Р Е Ш Е Н И Е № 458
гр.Видин, 28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 3- ти граждански
състав в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното
от съдията Стоянова гр. дело № 3316 по
описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от В.Ц.С.
от гр. Видин, чрез адв. К.Г. против В.Е.Х. ***, с която е предявен установителен
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Претенциите
на ищеца произтичат от сключен на 04.04.2019г. предварителен договор за продажба
на недвижим имот, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на
ищеца следния недвижим имот, находящ се в гр. Видин, ул. „Толбухин“, парцел VI-19-196
в кв. 94, а именно: 160/380 ид.ч. от дворно място и втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, гараж, две помещения и изба за продажна цена в размер
на 52 000.00 лева.
Поддържа се, че ищецът е заплатил капаро на
ответника в размер на 1000.00 лева при подписване на предварителния договор.
Окончателен договор е следвало да се сключи в 30 дневен срок от подписване на
предварителния договор и тогава да се плати остатъка от продажната цена по банков път, но по вина на ответника такъв
не е сключен. Ищецът твърди, че ответникът започнал да се крие, като не е
върнал даденото капаро. Поради това, че продавачът е неизправна страна по
договора и окончателен договор не е сключен по негова вина, ищецът претендира
ответникът да му върне даденото капаро в двоен размер.
В полза
на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска се
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000.00 лева, представляваща двойният
размер на даденото капаро по предварителния договор за покупко-продажба от
04.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по заповедното и по исковото
производство.
Ответникът
в законния срок, чрез назначен особен представител е оспорил исковата претенция
като неоснователна. Направено е
възражение за нищожност на предварителния договор. Посочено е, че недвижимият
имот, предмет на договора не е индивидуализиран. Направено е възражение, че ответникът не е
получил капаро в размер на 1000.00 лева от ищеца, както и че ответникът не е
причина за несключване на окончателен договор. Поддържа се, че сключеният предварителен
договор е прекратен поради изтичане на срока за сключване на окончателен
договор.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител в с.з. поддържа предявения иск.
В с.з. процесуалния представител на
ответника поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2102/2019г.
по описа на РС - Видин.
Видинският
районен съд след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С
предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 04.04.2019г.
ответникът В.Е.Х. се е задължил да продаде на ищеца В.Ц.С. следният недвижим
имот, нахоядщ се в гр. Видин, ул. „Толбухин“, парцел VI-19-196
в кв. 94, а именно: 160/380 ид.ч. от дворно място и втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, гараж, две помещения и изба за продажна цена в размер
на 52 000.00 лева. Страните са уговорили, че при подписване на
предварителния договор купувачът ще заплати на продавача капаро в размер на
1000.00 лева, като подписания договор служи за разписка. Остатъкът от продажната цена – 51000.00 лева
купувачът ще заплати на продавача по банков път. Уговорено е също окончателния
договор да бъде сключен в срок до 30 дни, като страните са се споразумели да се
явят при нотариус.
Владението
на имота се предава след сключване на
окончателен договор. Уговорено е също,
че ако не бъде подписан окончателен договор по вина на купувача, продавачът има
право да задържи полученото капаро, а ако не сключването на окончателния
договор е по вина на продавача, той дължи на купувача връщане на капарото в
двоен размер.
Разпитани
са двама свидетели – Корнелия Стоянова – съпруга на ищеца и Генади Генов, които
установяват, че ищецът е дал на ответника уговореното капаро, както и че
последният не го е върнал. Св. Стоянова посочва, че страните имали уговорка в
срок от 30 дни от сключване на предварителния договор да се сключи окончателен
такъв, като ответникът е следвало да се снабди с всички необходими документи за
изповядване на сделката. Ответникът започнал да отлага и в началото до изтичане на тридесетдневния
срок ищецът търсел ответника да му върне капарото, след това не е правил опити
да го потърси. Свидетелката установява
също, че се е появил още един наследник на процесния имот. Вече нямали доверие
на продавача и за това не са предприели действия по сключване на окончателен
договор, а искали връщане на капарото.
Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни, логични и съответстващи на
събраните по делото доказателства, като
показанията на св. Стоянова, съдът преценява, отчитайки факта, че същата
е съпруга на ищеца.
Със
Заповед № 1547-РЗ от 31.07.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2102/2019г. РС – Видин е разпоредли длъжникът В.Е.Х. с ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора В.Ц.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат
пълномощник К.Г. ***, сумата в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от
23.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 40.00
/четиридесет/ лева - разноски по делото за държавна такса и 185.00 /сто
осемдесет и пет/ лева - адвокатско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от следното обстоятелство: връщане на капаро в доен
размер по чл. 10 от предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот
от 04.04.2019 г.
Посочена
е банкова сметка ***: IBAN: *** „Обединена Българска Банка“ АД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
С
предварителния договор от 04.04.2019г. и двете страни са поели задължения,
които да изпълнят в бъдеще време и в срок –30 дневен срок да сключат
окончателен договор с предмет посочения недвижим имот. Ищецът е поел
задължението да плати продажната цена, а ответникът да осигури всички необходими
документи за изповядване на сделката. И двете страни са поели задължение да се
явят при нотариус за изповядване на сделка. Видно е, че нито една от страните не е
изпълнила своите задължения и се явява неизправна страна по договора. До края
на срока никоя от страните не е
престирала и сделка не е изповядана. Ищецът не е платил изцяло продажната цена и не се е явил при нотариус за
сключване на сделката, ответникът също не се е явил пред нотариус и не е
предоставил необходимите документи за сделката. Нито една от страните не е
поканила другата, че е готова да престира и че иска насрещно изпълнение. Затова
неоснователно е твърдението на ищеца, че той е изправна страна по договора, а
ответникът е неизправна страна. По
делото не се ангажираха никакви доказателства, от които да е видно, че някоя от
страните е поканила другата да изпълни поетото по предварителния договор
задължение. Такива данни не могат да се
извлекат и от свидетелските показания.
За да
се претендира връщане на платеното капаро в двоен размер, ищецът следва при
условията на главно и пълно доказване да установи по безспорен и несъмнен
начин, че не сключването на окончателен договор е единствено по вина на
продавача. В настоящото производство не се събраха доказателства, че ищецът е
поканил ответника да сключат окончателен договор или че се е явил при нотариус
в срока но договора и е имал волята да сключи окончателен договор, или че осуетяването
на сключването на окончателен договор е станало невъзможно поради изключителна
вина на продавача и пречки, които не могат да бъдат преодолени от страните по
предварителния договор.
Предвид
неизпълнението на задълженията на страните по предварителния договор да сключат
окончателен такъв по отношение на
процесния недвижим имот в уговорения срок, съдът приема, че договорът е
прекратен поради изтичане на срока му. Всяка от страните е длъжна да върне
даденото й по договора от другата страна. Съдът приема, че договорът е валиден
и съдържа всички необходими реквизити – страни, предмет, цена и срок.
Неоснователни се явяват възраженията на ответната страна за нищожност на
договора поради липса на индивидуализация на имота, предмет на договора. Имотът
е описан достатъчно ясно, като изискването за неговата пълна индивидуализация е
задължително при изповядване на сделката.
Безспорно
при подписването му ищецът е дал капаро в размер на 1000.00 лева, като това
обстоятелство е видно както от самия договор, в който е посочено, че същият
служи за разписка за даденото капаро, така и от свидетелските показания. В този
смисъл, ответникът следва да върне на ищеца даденото капаро в размер на 1000.00
лева по сключения предварителен договор.
С оглед гореизложеното, предявеният иск ще следва да
бъде уважен за сумата от 1000.00 лева, представляваща дадено капаро и част продажната цена на имота, предмет на предварителен договор от
04.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда, като в останалата част до пълния претендиран размер – ще следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати и направените по
делото разноски съобразно уважената част
от иска, както следва: 20.00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство, както и 92.50 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът ще
следва да заплати и разноски по исковото производство в размер на 20.00 лева –
платена държавна такса, 185.00 лева – разноски за особен представител и 92.50
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: IBAN: *** „Обединена
Българска Банка“ АД.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.Е.Х. с ЕГН **********
с адрес: ***, че дължи на В.Ц.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1000.00
лева, представляваща дадено капаро по
предварителен договор за покупко-продажба от
04.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019г. до
окончателното плащане по издадена Заповед № 1547-РЗ от 31.07.2019г. за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 2102/2019г. по описа на РС – Видин, като исковата
претенция над присъдения размер до претендирания такъв до сумата 2000.00 лева –
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА В.Е.Х.
с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на В.Ц.С. с ЕГН ********** *** разноски по заповедното производство в размер на 112.50
лева, както и разноски в исковото производство в общ размер на 297.50 лева.
Банковата сметка на ищеца, по
която да се преведат присъдените суми е:
IBAN: ***
„Обединена Българска Банка“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: