Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.05.2021 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 10.02.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 67 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2019
г., Г.Й.Г., ЕГН **********,*** управлявал лек автомобил "Фолксваген
Голф" с ДК № *** АВ, в град С.З., по ул. „**", в посока юг. Около
11.30 часа, подсъдимият достигнал У-образното кръстовище на ул. „**" и ул.
„**", където ул. „**" прави естествен ляв завой по посоката на
движение на автомобила. След завоя, автомобилът се движил със скорост минимум
32 км/ч по приблизително права линия около 10 - 12 метра. Тогава Г.Й.Г. загубил
контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил от посоката си на
движение на ляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се качил на източния
тротоар. Там, в близост до електрическия стълб, на ул. „**" № 1 се
намирала пострадалата М.Х. П., ЕГН **********, която била изправена и обърната
с лице на юг - югозапад. В това положение на тялото й, автомобилът ударил
пострадалата с предната си броня в десния крак, след което тялото на
възрастната жена било качено на предния капак на автомобила, после се
приплъзнало по предния капак и левия калник и паднало на терена в ляво от
автомобила. След това автомобилът се ударил в стълб от електропреносната мрежа,
който попаднал в предната челна част на превозното средство.
Присъстващи на мястото на случилото се
лица подали сигнал на тел. 112 за настъпилото произшествие. На място пристигнал
полицейски екип от Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - С.З., както и
екип на ЦСМП - С.З.. Медицинският екип откарал пострадалата М.Х. П. в „Спешно
отделение" на УМБАЛ „***" АД - С.З., където била прегледана и
настанена в Клиника по неврохирургия на същото лечебно заведение, а по - късно,
поради влошеното й здравословно състояние, се наложило да бъде преместена в КАИЛ.
Въпреки проведеното лечение, на 28.01.2019г. пострадалата П. починала в УМБАЛ „***"
АД - С.З..
На 29.01.2019г. от Катедра „Съдебна
медицина" - С.З., в сектор „Пътна полиция" - С.З. се получило
съобщение, че при аутопсията на починалата М.Х. П. са установени данни за
травми, причинени от удар от МПС.
Върху трупа на пострадалата М. П., са
установени: черепно - мозъчна травма - кръвонасядане на дясната ушна мида и
лицето, охлузване в лявата теменнотилна област на главата, кръвонасядане с
оформен хематом в меките черепни покривки в ляво, теменнотилно, масивен
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; оток на мозъка и
белите дробове; счупване на костите на дясната подбедрица; кръвонасядане в
областта на дясната лопатка, както и болестни изменения.
Твърди се, че причина за смъртта на
пострадалата М.Х. П. е тежката черепно - мозъчна травма, като травматичните
увреждания, описани по - горе са от действието на твърди тъпи предмети и са
получени при блъскане от лек автомобил от дясно.
Ищците считат, че пътнотранспортното
произшествие от 18.01.2019г., при което е пострадала М.Х. П. е настъпило
изключително и само поради допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата от водача на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ -
Г.Й.Г., настъпили в следната последователност:
Управлявания от Г.Й.Г. автомобил се качил
на източния тротоар, пострадалата М. П. била в изправено положение и обърната с
лице на юг - югозапад. В това положение на тялото й, автомобилът ударил
пострадалата с предната си броня в десния крак, при който удар настъпило
счупване на двете кости на подбедрицата. След това тялото на жената било качено
на предния капак на автомобила. От удара в него се получили кръвонасядане в
областта на дясната лопатка, кръвонасядане на дясната ушна мида и лицето
вдясно. След това тялото на П. се приплъзнало по предния капак и левия калник и
е паднало на терена в ляво от автомобила, в зоната на предния му ляв калник -
предна лява врата. При падането върху терена, пострадалата получила охлузване в
лявата теменнотилна област на главата, кръвонасядане с оформен хематом в меките
черепни покривки в ляво - теменнотилно, масивен кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки и контузия на мозъка. Констатираните травматични увреждания на
пострадалата М.Х. П. не могат да се получат при падане на пътната настилка, без
блъскане от автомобил.
Излагат се съображения, че причинените на ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на М.Х. П., ЕГН **********, бивш
жител *** - майка на първите двама ищци и баба на останалите трима, са пряк
резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ - Г.Й.Г., ЕГН **********,***, който
не е изпълнил задълженията си, вменени му със Закона за движението по пътищата
и с виновното си поведение, причинил смъртта на М.Х. П..
С Присъда № 48 от 12.12.2019г.,
постановена по НОХД № 455 по описа на ОС - С.З. за 2019г., виновният за ПТП
водач - Г.Й.Г., ЕГН **********,*** е признат за виновен и осъден за това, че е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х. П.,
ЕГН **********, престъпление чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл.
342, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 27.12.2019г.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността
на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка са
безспорно установени. Следователно в конкретния случай е безспорно установено,
че именно Г.Й.Г., ЕГН **********,*** е извършителят на процесното деяние, а
също така, че при неговото извършване е управлявал лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, с който е нарушил правилата на
движение.
В резултат на противоправното си деяние,
водачът на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ - Г.Й.Г.,
ЕГН **********,*** причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на М.Х. П., ЕГН **********,
бивш жител *** - майка на първите двама ищци и баба на останалите трима,
настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 18.01.2019г.
Изложени са доводи, че за Х.И.П. и П.И.С.,
внезапната загубата на майка им е най - трагичното събитие в техния живот. С
нейната смърт загубили не само родител, но и най - близкия им човек. Майка им М.Х.
П. приживе била тяхната опора и ги подпомагала и подкрепяла по всякакъв начин.
Между тях, като нейни деца и нея, като тяхна майка, винаги съществували
отношения на обич, семейно единство и взаимопомощ. В отношенията си с двете си
деца, М. П. никога не е правила разлика, кой от двамата й е по - любим - синът
или дъщерята, или към кого е повече привързана. В семейството им винаги са се
грижили един за друг и всички имали силна емоционална връзка помежду си.
Отношенията в семейството им винаги били превъзходни. Между двете деца и
техните родители винаги имало хармония и разбирателство и никога не били имали
проблеми от каквото и да е естество във взаимоотношенията. Майка им винаги
държала на добруване им. Особено била настоятелна да получат добро образование,
което да им помогне да станат по - добри хора и да се реализират по - успешно в
живота. М. П. изисквала от децата си редовно да посещават училище и винаги
когато имала възможност им помагала с уроците. През целия си живот,
пострадалата не спряла да се труди за да може да подсигури по - добро бъдеще на
своите син и дъщеря. Дори и когато двамата поотраснали, майка им никога не си
позволила да прави компромиси с децата си по отношение на възпитанието и
образованието им. Именно по тези причини, Х. и П. успели да получат добро
възпитание и прилично образование, които им дали възможност да постигнат мечтите
си, да се реализират в живота и професиите си и на свой ред да създадат техни
семейства. Въпреки своите ежедневни ангажименти майка им винаги намирала време
за тях - нейните син и дъщеря, да ги изслуша, да им даде съвет, да ги прегърне,
да им засвидетелства подкрепата си и да им каже, че каквото и да се случи
винаги ще бъде до тях. За тях майка им била двигателя на личностния им и
житейски прогрес. Радвала се за всеки техен успех, а най - голямата радост за
нея била, че Х. и П. успели да я дарят с четирима внука, които, както и тя
самата редовно споделяла, били най - голямата радост в живота й. Казвала, че
чрез нейните внуци, живота й е станал завършен и е успяла да изпълни своята
житейска мисия. Вестта за трагичната гибел на любимата им майка съкрушила Х. и П..
Целия им свят, животът им, който взаимно със семействата си били градили,
изведнъж станал сив и мрачен. Скръбта ги обзела и ги затворила в мрачната си
капсула. След неочакваната загуба на майка им в този нелеп инцидент, светът им се
сринал. Х. и П. не могат да опишат чувството на празнота и самота, което ги
обзело в момента, в който разбрали, че майка им, тяхната опора и закрилница,
вече я няма. Ищците твърдят, че не могат да приемат и да се примирят с мисълта,
че никога повече няма да видят своята майка, че никога повече няма да ги
прегърне, няма да им се усмихне, няма да чуят гласът й и смехът й. След нейната
нелепа и преждевременна смърт животът им не е същия. След погребението дошли
мрачните дни на скръб и печал. Сълзите им не секвали. Болката от загубата на
майка им, вместо да отшумява, с всеки изминал ден става все по - голяма. Мъката
по непрежалимата им майка е толкова голяма, че не намират думи, за да опишат
това, което се е случило и което преживяват.
М.Х. П. е баба по бащина линия на И.Х.П. и
Р.Х.П. и баба по майчина линия на М.С.С..
Между М.Х. П. и нейните внуци съществувала
много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа. За всички години трите момчета поддържали
близки отношения със своята баба. През целия си живот М. П. полагала грижи за
своите внуци, особено когато били малки. Дейно участвала в отглеждането им,
като често била отмяна на техните родители, които работели и се случвало да са
ангажирани с работните си задължения. Когато момчетата отраснали и тръгнали на
училище, баба им не спряла да се грижи за тях и продължила да им помага със
съвети. Напътствала ги да бъдат ученолюбиви и да станат добри хора. Домът й
винаги бил отворен за нейните внуци, които често посещавали своята баба. Тези
отношения спомогнали между И., Р. и М. да се формира особено близка връзка с
тяхната баба. По подобие на своите деца, М. П. положила всички усилия да
възпита във внуците си възможно най - добрите човешки качества - да бъдат добри
хора, честни и трудолюбиви, всеотдайни към близките си и околните. И., Р. и М.
са силно привързани към своята баба, която през целия си живот се е грижила за
тях, съвместно с техните родители. Отношенията помежду им били основани на
привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. М. П. била любяща и всеотдайна
баба, която винаги помагала на своите внуци, възприемала четирите момчета като
родни деца, била винаги до тях и ги подкрепяла във всеки един момент. Смъртта й
настъпила неочаквано, загинала по трагичен и нелеп начин, което дълбоко
покрусило И., Р. и М., мъката им е огромна.
Без съмнение И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С. ще
изпитват болка и дълго време ще скърбят по своята обична и непрежалима баба.
Тази болка скоро няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Смъртта на М. П. безвъзвратно е лишила четирите момчета от грижите и обичта,
която им е отдавала тяхната баба. Моралните страдания на ищците, претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми.
Между И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С. и
пострадалата М. П. - тяхна баба била създадена особено близка и трайна житейска
връзка. Пострадалата през целия си живот полагала грижи за четиримата си внука,
без да пести сили и средства. Обичала ги като родните си син и дъщеря. Към
настоящия момент внуците търпят значителни морални болки и страдания от
загубата на своята баба, които са с продължително проявление във времето.
Ищците считат, че с оглед изнесените факти
и обстоятелства по безспорен начин са установени деликтът, извършителят,
неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка,
т.е. на лице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - щета, причинна връзка и вина.
Х.И.П. и П.И.С. - деца и И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С.
- внуци на починалата при ПТП М.Х. П. имат качеството на увредени лица по
смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ и съответно право на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица на
непозволено увреждане от смъртта на тяхната майка и баба.
Видно от представената с настоящата искова
молба справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
управляваното от виновния водач Г.Й.Г., ЕГН **********,*** МПС - лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ***
АВ, към датата на ПТП - 18.01.2019г. е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" в З. „Д.Ж.З." АД издадена със срок на
валидност за периода от 10.12.2018 г. до 09.12.2019 г., прекратена на
26.03.2019г. Следователно към датата на ПТП - 18.01.2019г. е било налице
валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС, което от
своя страна обуславя правото и възможността на Х.И.П., П.И.С., И.Х.П., Р.Х.П. и
М.С.С. да предявят преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие - в случая претенцията
касае неимуществени такива, претърпени при ПТП.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива: т. 1. неимуществените и имуществените вреди в
следствие на телесно увреждане или смърт; т. 4. разумно направените разходи във
връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3; т. 5. лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ.
На основание чл. 380, ал. 1 КЗ ищците са
предявили застрахователни претенции за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като в ответното застрахователно дружество е образувана
преписка по щета с № 0801 - 000803/2020 - 01; 02; 03; 04 и 05. Ответникът З. „Д.Ж.З.",
видно от писмо изх. № 852 от 27.02.2020г. отказал да уважи застрахователните
претенции, като е приел, че липсват основания и доказателства за близки
отношения между ищците и пострадалата. В писмото се излагат доводи, че между Х.И.П.
и П.И.С. не се установява наличието на близка духовна и емоционална връзка,
което било важимо и за отношенията на пострадалата и нейните внуци, останалите
трима ищци И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С.. По тези причини, според ответното
дружество, няма основание за определяне, респ. за изплащане на обезщетение.
Тъй като ищците не са получили обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 18.01.2019г. и не са
съгласни с позицията на ответното дружество, изразена в писмо изх. № 852 от
27.02.2020г., за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове
за репариране на причинените им вреди, вследствие на непозволено увреждане
против З. „Д.Ж.З." АД.
С оглед факта, че ищците са изпълнили
посочените в чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ свои задължения - отправили са към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ,
представили са на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполагат, и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди, но въпреки това застрахователят е отказал за плати обезщетение за
неимуществени вреди в определен от него размер и ищците не са съгласни с
решението на застрахователното дружество да не определи, съответно да изплати
застрахователно обезщетение за причинени неумимуществени вреди, за Х.И.П., П.И.С.,
И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С. е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
Направено е искане съдът да постанови решение,
с което да осъди „З. „Д.Ж.З." АД; ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: С.**, представлявано от ***, заедно от поне двама изпълнителни
директори да заплати на Х.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 90 000 лв.
(деветдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата майка М.Х. П., ЕГН **********,
бивш жител ***, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 18.01.2019г., причинено от виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г.,
ЕГН **********,***, при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф"
с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал.
3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ - 01.08.2019г. - датата на
уведомяването на застрахователя от увреденото лице.
Да осъди „З. „Д.Ж.З." АД; ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от ***, заедно от поне
двама изпълнителни директори да заплати на П.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната
майка М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, при
управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ - 01.08.2019г. - датата на уведомяването на
застрахователя от уреденото лице.
Да осъди „З. „Д.Ж.З." АД; ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: София, район Изгрев, ж. к. „Дианабад",
бул. „Г. М. Димитров" N9 1, бл. 0, вх. 0, ет. 0, ап. 0, представлявано от ***,
заедно от поне двама изпълнителни директори да заплати на И.Х.П., ЕГН **********,***,
aп. 24, сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, при управление
на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната
лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 429, ал. 1 КЗ - 01.08.2019г. - датата на уведомяването на застрахователя от
уреденото лице.
Да осъди „З. „Д.Ж.З." АД; ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от ***, заедно от поне
двама изпълнителни директори да заплати на Р.Х.П., ЕГН **********, живущ
***, сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лв.), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата
баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, при
управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ - 01.08.2019г. - датата на уведомяването на
застрахователя от уреденото лице.
Да осъди „З. „Д.Ж.З." АД; ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: С.**, представлявано от ***, заедно от поне
двама изпълнителни директори да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата баба
М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, при
управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ - 01.08.2019г. - датата на уведомяването на
застрахователя от уреденото лице.
Ищците претендират направените по делото
разноски, включително и възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, са посочени
банкови сметки на ищците.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва така предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови съдебно решение, с
което да ги отхвърли изцяло. Претендира разноските по делото. Моли също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД
по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че съдът
намери исковете за основателни, моли да се намали размера на обезщетението, тъй
като претендираните с исковата молба са прекомерно завишени и не съответстват,
от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищците и от трета страна, с
оглед приноса на починалата за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Ответникът счита предявения иск за допустим,
но неоснователен.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № *** по силата на Застрахователна полица №
BG/30/118002438827/19.08.2018г., сключена със „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД.
Твърди, че настъпилата смърт на
наследодателката на ищците не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
понесените от него травми. М. П. е пострадала на 18.01.2019г., като има данни,
че същата се е спънала и паднала, поради което твърди, че получените травми са
вследствие падане от собствен ръст, а не от удар от лекия автомобил. На
следващо място, същата е била настанена в болнично заведение и е починала 10
дни след процесното ПТП. В тази връзка, счита, че смъртта е настъпила от други
усложнения, а не от травмите при ПТП и/или при множество съпътстващи
заболявалия. Посочва, че видно от представената съдебномедицинска експертиза на
труп, М. е страдала от хипертония и атеросклероза. Ето защо, счита, че
настъпилата смърт е вследствие на хипертоничното заболяване на пострадалата, а
не вследствие на травмите от ПТП. Евентуално, твърди, че смъртта е настъпила
вследствие на други обстоятелства или травми, несвързани с процесното ПТП.
Твърди, че с исковата молба не са
представени каквито и да било обективни медицински документи, констатиращи
травмите на починалата непосредствено след ПТП, даващи възможност да се
проследи лечебния период, дали същият е правилно провеждан. Твърди, че в
случай, че се установи причинно-следствената връзка между травмите от
процесното ПТП и настъпилата смърт, то пострадалата не е провела адекватно
лечение и сама е допринесла за леталния изход.
На следващо място счита, че претендирания
от ищците размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен, като в тази връзка се позовава на чл. 52 от ЗЗД и Постановление
№ 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС.
На следващо място твърди и че исковете се
явяват неоснователни и в пълните предявени размери. Същите не са съобразени с
реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт
на М. П. и надвишават значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите и обезщетение. Фактът на роднинска връзка не е достатъчен, за да
обоснове и презюмира изключително близки отношения на наследниците и тяхната
наследодателка.
На следващо място, твърди и че искът се
явява неоснователен и в пълния предявен размер по отношение на И.Х.П., Р.Х.П. и
М.С.С. - всичките внуци на починалата. Пълният размер на техните искове не е
съобразен нито с приетия лимит за обезщетяване на далечни роднини, но и с
реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт
на баба им от процесното ПТП и надвишават значително справедливото и достатъчно
да компенсира вредите и обезщетение.
Ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираните обезщетения като несъответстващи на реално
претърпените от ищците болки и страдания, както и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалата М. П., изразяващо се в
нарушение на изискванията на чл.114 от Закона за движение по пътищата. Твърди,
че починалата не се е съобразила с преминаващите автомобили, стояла е с гръб
към пътното платно, на ръба на тротоара, като така сама се е поставила в
опасност. В условията на евентуалност, твърди, че същата е предприела пресичане
на пътното платно в момента, в който се е приближил процесния автомобил, като
не се е огледала. Твърди, че М. не е провела адекватно лечение на травмите си и
също е довело до леталния изход.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците вземат становище по
направените от ответника възражения.
По оспорването на ответника, че
настъпилата смърт на наследодателката на ищците не се намира в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, включително и понесените от нея
травми ищците вземат становище, че неоснователно и неподкрепено с доказателства
е твърдението на ответника, че на 18.01.2019г., пострадалата се е спънала и
паднала и травмите, които е получила се дължат на падане от собствен ръст.
Поддържат, че смъртта на М.Х. П. е
настъпила, тъй като на 18.01.2019г., на
която дата Г.Й.Г., ЕГН **********,***, при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е
блъснал П. и по непредпазливост е причинил смъртта й.
За това деяние с Присъда № 48 от
12.12.2019г., постановена по НОХД № 455 по описа на ОС - С.З. за 2019г.,
виновният за ПТП водач - Г.Й.Г. е признат за виновен и осъден за престъпление
чл. 343, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.
Съгласно императивната разпоредба на чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП,
виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената
връзка са безспорно установени. Следователно в конкретния случай е безспорно
установено, че именно Г.Й.Г., ЕГН **********,*** е извършителят на процесното
деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, с който е нарушил правилата на
движение.
Считат за неоснователни твърденията на
ответното дружество, че настъпилата смърт на М. П. е вследствие на
хипертоничното заболяване, а не вследствие на травмите, получени от ПТП, както
и, че смъртта на пострадалата е настъпила вследствие на други обстоятелства или
травми, несвързани с процесното ПТП.
Отново по изложените по - горе съображения
считат, че се установява причинно - следствената връзка между вредоносното
събитие и настъпилия вредоносен резултат.
Твърдят, че напълно неприемливо е
твърдението на ответното застрахователно дружество, че пострадалата не е
провела адекватно лечение и сама е допринесла за леталния изход. Физически това
обстоятелство е напълно невъзможно и изключено, тъй като от постъпването си в
лечебното заведение до смъртта й, десет дни по - късно, пострадалата е била
лекувана само и единствено от медицински специалисти при това в Клиниката по
анестезия и активно лечение при УМБАЛ „***" АД- град С.З..
Излагат съображения, че И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С.
- внуци на починалата при ПТП М.Х. П. имат качеството на увредени лица по
смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ и съответно право на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица на
непозволено увреждане от смъртта на тяхната баба. Това тяхно право произтича от
новите разрешения дадени с ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Колкото до размера на предявените претенции за всеки един от тези трима ищци,
считат, че същите са в напълно разумен и справедлив размер, които е съобразен с
отношенията между внуци и тяхната баба.
Считат, за неоснователно въведеното
оспорване за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалата М.
П., за която в отговора на исковата молба се твърди, че е нарушила чл. 114 ЗДвП, като посочват, че с присъдата си, съдебният състав на ОС - С.З. е приел,
че вина на настъпилото ПТП има само и единствено Г.Й.Г..
Считат за неоснователно възражението на
ответника, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно в момента,
в който се е приближил лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ,
тъй като липсват каквито и да било доказателства в тази посока.
Считат възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат за неоснователно и недоказано. Пострадалата не е
осъществила сочените в отговора на исковата молба нарушения на Закона за
движение по пътищата и по никакъв начин не е допринесла за настъпилите
увреждания.
Ищците правят искане да се уважат предявените
искове в пълен размер. Считат, че предвид основателността на главните искове,
като основателни следва да бъдат уважени и исковете за присъждане на законната
лихва върху претендираните обезщетения.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът поддържа твърдението си за
липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на
наследодателката на ищците. Твърди, че в случай, че не се докаже, че причина за
настъпилата смърт на М. П. е хипертоничното й заболяване, то същото в голяма
степен е допринесло за същото и че травмите от процесното ПТП не биха причинили
самостоятелно леталния изход.
Поддържа възражението си и за прекомерност
на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от
ищците болки и страдания, от една страна, и, от друга страна, като
несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи
за процесния период, а от трета страна, с оглед наличието на принос от страна
на пострадалата. Твърди, че исковата сума е несъразмерно висока спрямо вредите,
чието обезщетяване се иска. Твърди, че отношенията и степента на близост между
починалата и родствениците й подлежи на доказване, като същото е в
доказателствена тежест на ищците.
Поддържа възражението за съпричиняване от
страна на починалата по съображения подробно изложени в първоначалния отговор
на исковата молба. Счита, че не може да се приеме становището на процесуалния
представител на ищците, че този въпрос е решен с постановената присъда по
наказателното производство, като посочва, че чл. 300 от ГПК има обвързваща сила
относно други елементи, но приносът на пострадалия не е сред тях.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
установено, че на 18.01.2019 г., Г.Й.Г. при управление на лек автомобил "Фолксваген
Голф" с ДК № *** АВ, в гр. С.З., по ул. „**", в посока юг, като
достигайки У-образното кръстовище на ул. „**" и ул. „**", където ул.
„**" прави естествен ляв завой по посоката на движение на автомобила,
загубва контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил от
посоката си на движение на ляво, пресякъл лентата за насрещно движение и се
качил на източния тротоар, където се намирала пострадалата М.Х. П..
Видно от приложеното НОХД № 455/2019 г. по
описа на Окръжен съд – С.З. с Присъда № 48 от 12.12.2019 г., Г.Й.Г. е признат
за виновен и осъден за това, че е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.Х. П., престъпление чл. 343, ал. 1, б.
"в" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в законна сила
на 27.12.2019г.
Видно от представената справка от интернет
страницата на Гаранционен фонд за лек
автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в З. „Д.Ж.З."
АД със срок на валидност за периода от 10.12.2018 г. до 09.12.2019 г.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото
ПТП на 01.08.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците като пострадали
са предявили претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка
на 07.02.2020 г. за изплащане на обезщетения пред З. „Д.Ж.З."
АД и са представили всички документи, с които разполагат. По случая е
заведена щета с № 0801 - 000803/2020 - 01; 02; 03; 04
и 05, по която застрахователят е отказал заплащане на обезщетение, видно
от писмо изх. № 852/27.02.3030г.
От заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза се установява следното:
Автомобил Фолксваген Голф се е движил по ул. „**” в посока юг. Кръстовището с ул.”**” е „У” - образно, като ул. „**” в този участък е със завой наляво спрямо посоката на движение на МПС. Надлъжните оси на двата участъка - северно и южно от ул. „**“, сключват ъгъл от 165°. Пострадалата М. П. се е намирала на източния тротоар на ул. „**”, в близост до ел. стълб 2, от неговата северна страна.
След анализ на данните и предвид травматичните увреждания на пострадалата - счупване на двете кости на подбедрицата на десния крак на височина на около 34 см от петата може да се определи, че мястото на първия контакт за л.а. Фолксваген е в областта на предната челна част - в областта на предната броня, а за пешеходката - в десния крак, в областта на дясната подбедрица.
Мястото на удара, спрямо елементите на платното за движение се намира:
По дължина на пътното платно - на около 1,25 м северно от ориентира - ел стълб 2.
По ширина на пътното платно - на около 0,95 м източно от източната граница на платното за движение.
Мястото на удара се намира на източния тротоар на ул. „**”. В момента на удара МПС е бил разположен на около 35 градуса наляво спрямо оста на пътната лента, като предните му състави са били ориентирани на югоизток, а пострадалата е била с лице на югозапад.
След удара пешеходката се е установила върху тротоара, непосредствено до преден ляв калник и предна лява врата на МПС.
След първоначалния удар в намиращата се на тротоара пешеходка, л.а Фолксваген е продължил движението си напред в същото направление и е настъпил удар, втори удар в ел. стълб 2, където е преустановил движението си. За МПС, ударът в ел. стълб 2 е бил в предна дясна челна част, в областта на десния фар.
Минималната скорост на л.а Фолксваген Голф с рег. № *** непосредствено преди ПТП е била около 32 км/ч, а в момента на удара в стълба, около 28 км/ч.
ПТП е
възникнало в светлата част на денонощието. В материалите по делото няма данни
видимостта да е ограничена. Зоната на видимост за водача на МПС при конкретните пътни условия
е била неограничена. Водачът е имал видимост най-малко от около 100 м.
Видно от
съдебномедицинската експертиза на труп № 24/2020 г. М. П. е получила -
черепномозъчна травма - кръвонасядане на дясна ушна мида и лицето в дясно,
охлузване и кръвонасядане с оформен хематом в лявата тилнотеменна област на
главата, масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка;
кръвонасядане по предно външната повърхност на дясната подбедрица с травматично
отслояване на меките тъкани в същата област и счупване на костите на дясната
подбедрица на 34 см. от едноименната пета; кръвонасядане на дясната лопатка.
Описаните травматични увреждания отговарят да са получени при блъскане на
пешеходката от процесния автомобил.
При
съдебномедицинската аутопсия върху трупа на М. П. е установено наличие на
кръвонасядане по предно външната повърхност на дясната подбедрица с травматично
отслояване на меките тъкани в същата област и счупване на костите на дясната
подбедрица на 34 см. от петата. В изправено положение на пострадалата тази
височина отговаря на височината на предната броня на лек автомобил Фолксфаген
Голф. Описаните травматични увреждания на М.Х. П. не отговарят да са получени
при самостоятелно падане от собствен ръст на пътната настилка. Счупването на
костите на дясната подбедрица с кръвонасядането по предновъншната повърхност на
същата и травматичното отслояване на меките тъкани в контузената област е
получено при удар в бронята на автомобила. При последвалото падане върху капака
на превозното средство са получени кръвонасяданията на дясната ушна мида и
лицето и кръвонасядането на дясната лопатка. При последвалото отхвърляне от
автомобила и падане върху терена са получени охлузването в лявата тилнотеменна
област, масивния кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка.
Ефективният
спирачен път на л.а. Фолксваген при наличната му скорост на движение от 32 км/ч
е около 8 м.
В
материалите приложени по делото има данни, че движейки се на юг по ул. „**“, на
левия завой, в участъка на кръстовището с ул. „**“, водачът е усетил „задържане
на газта“ на управлявания от него автомобил и „изфорсиране“ на двигателя му.
Разстоянието, което е изминало МПС до мястото на удара в ел. стълб 2 е около 20
м и е по- голямо от ефективният спирачен път, който е около 8 м. Това означава,
че водачът е имал техническата възможност да не допуска ПТП, ако задейства
своевременно спирачната система.
Технически
правилно е, водачът да контролира непрекъснато превозното средство, което
управлява.
Технически
правилно е, водачът да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност
за движението му.
Водачът
на л.а. Фолксваген Голф с рег. № *** е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като запази разположението на управляваният от
него автомобил в дясната част на платното за движение, а когато е възникнала
опасност за движението му, да намали скоростта или да спре.
Получените
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Пряката
причина за смъртта на П. е черепномозъчната травма. Останалите травматични
увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, но са с незначителна
роля за настъпването на смъртта.
Механизмът
на ПТП и механизмът на получаване на телесните увреждания на пострадалата е
следния:
На 18.01.2019 г., около 11:30 часа, по ул. „**“, в посока юг се е движил л.а. Фолксваген Голф с рег. № ***, управляван от Г.Й.Г.. Било е в светлата част на денонощието. Пътната настилка е била влажна. Участъкът от пътя в района на ПТП е наклон на спускане, а на кръстовището с ул. „**“ е завой наляво спрямо посоката на движение на МПС. На около 11 м от завоя, автомобилът е напуснал своята пътна лента наляво, преминал е през лентата за насрещно движение и е навлязъл в източния тротоар. В същото време на тротоара се е намирала пешеходката М.Х. П.. Била е в изправено положение, обърната с лице на югозапад. На около 1,25 м северно от ориентира - ел стълб 2 и на около 0,95 м източно от източната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и пешеходката. За автомобила ударът е бил в предната броня, а за пострадалата - в десния крак, в областта на подбедрицата. В резултат на този удар е настъпило счупването на двете кости на подбедрицата. Последвало е възкачване и преплъзване на тялото на предния капак, вследствие на което са се получили кръвонасядане в областта на дясната лопатка, кръвонасядане на дясната ушна мида и лицето вдясно. Последвало е завъртане и изпадане на тялото върху терена, вляво до автомобила в зоната на предния ляв калник и предната лява врата, в резултат на което са получени охлузване в лявата теменнотилна област на главата, кръвонасядане с оформен хематом в меките черепни покривки вляво, теменнотилно, масивният кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка. След удара в пешеходката, л.а. Фолксваген е продължил движението си напред и се е ударил с предна челна дясна част, в областта на десния фар в ел. стълб 2, където се е установил в покой.
Техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който е загубил контрол над МПС, напуснал е своята пътна лента и е навлязъл в източния тротоар.
Технически
правилно е, водачът да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност
за движението му.
Към
делото е приложено копие история на заболяването №1659/18. 01. 2019 г. на
Клиника по Неврохирургия - КАИЛ № 75 на името на М.Х. П., ЕГН ********** в
която е отбелязано, че е проведено лечение. Експертизата не открива пропуски в
проведеното лечение и последователността на медицинските действия, като прави
уточнение, че със същото следва да се ангажират и експерти със специалност
неврохирургия и анестезиология и интензивно лечение.
В делото
е приложено копие на епикриза към история на заболяването № 5954/1794/2018 г.
на МБАЛ - Медицински комплекс „Свети И. *** - Каридиологично отделение на името
на М.Х. П., ЕГН **********, от което е видно, че същата е преживяла
трансмурален инфаркт на миокарда с проведено лечение. Същият е в непряка връзка
с настъпването на смъртта.
При
лечението си в Неврохирургична клиника и КАИЛ на УМБАЛ - АД - С.З. П. е
направила исхемичен мозъчен инфаркт в басейна на дясна средна мозъчна артерия.
В
съдебно заседание вещото лице извършило съдебномедицинската експертиза пояснява
следното:
Посочва,
че при ПТП - то пострадалата е получила множество травми, в резултат на
уврежданията е получила мозъчен инсулт, който е причина за смъртта. Пояснява,
че пострадалата е получила кръвоизлив вследствие на разкъсване на кръвоносен
съд, което е в резултат на травмата. Прави категоричен извод, че основната
причина за смъртта е субарахноидален кръвоизлив с пробив в мозъчните
стомахчета, който е с чисто травматичен произход.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С.Н.С. посочва, че познава всички ищци, като с ищеца Х. се познава от 1970 г., от тогава познава и неговите родители, често се събирали заедно. Родителите на Х. били много слънчеви хора, отнасяли се с децата си с много любов и разбиране. Според свидетеля отношенията в цялото семейство били такива, че „много хора можеха да им завиждат в днешно време“. По празници, рождени дни, винаги се събирали. След смъртта на чичо И. през 2002г. /бащата на ищците Х. и П./, когато пострадалата М. била в най-тежкия за нея момент, цялото семейство й помагало с каквото можели и тя им помагала, просто били едно здраво семейство. Когато свидетелят разбрал за смъртта на пострадалата изпитал съжаление. Според свидетеля за цялото семейството било много тежко, тъй като връзката в семейството била много здрава и затова загубата била голяма, понеже пострадалата участвала във всички житейски неща свързани с израстване и възпитание.
Свидетелят посочва, че познава всички внуци лично. Всичките внуци на пострадала са били непрекъснато край нея и като малки, и като големи, те били много задружни, внуците я обичали, тя помагала на децата си, когато пораснали, те помагали на нея.
Свидетелят Йордан Захариев Боев е съученик и приятел на ищеца М.С.С., познавали се от над 30 години и покрай него се познавал с майка му и с баба му, която загинала при тази катастрофа. Покрай М. редовно гостувал при баба му, като ученици той редовно си прекарвал времето при баба си. М. бил много близък с баба си и дядо си. Цялото семейство често се събирало в ресторанта „При кмета“, като свидетелят има непосредствени впечатления, тъй като съпругата му има участие в ресторанта. Според свидетеля М. ходел често при бабата си и прекарвал много време при нея. След ПТП – то, М. бил много разстроен.
Свидетелят И.В.И., който е строителен техник и работел в една къща на западния вход на Топливо посочва, че някъде по обяд се чул някакъв трясък. Излязъл и видял Фолксваген забит в стълба и една жена да лежи на земята. Свидетелят се обадил на тел.112, дошла Бърза помощ, взели пострадалата и заминали.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
– 18.01.2018 г. за л. а. „Фолксваген Голф” с peг. № ***
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З.“Д.Ж.З.” АД със срок на валидност за периода от 10.12.2018 г. до
09.12.2019 г., която е прекратена на 26.03.2019 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите
са предявили претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка
на 07.02.2020 г. за изплащане на обезщетения пред З. „Д.Ж.З."
АД и са представили всички документи, с които разполагат. По случая е
заведена щета с № 0801 - 000803/2020 - 01; 02; 03; 04
и 05, по която застрахователят е отказал заплащане на обезщетение, за
което ищците са уведомени на 27.02.2020г. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установява, че смъртта на М.Х. П. се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – Г.Й.Г., което е
установено с влязла в сила присъда № 48/12.12.2019 г. по НОХД № 455/2019 г. по
описа на Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК
е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди са доказани по
основание.
Относно
размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
По отношение на предявените искове за
неимуществени вреди от Х.И.П. и П.И.С..
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношения между ищците и тяхната майка, с която са поддържали постоянни и топли отношения. Между пострадалата М. и нейните деца Х. и П.,
привързаността била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на майката
е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и то по такъв непредвидим
и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави преждевременната му
загуба особено тежка. Връзката “майка – деца” освен кръвна е и емоционална и
житейски предполага, че физическата загуба на майката би причинила в най-голяма
степен страдания на нейните деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищците
Х.И.П. и П.И.С. болки и страдания и
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците
вследствие
на смъртта на тяхната майка е в размер
на по 90 000 лв.
По отношение на предявените искове за
неимуществени вреди на ищците И.Х.П., Р.Х.П. и М.С.С..
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат
качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалата
М. и ищците е създадена трайна и дълбока емоционална връзка от ранна детска
възраст. Внуците били непрекъснато край нея, тя участвала в отглеждането им, грижела се за тяхното възпитание. Внуците
често посещавали своята
баба, дори когато вече били пораснали.
Поради това съдът приема, че благодарение
на всеотдайността, вниманието и грижите на пострадалата от една страна, както и
на привързаността, обичта и доверието на нейните внуци от друга между тях
действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до
отношенията между родители и дете.
С
оглед изложеното съдът намира, че между починалата М.Х. П.
и ищците И.Х.П.,
Р.Х.П. и М.С.С. е изградената силна и дълбока
емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на
ищците от смъртта на тяхната баба следва да се определят като надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, по
смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по
тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо съдът приема, че при така
събраните доказателства ищците са провели пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за
настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на всеки от ищците би била справедлива сума в размер на по 8 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата М.Х. П., изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл.114 от ЗДвП, като твърди, че починалата не се е съобразила с
преминаващите автомобили, стояла е с гръб към пътното платно, на ръба на
тротоара, като така сама се е поставила в опасност. В условията на
евентуалност, твърди, че същата е предприела пресичане на пътното платно в
момента, в който се е приближил процесния автомобил, като не се е огледала.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението
за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП на
пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение; да
пресичат платното за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и
услуги на платното за движение.
В настоящия случай не е установено, че пострадалата
М.Х. П. е нарушила някоя от горепосочените забрани.
Не е представено нито едно доказателство , че пострадалата е стояла с гръб към
пътното платно, на ръба на тротоара, предприела пресичане на пътното платно в
момента, в който се е приближил процесния автомобил, като не се е огледала. Напротив
от свидетелските показания на И.В.И. е видно, че пострадалата е била на
тротоара.
Съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество,
а в случая последното не установява действия или бездействия на М.Х. П., с които
тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Следващото възражение на ответното
дружество е, че пострадалата М.Х. П. не е провела адекватно лечение на травмите
си и това довело до леталния изход, както и че настъпилата смърт е вследствие
на хипертоничното заболяване на пострадалата, а не вследствие на травмите от
ПТП.
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза не са налице пропуски в
проведеното лечение на М.Х. П. и последователността на
медицинските действия. Също така е категорично
установено, че описаните травматични увреждания на М.Х. П. не отговарят
да са получени при самостоятелно падане от собствен ръст на пътната настилка, а
отговарят да са получени от предната
броня на процесния лек автомобил Фолксваген Голф. Не на последно място е
безспорно установено, че вследствие на процесното ПТП, М.Х. П. е получила множество травми, в
резултат на които е получила мозъчен инсулт, който е изцяло с травматичен
произход.
С оглед изложеното съдът приема, че
горепосочените възражения на ответното дружество са неоснователни.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от датата на уведомяване на ответното
дружество – 01.08.2019 г. От представените доказателства се установява, че
действително на 01.08.2019 г. ответното дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби приема, че 01.08.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този
момент следва да се начислява лихва за забава.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че „З. „Д.Ж.З."
АД следва да заплати на Х.И.П. сумата от 90 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата майка М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху
сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ , считано от 01.08.2019г. -
датата на уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата.
„З. „Д.Ж.З." АД следва да заплати на П.И.С. сумата от 90 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на нейната майка М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху
сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г. - датата
на уведомяването на застрахователя от уреденото лице до окончателното изплащане
на сумата.
„З.
„Д.Ж.З." АД следва да заплати на И.Х.П.
сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********,
бивш жител ***, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 18.01.2019 г., причинено от виновното, противоправно поведение на
Г.Й.Г., при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ***
АВ, ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл.
429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г. - датата на уведомяването на застрахователя от
уреденото лице до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „З. „Д.Ж.З." АД следва да
заплати на Р.Х.П. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата
баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г. при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху
сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г. - датата
на уведомяването на застрахователя от уреденото лице до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът „З. „Д.Ж.З." АД следва да
заплати на М.С.С., сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху
сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г. - датата
на уведомяването на застрахователя от уреденото лице до окончателното изплащане
на сумата.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално
затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
По отношение на ищците П.И.С. и М.С.С., на които
безплатна адвокатска помощ е оказвал адв. Д.Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата П.И.С. е в размер на 3 530 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 лв. – 580 лв. +5 % за горницата над 5 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца М.С.С. е размер на 730
лв.
Ето защо „З. „Д.Ж.З." АД
следва да заплати на адвокат Д.Д. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищците П.И.С. и М.С.С. адвокатско възнаграждение в общ размер на 4260 лева
По отношение на ищците Х.И.П., И.Х.П. и Р.Х.П., на които безплатна адвокатска помощ е оказвал адв. П.П..
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца Х.И.П. е в размер на 3 530 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 лв. – 580 лв. +5 % за горницата над 5 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците
И.Х.П. и Р.Х.П. е размер на по 730 лв.
Ето защо „З. „Д.Ж.З." АД
следва да заплати на адвокат П.П. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищците Х.И.П., И.Х.П. и Р.Х.П. адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 990 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З. „Д.Ж.З." АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, сумата от
8 160 лв. за държавна такса, както и сумата от 550 лв. за възнаграждения на
вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на Х.И.П., ЕГН **********, живущ ***4 сумата
от 90 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата
майка М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429,
ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г. - датата на уведомяването на застрахователя от увреденото
лице до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на П.И.С., ЕГН **********,*** сумата
от 90 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на неговата
майка М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г.
- датата на уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на И.Х.П., ЕГН **********,*** сумата
от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г.
- датата на уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на Р.Х.П., ЕГН **********, живущ *** сумата
от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпени от смъртта на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********,
бивш жител ***, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие,
възникнало на 18.01.2019г., причинено от виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г.,
при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно със законната лихва върху сумата
на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ,
считано от 01.08.2019г. - датата на
уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното изплащане
на сумата по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати на М.С.С., ЕГН **********,*** сумата
от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата баба М.Х. П., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие
на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 18.01.2019г., причинено от
виновното, противоправно поведение на Г.Й.Г., при управление на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с ДК № *** АВ, ведно
със законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от 01.08.2019г.
- датата на уведомяването на застрахователя от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата по банкова сметка ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З."
АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на адвокат Д.Н.Д. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищците П.И.С. и М.С.С. адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 260 лв.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З."
АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на адвокат П.К.П. *** за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищците Х.И.П., И.Х.П. и Р.Х.П. адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 990 лв.
ОСЪЖДА „З. „Д.Ж.З." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.*** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 8 160 лв. за държавна такса, както и сумата от 550 лв. за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :