Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 919 18.07.2019 година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На деветнадесети юни
2019 година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира И.
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 1668 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 193, ал.1
от ЗДДС, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Oбразувано e по жалба на “П” ООД, ЕИК:******, депозирана от
процесуален представител адвокат, против наказателно постановление № 197/15.02.2019
г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 176в,
ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 180в, ал.1 от ЗДДС, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6240, 93 лева. В жалбата
се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и липса на
извършено нарушение, като се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.
Представителят
на ТД на НАП- гр.Бургас оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
С резолюция е била
възложена проверка на разпитаната свидетелка В.И., заемаща длъжността старши
инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, за установяване на факти и
обстоятелства за лица, вписани в регистъра на чл.176в, ал.10 от ЗДДС, които са
извършили доставки с ДДС, чиято данъчна основа превишава размера на
обезпечението. Проверката е приключила с издаване на протокол № П-02000218184040-073-001/30.10.2018 г. В хода
на проверката се установило, че дружеството-жалбоподател е вписано в регистъра
на чл.176в, ал.10 от ЗДДС на 09.09.2016 г. с обезпечение банкова гаранция, издадена
от „У”АД в размер на 100 000 лева със срок до 02.09.2017 г. С две
последващи промени е бил променен срокът на валидност на банковата гаранция и
същата е продължена до 02.09.2019 г. включително. Установено е също така, че за
периода от 01.08.2018 г.- 30.08.2018 г. стойността на сделките за продажба на
горива на едро е с данъчна основа 499363,65 лв. и ДДС 99872,73 лева. На
31.08.2018 г. са извършени продажба на едро на горива с данъчна основа в размер
на 31841,02 лева и ДДС в размер на 6368,20 лева. В резултат на това, за периода
01.08.208 г – 31.08.2018 г. стойността на сделките за продажба на горива на
едро е с данъчна основа в размер на 531204,67 лева и стойност на ДДС в размер
на 106240,93 лева, поради което е превишен размерът на обезпечението с 6240,93
лева, което е настъпило на 31.08.2018 г. Поради което „П” ЕООД, като търговец
на едро с горива, при промяна на обстоятелствата, които са от значение за
определяне на размера на обезпечението, не е предоставило ново обезпечение в
7-дневен срок преди промяната до 24.08.2018 г., съгласно изискванията на
чл.176в, ал.4 от ЗДДС.
Нормата на чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС
/Нов - ДВ, бр.60 от 02.08. 2016 г./ предвижда задължение за всяко данъчно
задължено лице да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в
безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите,
когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със
ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000
лева.Съгласно ал.2 на чл.
176в от ЗДДС обезпечението е в размер не по-малък от 20 на сто от
данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на
получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен
период, но не по-малко от 50 000 лв. Видовете течни горива, по отношение на
които е приложима разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС, с
тяхното наименование и код по Комбинирана номенклатура, установена с Приложение I към Регламент /ЕИО/ №
2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, прилагана към 1 януари
2016 г., са посочени в Приложение №
35 към чл. 111б, ал.1 от ППЗДДС. Следователно, обезпечение се
предоставя само за посочените в приложението течни горива, които са предмет на
доставки, облагаеми със ставка на данъка 20 на сто, вътреобщностни придобивания
или получени като освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС.
В хипотезите на т. 1
- 3 на чл.
176в, ал. 1 от ЗДДС, предмет на които са течни горива, които не са
посочени в приложение №
35 от ППЗДДС, не възниква задължение за предоставяне на обезпечение.
Чл. 176в, ал.4 от ЗДДС
изисква при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне
размера на обезпечението, да се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок
преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече
обезпечение и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на
облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или
стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се
надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки,
придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за
потребление, за които е предоставено вече обезпечение.
Съдът
намира, че в съдържанието на АУАН и НП са пропуснати важни обстоятелства от
значение за защитата на нарушителя и за определяне на приложимия материален
закон и те не съдържат всички необходими съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Това е така, тъй като,
в описанието на обстоятелствата, свързани с нарушението в НП, според настоящия
състав, е следвало да намери място информацията какви видове течни горива са
били предмет на облагаемите доставки, които наказаното дружество е извършило
през месец август 2018 г., защото задължението за предоставяне на обезпечение
по чл. 176в ЗДДС
произтича от това дали данъчно задълженото лице за текущия данъчен период е
извършило облагаеми доставки на течни горива, посочени в приложение № 35 със
ставка на данъка 20 на сто или вътреобщностни придобивания на течни горива,
посочени в приложение № 35, които не са предназначени за потребление от лицето,
или получи течни горива, посочени в приложение № 35, освободени за потребление
по чл. 20, ал.
2, т. 1 от ЗАДС. Това е важно обстоятелство, свързано с извършването
на нарушението, което води до ограничаване възможността на контролиращата
съдебна инстанция да провери дали наказаното дружество действително е било
адресат на задължението по чл. 176в, ал.4 от ЗДДС
респективно може ли да е субект на твърдяното нарушение по чл. 180в, ал.1 от ЗДДС.
Тук следва да е
отбележи, че съдът не споделя, че не е посочен начинът, по който е определен
размерът на санкцията. Разпоредбата на чл.176в, ал.1 от ЗДДС посочва, че лице, което, като е длъжно, не предостави в
срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното
обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с имуществена санкция
– за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото
обезпечение. В случая, размерът на дължимото обезщетение е точно колкото
размерът на наложената имуществена санкция. В АУАН и НП е посочено изрично и
мястото, където е следвало да се представи гаранцията, а именно сградата на ТД
на НАП-Бургас, както и крайният срок, след изтичането на който е довършен
съставът на нарушението, който се осъществява чрез бездействие. Обяснено е и
защо този срок изтича тогава, а именно, продажбата на течни горива на едро след
осъществяването на която е превишен размера на гаранцията, е осъществена на 31.08.2018г.,
поради което и 7-дневният срок за предоставяне на ново обезпечение с изтекъл на
24.08.2018 г.
Неспазването от страна на
административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление да бъдат
посочени важни обстоятелство, при което то е извършено, прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото районният съд
в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение като съпостави на фактически установеното действие
или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща
същото като административно нарушение.
С оглед изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено само на това основание.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал.
1, изр. 1, пр. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 197/15.02.2019 г., издадено от Заместник Директор
на ТД на НАП - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 176в, ал.4 от ЗДДС, на
основание чл. 180в,
ал.1 от ЗДДС, на “П” ООД,
ЕИК:****** е наложена имуществена санкция в размер на 6240, 93 лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.