Присъда по дело №923/2016 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 44
Дата: 5 декември 2016 г. (в сила от 12 декември 2016 г.)
Съдия: Елена Златанова Тодорова
Дело: 20165620200923
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

           

Номер                           година 2016                        гр.Свиленград

 

 

     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Свиленградският   районен     съд,                         І- ви наказателен състав

      На             пети      декември                          две   хиляди   и   шестнадесета    година 

в публично заседание    в  следния   състав:

 

                                                             Председател: Елена Тодорова

                                                                                     Членове:

                                                                         Съдебни заседатели: 1.                                                                                                                                                                    2.

Секретар……Цв. Д. …………………………

Прокурор……….ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ……….,

      като разгледа докладваното от  Председателя   -  съдия   Тодорова

         Наказателно общ  характер дело номер  923   по   описа  за  2016 година

 

  Въз основа на доказателствата и закона

 

 

                                               П Р И С Ъ Д И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.П.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********,***, българин, български гражданин,  със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 17.11.2016г., на главен път А1, при км.114, в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,  е  управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,  марка  и модел „„Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 58 19 ВХ,  с концентрация на алкохол в кръвта си 2,12  на хиляда, установена по   надлежния ред,   с техническо средство  - „Алкотест – Дрегер 7410” инв. № ARSK 0260,  поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК и чл.58а, ал.1,вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на   ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на „ГЛОБА” в размер 200 лв/двеста  лева/.

ОТЛАГА, на основание чл. 66,ал.1 НК, ИЗТЪРПЯВАНЕТО  на  така наложеното  наказание “лишаване от свобода”, ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.

ЛИШАВА, на основание чл.343г,вр. чл.37,т. 7НК, подсъдимият  Д.П.Д., със снета по делото самоличност, ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА  МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО  за СРОК от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.59,ал.4 НК, ПРИСПАДА времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право, считано от 18.11.2016г, до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.

ОСЪЖДА, на основание чл.189,ал.3 НПК, подсъдимият Д.П.Д., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски, в размер общо 212,55 лв – от досъдебното производство /за експертиза/, вносими по Р Бюджет, по сметката на ОД на МВР –Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт – ДТ -5 лв, в случая на служебно издаване на ИЛ, вносими по сметката на РС – Свиленград.

           ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ХОС в 7-мо дневен срок от днес, на основание чл.360, предл.1-во НПК.

 

                                                                                 

Председател:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 44от 05.12.16г,  по НОХД № 923/2016г по описа на РС-Свиленград

Районна прокуратура Свиленград е предявила обвинение против Д.П.Д. ***, за извършено престъпление по чл. 343б,ал.1 НК, предмет на внесения обвинителен акт, по правилата на БПП – гл. ХХІV НПК образуван в настоящото дело.

В съдебната си фаза наказателното производство е протекло при условията на  диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие, по реда на чл.372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК,  допуснато  по искане на защитника на подсъдимия, с което процесуално действие и лично последния се е солидаризирал,  поддържайки изрично волеизявление в този смисъл – да признае фактите по обвинение. Поради това, констатирайки наличието на кумулативните предпоставки, конкретизирана е процесуалната хипотеза на чл.371,т.2 НПК като основание на съкратеното съдебно следствие проведено по делото. РП също не се противопоставя на разглеждането на делото по реда на това особено производство.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено, считайки го за несъмнено доказано и при изцяло потвърдена фактическата обстановка от направеното от подсъдимия, по реда на чл.371,т.2 НПК, цялостно признание на фактите по обвинителния акт, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Поради това пледира за признаването му за виновен и осъждането му за извършеното престъпление за което и да му бъдат наложени наказания, индивидуализирани при условията на чл.5 НК, вр.чл.58а,ал. НК, като се аргументира с липсата на многобройни или изключителни смекчаващи  обстоятелства, без да отрича наличието на такива все пак- установени по делото, но същите сочи да не са доминиращи спрямо отегчаващите. Обратно, прокурора акцентира на факта за причинено ПТП с материални щети в резултат на престъпното деяние, изтъквайки го като отежняващо отговорността, от тук  претендира съдът да приеме, че именно последните имат превес в съотношението  и отчитайки тяхното превъзходство,  при тези условия да бъде проведена индивидуализацията. С конкретно предложение за размера на следващите се кумулативни наказания, обвинителят  не се ангажира, но във връзка с начина на изтърпяване на лишаването от свобода, поддържа искане за приложението на чл. 66,ал.1 НК, на което основание то бъде отложено за определен изпитателен срок.

Подсъдимият – Д.П.Д., редовно призован за с.з./от прокурора/, участва лично и със защитник – адвокат, назначен като служебен в ДП. Депозира самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК в хода на предварителното изслушване, като признава изцяло – всички факти, изложени в обвинителния акт, давайки съгласие за същите да не се събират доказателства. При направеното цялостно признание по фактите на обвинениетоо и за виновността си, в процесуалното време на последна дума, той повторно прави изявление за виновността си, изразява съжалението си и искрено се разкайва,  като моли за налагане на минимални наказания.

Неговият защитник, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, в хода на съдебните прения не оспорва извършването на престъпното деяние, неговата  съставомерност и авторството на същото, като  излага доводи основно, свързани с индивидуализацията на следващото се наказание, при обвързващо приложение на чл.58а НК. В тази насока, пледира за определянето им в размера на минимума за всяко от тях – лишаването от свобода и глобата, в хипотезата на чл. 54 НК, поддържайки смекчаващите отговорността обстоятелства да са тези с превес, като същите  конкретно уточнява.В т.ч. позовава се на краткия процесуален срок на разследването при проведеното БПП, в рамките на което време  - оказало се недостатъчно и попречило за събиране на необходимата сума, за  да бъдат възстановени имуществените вреди. Съответно на процесуалните правила, относно първото от наказанията – ЛСв, моли да бъде приложена и задължителната редукция по чл. 58а,ал.1 НК. Така конкретно, защитникът предлага -  лишаване от свобода в размер 8 месеца, след редукцията му, а за глобата – 200лв и досежно третото кумулативно наказание – лишаване от право да се управлява МПС моли също да се наложи за срок около 10-11 месеца.

Съдът, предвид  проведеното съкратено съдебно следствие по делото, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК  и обвързан от направеното от подсъдимия  Д.П.Д. пълно признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящо се от доказателствата събрани в досъдебното производство, на основание чл.373,ал.3,вр.чл.372,ал.4 НПК,  приема за установено от фактическа страна, така както се твърди в обвинителния акт, а именно следното:

 При и повод изпълнение на служебните си задължения на 17.11.2016г свидетелите   Х.А.А. и Д.З.Т. - полицаи към сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково (Група за контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали),  по редовен наряд като автопатрул се намирали на автомагистрала Марица,т.е. главен път А1, в участък  попадащ на територията на Община Свиленград. Там, конкретно  при км. 114 на този  път, те били спрели със служебния си автомобил - „Опел Астра" с рег. № С 1205 ХМ  в аварийна лента от платното за движение. На указаното място,  около 23:50 часа, на същата дата, свидетелите забелязали  лек автомобил марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ,  който се движел с несъобразена - превишена скорост, при налично ограничение на скоростта в този участък – максимално разрешена скорост 60 км/час, произтичащо от действащ пътен знак.  Същевременно в участъка на пътя, с оглед характера и  интензивността на движението, към онзи момент, съществували допълнителни обстоятелства затрудняващи пътната обстановка,  конкретно - образувала се колона от товарни автомобили. Независимо от това, пренебрегвайки последния факт  и   въпреки ограничението на скоростта,  водачът на посочения лек автомобил /„Крайслер Гранд Вояджер" с рег. № X 5819 ВХ/ се  движил с избраната от него-несъобразена скорост на управляваното МПС – несъответна на допустимата и интензивността  и характера на движението. Вследствие на тези причини  той  ударил с предната дясна част на автомобила си, страничната лява част на полуремарке с рег.№ В 348 САК., прикачено към влекач марка „Ивеко" с рег.№ В 886 SEL, който в същия момент извършвал маневра – престоявал се от дясната в лява лента за движение. Посочената товарна  композиция се управлявала от водач – румънския гражданин Н.Б. –свидетел по делото. Независимо от така реализирания сблъсък, лекият автомобил „Крайслер Гранд Вояджър” продължил движението при което последвал удара му в мантинелата, ограничаваща пътното платно, в съприкосновение  отново с предната негова част. И тогава без да спре, придвижването му продължило напред, между  товарния автомобил  и разделителната мантинела, едва след което се отклонил на дясно и спрял в тангентата за село Капитан Андреево. Вече в този момент, след спирането на лекия автомобил, марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег. № X 5819 ВХ,  се разкрила и установила самоличността на неговия водач, който се оказал именно подсъдимият Д.П.Д. - пътувал сам. Действията в тази връзка провели свидетелите А. и Т.- полицейските служители, които възприели непосредствено случващото се и  наблюдавали от мястото, където се намирали. Пристъпвайки  към проверка, когато лекият автомобил спрял, в хода на същата след изискване на документите от водача за установяване на самоличността му и правоспособност,    свидетелите усетили, че  той силно миришел на алкохол,  а и видимо бил повлиян от него и с влошен- неразбираем говор. Пред полицейските служители,  подс. Д. П. Д. сам  признал употребата на алкохол от своя страна и уточнил- вида и количеството му, като заявил, че изпил три  бири. Последвало и изпробването му с техническо средство за установяване наличието на алкохол. Използваният с тази цел уред – „Алкотест - „Дрегер 7410" с инв.  номер (№) АRSК 0260, отчел алкохолна концентрация  -  2,12 промила( на хиляда) в организма на подс. Д.Д..  С оглед това показание, бил му издаден и талон за медицинско изследване№ 0366582/18.11.2016г , но подсъдимият отказал вземането на кръвна проба за анализ,  след като бил откаран в ЦСМП-Свиленград, като този му отказ е удостоверен в направена бележка в същия документ. При тези обстоятелства и така направените констатации  в т.ч. и причиненото ПТП,  свидетелят Х.А., съставил на името на водача-нарушителя, сега подсъдим – Д.П.Д., акт за установяване на административно нарушение от 18.11.16г с №/сериен/ 185240/18.11.16г. В същия описал всяко едно от нарушенията на правилата за движение по ЗДвП,  които е приел за осъществени в случая, квалифицирайки ги самостоятелно, с разпоредбите на  чл.5,ал.3,т.1; чл.20, ал.2 и чл.100,т.1 ЗДвП. Едновременно с това, във връзка с настъпилото произшествие на място, същият свидетел  изготвил и Протокол за ПТП № 1624186/18.11.16г, с обективирана и схема на същото, както и  отразени участниците в него, вероятния механизъм и причинените щети – материални  по двата автомобила – лекият и съотв. товарния – композиция влекач и полуремарке.

Отделно, на мястото на произшествието  - ПТП бил извършен и оглед по правилата на НПК от разследващ полицай, също уведомен за случая, за което процесуално –следствено действие се съставил надлежния Протокол за оглед  от 18.11.16г /л.2 от Д-БПП/, придружен и с фотоалбум.  По този начин, в хипотезата на чл.212,ал.2,вр.чл.365,ал.2 НПК и с това първо действие по разследването се образувало и започнало  бързо производство срещу  Д.П.Д. за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, водено под номер 537/16г по описа на РУ -Свиленград. Видно от съдържанието на Протокола за оглед, наред с обективните находки открити на мястото и  констатациите за местоположението и състоянието на заварените там МПС - щетите по тях,  отразени са още и  действия по изземването на едно от превозните средства, а именно лекият автомобил „Крайслер Гранд Вояджър с рег.№ X 5819 ВХ. Относно  последния съобразно вписаните деформации и увреждания, отбелязана е тотална щета. Впоследствие този автомобил бил върнат на неговия собственик, по документи- св. М.Г.Д. от гр. Харманли, за което е съставена разписка на 22.11.2016 год. Правата й на собственост върху МПС се установяват от Свидетелство за регистрация на същото, приложено в ДП. На товарната композиция, причинените в резултат на ПТП материални щети се свеждат единствено до скъсване на брезента, според показанията на неговия водач  - св. Б.. Последният в разпита си в хода на Д-БПП е заявил, че ППС е застраховано и поради това неговия работодател и собственик на същото  нямал имуществени претенции спрямо виновния водач, след като бил уведомен за произшествието.

Видно от приложената по делото официална справка от 18.11.16г на полицейски инспектор звено Пътен контрол в РУ –Свиленград, придружена и със справка - компютърна разпечатка от АИС – АНД на МВР- сектор Пътна полиция -КАТ, за нарушител от региона, се установява, че подсъдимият Д.П.Д. е  правоспособен водач и притежава СУ на МПС, издадено в Р България, с № с № *********/23.04.14г, валидно до 2019г, т.е. и  към момента.  А според данните от справка за нарушител, той има и налагани наказания за извършени нарушения по ЗДвП, като отразени са общо 4 бр. влезли в сила НП, в период 11.10.2000г до 19.05.2014г

За установяване стойността на нанесените материални щети в резултат на настъпилото ПТП от 18.11.16г, в хода на Д - БПП е  извършена  автотехническа оценъчна експертиза.  Според заключението по същата  и дадената оценка от вещото лице,   за лек автомобил „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ,  собственост на трето лице – св.М.Г.Д. но към момента управляван от подс.Д.,  доказват се имуществени увреждания в размер  3 118,50 лв. Така също, досежно вторият засегнат обект – стоманена еластична предпазна ограда /мантинела/  собственост на Областно пътно управление – Хасково, стойността на причинените имуществени щети възлиза на 692,96 лв. Сборно определена, общата сума на вредата - щетите с материален характер е в размер 3811,46 лева. В тази си парична равностойност, последните не се явяват съставомерни,  т.е. не се квалифицират за „значителни” по смисъла на чл.343,ал.1,б.”а” НК, тъй като не покриват оценъчния критерий  - 14 минимални работни заплати  за страната, към датата на извършване на деянието /420 лв,  съгласно ПМС375/28.12.15г, възприет в съдебна практика. Обвързващи, относно приложението на този оценъчен признак, с разяснения и задължително тълкуване, при съобразяване и на ТР 1/98г на ОСНК на ВКС са дадени с Решение № 312/27.06.08г по н.д. 237/08г, ІІІ н.о. (аналогично разрешение се съдържа и в Р 574/14г на ВКС по н.д. 1835/13г/. В съпоставка изследвана сумата на вредите – установена и доказана по делото в размер 3811,46 лв, в конкретния случай,  те дори са  многократно по-ниски от указания  минимален стойностен праг.

Ето защо, в конкретния случай причинените имуществени вреди не са значителни, по смисъла на чл.343,ал.1,б.”а” НК

Третото лице - юридически собственик на лекия автомобил марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ, а именно св. М.Г.Д., при разпита си в досъдебното производство е заявила, че няма никакви имуществени претенции към подсъдимия Д., макар формално той да не й е възстановил вредите, плащайки равностойността на  причинените щети по автомобила. Тази своя позиция свидетелката изяснява в показанията си,  с неформалната  продажба на МПС-то, уговорена с подсъдимия, който и заплатил половината от цената предния ден, без обаче да са сключвали договор в надлежната форма. На това основание  тя му предала реално владението на автомобила и документите за него, в деня преди инкриминираната дата, така всъщност той се явявал негов фактически владелец и ползвател. Нейните показания са  материализирани в протоколи за разпит от 22.11.16г и от 21.11.16г ,в които се съдържа недвусмислено нейно изявления в този смисъл, както и за липса на претенции към подсъдимия.

Видно от  справка за съдимост, приложена по БП /л. 91/,  подс.Д.П.Д. не е осъждан към момента. Такава – актуална справка е изискана и в съдебното производство, но датата на насроченото о.с.з. все още не е постъпила.

    По доказателствата:

Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на глава 27 НПК, поради което и събирането и проверката на доказателства, касаещи фактите по обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Направеното самопризнание от подсъдимия Д.П.Д.  в хипотезата на т.2 от чл. 371 НПК- относно всички факти по обвинението, се подкрепя изцяло при съпоставяне и след съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателства - свидетелски показания, обективирани в надлежните протоколи за разпит на свидетели, както и обясненията на подсъдимия от ДП. В тази насока, съдебният състав цени  показанията на свидетелите – Х.А., Д.Т. и Н.Б. – очевидци,  формирали непосредствени възприятия от инцидента и факта на управлението на автомобила след употреба на алкохол от подсъдимия, като първите двама са полицейските служители, а св. Б. е водача на товарния автомобил – втори участник в ПТП-то,  така също и на св. М. Д. – собственик на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и  св. В.К. – Началник на Районна пътна служба –Свиленград и в качеството на  упълномощен представител на директора на ОбПътно управление Хасково, стопанисващо пътя където монтираната разделителна мантинела в една част е била  деформирана в резултат на ПТП от 17.11.16г. Показанията на св. Д., св. К. и св. Б. са относими към фактите на настъпилия вредоносен резултат  -щетите по лекия автомобил  и по крайпътната мантинелата на автомагистрала, респ. отсъствието на такива за товарната композиция с румънска регистрация, като съотв. първата  и последния, при разпитите си са поддържали изрично, недвусмислени волеизявления за липса на имуществени претенции към подсъдимия и желание да се прекрати наказателното производство. 

Кредитираха се в правното обсъждане и  приобщените писмени доказателствени средства от ДП –  Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.16г, ведно с изготвен фотоалбум към него; Протокол за ПТП;  Свидетелство за регистрация, част ІІ, № ********* за л.автомобил „Крайслер Гранд Вояджър” с рег. № Х 58 19 ВХ;  справка от 18.11.16г на РУ-Свиленград към ОД МВР-Хасково, звено  Пътен контрол, ведно със справка  за нарушител от региона - разпечатка от автоматизираната система на КАТ;  АУАН от 18.11.16г; талон за  медицинско изследване от 18.11.16г; разпечатка от техническото средство Акотест Дрегер 7410 ARSK 0260, с отразени дата, час и отчетен резултат от пробата; Протокол от 29.09.16г,рег. № 3286р-37820/29.09.16г за последваща периодична проверка на СИ /анализатори на алкохол/ –успешно премината, в т.ч. и конкретно ползвания дрегер, със срок на валидност за изправността и към датата на престъплението;   справка за съдимост;  саморъчна Декларация за семейно и материално положение на подсъдимия;  преводи на  български език на Свидетелство за регистрация на автовлекач и Свидетелство за регистрация на ремарке с румънска регистрация и двете издадени в Р Румъния;  пълномощно на св. Б.; превод на български език на международна карта за автомобилна застраховка – 2бр.; разписка за връщане на МПС от 21.11.16г  и т.н., както и заключението по оценъчната – автотехническа експертиза извършена в ДП.

             Свидетелските показания и писмените доказателствени средства, приобщени по делото, са събрани по съответните ред, условия и в установената форма. Същите са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо др., кореспондиращи се и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия и в кръга на гласните доказателствени средства, като свидетелските показания са систематизирани, изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, за които  свидетелите са формирали непосредствени възприятия, не са налице и индиции за предубедеността им. Обсъдени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства, установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, от тук и убедително подкрепят  направеното самопризнание от подсъдимия Д.. Ето защо, съдът ползва последното за изграждане фактическите и правните си  изводи при постановяване на присъдата.  Съобразно императивната разпоредба на чл.373 ал.2 и 3 НПК, това цялостното признание на фактите по обвинението,  кореспондиращо с останалите събрани доказателства, т.к. е обвързващо с доказателствено значение на същото се основава и постановената присъда.

        Обясненията на подсъдимия, дадени при разпита му в ДП също съдържат признания за извършеното деяние и за виновността му, като и към този процесуален момент той  е признал факта на управлението на МПС след употреба на алкохол. Последните съдът кредитира, в контекста на кореспондиращата им връзка с останалите доказателства, предпоставило оценка за тяхната достоверност, в съответствие и с направеното самопризнание  по реда на чл.371,т.2 НПК в съдебната фаза на производството.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

 При така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК и въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия по реда на чл. 371,т.2 НПК, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с деянието си Д.П.Д. е осъществил, както от обективна така и от субективна страна съставът на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, тъй като на 17.11.2016г на главен път А1 при км.114, в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,  е  управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,  марка  и модел „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,12  на хиляда, установена по   надлежния ред,   с техническо средство  - „Алкотест – Дрегер 7410” ARSK с № 0260.

Налице е съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, както и категорично установени са изискуемите обективни признаци на посочения престъпен състав, така и авторството, в лицето на подсъдимия, който правен извод се налага предвид направеното от същия самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК, обвързващо с доказателствена сила на основание чл. 372,ал.4 НПК и убедително и изцяло подкрепено от еднопосочните показания на свидетелите – Х.А., Д.Т. и Н.Б. (с пряко доказателствено значение), както и от писмените доказателствени средства, които в съвкупността си доказват релевантните по делото факти, изложени в обвинителния акт. Поради което и съдът, съобразно цитираното обвързващо процесуално правило, ползва тези самопризнания при изграждане на правните си изводи

От обективна страна, категорично доказано е управлението на МПС от страна на подсъдимия Д.П.Д. – привел в движение и управлявал лекия автомобил - гореописаният, както и наличието на алкохолно съдържание в кръвта му, с установена концентрация 2,12 промила, към момента на  деянието. Фактическите действия по управление на автомобила, осъществени от негова страна, както и  неговото движение,  са безспорно установени, от тук и пряк извод за авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са самопризнанията  на подс. Д., признал фактите  от обстоятелствената част на обвинителния акт, в т.ч.  управлението на автомобила и употребата на алкохол, в корелация със свидетелските показания на св. А., Т. и Б. –очевидци. Конкретната величина на алкохолната концентрация  в кръвта на подсъдимия, с цифрова величина 2,12 на хиляда/промили/ също е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона средства- техническо средство “алкотест Дрегер 7410” одобрен за употреба и използван по установените ред и начин, съгласно Наредба № 30/01г за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, издадена от М-во на здравеопазването, МВР и МП. Последното е било в изправност, надлежно преминало последваща проверка в оторозирана лаборатория, същевременно и във връзка с неговото използване не се установяват нарушения на правилата и реда, предвидени в подзаконовия нормативен акт, с оглед което не възникват съмнение досежно правилното му използване и точността, респ. достоверността на измерването и отчетения резултат. Така доказаната стойност на алкохолно съдържание надвишава предвидената-1,2 промила в разпоредбата на чл.343б НК, за съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради което и съдът прие, че  е налице съставомерно деяние по посочения престъпен състав, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и неговото авторство.

От субективна страна: деянието, предмет на обвинението, подсъдимият Д. е извършил виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК. Субективно, той е имал формирана ясна представа в съзнанието си, че управлява МПС след консумация на алкохол,  със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си.  Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал  тяхното настъпване. От тук и еднозначен извод за наличието на пряк умисъл за извършване на вмененото му престъпление, обосновано с проявлението на извършените обективни действия от негова страна.

В съответствие с изложените правни аргументи, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на  престъпление по чл.343б,ал.1 НК,  за което и е предаден на съд с обвинителния акт.

         Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.

          По вида и размера на наказанието:

           При определяне на  вида и размера на наказанието, предвид приключването на настоящото наказателно производство по реда на диференцираната процедура на съкратено следствие – особено производство, глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързан от императивната разпоредба на чл. 373,ал.2 НПК, съдът  приложи правилото  на чл. 58а НК и след като изследва  в конкуренция ал. 1 и ал.4 от същата, прие да проведе индивидуализацията при условия на чл.54НК, вр.чл.58а,ал.1 НК. Основания за приложението на привилегирования ред на смекчена наказателна репресия – ФС на чл.55,ал.1,т.1,вр. ал.4 от чл.58а НК,  не  се установиха в случая. В спазване на общите принципи,  при отмерването нна наказанието, се взеха предвид обществената опасност на престъплението – относително завишена, с  оглед криминогенната обстановка в страната понастоящем и зачестилите случаи на този под престъпления,  докато тази на дееца –невисока. Също така съобразиха се  и установените по делото релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващите и отегчаващите такива. С правния ефект на отежняващи отговорността, съдът отчете фактът на настъпилото ПТП, причинено със същото деяние, в резултата на което последвали и имуществени вреди по разделителнителна мантинела и по управлявания автомобил,  което явявайки се допълнителна последица, без да е съставомерна такава, безспорно подлежи на съобразяване при индивидуализацията. В тази връзка допълнително, като релевантни –завишаващи обществената опасност на деянието, съобразиха се времето и мястото на извършването му - през нощта, по автомагистрала, в участък с интензивен трафик, в близост до ГКПП. Взеха се предвид, също като отежняващи обстоятелства – невъзстановяването на причинените материални щети, както и наличието на наложени административни наказания  за нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от  подсъдимия, в качеството му на водач. И не на последно място, съдът съобрази и конкретната цифрова величина на алкохолната концентрация, която в установения си размер 2,12 промила е висока и надвишава минимално инкриминираната -1,2 промила в нормата на чл.343б,ал.1 НК и  в съпоставка се равнява почти на двойния й размер. Последното  несъмнено се явява обстоятелство, с отегчаващо правно значение, т.к. обуславя завишена обществена опасност деянието.От друга страна, налице са установени и смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия Д., като с този ефект, съдът отчете – чистото съдебно минало и липсата на осъждания, изразеното искрено разкаяние от същия, както и проявеното от него добросъвестно предпроцесуално поведение, доколкото не е възпрепятствал по какъвто и да е начин контролните органи, при осъществяване на техните функции и още пред тях признал употребата на алкохол. В насока смекчаване на отговорността, свързано с допълнителния вредоносен резултат, съдът прецени за релевантен поради което и отчета факта, че последвалите имуществени вреди, в основната си по-голяма част се съизмеряват с тези по лекия автомобил, чийто владелец е именно  той, като бъдещ негов приобретател, заплатил част от продажната му цена, към датата на дениято /показиня св. М. Д./.  Обсъдени в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства не се явяват многобройни, нито някое от тях е изключително такова, поради което  не доминират  и нямат съществен превес спрямо отегчаващите, които пък от своя страна ги превъзхождат по тежестта си. Следователно при конкретното тяхно съотношение, не може да се обоснове преценка за несъразмерност, когато дори и най-лекото предвидено в закона наказание, за престъплението, с оглед  индивидуалната обществена опасност на деянието и дееца, би се оказало неоправдано тежко. Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът  намира, че не са доказани  предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за неговото приложение.  Поради това, за осъществена се приема хипотезата на чл.58а,ал.1 НК и при условията на чл.54,ал.1 НК – общото основание, се индивидуализираха наказанията, като съобразно установените и вече обсъдени по-горе релевантни за отговорността обстоятелства, отчете се превес на  смекчаващите. В този смисъл не може да бъде споделено становището на прокурора, отегчаващите обстоятелства да са превъзхождащите и преобладаващи в случая. Мотивиран с тези правни аргументи, в рамките на предвидените кумулативни санкции,   съдът определи и наложи на подсъдимия Д.Д., наказания  около минималния установен размер, а именно  „лишаване от свобода” в размер -  една година и три месеца, т.е. малко над минимума на същото, според наказателната норма,   както и „глоба” в размер 200 лева – равна минимума.  При индивидуализацията на последната се съобрази имотното състояние на подсъдимия- не добро, предвид факта че е безработен и не реализира доходи от трудово или др. вид правоотношение, както и не притежава свое имущество –движимо или недвижим имот. На основание на чл.58а,ал.1 НК за  наказанието лишаване от свобода се приложи задължителната редукция и същото се намали с 1/3, като се приспадна част, определена спрямо цялото, т.е. пет месеца, поради което в краен резултат се наложи  окончателно наказание  ДЕСЕТ месеца ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА. Относно кумулативната парична санкция, законът не предвижда редуцирине, което  глобата остава в размер 200лв – съизмерим с минималния праг, предвиден в материалната наказателна норма. В тази си конкретна стойност, очевидно многократно под МРЗ, същата се явява  съобразена с имотното състояние на подс. Д.Д., при отчитане факта и на трудоспособната  му възраст.

Съдът наложи на подсъдимия Д.П.Д. и др.кумулативно предвидено наказание -лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.343г,вр.чл.37,т.7 НК. Качеството му на провоспособен водач е безспорно доказано по делото, което предопределя  прилагането и на тази допълнителна наказателна санкция, предвидена кумулативно за престъплението в извършването на което той беше признат за виновен. Съобразно конкретните обстоятелства по делото и данните, касаещи алкохолното съдържание в кръвта, както и индивидуалната преценка на личността на подсъдимия Д. П.Д., съдът индивидуализира наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”  за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА. Налагането на това наказание, се прие за необходимо  за пълноценно и по –адекватно постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, като по този начин би се повлияло превантивно върху дееца. През периода от време на ограничението, поради отстраняването му от движението, като водач, по преценка на съдебния състав, подсъдимият ще осъзнае последиците от противоправното си поведение и ще се мотивира в съзнанието му едно  по-сериозно и отговорно отношение към безопасността на движението  и несъмнено към спазване  разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.  Така ще се постигне освен спрямо него – предупредителното и превъзпитателно въздействие, също и общопредупредителния ефект на наказанието, в измерението на генералната превенция.

Конкретно наложените наказания, индивидуализирани по вид и размер, съдебният състав прецени за достатъчни, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани с изискванията на специалната и генералната превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание към спазването на закона. Всяко от санкциите кореспондира, по убеждение на съдебния състав и с принципите на справедливостта, и е съответна с тежестта на извършеното. С налагането им се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото. 

Относно изтърпяването на наказанията:

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Д.Д., установените смекчаващи обстоятелства по делото, както и това, че наложеното му наказание лишаване от свобода е в рамките на три години, изхождайки от обществената опасност на личността му и индивидуалните му качества, според съда за поправянето и превъзпитанието му,  не е необходимо той да изтърпи ефективно същото. Поради това се приложи института на условното осъждане, чийто предпоставки са налице в случая, като съдът на основание чл.66,ал.1 НК отложи изтърпяването на определеното наказание, „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ-минималния предвиден в закона. В случая за постигане на възпитателния и предупредителен ефект на наказание, би бил достатъчен факта на неизбежността на наказването, а не толкова строгостта на санкцията, с което и подсъдимият Д. да осъзнае, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. Този резултат би се постигнал и с минималния изпитателен срок, като условното осъждане е достатъчно адекватно на репресивната, поправително-възпитателна и на общопредупредителната функция на наказанието.

