверката във ФУ бил регистриран оборот в размер на 227,74 лв. От същото ФУ бил изведен и съкратен отчет на фискална памет с № 0047422/07.04.2021г. от дата 01.01.2021г. до дата 06.04.2021г., видно от който за същия период във ФУ бил регистриран оборот в размер на 80521,81 лв.

При проверка в ИС на НАП - модул „Фискални устройства с дистанционна връзка“ било установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от ФУ модел DATECS DP-150T kL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664, с рег. № 3975288 по дистанционната връзка към НАП.

Във връзка с горното органите по приходите предприели действия по обезпечаване на доказателства като иззели  ФУ модел DATECS DP-150T KL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664, с рег. № 3975288, за което бил съставен № 0014154/07.04.2021 г.

На органите по приходите било представено Свидетелство за регистрация на ФУ, модел DATECS DP-150T kL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664. с рег. № 3975288, от дата 12.11.2018г., видно от което ФУ било одобрено със свидетелство на БИМ № 740 от 14.03.2017г.

При тази фактическа обстановка било констатирано, че “Р.2015“ ЕООД“, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не използва фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните  изисквания, съгласно чл. 8, ал. 1, т, 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 3 ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, фискалните устройства трябвало да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1, като ал. 2 на същата разпоредба гласяла, че фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря  на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10. ал. 9.

Уточнение за изискуемото от закона поведение било направено в пар. 75 /изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № - Н18/13.12.2006г., като ал. 6 от същия предвиждал, че лицата по ал. 1 - 5 привеждат дейността си с всички изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31 декември 2020 г., след изтичането на който Наредбата вменявала задължение на търговците да са регистрирали и да употребяват само фискални устройства, отговарящи на новите изисквания.

6. По отношение изправността на ФУ, модел DATECS DP-150T с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664. с рег. № 3975288, било представено становище от „Изот Сервиз“ ООД – осигуряващо техническото му обслужване, в което се заявява, че „бъгване на новия фримуер, поради причини от различен характер, е причинило незначителни функционални промени“.

7. Въз основа на горната фактическа обстановка била издадена заповед № ФК-144-0078616/13.04.2021 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП разпоредил запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в с. Калековец, ул. „Независимост“ № 16, стопанисван от “Р.2015“ ЕООД и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

В мотивите на заповедта органът приел, че въпреки наличието на свидетелство за регистрация на процесното ФУ, същото не отговаря на изискванията на Наредба № Н -18/13.12.2006г., тъй като по смисъла на чл. 12 от Наредбата свидетелството се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон. В настоящия случай използваното в обекта ФУ, било от тип, който е одобрен преди изменението на Наредбата, поради което не отговаряло на функционалните  изисквания, съгласно Приложение № 17 към чл. 10, ал. 10  и чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н -18/13.12.2006г.

Наложената мярка била мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган изложил мотиви относно вида, големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект и големият човекопоток. Също така посочил, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

Съобразено било и обстоятелството, че по отношение на същия търговец е издадено предходно наказателно постановление  № 484773-F508278/16.12.2019г., за налагане на административно наказание за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 Наредба № Н -18/13.12.2006г. 

8. По делото се събраха показанията на свидетеля – П. П. А., служител на НАП. Същият заявява, че е участвал в проверката на обект на дружеството - жалбоподател на 07.04.2021 год. В хода на проверката установили в обекта две фискални устройства като и от двете устройства се извършвали продажби. Едното от фискалните устройства не отговаряло на изискванията на Наредба Н-18, не изпращало данни за всяка една покупка към НАП на 5 минути. В обекта по време на проверката били трима души. Управителят Р.присъствал при проверката. Проверката била по повод справка от информационните масиви на НАП за период, от който било видно, че не постъпват данни и информация за всяка една продажба в обекта. Имало дистанционна връзка със самото устройство, което изпращало месечни отчети, но не притежавало възможност технически да изпраща данни до НАП, тъй като не било настроено допълнително спрямо изискванията на Наредбата.

9. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на директорите на дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. От правна страна:

10. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП сред органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции и началниците на отдели.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1.

Нормата на чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. изисква данните от всяка фискална касова бележка да се предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение № 17. Това правило начално е въведено като изискване към търговците с изменение и допълнение на чл. 25, ал. 4 от Наредбата (ДВ, бр. 76 от 2017 г.). 

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира за безспорно, че към дата 07.04.2021 г. ФУ модел DATECS DP-150T KL с ИН на ФУ DT554664 и ИН на ФП 02554664, с рег. № 3975288, не е отговаряло на изискванията за функционалност по чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., тъй като не е подавало автоматично данни от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП. Соченото от жалбоподателя становище на „Изот Сервиз“ ООД не е годно да разколебае този извод. Последното не носи дата, поради което съдът по правилото на чл. 181, ал. 1 от ГПК намира, че е издадено за нуждите на проверката като съдържа свидетелстващи изявление по отношение на ФУ, което към датата на удостоверяване на неговата функционалност е било конфискувано и във владение на органите по приходите. Поради това не може да с даде и вяра на посочената причина от софтуерно естество, която да е довела до неподаване на данни по реда на чл. 25, ал. 9 от Наредбата.

След като към датата на проверката въведеното в експлоатация в обекта ФУ модел DATECS DP-150T KL с ИН на ФУ DT554664 не е отговаряло на извикванията за функционалност, без съмнение задълженото лице, стопанисващо търговския обект, е нарушило и правилото по чл. 8, ал. 1 вр. и чл. 25, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.1.2006г.

Неотносими към предмета на спора се явяват възраженията на оспорващия, че при проверката в обекта не са констатирани нарушения по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., тъй като било установено, че търговецът издава фискални касови бонове за всяка извършена продажба. По това обстоятелство не се формира спор, но то е без значение за фактическия състав на вмененото на търговеца административно нарушение, респ. няма и отношение към наличието на фактическите и правни основания за прилагане на административната принуда.

След като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Последната е приложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и по установения ред.

Възраженията на жалбоподателя относно несъразмерността на административната принуда са неоснователни. Оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия, административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект, формата на деянието и наличието на данни, които обосновано извод за извършени предходни административни нарушения на фискалната дисциплина.

Представеното по преписката наказателно постановление  № 484773-F508278/16.12.2019г., за което липсват данни да е било оспорено по съдебен ред, разколебава защитната теза на търговеца, че допуснатото на 07.04.2021 г. нарушение на фискалните правила е изолиран случай.

При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.

В случая процесното нарушение, под формата на противоправни действия  - използване на ФУ, което не отговаря на изискванията за функционалност, е съпроводено от хронология. При недобросъвестно поведение на търговеца, довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред органите по приходите седи единствено възможността да формират изводи за вредата за фиска чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват от значение обективните факти като големина на обекта, предлаган асортимент, цени, локация, работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния орган. Основателни са доводите, че при бързо ликвидна стока, в обекта е съществувала реална възможност за укриване на значителни приходи във вреда на фиска. Този извод се подкрепя и от данните за дневни и месечни обороти в обекта.

Съвкупно с наличието на данни за модела на поведение при търговеца, тези обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мярката над минималния размер, за да бъде постигната промяна в поведението му. Дали мярката ще постигне правния си ефект, ако бъде в размер на 14 дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това дали мярката ще постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не бъде прекомерно засегната.

Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат на неправомерна тенденция в обекта, а не на спорадична проява. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че процесното ФУ, с издадено свидетелство на БИМ № 740 от 14.03.2017г., е ползвано трайно  в обекта, без да бъдат съобразени новите функционални изисквания, поставени от чл. 25, ал. 9 (стара ал. 4) от Наредбата и без да бъдат предприети действия за постигане на съответствие в срока по § 75, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. Отнесено към охраняваните от закона цели, това поведение изисква налагането на интензивна административна принуда.

Възможността за ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение, че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни държавни интереси - какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личния не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

С оглед спецификите на настоящия казус преустнояването на дейността на търговеца за срок от 14 - дни не се явява прекомерно спрямо установения модел на поведение в търговския обект и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

11. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Р.2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Калековец, ул. „Васил Левски” ***, представлявано от управителя – Н.Р., чрез адвокат К.Т., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-144-0078616/13.04.2021 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите.

ОСЪЖДА “Р.2015“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Калековец, ул. „Васил Левски” ***, представлявано от управителя – Н.Р., да заплати на  Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

                       

Административен съдия: