РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Русе, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104860 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът Българската Държава, представлявана на основание чл.24, ал.12
от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните твърди, че поземлени
имоти, държавна частна собственост с № 501.2315 по кадастралния план на
с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, одобрен със 3аповед № РД-02-14-
2158/15.12.2000г. на МРРБ, с площ 3045 кв.м, за който е образуван УПИ IV в
квартал 158 с площ 3059 кв.м, който представлява прилежаща площ към
сграда от стопански двор, при граници имоти №№84049.501.2314,
84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и поземлен имот, държавна
частна собственост с №501.2316 в кв. 158 с площ 1.554 дка, като УПИ V има
площ от 1554 кв.м, отреден за стопански двор, представляващ прилежащ
терен, при граници имоти: №№ 84049.501.9664, 84049.501.9665,
84049.501.2315, 84049.501.2317, са собственост на Българската държава.
Моли съда на основание чл.124 от ГПК, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците Р. Р. М. с
ЕГН:**********, П. О. А. с ЕГН:**********, С. Д. С. с ЕГН:********** и Ц.
1
Р. М. с ЕГН:**********, че поземлени имоти, държавна частна собственост с
№ 501.2315 по кадастралния план на с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе,
одобрен със 3аповед № РД-02-14-2158/15.12.2000г. на МРРБ, с площ 3045
кв.м, за който е образуван УПИ IV в квартал 158 с площ 3059 кв.м, който
представлява прилежаща площ към сграда от стопански двор, при граници
имоти №№84049.501.2314, 84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и
поземлен имот, държавна частна собственост с №501.2316 в кв. 158 с площ
1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м, отреден за стопански двор,
представляващ прилежащ терен, при граници имоти: №№ 84049.501.9664,
84049.501.9665, 84049.501.2315, 84049.501.2317, са собственост на
Българската държава.
Моли съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да постанови решение, с
което да отмени: Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение, вписан в Службата по вписванията - гр. Русе под №
23, том 25, дело 5057, дв. вх. рег. 8403, вх. рег. № 8674/08.07.2022г., в частта, с
която С. Д. С. с ЕГН:********** е бил признат за собственик на прилежащите
площи на поземлен имот № 501.2315 с площ 3.045 дка, като УПИ IV има
площ 3059 кв.м. и е отреден за стопански дворове, при граници имоти №№
84049.501.2314, 84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и на
поземлен имот № 501.2316 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554
кв.м. и е отреден за стопански дворове, при граници имоти №№ 84049.501.
9664, 84049.501.9665, 84049.501.2315, 84049.501.2317, по кадастралния план
на с.Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, одобрен със 3аповед № РД-02-14-
2158/15.12.2000г. на МРРБ.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С. С., чрез пълномощника си
адв.М. е депозирал писмен отговор, с който развива съображения за
неоснователност на предявените искове. Останалите ответници не са
депозирали отговори на исковата молба.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните,
2
по силата на чл.24, ал.1 от 3акона за собствеността и ползването на
земеделските земи /3СП33/ във връзка с чл.45, ал.10 от Правилника за
прилагане на 3акона за собственоспа и ползването на земеделските земи
/ПП3СП33/, се легитимира, като собственик на поземлени имоти /ПИ/
държавна частна собственост с идентификатор Nº 501.2315 по кадастралния
план на с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, одобрен със Заповед Nº РД-02-
14-2158/15.12.2000 г. на МРРБ, с площ 3045 кв.м, за който е образуван УПИ IV
в квартал 158 с площ 3059 кв.м, който представлява прилежаща площ към
сграда от стопански двор, при граници имоти NºNº 84049.501.2314,
84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и идентификатор Nº 501.2316
в кв. 158 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м, отреден за
стопански двор, представляващ прилежащ терен към „Гараж" и
„Лаборатория", при граници имоти: NºNº84049.501.9664, 84049.501.9665,
84049.501.2315, 84049.501.2317.
Видно от доказателствата по делото за поземлен имот Nº 501.2315 е
съставен Акт за частна държавна собственост Nº7114/10.06.2022 г., вписан в
Службата по вписванията гр. Русе под Nº 88, том 21, дело 4282, дв. вх. 7140,
вх. рег. Nº 7288/14.06.2022 г. на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от 3акона за
държавната собственост, чл. 24, ал. 1, чл. 27, ал. 10 и ал. 11 от ЗСП33 и чл.45,
ал. 10 от П3СП33. На основание чл.47, ал.1 от ППЗСП33 министърът на
земеделието и храните упражнява правата на собственик. В описания имот
била изградена сграда Nº 84049.501.2315.1 - едноетажна, масивна
селскостопанска сграда със застроена площ от 543 кв.м.
Видно от доказателствата по делото за поземлен имот Nº 501.2316 бил
съставен Акт за частна държавна собственост Nº5328/15.04.2013г., вписан в
Службата по вписванията гр. Русе под Nº 117, том 14, дв.вх. 5910, вх. рег. Nº
5993/23.04.2013 г. на основание чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от 3акона за държавната
собственост, чл. 24, ал. 1, чл. 27, ал. 10 и ал. 11 от 3СП33 и чл. 45, ал. 10 от
ПЗСП33. На основание чл. 47, ал. 1 от ПП3СП33 министърът на земеделието и
храните упражнява правата на собственик.
В описания имот били изградени сгради „Гараж" и „Лаборатория",
собственост на ЕТ „Иван Кутинчев", съгласно съответно: Нотариален акт за
собственост на вещно право придобито по давност, вписан в Службата по
вписванията под Nº 130, том VIII, дело 1524, вх. Nº 3513/12.03.2013 г. и
3
Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под Nº 169, том XVIII,
дело 4320, вх. Nº 8431/28.08.2001г.
От показанията на св.М. П. Г., семеен приятел на ответника С. С. се
установява, че го познава от 1994г., тъй като гледали животни в с.Щръклево и
двамата складирали бали сено в процесния имот. Твърди, че С. С. ползвал
имота от 1996г.-1997г.
От показанията на св.И. И., роднина на ответника С. С. се установява, че
е ходил да му помага в годините в неговото стопанство. Твърди, че ответникът
ползвал стопанския двор отдавна и там били складирани бали.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е правен способ за защита правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи
със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което
оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да
разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно
право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно
положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект
на оспорваното право.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, в случая ищецът, без да намира
приложение редът на чл.193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение
№3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012г., ОСГК предвижда отмяна на
констативния нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, като се приема,
че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти,
4
които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за
собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това
право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда да
формулира извод, че по безспорен начин в условията на пълно и главно
доказване ищецът доказа, че към момента на издаване на констативен
нотариален акт не са били налице кумулативно изискуемите обективни
елементи, първият от които притежава и субективния признак, установени в
нормите на Закон за собствеността. Тези елементи формират сложния и
динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиване право на
собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо
упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в
продължение на определен от закона срок от време.
Правната норма имплицитно съдържа няколко, утвърдени от правната
доктрина и практика, задължителни белези на владението като процес на
упражняване на фактическа власт върху имота, при наличието на които в
кумулативна даденост в продължение на 10 години, може да възникне правото
на собственост - явно, несъмнено и непрекъснато. Анимусът - намерението за
своене, не е бил афиширан по несъмнен начин.
Доколкото владението не може да се упражнява тайно, а субективният
елемент в случая липсва, то от тази скритост на владението упражняващото
фактическа власт лице не може да черпи права, докато този, на когото правата
се противопоставят, не може да се защити, поради това и промяната в
намерението не може да остане скрита, а трябва да намери външна изява в
предприемането на конкретни действия, които да бъдат насочени спрямо
собственика и да доказват несъмнено, че се отричат неговите права.
Държателят трябва да докаже не само, че е упражнявал фактическа власт
върху имота, но и че е променил намерението си и е започнал да го свои.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение -
interversio possessions не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия.
Владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не
може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата
власт или дали има намерение да държи имота като свой.
5
В настоящия казус се доказа по несъмнен начин, че процесните имотите
са част от стопански двор на организациите по §12 и 29 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Това обстоятелство не се оспорва, а се
признава от ответникът С. Д. С.. Съдът приема, че оспорвания констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение, с който се е снабдил
ответникът С. Д. С. е недействителен и следва да бъде отменен като такъв по
отношение на процесните имоти, за които Българската държава се легитимира
като собственик. Непротивопоставими са за Българската държава
последвалите разпоредителни действия по отношение на прилежащите
площи, държавна частна собственост, поради липсата на вещно-
прехвърлителния ефект.
На следващо място, не е налице и другата кумулативно изискуема
предпоставка - не е изтекъл изискуемия 10-годишен срок за придобиване по
давност на недвижим имот, предвид въведения мораториум по отношение на
имоти държавна собственост с §1 на ДР на ЗДЗС. Не са изпълнени
предпоставките, за да бъдат придобити прилежащите площи по давност. По
никакъв начин ответникът С. Д. С. не е манифестирал, че осъществява
собственически права по отношение на прилежащите площи държавна
собственост явно, нескрито, необезпокоявано и непрекъснато във времето.
Безспорно Българската държава, чрез министъра на земеделието и
храните е извършвал действия по стопанисване и управление на прилежащите
площи и не се е дезинтересирала от същите. Със заявление вх. № СБ-02-
931/23.07.2013 г. ЕТ „Иван Кутинчев", ЕИК ********* е заявил желанието си
за закупуване на имот № 501.2316, потвърдено впоследствие и съсзаявление
вх. № СБ-02-1032/27.07.2015г. Стартирана и проведена е била процедура по
чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. Собственикът на сградите като данъчно задължено
лице по смисъла на чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси е
заплащал съответните дължими местни данъци и такси, за което по делото са
представени доказателства. Като краен акт със Заповед № РД 46-
293/22.04.2016г. министърът на земеделието и храните, в качеството си на
принципал е разрешил да се извърши продажба на земя, държавна частна
собственост на ЕТ „Иван Кутинчев", ЕИК ********* в землището на
с.Щръклево, представляваща УПИ V с площ 1.554 дка, представляващ имот
№501.2316.
6
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
доказано по несъмнен начин, че имотите са част от стопански двор на
организациите по §12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ. Представени са разписни листи от Община Иваново, копие от
кадастрален план, заповеди за одобряване. Представено е и писмо изх. №
682/28.08.2015г. от Кмета на с.Щръклево Ц. М. /която е ответник в лично
качество по настоящото дело/, в което уведомява Областна дирекция
„Земеделие" - Русе, че при разпределение на имуществото на бившето
Семепроизводно стопанство „Клемент Готвалд" с. Щръклево с фактура №
276/02.10.1994г. са разпределени гараж и лаборатория на ЕТ „Иван Кутинчев".
Видно от съдържанието на писмото, сградите са били включени в активите на
бившето СС „Клемент Готвалд" с.Щръклево. Собствеността на сградите е
отразена в съставения Акт за частна държавна собственост
№5328/15.04.2013г. Безспорно, писмото представлява официален
свидетелстващ документ в материална доказателствена сила, издаден от
длъжностно лице в рамките и кръга на неговата длъжност. Следователно към
28.08.2015г. по никакъв начин ответникът С. Д. С. не е манифестирал, че
осъществява собственически права по отношение на прилежащите площи
държавна собственост явно, нескрито, необезпокоявано и непрекъснато във
времето.
Установява се по делото, че ЕТ „Иван Кутинчев" се легитимира като
собственик на сградите още 2001г. въз основа на Нотариален акт, вписан в
Службата по вписванията под № 169, том XVIII, дело 4320, вх. №
8431/28.08.2001 г. /след участие в търг 1994г./ и впоследствие Нотариален акт
за собственост на вещно право придобито по давност, вписан в Службата по
вписванията под № 130, том VIII, дело 1524, вх. № 3513/12.03.2013 г.
/приложени към исковата молба/. Правата по същите не са били оспорени от
С. Д. С..
От друга страна Българската държава чрез Министъра на земеделието и
храните се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на
актове за частна държавна собственост. Актовете за държавна собственост са
официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и
форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на
държавната собственост. В Решение № 134 от 22.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
7
51/2013 г. II г. о., ГК, е изложено, че когато основанието за актуване на един
имот като държавен е предвидено в нормативен акт е достатъчно съответната
разпоредба да бъде посочена в съставения по предвидения в закона ред акт за
държавна собственост, за да се приеме, че актът се ползва с материална
доказателствена сила, вкл. по отношение на посочения в него ползвател, ако
правата на ползвателя също са изрично предвидени в нормативен акт.
Установено е по делото, че АДЧС за имотите не са били отписани от
областния управител, нито са били атакувани по съдебен ред. Съгласно чл.
114, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост
/ППЗДС/ общините или другите лица, които претендират за права върху имот,
за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с
документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена
заповед за отписване, а в случаите по чл.113 - след влизането в сила на
решението на съда.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ответникът
С. Д. С. не е успя да докаже твърденията си по настоящото дело. Относно
събраните по делото гласни доказателства, сочени от ответника С., съдът не
кредитира показанията на тези свидетелите, тъй като прецени с оглед на
всички други данни по делото, вероятната им заинтересованост от изхода на
спора /родствени връзки и служебни правоотношения/, обосноваваща много
ниска степен на достоверност на тези показания досежно твърдяното 10
годишно упражняване на фактическата власт върху имотите от ответника с
намерение за своене. От друга страна, показанията на ответните свидетели не
сочат на фактическа власт, годна да направи собственик, упражняващия я по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Почистването на имотите частично от
затревявяне, и съхранение на бали фураж и селскостопанска техника върху
част от мястото, дори и да са могли да станат достояние на действителния
собственик, не представляват упражняване на фактическа власт върху
имотите според предназначението им, и не навеждат на упражняване на
собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Нещо
повече, в отговора на исковата молба именно ответника С. е посочил
фактическото ползване на имотите изключително и само чрез съхраняване на
техника и инвентар.
Необосновани са и доводите на ответника С. в писмения му отговор до
8
съда, че владее до настоящия момент имотите, като се има предвид, че месец
след като се е снабдил с констативен нотариален акт /юли 2022г./ се е
разпоредил с тях и ги е продал /август 2022г./.
По отношение твърденията на ответника, че е регистриран земеделски
производител, развиващ основна дейност отглеждане на едър рогат добитък,
като от 1996 г. до предявяване на иска през 2023 г. е владеел процесните
имоти, по делото е прието като писмено доказателство Удостоверение изх.
№РЗС-02-49/20.06,2024г. от Областна дирекция „Земеделие" - Русе, съгласно
което С. Д. С., ЕГН ********** е регистриран като земеделски стопанин по
Наредба №3 за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани
на 01.01.2002г., като следващите регистрации започват от 24.03.2006г.
Следователно е налице прекъсване на земеделската дейност в периода 2002-
2006г., тъй като пререгистрацията е ежегодна /по арг. чл. 11, ал. 1 от Наредба
№ З/.
По делото липсват доказателства за предприети от ответника С. Д. С.
действия, с които несъмнено да се демонстрира завладяване на имотите,
промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, която следва да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин.
От друга страна Държавата, чрез министъра на земеделието и храните
осъществява постоянно собственическите си права. В инициираната
процедура по закупуване на прилежащата площ, е била възложена експертна
оценка през 2012г. Същата е била извършена от независим оценител инж.
Стефан Тодоров Тодоров, съгласно Сертификат от Камарата на независимите
оценители. В същата е посочено, че поземлен имот V в квартал 158 по
кадастралния план на селото, образуван от имот № 501.2316 е собственост на
ДПФ-МЗХ, при съседи от изток: 501.2315 - складови терени на ДПФ-МЗХ, от
запад: улица, от север: складови терени на „Ирис" АД и ДПФ-МЗХ, от юг:
улица. Поземленият имот се намира в бивш стопански двор на с.Щръклево,
разположен в южния край на селото, южно от пътя за летището. Посочено е,
че имотът не е ограден и е предназначен за стопански двор. Към оценката
изрично е представен и протокол за извършен оглед на терен. Приложен е и
9
снимков материал, от който е видно, че имотите са силно захрастени и не се
забелязва да са били съхранявани фуражи или селскостопанска техника, така
както твърди ответника и разпитаните по делото негови свидетели. Нещо
повече, в оценката на независимия оценител не се споменава друго лице да
ползва имота. Потвърждение на оценката е направено и през 2014 г. и 2015г.
Видно от представените от ищеца сателитни изображения Google Earth
/легално признат източник на ортогонални изображения по арг.§ 1, т.57 от ДР
на Закона за подпомагане на земеделските производители, хронологично във
времето се проследява състоянието и ползването на процесните имоти. Видно
от изображенията липсват следи от посоченото владение на ответника С..
Едва през 2022г. се забелязват други дейности, различни от посочените от
ответника, а именно - паркирани автомобили.
При така установените по делото факти, съдът счита предявените искове
за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски по делото в общ размер на
919,08 лева, от които 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 604,00
лева д.т. за образуване на делото.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. М. с
ЕГН:**********, П. О. Ан. с ЕГН:**********, С. Д. С. с ЕГН:********** и
Ц. Р.М. с ЕГН:**********, че Българската Държава, представлявана на
основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните е
собственик на поземлени имоти, държавна частна собственост с №501.2315
по кадастралния план на с.Щръклево, общ.Иваново, обл.Русе, одобрен със
3аповед № РД-02-14-2158/15.12.2000г. на МРРБ, с площ 3045 кв.м, за който е
образуван УПИ IV в квартал 158 с площ 3059 кв.м, който представлява
прилежаща площ към сграда от стопански двор, при граници имоти
№№84049.501.2314, 84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и
10
поземлен имот, държавна частна собственост с №501.2316 в кв. 158 с площ
1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м, отреден за стопански двор,
представляващ прилежащ терен, при граници имоти: №№ 84049.501.9664,
84049.501.9665, 84049.501.2315, 84049.501.2317.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение,
вписан в Службата по вписванията - гр. Русе под № 23, том 25, дело 5057, дв.
вх. рег. 8403, вх. рег. № 8674/08.07.2022г., в частта, с която С. Д. С. с
ЕГН:********** е признат за собственик на прилежащите площи на поземлен
имот № 501.2315 с площ 3.045 дка, като УПИ IV има площ 3059 кв.м. и е
отреден за стопански дворове, при граници имоти №№ 84049.501.2314,
84049.501.9665, 84049.501.2316, 84049.501.2317 и на поземлен имот №
501.2316 с площ 1.554 дка, като УПИ V има площ от 1554 кв.м. и е отреден за
стопански дворове, при граници имоти №№ 84049.501. 9664, 84049.501.9665,
84049.501.2315, 84049.501.2317, по кадастралния план на с.Щръклево, общ.
Иваново, обл. Русе, одобрен със 3аповед № РД-02-14-2158/15.12.2000г. на
МРРБ.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН:**********, П. О. А.с ЕГН:**********, С.Д.
С. с ЕГН:********** и Цв. Р. М. с ЕГН:********** да заплатят солидарно на
Българската Държава, представлявана на основание чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от
Министъра на земеделието и храните сумата от 919,08 лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11