В случая свидетелството за правоуправление е било отнето още при съставяне и връчване на АУАН, видно от вписването в самия акт – приет по делото. При тези факти, на основание чл. 59, ал.4 НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият Д.П.Д. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 18.11.16г- момента на изземването на СУ на МПС. 

След като, призна подсъдимият за виновен, на основание чл.189,ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати  и направените по делото разноски, в размер на 212,55 лв – от ДП /за експертиза/, вносими по РБюджет, по сметката на ОД на МВР-Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт дължимата ДТ- в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на ИЛ, вносима по сметка на РС-Свиленград.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     

 

Председател:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

 

 

 

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 44от 05.12.16г,  по НОХД № 923/2016г по описа на РС-Свиленград

Районна прокуратура Свиленград е предявила обвинение против Д.П.Д. ***, за извършено престъпление по чл. 343б,ал.1 НК, предмет на внесения обвинителен акт, по правилата на БПП – гл. ХХІV НПК образуван в настоящото дело.

В съдебната си фаза наказателното производство е протекло при условията на  диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие, по реда на чл.372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК,  допуснато  по искане на защитника на подсъдимия, с което процесуално действие и лично последния се е солидаризирал,  поддържайки изрично волеизявление в този смисъл – да признае фактите по обвинение. Поради това, констатирайки наличието на кумулативните предпоставки, конкретизирана е процесуалната хипотеза на чл.371,т.2 НПК като основание на съкратеното съдебно следствие проведено по делото. РП също не се противопоставя на разглеждането на делото по реда на това особено производство.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено, считайки го за несъмнено доказано и при изцяло потвърдена фактическата обстановка от направеното от подсъдимия, по реда на чл.371,т.2 НПК, цялостно признание на фактите по обвинителния акт, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Поради това пледира за признаването му за виновен и осъждането му за извършеното престъпление за което и да му бъдат наложени наказания, индивидуализирани при условията на чл.5 НК, вр.чл.58а,ал. НК, като се аргументира с липсата на многобройни или изключителни смекчаващи  обстоятелства, без да отрича наличието на такива все пак- установени по делото, но същите сочи да не са доминиращи спрямо отегчаващите. Обратно, прокурора акцентира на факта за причинено ПТП с материални щети в резултат на престъпното деяние, изтъквайки го като отежняващо отговорността, от тук  претендира съдът да приеме, че именно последните имат превес в съотношението  и отчитайки тяхното превъзходство,  при тези условия да бъде проведена индивидуализацията. С конкретно предложение за размера на следващите се кумулативни наказания, обвинителят  не се ангажира, но във връзка с начина на изтърпяване на лишаването от свобода, поддържа искане за приложението на чл. 66,ал.1 НК, на което основание то бъде отложено за определен изпитателен срок.

Подсъдимият – Д.П.Д., редовно призован за с.з./от прокурора/, участва лично и със защитник – адвокат, назначен като служебен в ДП. Депозира самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК в хода на предварителното изслушване, като признава изцяло – всички факти, изложени в обвинителния акт, давайки съгласие за същите да не се събират доказателства. При направеното цялостно признание по фактите на обвинениетоо и за виновността си, в процесуалното време на последна дума, той повторно прави изявление за виновността си, изразява съжалението си и искрено се разкайва,  като моли за налагане на минимални наказания.

Неговият защитник, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, в хода на съдебните прения не оспорва извършването на престъпното деяние, неговата  съставомерност и авторството на същото, като  излага доводи основно, свързани с индивидуализацията на следващото се наказание, при обвързващо приложение на чл.58а НК. В тази насока, пледира за определянето им в размера на минимума за всяко от тях – лишаването от свобода и глобата, в хипотезата на чл. 54 НК, поддържайки смекчаващите отговорността обстоятелства да са тези с превес, като същите  конкретно уточнява.В т.ч. позовава се на краткия процесуален срок на разследването при проведеното БПП, в рамките на което време  - оказало се недостатъчно и попречило за събиране на необходимата сума, за  да бъдат възстановени имуществените вреди. Съответно на процесуалните правила, относно първото от наказанията – ЛСв, моли да бъде приложена и задължителната редукция по чл. 58а,ал.1 НК. Така конкретно, защитникът предлага -  лишаване от свобода в размер 8 месеца, след редукцията му, а за глобата – 200лв и досежно третото кумулативно наказание – лишаване от право да се управлява МПС моли също да се наложи за срок около 10-11 месеца.

Съдът, предвид  проведеното съкратено съдебно следствие по делото, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК  и обвързан от направеното от подсъдимия  Д.П.Д. пълно признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящо се от доказателствата събрани в досъдебното производство, на основание чл.373,ал.3,вр.чл.372,ал.4 НПК,  приема за установено от фактическа страна, така както се твърди в обвинителния акт, а именно следното:

 При и повод изпълнение на служебните си задължения на 17.11.2016г свидетелите   Х.А.А. и Д.З.Т. - полицаи към сектор „ПП” към ОДМВР – Хасково (Група за контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали),  по редовен наряд като автопатрул се намирали на автомагистрала Марица,т.е. главен път А1, в участък  попадащ на територията на Община Свиленград. Там, конкретно  при км. 114 на този  път, те били спрели със служебния си автомобил - „Опел Астра" с рег. № С 1205 ХМ  в аварийна лента от платното за движение. На указаното място,  около 23:50 часа, на същата дата, свидетелите забелязали  лек автомобил марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ,  който се движел с несъобразена - превишена скорост, при налично ограничение на скоростта в този участък – максимално разрешена скорост 60 км/час, произтичащо от действащ пътен знак.  Същевременно в участъка на пътя, с оглед характера и  интензивността на движението, към онзи момент, съществували допълнителни обстоятелства затрудняващи пътната обстановка,  конкретно - образувала се колона от товарни автомобили. Независимо от това, пренебрегвайки последния факт  и   въпреки ограничението на скоростта,  водачът на посочения лек автомобил /„Крайслер Гранд Вояджер" с рег. № X 5819 ВХ/ се  движил с избраната от него-несъобразена скорост на управляваното МПС – несъответна на допустимата и интензивността  и характера на движението. Вследствие на тези причини  той  ударил с предната дясна част на автомобила си, страничната лява част на полуремарке с рег.№ В 348 САК., прикачено към влекач марка „Ивеко" с рег.№ В 886 SEL, който в същия момент извършвал маневра – престоявал се от дясната в лява лента за движение. Посочената товарна  композиция се управлявала от водач – румънския гражданин Н.Б. –свидетел по делото. Независимо от така реализирания сблъсък, лекият автомобил „Крайслер Гранд Вояджър” продължил движението при което последвал удара му в мантинелата, ограничаваща пътното платно, в съприкосновение  отново с предната негова част. И тогава без да спре, придвижването му продължило напред, между  товарния автомобил  и разделителната мантинела, едва след което се отклонил на дясно и спрял в тангентата за село Капитан Андреево. Вече в този момент, след спирането на лекия автомобил, марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег. № X 5819 ВХ,  се разкрила и установила самоличността на неговия водач, който се оказал именно подсъдимият Д.П.Д. - пътувал сам. Действията в тази връзка провели свидетелите А. и Т.- полицейските служители, които възприели непосредствено случващото се и  наблюдавали от мястото, където се намирали. Пристъпвайки  към проверка, когато лекият автомобил спрял, в хода на същата след изискване на документите от водача за установяване на самоличността му и правоспособност,    свидетелите усетили, че  той силно миришел на алкохол,  а и видимо бил повлиян от него и с влошен- неразбираем говор. Пред полицейските служители,  подс. Д. П. Д. сам  признал употребата на алкохол от своя страна и уточнил- вида и количеството му, като заявил, че изпил три  бири. Последвало и изпробването му с техническо средство за установяване наличието на алкохол. Използваният с тази цел уред – „Алкотест - „Дрегер 7410" с инв.  номер (№) АRSК 0260, отчел алкохолна концентрация  -  2,12 промила( на хиляда) в организма на подс. Д.Д..  С оглед това показание, бил му издаден и талон за медицинско изследване№ 0366582/18.11.2016г , но подсъдимият отказал вземането на кръвна проба за анализ,  след като бил откаран в ЦСМП-Свиленград, като този му отказ е удостоверен в направена бележка в същия документ. При тези обстоятелства и така направените констатации  в т.ч. и причиненото ПТП,  свидетелят Х.А., съставил на името на водача-нарушителя, сега подсъдим – Д.П.Д., акт за установяване на административно нарушение от 18.11.16г с №/сериен/ 185240/18.11.16г. В същия описал всяко едно от нарушенията на правилата за движение по ЗДвП,  които е приел за осъществени в случая, квалифицирайки ги самостоятелно, с разпоредбите на  чл.5,ал.3,т.1; чл.20, ал.2 и чл.100,т.1 ЗДвП. Едновременно с това, във връзка с настъпилото произшествие на място, същият свидетел  изготвил и Протокол за ПТП № 1624186/18.11.16г, с обективирана и схема на същото, както и  отразени участниците в него, вероятния механизъм и причинените щети – материални  по двата автомобила – лекият и съотв. товарния – композиция влекач и полуремарке.

Отделно, на мястото на произшествието  - ПТП бил извършен и оглед по правилата на НПК от разследващ полицай, също уведомен за случая, за което процесуално –следствено действие се съставил надлежния Протокол за оглед  от 18.11.16г /л.2 от Д-БПП/, придружен и с фотоалбум.  По този начин, в хипотезата на чл.212,ал.2,вр.чл.365,ал.2 НПК и с това първо действие по разследването се образувало и започнало  бързо производство срещу  Д.П.Д. за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, водено под номер 537/16г по описа на РУ -Свиленград. Видно от съдържанието на Протокола за оглед, наред с обективните находки открити на мястото и  констатациите за местоположението и състоянието на заварените там МПС - щетите по тях,  отразени са още и  действия по изземването на едно от превозните средства, а именно лекият автомобил „Крайслер Гранд Вояджър с рег.№ X 5819 ВХ. Относно  последния съобразно вписаните деформации и увреждания, отбелязана е тотална щета. Впоследствие този автомобил бил върнат на неговия собственик, по документи- св. М.Г.Д. от гр. Харманли, за което е съставена разписка на 22.11.2016 год. Правата й на собственост върху МПС се установяват от Свидетелство за регистрация на същото, приложено в ДП. На товарната композиция, причинените в резултат на ПТП материални щети се свеждат единствено до скъсване на брезента, според показанията на неговия водач  - св. Б.. Последният в разпита си в хода на Д-БПП е заявил, че ППС е застраховано и поради това неговия работодател и собственик на същото  нямал имуществени претенции спрямо виновния водач, след като бил уведомен за произшествието.

Видно от приложената по делото официална справка от 18.11.16г на полицейски инспектор звено Пътен контрол в РУ –Свиленград, придружена и със справка - компютърна разпечатка от АИС – АНД на МВР- сектор Пътна полиция -КАТ, за нарушител от региона, се установява, че подсъдимият Д.П.Д. е  правоспособен водач и притежава СУ на МПС, издадено в Р България, с № с № *********/23.04.14г, валидно до 2019г, т.е. и  към момента.  А според данните от справка за нарушител, той има и налагани наказания за извършени нарушения по ЗДвП, като отразени са общо 4 бр. влезли в сила НП, в период 11.10.2000г до 19.05.2014г

За установяване стойността на нанесените материални щети в резултат на настъпилото ПТП от 18.11.16г, в хода на Д - БПП е  извършена  автотехническа оценъчна експертиза.  Според заключението по същата  и дадената оценка от вещото лице,   за лек автомобил „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ,  собственост на трето лице – св.М.Г.Д. но към момента управляван от подс.Д.,  доказват се имуществени увреждания в размер  3 118,50 лв. Така също, досежно вторият засегнат обект – стоманена еластична предпазна ограда /мантинела/  собственост на Областно пътно управление – Хасково, стойността на причинените имуществени щети възлиза на 692,96 лв. Сборно определена, общата сума на вредата - щетите с материален характер е в размер 3811,46 лева. В тази си парична равностойност, последните не се явяват съставомерни,  т.е. не се квалифицират за „значителни” по смисъла на чл.343,ал.1,б.”а” НК, тъй като не покриват оценъчния критерий  - 14 минимални работни заплати  за страната, към датата на извършване на деянието /420 лв,  съгласно ПМС375/28.12.15г, възприет в съдебна практика. Обвързващи, относно приложението на този оценъчен признак, с разяснения и задължително тълкуване, при съобразяване и на ТР 1/98г на ОСНК на ВКС са дадени с Решение № 312/27.06.08г по н.д. 237/08г, ІІІ н.о. (аналогично разрешение се съдържа и в Р 574/14г на ВКС по н.д. 1835/13г/. В съпоставка изследвана сумата на вредите – установена и доказана по делото в размер 3811,46 лв, в конкретния случай,  те дори са  многократно по-ниски от указания  минимален стойностен праг.

Ето защо, в конкретния случай причинените имуществени вреди не са значителни, по смисъла на чл.343,ал.1,б.”а” НК

Третото лице - юридически собственик на лекия автомобил марка „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ, а именно св. М.Г.Д., при разпита си в досъдебното производство е заявила, че няма никакви имуществени претенции към подсъдимия Д., макар формално той да не й е възстановил вредите, плащайки равностойността на  причинените щети по автомобила. Тази своя позиция свидетелката изяснява в показанията си,  с неформалната  продажба на МПС-то, уговорена с подсъдимия, който и заплатил половината от цената предния ден, без обаче да са сключвали договор в надлежната форма. На това основание  тя му предала реално владението на автомобила и документите за него, в деня преди инкриминираната дата, така всъщност той се явявал негов фактически владелец и ползвател. Нейните показания са  материализирани в протоколи за разпит от 22.11.16г и от 21.11.16г ,в които се съдържа недвусмислено нейно изявления в този смисъл, както и за липса на претенции към подсъдимия.

Видно от  справка за съдимост, приложена по БП /л. 91/,  подс.Д.П.Д. не е осъждан към момента. Такава – актуална справка е изискана и в съдебното производство, но датата на насроченото о.с.з. все още не е постъпила.

    По доказателствата:

Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на глава 27 НПК, поради което и събирането и проверката на доказателства, касаещи фактите по обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Направеното самопризнание от подсъдимия Д.П.Д.  в хипотезата на т.2 от чл. 371 НПК- относно всички факти по обвинението, се подкрепя изцяло при съпоставяне и след съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателства - свидетелски показания, обективирани в надлежните протоколи за разпит на свидетели, както и обясненията на подсъдимия от ДП. В тази насока, съдебният състав цени  показанията на свидетелите – Х.А., Д.Т. и Н.Б. – очевидци,  формирали непосредствени възприятия от инцидента и факта на управлението на автомобила след употреба на алкохол от подсъдимия, като първите двама са полицейските служители, а св. Б. е водача на товарния автомобил – втори участник в ПТП-то,  така също и на св. М. Д. – собственик на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и  св. В.К. – Началник на Районна пътна служба –Свиленград и в качеството на  упълномощен представител на директора на ОбПътно управление Хасково, стопанисващо пътя където монтираната разделителна мантинела в една част е била  деформирана в резултат на ПТП от 17.11.16г. Показанията на св. Д., св. К. и св. Б. са относими към фактите на настъпилия вредоносен резултат  -щетите по лекия автомобил  и по крайпътната мантинелата на автомагистрала, респ. отсъствието на такива за товарната композиция с румънска регистрация, като съотв. първата  и последния, при разпитите си са поддържали изрично, недвусмислени волеизявления за липса на имуществени претенции към подсъдимия и желание да се прекрати наказателното производство. 

Кредитираха се в правното обсъждане и  приобщените писмени доказателствени средства от ДП –  Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.16г, ведно с изготвен фотоалбум към него; Протокол за ПТП;  Свидетелство за регистрация, част ІІ, № ********* за л.автомобил „Крайслер Гранд Вояджър” с рег. № Х 58 19 ВХ;  справка от 18.11.16г на РУ-Свиленград към ОД МВР-Хасково, звено  Пътен контрол, ведно със справка  за нарушител от региона - разпечатка от автоматизираната система на КАТ;  АУАН от 18.11.16г; талон за  медицинско изследване от 18.11.16г; разпечатка от техническото средство Акотест Дрегер 7410 ARSK 0260, с отразени дата, час и отчетен резултат от пробата; Протокол от 29.09.16г,рег. № 3286р-37820/29.09.16г за последваща периодична проверка на СИ /анализатори на алкохол/ –успешно премината, в т.ч. и конкретно ползвания дрегер, със срок на валидност за изправността и към датата на престъплението;   справка за съдимост;  саморъчна Декларация за семейно и материално положение на подсъдимия;  преводи на  български език на Свидетелство за регистрация на автовлекач и Свидетелство за регистрация на ремарке с румънска регистрация и двете издадени в Р Румъния;  пълномощно на св. Б.; превод на български език на международна карта за автомобилна застраховка – 2бр.; разписка за връщане на МПС от 21.11.16г  и т.н., както и заключението по оценъчната – автотехническа експертиза извършена в ДП.

             Свидетелските показания и писмените доказателствени средства, приобщени по делото, са събрани по съответните ред, условия и в установената форма. Същите са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо др., кореспондиращи се и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия и в кръга на гласните доказателствени средства, като свидетелските показания са систематизирани, изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, за които  свидетелите са формирали непосредствени възприятия, не са налице и индиции за предубедеността им. Обсъдени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства, установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, от тук и убедително подкрепят  направеното самопризнание от подсъдимия Д.. Ето защо, съдът ползва последното за изграждане фактическите и правните си  изводи при постановяване на присъдата.  Съобразно императивната разпоредба на чл.373 ал.2 и 3 НПК, това цялостното признание на фактите по обвинението,  кореспондиращо с останалите събрани доказателства, т.к. е обвързващо с доказателствено значение на същото се основава и постановената присъда.

        Обясненията на подсъдимия, дадени при разпита му в ДП също съдържат признания за извършеното деяние и за виновността му, като и към този процесуален момент той  е признал факта на управлението на МПС след употреба на алкохол. Последните съдът кредитира, в контекста на кореспондиращата им връзка с останалите доказателства, предпоставило оценка за тяхната достоверност, в съответствие и с направеното самопризнание  по реда на чл.371,т.2 НПК в съдебната фаза на производството.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

 При така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК и въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия по реда на чл. 371,т.2 НПК, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с деянието си Д.П.Д. е осъществил, както от обективна така и от субективна страна съставът на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, тъй като на 17.11.2016г на главен път А1 при км.114, в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,  е  управлявал моторно превозно средство – лек автомобил,  марка  и модел „Крайслер Гранд Вояджер" с рег.№ X 5819 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,12  на хиляда, установена по   надлежния ред,   с техническо средство  - „Алкотест – Дрегер 7410” ARSK с № 0260.

Налице е съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, както и категорично установени са изискуемите обективни признаци на посочения престъпен състав, така и авторството, в лицето на подсъдимия, който правен извод се налага предвид направеното от същия самопризнание по реда на чл.371,т.2 НПК, обвързващо с доказателствена сила на основание чл. 372,ал.4 НПК и убедително и изцяло подкрепено от еднопосочните показания на свидетелите – Х.А., Д.Т. и Н.Б. (с пряко доказателствено значение), както и от писмените доказателствени средства, които в съвкупността си доказват релевантните по делото факти, изложени в обвинителния акт. Поради което и съдът, съобразно цитираното обвързващо процесуално правило, ползва тези самопризнания при изграждане на правните си изводи

От обективна страна, категорично доказано е управлението на МПС от страна на подсъдимия Д.П.Д. – привел в движение и управлявал лекия автомобил - гореописаният, както и наличието на алкохолно съдържание в кръвта му, с установена концентрация 2,12 промила, към момента на  деянието. Фактическите действия по управление на автомобила, осъществени от негова страна, както и  неговото движение,  са безспорно установени, от тук и пряк извод за авторството на престъплението. Преки доказателства в тази насока са самопризнанията  на подс. Д., признал фактите  от обстоятелствената част на обвинителния акт, в т.ч.  управлението на автомобила и употребата на алкохол, в корелация със свидетелските показания на св. А., Т. и Б. –очевидци. Конкретната величина на алкохолната концентрация  в кръвта на подсъдимия, с цифрова величина 2,12 на хиляда/промили/ също е доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона средства- техническо средство “алкотест Дрегер 7410” одобрен за употреба и използван по установените ред и начин, съгласно Наредба № 30/01г за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, издадена от М-во на здравеопазването, МВР и МП. Последното е било в изправност, надлежно преминало последваща проверка в оторозирана лаборатория, същевременно и във връзка с неговото използване не се установяват нарушения на правилата и реда, предвидени в подзаконовия нормативен акт, с оглед което не възникват съмнение досежно правилното му използване и точността, респ. достоверността на измерването и отчетения резултат. Така доказаната стойност на алкохолно съдържание надвишава предвидената-1,2 промила в разпоредбата на чл.343б НК, за съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния закон. Поради което и съдът прие, че  е налице съставомерно деяние по посочения престъпен състав, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и неговото авторство.

От субективна страна: деянието, предмет на обвинението, подсъдимият Д. е извършил виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК. Субективно, той е имал формирана ясна представа в съзнанието си, че управлява МПС след консумация на алкохол,  със съответната, следваща от нормалните жизнени функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си.  Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаейки естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал  тяхното настъпване. От тук и еднозначен извод за наличието на пряк умисъл за извършване на вмененото му престъпление, обосновано с проявлението на извършените обективни действия от негова страна.

В съответствие с изложените правни аргументи, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на  престъпление по чл.343б,ал.1 НК,  за което и е предаден на съд с обвинителния акт.

         Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.

          По вида и размера на наказанието:

           При определяне на  вида и размера на наказанието, предвид приключването на настоящото наказателно производство по реда на диференцираната процедура на съкратено следствие – особено производство, глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързан от императивната разпоредба на чл. 373,ал.2 НПК, съдът  приложи правилото  на чл. 58а НК и след като изследва  в конкуренция ал. 1 и ал.4 от същата, прие да проведе индивидуализацията при условия на чл.54НК, вр.чл.58а,ал.1 НК. Основания за приложението на привилегирования ред на смекчена наказателна репресия – ФС на чл.55,ал.1,т.1,вр. ал.4 от чл.58а НК,  не  се установиха в случая. В спазване на общите принципи,  при отмерването нна наказанието, се взеха предвид обществената опасност на престъплението – относително завишена, с  оглед криминогенната обстановка в страната понастоящем и зачестилите случаи на този под престъпления,  докато тази на дееца –невисока. Също така съобразиха се  и установените по делото релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващите и отегчаващите такива. С правния ефект на отежняващи отговорността, съдът отчете фактът на настъпилото ПТП, причинено със същото деяние, в резултата на което последвали и имуществени вреди по разделителнителна мантинела и по управлявания автомобил,  което явявайки се допълнителна последица, без да е съставомерна такава, безспорно подлежи на съобразяване при индивидуализацията. В тази връзка допълнително, като релевантни –завишаващи обществената опасност на деянието, съобразиха се времето и мястото на извършването му - през нощта, по автомагистрала, в участък с интензивен трафик, в близост до ГКПП. Взеха се предвид, също като отежняващи обстоятелства – невъзстановяването на причинените материални щети, както и наличието на наложени административни наказания  за нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от  подсъдимия, в качеството му на водач. И не на последно място, съдът съобрази и конкретната цифрова величина на алкохолната концентрация, която в установения си размер 2,12 промила е висока и надвишава минимално инкриминираната -1,2 промила в нормата на чл.343б,ал.1 НК и  в съпоставка се равнява почти на двойния й размер. Последното  несъмнено се явява обстоятелство, с отегчаващо правно значение, т.к. обуславя завишена обществена опасност деянието.От друга страна, налице са установени и смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия Д., като с този ефект, съдът отчете – чистото съдебно минало и липсата на осъждания, изразеното искрено разкаяние от същия, както и проявеното от него добросъвестно предпроцесуално поведение, доколкото не е възпрепятствал по какъвто и да е начин контролните органи, при осъществяване на техните функции и още пред тях признал употребата на алкохол. В насока смекчаване на отговорността, свързано с допълнителния вредоносен резултат, съдът прецени за релевантен поради което и отчета факта, че последвалите имуществени вреди, в основната си по-голяма част се съизмеряват с тези по лекия автомобил, чийто владелец е именно  той, като бъдещ негов приобретател, заплатил част от продажната му цена, към датата на дениято /показиня св. М. Д./.  Обсъдени в съвкупност, съобразно относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства не се явяват многобройни, нито някое от тях е изключително такова, поради което  не доминират  и нямат съществен превес спрямо отегчаващите, които пък от своя страна ги превъзхождат по тежестта си. Следователно при конкретното тяхно съотношение, не може да се обоснове преценка за несъразмерност, когато дори и най-лекото предвидено в закона наказание, за престъплението, с оглед  индивидуалната обществена опасност на деянието и дееца, би се оказало неоправдано тежко. Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът  намира, че не са доказани  предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за неговото приложение.  Поради това, за осъществена се приема хипотезата на чл.58а,ал.1 НК и при условията на чл.54,ал.1 НК – общото основание, се индивидуализираха наказанията, като съобразно установените и вече обсъдени по-горе релевантни за отговорността обстоятелства, отчете се превес на  смекчаващите. В този смисъл не може да бъде споделено становището на прокурора, отегчаващите обстоятелства да са превъзхождащите и преобладаващи в случая. Мотивиран с тези правни аргументи, в рамките на предвидените кумулативни санкции,   съдът определи и наложи на подсъдимия Д.Д., наказания  около минималния установен размер, а именно  „лишаване от свобода” в размер -  една година и три месеца, т.е. малко над минимума на същото, според наказателната норма,   както и „глоба” в размер 200 лева – равна минимума.  При индивидуализацията на последната се съобрази имотното състояние на подсъдимия- не добро, предвид факта че е безработен и не реализира доходи от трудово или др. вид правоотношение, както и не притежава свое имущество –движимо или недвижим имот. На основание на чл.58а,ал.1 НК за  наказанието лишаване от свобода се приложи задължителната редукция и същото се намали с 1/3, като се приспадна част, определена спрямо цялото, т.е. пет месеца, поради което в краен резултат се наложи  окончателно наказание  ДЕСЕТ месеца ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА. Относно кумулативната парична санкция, законът не предвижда редуцирине, което  глобата остава в размер 200лв – съизмерим с минималния праг, предвиден в материалната наказателна норма. В тази си конкретна стойност, очевидно многократно под МРЗ, същата се явява  съобразена с имотното състояние на подс. Д.Д., при отчитане факта и на трудоспособната  му възраст.

Съдът наложи на подсъдимия Д.П.Д. и др.кумулативно предвидено наказание -лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.343г,вр.чл.37,т.7 НК. Качеството му на провоспособен водач е безспорно доказано по делото, което предопределя  прилагането и на тази допълнителна наказателна санкция, предвидена кумулативно за престъплението в извършването на което той беше признат за виновен. Съобразно конкретните обстоятелства по делото и данните, касаещи алкохолното съдържание в кръвта, както и индивидуалната преценка на личността на подсъдимия Д. П.Д., съдът индивидуализира наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”  за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА. Налагането на това наказание, се прие за необходимо  за пълноценно и по –адекватно постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, като по този начин би се повлияло превантивно върху дееца. През периода от време на ограничението, поради отстраняването му от движението, като водач, по преценка на съдебния състав, подсъдимият ще осъзнае последиците от противоправното си поведение и ще се мотивира в съзнанието му едно  по-сериозно и отговорно отношение към безопасността на движението  и несъмнено към спазване  разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.  Така ще се постигне освен спрямо него – предупредителното и превъзпитателно въздействие, също и общопредупредителния ефект на наказанието, в измерението на генералната превенция.

Конкретно наложените наказания, индивидуализирани по вид и размер, съдебният състав прецени за достатъчни, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани с изискванията на специалната и генералната превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание към спазването на закона. Всяко от санкциите кореспондира, по убеждение на съдебния състав и с принципите на справедливостта, и е съответна с тежестта на извършеното. С налагането им се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото. 

Относно изтърпяването на наказанията:

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Д.Д., установените смекчаващи обстоятелства по делото, както и това, че наложеното му наказание лишаване от свобода е в рамките на три години, изхождайки от обществената опасност на личността му и индивидуалните му качества, според съда за поправянето и превъзпитанието му,  не е необходимо той да изтърпи ефективно същото. Поради това се приложи института на условното осъждане, чийто предпоставки са налице в случая, като съдът на основание чл.66,ал.1 НК отложи изтърпяването на определеното наказание, „лишаване от свобода”, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ-минималния предвиден в закона. В случая за постигане на възпитателния и предупредителен ефект на наказание, би бил достатъчен факта на неизбежността на наказването, а не толкова строгостта на санкцията, с което и подсъдимият Д. да осъзнае, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. Този резултат би се постигнал и с минималния изпитателен срок, като условното осъждане е достатъчно адекватно на репресивната, поправително-възпитателна и на общопредупредителната функция на наказанието.

В случая свидетелството за правоуправление е било отнето още при съставяне и връчване на АУАН, видно от вписването в самия акт – приет по делото. При тези факти, на основание чл. 59, ал.4 НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият Д.П.Д. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 18.11.16г- момента на изземването на СУ на МПС. 

След като, призна подсъдимият за виновен, на основание чл.189,ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати  и направените по делото разноски, в размер на 212,55 лв – от ДП /за експертиза/, вносими по РБюджет, по сметката на ОД на МВР-Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт дължимата ДТ- в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на ИЛ, вносима по сметка на РС-Свиленград.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     

 

Председател: