РЕШЕНИЕ
№257
гр. Велико Търново, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И.и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №467 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози/ЗАП/.
Образувано е по
жалба на М.Т.М. ***. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1738/03.08.2020г., издадена от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с която заповед на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАП е разпоредено временно спиране
от движение на моторно превозно средство – автомобил „Форд транзит“ с рег. №ВТ
6095 КС, собственост на З. Д. Я.и на основание чл. 106а, ал. 1 т. 4, б. „б“ от
ЗАП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Оспорващия твърди, че неправилно в издадената заповед е било прието, че той е
извършвал международен обществен превоз на пътници от Република България за
Федерална Република Германия без автомобилът, с който е извършван превоза, да
има издадено удостоверение за обществен превоз или заверено копие към лиценз за
Общността. Твърди, че е шофирал автомобила с цел да превози свои роднини и
познати, както и че самият той пътува в чужбина по работа, но не извършва
превоз срещу заплащане. Моли обжалваната заповед да бъде отменена като издадена
в противоречие с материланоправните разпоредби и
целта на закона. Не претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в представени по
делото писмени становища взема становище за недопустимост на жалбата в частта,
в която се оспорва спирането от движение на МПС, което не е собственост на
жалбоподателя и за неоснователност на жалбата в останалата й част. Не
претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1738/03.08.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Русе, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАП е
разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство –
автомобил „Форд транзит“ с рег. №ВТ 6095 КС, собственост на З. Д. Я., а на
основание чл. 106а, ал. 1 т. 4, б. „б“ от ЗАП е разпоредено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. Тази заповед е връчена на
оспорващия М. на 03.08.2020г., видно от разписката за връчване на заповедта,
част от самата заповед, стр. 9 от делото. Жалбата е била подадена директно в АС
– В. Търново и заведена с вх. №2806/05.08.2020г. по описа на съда. В изпълнение
на разпореждане на съдията докладчик е била представена от ответната страна и
цялата административна по оспорваната заповед.
Съдът намира подадената жалба за процесуално
недопустима в частта й, в която се оспорва заповедта по отношение на разпореденото временно
спиране от движение на моторно превозно средство – автомобил „Форд транзит“ с
рег. №ВТ 6095 КС, собственост на З. Д. Я., на основание чл. 106а, ал. 1 т. 4,
б. „б“ от ЗАП. По делото не е спорно, а и видно от представеното свидетелство
за регистрация на МПС, част II/стр. 23 от делото/ лекият автомобил „Форд транзит“ с
рег. №ВТ 6095 КС, е собственост на З. Д. Я.. Следователно това е и лицето,
което като собственик на автомобила притежава активната процесуална легитимация
да оспорва ПАМ „временно спиране от движение на МПС“, тъй като мярката засяга
неговото право като собственик да полза вещта по предназначение. Жалбоподателят
М., независимо че е упоменат изрично като адресат на заповедта и наложените с
нея ПАМ, няма правен интерес да оспорва акта в тази му част, тъй в тази част
актът не засяга пряко негови права и законни интереси и не му вменява
определени задължения. Ето защо жалбата в тази част следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата
си част, по отношение на оспорването на наложената ПАМ, жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряка засегнато от действието на акта,
при наличие на правен интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и
дължи произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1738/03.08.2020г.
на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, в
частта, срещу която подадената жалба е допустима, е наложена ПАМ на основание
чл. 106а, ал. 1 т. 4, б. „б“ от ЗАП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на
въпроса за отговорността. Като мотиви в заповедта административният орган е
изложил, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници от Република България за Федерална Република Германия без автомобилът, с който
е извършван превоза, да има издадено удостоверение за обществен превоз или
заверено копие към лиценз за Общността.
Възраженията на оспорващия, дадени в жалбата, се свеждат до съображения, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като в административното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно установена
фактическа обстановка, както и липса на материалноправните
основания за издаване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл.
107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със
Заповед №РД-01-43/23.01.2020г., на основание чл.
107, ал. 1 от ЗАП и чл. 7, т. 5 от Устройствения
правилник на Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация",
Изпълнителният директор на ИА "АА" – гр. София е упълномощил с
правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по
чл.
106 и 106а
от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" /т. 4 от заповедта, стр. 8 от
делото/.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена
форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като
не са спазени материалноправните и процесуални
изисквания за издаването му.
По
смисъла на чл.
106а, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По
приложената хипотеза на чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП се налага принудителна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на
водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП, „обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а според легалната дефиниция на § 1,
т. 3 от ДР на ЗАП, „превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно
в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 3,
във вр. с т.
4, б. "б" от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка,
по която се различават "общественият превоз" и "превозът за
собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв
за собствена сметка.
За да бъде
установено нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз
на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.
170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното
обстоятелство не се установява по делото.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в хода на административното
производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения от две
физически лица, които обяснения обаче не са оформени надлежно по реда, визиран
в чл. 44,ь ал. 2 от АПК – приподписани от
административния орган или определен от него служител. Отделно в тези сведения
лицата не посочват конкретно, че са заплатили определена цена за превоза.
Единият от тях не посочва изобщо че е заплащал, а другото лице посочва, че било
договорено да се заплати от съпругът й, но не знае какво и как.
Предвид
писмените обяснения на визираните лица, дадени в хода на административното
производство и изложени по горе в настоящото решение, съдът приема за
недоказано изложеното в процесната заповед, че
жалбоподателят е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на
ЗАП с посочения лек автомобил, собственост на друго физическо лице.
Разпоредбата
на чл.
35 от АПК визира, че индивидуалния административен акт се издава, след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният
орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните
взаимоотношения между жалбоподателя и посочените лица - пътници, а оттам и
характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в
АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин
търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният
срещу водача АУАН Серия А-2019 №276822 от 31.07.2020г. за нарушение на чл. 6,
ал. 1 от ЗАП/стр. 21 от делото/, от една страна не се ползва с презумптивна доказателствена
сила, включително по отношение на факта, че превозът е "обществен", а
от друга страна, в самия АУАН не е вписано, че превозът се извършва срещу
заплащане.
При
така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП не е доказана. След като не е безспорно
установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу
заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как
обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 4 от
ЗАП. По тези съображения оспорваната заповед в посочената й част следва да се
отмени.
Страните по
делото не са претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от ДОПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.Т.М. ***. Търново срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1738/03.08.2020г., издадена от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, като недопустима в частта й, в която се оспорва
временно спиране от движение на моторно превозно
средство – автомобил „Форд транзит“ с рег. №ВТ 6095 КС, собственост на З. Д. Я.
на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАП и
ПРАКРАТЯВА
производството по АД №467/2020г. по описа на АС – В. Търново в тази му част.
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1738/03.08.2020г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Русе в частта, в която на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на М.Т.М. ***. Търново до решаване на въпроса за отговорността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: