ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№714/15.11.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 514/19г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г.,
чрез процесуалния им представител адв.М. от САК против определение №
2485/22.08.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 169/2018г., с което на
основание чл.248 ГПК е изменено постановеното от същия съд определение №
2019/07.08.2018г. в частта за разноските и вместо това е отхвърлено искането на
ответниците – настоящи жалбоподатели за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение при прекратяване на производството по предявения срещу тях в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост,
неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното определение. Твърди се,
че към датата на постановяването му има влязло в сила определение, също
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което определението от 07.08.2018г. е
изменено, като ищцата Г.С. е осъдена да им заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 6 040.20 лева, вместо първоначално присъденото от 5 040
лева, което определение не е било обжалвано от нея. С оглед на това счита, че повторното
преразглеждане на въпроса относно дължимите от нея разноски е недопустимо. В
условията на евентуалност считат, че неправилно съдът е приел, че разноски по
прекратения иск не им се следват, позовавайки се на съдебна практика, постановена
при друга редакция на процесуалния закон. Излагат се аргументи в подкрепа на
застъпваната от тях теза, че имат право на разноски, направени вр. прекратената
искова претенция. Иска се от настоящата инстанция да обезсили атакувания
съдебен акт като недопустим, евентуално да отмени същия като незаконосъобразен,
ведно с присъждане на разноски за настоящото производство.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна – Г.С.-П., в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Частната
жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение № 2485/22.08.2019г. е
постановено след като по реда на инстанционния контрол, с определение по
в.ч.гр.д. № 167/2019г. на АпС – Варна е отменено постановено от
първоинстанциония съд по гр.д. № 169/2018г. определение № 2302/17.09.2018г., в
частта, в която е била оставена без разглеждане молбата на ищцата по делото Г.С.
за изменение, на основание чл.248 ГПК определение № 2019/07.08.2018г. досежно
възложените в нейна тежест разноски за адвокатско възнаграждение вр.
прекратяването на производството по предявен от нея евентуален иск с правно
основание чл.26 ал.2 ЗЗД.
Действително, определението от 17.09.2018г.
не е било обжалвано в частта в която по молба на ответниците – настоящи
жалбоподатели, също с правно основание чл.248 ГПК, е изменен размера на присъдените
в тяхна полза с определение № 2019/07.08.2018г. разноски чрез тяхното
увеличаване. Това обаче не прави недопустимо обжалваното пред настоящата
инстанция определение, тъй като необжалването от страна на ищцата не преклудира
надлежно упражненото от нея, но неоснователно оставено без разглеждане искане
за изменение на първоначално присъдените разноски. Определението по чл.248 ГПК,
макар и да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол е част от съдебния
акт, който се иска да бъде изменен или допълнен. Поради това и ако с последващ
акт последният бъде изменен, отричайки въобще основателността на искането за
присъждане на разноски, то това ще засегне и междувременно постановеното
определение, с което искането на насрещната страна за изменение на тези присъдени
в нейна полза разноски е било уважено.
Ето защо доводите за недопустимост на
обжалваното определение са неоснователни.
Неоснователни са и доводите, аргументиращи
правото им за присъждане на разноски по прекратената част от производството.
Видно от материалите по първоинстанционното
дело, с исковата си молба ищцата Г.С. е предявила иск с правно основание чл.490 ГПК за прогласяване недействителността на извършена по изп.д. № 256/2013г. на
ЧСИ с рег. №… публична продан поради това, че обявеният купувач е лице, което
не може да участва в проданта на първо място защото има качеството на адвокат,
на основание чл.185 б.“б“ ЗЗД, а в условията на евентуалност, че обявения за
купувач е действал като подставено лице на съдебен изпълнител, който също
попада под забраната на чл.185 б.“б“ ЗЗД. Безспорно е, че така въведените
основания не могат да съществуват едновременно, поради което и същите са
предявени в условията на евентуалност. В същото време обаче предмет на защита и
с двата иска е един и същ интерес – запазване на продадения имот в патримониума
на ищцата, явяваща се ипотекарен длъжник в принудителното изпълнение. При това
положение, на основание чл.72 ГПК следващата се държавна такса е като по един
иск. По този начин следва да се определи и следващото се адвокатско
възнаграждение, като отговорността по разноските ще се разпредели съобразно
изхода от разгледания по същество иск.
Съдебната практика е константна, че при
предявени между едни и същи страни искове при условията на алтернативно или евентуално
съединяване, то адвокатското възнаграждение е едно, както при действието на чл.72 ал.2 ГПК до изм. обн. ДВ бр.86/2017г., така и в редакцията на разпоредбата към
настоящия момент /Определение № 70/2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I
т. о., ТК; Определение № 284 от
96.04.2012 г. по ч. гр. д. 238/2012 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Следователно в полза на ответниците не е
следвало да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение вр. прекратеното
производство по предявения срещу тях иск за недействителност на публичната
продан при заявеното в условията на евентуалност основание, поради което и
законосъобразно с обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил
определението си от 07.08.2018г., с което такива са били присъдени и е оставил
без уважение искането им в тази насока. Поради това и същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2485/22.08.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
169/2018г.
Определението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ГПК, с частна касационна жалба пред Върховния касационен
съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.