№ 194
гр. Кюстендил, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Ж. П. М., с ЕГН ********** и
Ц. А. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. И. П., с адрес за връчване: гр.
София, бул. „Дондуков” № 27, ет.2, ап.3, насочена против Решение № 260002 от
30.01.2023 г. постановено от състав на Районен съд Кюстендил (КРС) по гр. дело №
421 от описа на съда за 2018 г.
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилни фактически и правни констатации. Не били обсъдени
всички писмени доказателства, заради което и съдът достигнал до погрешни правни
изводи. Наред с това било постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
Навадени са доводи, че липсва произнасяне по документи, предшестващи АДС
№ 3048/87 г., а именно представените с Писмо на Областен управител с вх. №
10468/03.05.2019 г, досиета на съставен предходен АДС № 3004/04.05.1987 г., както и
досиетата по съставяне на АДС № 3048/20.11.1998 г. и АДС № 79/04.10.1999 г.
От АДС № 3004/04.05.1987 г. обаче било видно, че имотът е бил част от
имуществения кръг на ДЗС, гр. Кюстендил, т.е. имот, предаден за оперативно
управление и стопанисване на държавна организация. По това време стопанисването,
управлението, разпореждането и придобиването на недвижими вещи, държавна
собственост се регулирало от нормите на Наредба за държавните имоти (отм.) в
редакцията й, обн. в ДВ, бр. 37/10.05.1985 г.; Според текста на чл. 94, ал. 1 и т. 1. от
НДИ (отм.), предаването на държавни имоти в оперативно управление от една
1
държавна организация на друга държавна организация, се извършва: 1. по решение на
председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на финансите,
когато държавните организации са подчинени на различни ведомства или едната е
подчинена на ведомство а другата - на народен съвет, или са подчинени на народни
съвети от различни окръзи";
От АДС № 2064/27.04.1981 г. пък, се установявало, че предмет на одържавяване
е само част от бившия парцел II в кв. 381A по плана на гр. Кюстендил, състояща се от
3 000 кв. м. В същия смисъл били и книжата, образуващи досието на този АДС, а
именно: скица № 1/02.01.1981 г., в която е отразено и петното на бъдещата сграда-
учебен корпус за автобаза на ДКМС; доклад от 03.04.1981 г. на инж. Г. Янков,
началник управление „АБ“ при бившия ОбНС, гр. Кюстендил, и Йордан Манасиев,
специалист по опазване и отчет на земята при Окръжния аграрно-промишлеи съюз, в
който се изразява становище за отчуждаване само на 3 дка, от парцел П-и;
Удостоверение с изх. № 758/07.04.1981 г. на Клоново стопанство при АПК, гр.
Кюстендил, за даване на съгласие 3 декара в кв. 381-а по плана на гр. Кюстендил за
строеж на база на Организация за военно-техническа подготовка на населението; Акта
от 06.04.1981 г. за категоризация на земи във връзка с отреждането на терен за
нуждите на военнотехническата подготовка на населението, което се отнася за площ
само от три декара; писмо с изх. № 06-09/18 от 10.04.1981 г. на ЦС на Националния
аграрно-промишлен съюз (НАПС), с което се дава съгласие, основано на разпоредбата
на чл. 8 от Правилника за прилагане на закона за опазване на обработваемата земя и
пасищата, да се отреди площадка с площ от три декара за нуждите на военно-
техническата подготовка на населението.
Сочи се още, че теренът, в който попада процесният имот, е одържавен със
Заповед № 351/09.04.1985 г. При липсата на решение на председателя на Държавния
комитет за планиране и министъра на финансите заповедта на председателя на ИК на
ОбНС, гр. Кюстендил, се явявала индивидуален административен акт, издаден без
наличието на материално-правна компетентност, а такъв акт бил всякога нищожен.
Като последица от изложеното се поддържа, че нито ДКМС, нито ОСО, гр.
Кюстендил, нито Министерство на отбраната, са придобивали право на собственост
върху терена от 13 260 кв. м., част от който е и спорният имот.
Първоинстанционният съд приел, че „С Решение № 3-80581/18.07.2017г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на гр. Кюстендил на Общинска служба
„Земеделие/ гр. Кюстендил е възстановено правото на собственост на А.Г.Я...
”/стр.З от решението/. В този смисъл се сочи, че реституцията по ЗСПЗЗ настъпва ex
lege, следователно още с влизането на закона в сила или най-късно с депозирането на
реституционната молба от общия наследодател в бившата поземлена комисия, имотът
е „излязъл“ от имуществения кръг било на Държавата, било на дадена селскостопанска
организация, образувана на основата на ТКЗС, тоест реституцията е настъпила през
1991 година, а не през 2017 година с издаването на Решение за възстановяване.
Решението противоречало на материалния закон и съдържало неясни и взаимно
изключващи се изводи.
По отношение на проведения от съда инцидентен съдебен контрол на
административен акт, допуснат, защото ответното дружество не участвало в
производството по издаване и оспорване на акта, се твърди, че е недопустим. Налице е
позоваване в т.см. на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на
2
ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК.
В настоящия случай пререшаването на въпроса дали има строителство,
съставляващо пречка за реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
респ. на незастроената част, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 11, ал. 2
ППЗСПЗЗ, в производството по спор за собственост, е поискано от частноправно
юридическо лице, придобило права върху имота от държавата /държавно дружество/.
Освен това било недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
нищожност на административния акт за възстановяване на земеделски земи и гори по
предявен иск за собственост, т.к. върху акта бил упражнен пряк съдебен контрол. В
настоящия случай имало жалба на ответното дружество срещу Заповедта на кмета, по
която е образувано адм. д. 2058/2014 г. от описа на КРС с влязло в сила на 20.10.2015 г.
определение № 753/04.06.2015 г. Ответното дружество „П.” ООД водило адм.д №
189/2012 година на АС-Кюстендил срещу Община Кюстендил с оспорване на Заповед
РД-00-713/19.06.2012 година за приемане па помощен план за местността „Стубело” за
имот с пл.номер 44 с проектен идентификатор 41112.502.653. Също така „П.” ООД
било страна по гр.д.№ 2058/2014 г., където ищците били заинтересована страна и
„П.”ООД било страна по адм.д.№ 367/2017 г. на Административен съд - Кюстендил,
където ищците били заинтересована страна. Във всички тези съдебни процедури
съдилищата разглеждали въпроса за законосъобразността и допустимостта на
извършената земеделска реституция и заради това било недопустимо пререшаването
на този въпрос.
На следващо място, неправилен бил изводът, че е налице комплексно
застрояване. Той бил възприет без да са обсъдени в цялост писмените доказателства,
отнесени към обясненията на вещите лица. Изводите на съда били противоречиви,
като веднъж се споменавало, че „… от доказателствата по делото, приетите
съдебно-технически експертизи, става ясно, че не се касае за построена в процесния
имот единична сграда от физическо лице, а в имота е била налице изградена база за
нуждите, първоначално на ДКМС, а в последствие па Министерство на отбраната,..
„ /стр. 12 от решението/, а след това че „Действително предвижданията за
застрояването не са проведени до край и касателно имота, тази част възстановена
на ищците ....“ / стр. 13 от решението/.
Не ставало ясно как съдът стига до извода, че „С оглед вида и обхвата на
изграденото строителство съдът намира, че се касае за осъществено мероприятие
на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР па ППЗСПЗЗ, което представлява
застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено
предназначение - в случая за нуждите на Министерство на отбраната, в частност
бившата Организация за съдействие на отбраната”.
При правилен анализ на събраните писмени доказателства и обяснения от
вещите лица по съдебно-технически експертизи се налагал извод, че няма комплексно
застрояване.
В заключението на комбинираната съдебно-техническа експертиза вх. №
262233/03.05.2022г. от вещите лица инж. Р.С. и архитект Д. С., се посочвало че за
„УПИ II, кв. 381А е изработен генерален план М 1:1200 за „База на ОСО“ гр.
Кюстендил. От последния се установява, че в имота е предвидено изграждането на
16 обекта - сгради, благоустройствени мероприятия, озеленяване”. Отреждането на
даден имот за една или друга функция обаче, не придавало на плана отчуждително
действие и по този въпрос била налице стара и неизменна практика на ВС и ВКС. Не
3
можело да се говори за комплексно мероприятие, ако то не е реализирано.
Съгласно създадената вече трайна съдебна практика, при преценка за наличие на
пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ било
необходимо да се изследва не дали имотът е изцяло застроен, а дали като цяло е зает от
реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и
незастроената част има обслужващо значение.
В настоящия случай теренът бил зает от административна сграда /извън
процесния имот/, а в процесния имот бил „плац” по свидетелството на св.С.С.. Не
можело да се приеме, че плацът /бетоновата площадка/ е съоръжение, което обслужва
административната сграда, тъй като неговото значение е друго.
Освен това изрично с § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ се изключвали
гаражите, независимо от това дали са закрепени за терена, от материалните
обстоятелствата, които изключват земеделската реституция в реални граници.
Наличният плац/площадка, не можел да се съотнесе към описаните строежи и
съоръжения в обхвата на §1в, ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Според съдебно-техническа експертиза вх. № 267325/31.03.2021г., изготвена от
в.л. инж. В. С., върху процесния имот нямало реализирано реално мероприятие от вида
на посочените по см. на пap. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и същият можел да функционира
самостоятелно, т.е. без да е в зависимост от другата част на ПИ 41112.502.581, тъй
като площта му на практика била свободна и незастроена. От тази свободна и
незастроена част с площ 3814 кв.м. и представляваща процесния имот, можело да се
образува самостоятелен УПИ, както към датата на решението на АО по земеделска
реституция, така също и към настоящия момент.
Що се касае площадката, видно от заключението на комбинираната съдебно
техническа експертиза вх. № 262233/03.05.2022г. от вещите лица инж. Р.С. и архитект
Д. С., не можело да се посочи с категоричност нейното предназначение. Нещо повече,
експертизата посочвала, че процесният имот е свободен от сгради и съоръжения по
смисъла на пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
По отношение на бетонната площадка имало произнасяне по друго дело,
касаещо части от терена, владян от правоприемника „В.” ЕООД, а именно Решение №
76/10.06.2014 г. на ВКС по гр.д.3136/2013, с което било оспорено Решение от
21.12.2012 г, на Кюстендилски Окръжен съд по гр.д. № 722/2011 г.
Липсата на комплексно застрояване се установявала и от приложените и
необсъдени книжа към преписка Писмо на Областен управител с входящ № на съда №
10468/03.05.2019 г, представляващи досие на съставени АДС № 3004/04.05.1987 г.,
АДС № 3048/20.11.1998 Г. и АДС № 79/04.10.1999 г. Видно от тях /писмо на ОСО ОС
Кюстендил изх.К« 358/27.04.1987 г./ административната сграда представлява I етап от
изграждането на база на ОСО, а данни за последващи етапи и приключило комплексно
застрояване нямало.
Не се възприемат и изводите на съда досеижно „обстоятелството, че цялото
предвидено мероприятие не е било осъществено, или че в последствие част от вече
реализираното не се използва по предназначение, е изоставено или разрушено не води
до извода за отпадане на пречката по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като законът Не
въвежда подобни изключения" / стр.13 от оспореното тук решение/.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че има реализирано някакво строителство,
то не препятствало възстановяването на процесния имот. В този смисъл решението
било непълно, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по материално-
4
правен въпрос „Подлежи ли на възстановяване онази част от имота, която не е
застроена и която не е прилежаща площ”.
Сочи се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и съществува
необоснованост на фактическите изводи, тъй като съдът не е изследвал факта, че
съществува площ годна за възстановяване. Към настоящия момент и според
заключения на последната СТЕ, процесната реална част нямала регулационна
самостоятелност, но такава била възможна, тъй като имотът отговарял на изискванията
на действащите норми чл. 16, ал. 1 и ал.4 от ЗУТ.
По отношение на законността на проведеното одържавяване, респективно
включване на терена, част от който е процесният имот, в капитала на дружество
„Войнтекс” и последващата транслативна сделка, се твърди, че актовете за държавна
или общинска собственост нямали правопораждащо действие. Следователно това
право следвало да се установи с друг някой първичен правен акт, който следва да се
отрази/посочи в акта за държавна или общинска собственост, в която насока е и
поС.ната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 1089/2010.2008 г.,
по гр. дело Ns4329/2007 г., ГК, 2-о г. о.; Решение № 998/07.11.2007 г., по гр. дело №
6174/2007, ГК, 3-о г. о., Решение № 1114/20.01.2009 г., по гр. дело № 4559/2007 г., ГК,
1-о г. о., и трите на ВКС. В случая такъв правен акт нито се твърдяло от ответната
страна, че съществува, нито пък се сочели доказателства в тази насока.
Отчуждаването на имоти за държавна и обществена полза - с реализиране на
конкретни мероприятие на държавата, общините /народните съвети/ и други
определени в закон субекти /държавни учреждения, ооперации/, предвидени в плана
за обществени мероприятия и по правило се свързвало със законово уредена
административна отчуждителна процедура - Чл.55а ЗПИНМ - отм.Глава V ЗТСУ-
,
отм., чл.101 - чл.107 ЗС /отменени/, глава III ЗДС, глава III ЗОбС. Заемането на
отчуждените за мероприятия на народните съвети и другите държавни учреждения и
предприятия, ставало след обезщетяване - сочи Решение № 459/2.07.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г., ВКС, I г.о. Според данните от извършените съдебно-технически
експертизи такава отчуждителна процедура на процесния имот не била направена.
Въпреки това съдът приел, че има правно валидно извършено апортиране иа имоти,
които не са били държавна собственост. Това оспорване, направено в хода процеса, а
именно че ответникът не може да обосновава претендпраното от него право на
собственост, тъй като праводателят му - държавата не е била собственик на процесния
имот, съставлявало твърдение за отрицателен факт. Поради това ответникът, който
черпи права от евентуалното съществуване на противоположен факт - за него,
положителен, трябвало да го докаже, но такова доказване не било проведено, нито
главно нито пълно. Ответникът бил този, който следвало да установи юридическия
факт, който законът свързва със загубване на правото на собственост от ищците и
преминаването му в имуществения кръг било на държавата, било на община. Цитира
се Решение № 114/18.01.2019 г., постановено по гр. дело № 4085/2017 г., ГК, 2-о г. о.
на ВКС. Кой е този юридическия факт не се установявало нито от представените АДС,
нито от книжата, които образуват техните преписки. Затова се твърди, че
одържавяване има само по отношение на 3000 кв.м, но не и по отношение на
процесния имот, за който липсват данни как е включен в терен от 13 260 кв. м.
Сочи се и че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения, в резултат на които е постановил решение при неправилна преценка на
доказателствения материал. Видно от протоколите от проведени съдебни заседания,
липсвал приет проекто-доклад, респективно не била разпределена доказателствената
5
тежест правилно. Проекто-докладът бил изготвен едва след приключване на устните
състезания по същество. На два пъти се отменял ходът по същество, поради
неизвършени доказателствени събирания. Твърди се, че все още има недопуснати и
неизвършени доказателствени искания, като искането за допускане на гласни
доказателства на ищците. Липсвало произнасяне на съда по отношение па направеното
оспорване на три броя актове за държавна собственост, заявено в Становище на адв.
Р.А. с вх. № 2556/30.01.2019 година и последващи пак там оспорвания.
При развитите доводи се поддържа искане да бъде отменено Решение №
260002 от 30.01.2023 г. постановено от състав на Районен съд Кюстендил (КРС) по гр.
дело № 421 от описа на съда за 2018 г., като вместо него бъде постановено друго, с
което претенцията да бъде уважена.
Поддържат се доказателствени искания.
Претендират се направените разноски пред настоящата и първата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от Управителя А.В.Б., с адрес
за връчване гр.Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**. В него
се застъпва становище, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно
решение – правилно.
Правилно съдът обосновал своите правни и фактически изводи като приел, че
„Включването на бивша земеделска земя по надлежния ред в капитала на едно
търговско дружество преди приключване на процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална реституция на земята,
извън останалите ограничения (т. нар. реституционни пречки) по чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ
и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т.е приложими са правилата на § 6, ал, 6 от ПЗР на ЗППДОбП
(отм.) и §11 от ДР на ЗПСК. Цитираните разпоредби давали предимство на
последиците от включването на даден недвижим имот в капитала на търговско
дружество с държавно имущество, което не може да бъде преодоляно по причина, че
процедурата по реституция не е била завършена и не е проявено конститутивното
действие на индивидуалния административен акт за реституция. Тук било налице
ограничение за реално възстановяване на собствеността, при която бившите
собственици получават обезщетение, но не и бившата собственост.„.
Правилно, обосновано и в пълно съответствие с разпоредбите на закона, съдът
приел, че „ Съгласно чл. 148, ал. 1 ППЗДС (отм.) АДС се съставя и за имоти, които са
включени в капитала на еднолични търговски дружества с държавно имущество,
какъвто е и настоящият случай - процесният имот бил включен в капитала на „В.“
ЕООД, последното като такова представляващо частна държавна собственост.
Правилникът за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в
предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г., обн. в ДВ. бр. 10/01.02.1994 г., ПМС №
201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия и
ЗППДОбП били нормативни актове, които следвало да се обсъдят по отношение
собствеността на „В.“ ЕООД.
Съгласно чл. 8 това ставало със Заповед на съответния министър. Основанието
за образуване на „В.“ ЕООД била Заповед № OX-47/22.01.1999 г. на Министъра на
отбраната. С посоченото Постановление се уреждали въпросите за активите на
6
образуваните предприятия, а по правило при образуване и преобразуване на държавни
предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им
се внасяло правото на собственост и/или други вещни права върху земя и недвижими
имоти, предоставени на дружеството с акта на образуване. В случая било приложимо
ПМС № 201/1993 г., действало към момента на образуването на дружеството -
22.01.1999 г., тъй като се касаело за новообразувано дружество.
С акта за образуване на дружество „В.“ ЕООД през 1999 г. процесният имот,
като част от имота, предмет на горепосочения нотариален акт, станал негова
собственост, респ. ответникът, като приобретател на този имот от дружеството,
притежавал правото на собственост върху същия имот, което представлявало пречка за
реална реституция на имота, вкл. и провеждането на процедурата по чл.11, ал.4 от
ППЗСПЗЗ. От тук следвал и изводът, че в полза на ищците е изключено да
съществуват каквито и да било вещни права върху имота. След включването на имота
в капитала на „В.“ ЕООД с държавно имущество, той станал собственост на това
дружество и последвалото разпореждане с имуществото на „В.“ ЕООД (в ликвидация)
било законосъобразно и валидно, т. е. пораждало правни последици като е направило
ответното търговско дружество собственик на посочения в процесния нотариален акт
имот, в който се включва и процесния такъв.“.
Правилен и законосъобразен бил и фактическият и правен анализ на съда
относно наличието на комплексно застрояване, което било абсолютна пречка за
претендираната земеделска реституция в имота на дружеството. Застрояването на
отредения съгласно Заповед № 351/09.04.1985 г. парцел в границите му, определени
съгласно същата заповед и реализирането на мероприятието преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ, сочело за наличие на предпоставката визирана в чл.24 ал.2,3 и 4 от ЗСПЗЗ
/имотът бил предназначен и е служил за задоволяване на важни държавни нужди,
нужди на науката и културата, на сигурността и отбраната на страната ../, което било
абсолютна пречка за възстановяване на собствеността в реални граници съгласно
разпоредбата на 10б ал.1 от ЗСПЗЗ, като бившите собственици можело да бъдат
обезщетени по предвидения в закона ред и процедура.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ предвиждала невъзможност за
възстановяване собствеността върху земеделска земя, ако върху нея са проведени
комплекс от застроителни мероприятия (какъвто бил и настоящият случай).
Обстоятелство, потвърдено по категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
В практиката ВКС константно се приемало, че „В хипотезата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено
друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, както и че пречка за
реституцията по чл.10б ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да било
мероприятие на държавата върху земеделския имот.“. В този смисъл били Решение №
89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г., ВКС, I г.о. и Решение № 876 от 14.01.2010 г.
по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, I г.о., постановени по реда на ГПК-отм., както и
практиката по чл.291 от ГПК Решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г.,
ВКС, I г.о. и Решение № 876 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, I г.о.
Нещо повече, в практиката на ВКС по чл.290 ГПК - например Решение № 329
от 11.20.2011 г. по гр.д. № 1277/2010 г., ВКС, I г.о. - се приемало, че разпоредбата на
чл.10б от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане
на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
7
строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният
факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за
да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални
граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността
по чл.10б ЗСПЗЗ се преценявало към момента на влизане в сила на реституционния
закон. Към този момент ЗУТ не бил приет, поради което и даденото в § 5, т.38 ДР ЗУТ
легално определение на понятието „строежи” било неприложимо.
Видно от приобщените и анализирани от съда доказателства, УПИ XI-
Регионален център за предказармена подготовка на младежта, кв.381а първоначално е
бил отреден за автобаза, а през 1985 г. е преотреден за „База на ОС на ОСО“. През
1981 г. било издадено разрешение за строеж за обект „База за военно-техническа
подготовка на населението“, като бил налице и работен проект за „База на ОС на
ОСО”, подобект „Автобаза с индивидуални гаражи”. Масивните постройки
съоръженията, гаражите, рампата и бетоновата площадка – плац били част от това
комплексно застрояване и инфраструктура, а останалата част съставлявала прилежащи
площи към масивните сгради, поради което имало реализирано мероприятие на
държавата по см. на примерно изброените в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, от което
следвал извод, че е осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху
земеделска земя.
След като процесните сгради и инфраструктура били държавна собственост
преди и към влизане в сила на реституционния закон - ЗСПЗЗ, а не на трети лица, то
приложимата норма била не чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, а тази на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която
изключвала възстановяването на земеделските земи в реални граници. Различното
приложното поле на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ било подробно обосновано в
константната практика на ВКС - напр. Решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. №
260/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 183/1.11.2016 г. по гр. д. № 702/2016 г. на ВКС, I
г. о. и цитираните в последното множество други съдебни актове, в които е прието, че
чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо лице
въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със
застрояване за жилищни нужди и в този случай се следи дали сградата е била
започната или е била законно построена.
Съгласно заключенията на вещото лице Л.В., представени от 30.01.2019 г. и от
20.11.2019 г. , 25.11.2020 г., в които вещото лице отговорило на относимите към
предмета на делото и съобразени с цитираната практика въпроси, приел следните
експертни изводи:
Процесният имот не е представлявал земеделска земя към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ и е загубил това качество със застрояването му през 1985 г., като
отговорът на въпроса реализирано ли е мероприятието, за което е отреден парцела,
бил положителен.
Останалите заключения на другите вещи лица били оспорени изцяло като
необосновани и необективни, като вещите лица си позволи да разсъждават по правни
въпроси, а не по технически, интерпретирайки характера на съоръженията и тяхното
попадане в приложното поле на § 1в, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ, като последната експертиза
била оспорена с нарочно становище по делото от 11.05.2022 г.
В пълно съответствие със закона първоинстанционният съд осъществил
инцидентен съдебен контрол на административен акт, като включително обсъдил
8
обстоятелствата относно неговата допустимост, както следва: „Влизането в сила на
заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в случая е била депозирана жалба на ответното
дружество срещу заповедта на кмета, която не е разгледана по същество, а е оставена
без разглеждане, поради липса на правен интерес, с влязло в сила на 20.10.2015 г.
определение № 753/04.06.2015е., постановено по адм. Дело № 2053/2014 г. от описа на
КРС - л. 477 и 478 от делото), не е пречка за обсъждане на възражението на ответника
за наличието на строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на чл.
10, ал. 7 и чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. на незастроената част, подлежаща на
възстановяване, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, да бъде пререшаван, в настоящото
производство по спор за собственост.“.
С оглед горното изложените във въззивната жалба съображения и оспорвания
били напълно неоснователни, неподкрепени с правни доводи и доказателства.
Нямало неизяснени факти и обстоятелства по делото, поради което не били
налице правни и фактически предпоставки за допускане и изслушване на нова или
допълнителна съдебно-техническа експертиза. Ето защо се възразява срещу
доказателствените искания на жалбоподателите в тази насока в жалбата.
Иска се подадената въззивна жалба срещу Решение № 260002/30.01.2023 г. по
гр.д. № 421/2018 по описа на Районен съд Кюстендил, първи състав, да бъде оставена
без уважение, като атакуваното решение бъде потвърдено като правилно, обосновано
и законосъобразно.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и за тази инстанция.
Възразява се по искането на жалбоподателя за събиране на нови доказателства
чрез допускането на поредна техническа експертиза, като се твърди, че не са налице
процесуални предпоставки, които да го обосновават, а фактите по делото били
изяснени.
Не се поддържат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната жалба, както и отговорът към нея, се
поддържат.
Съдът, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна
в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което обуславя
възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.
Първостепенният съд е изяснил правилно значимите обстоятелства, като от
фактическа страна по делото се установява следното:
По делото е приобщено Решение № 3-80581/18.07.2017г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Кюстендил на Общинска служба „Земеделие“, гр.
Кюстендил, по силата на което е възстановено правото на собственост на А.Г.Я. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ
Ливада от 3.817 дка (три декара и осемстотин и седемнадесет квадратни метра), шеста
категория, находящ се в строителните граници на гр. Кюстендил, в местността
СТУБЕЛА имот № 44, парцел № 41112.502.653 от кадастралния план, изработен
1965г., при граници: 41112.502.581; 41112.502.597.
А.Г.Я. е починал на 27.11.1996 г., като е оставил наследници по закон – Ц. Т. и
9
Ж. М. (тук въззивници), видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. № 6746/25.08.2016 г., издадено от Община Кюстендил.
След проведен търг с тайно наддаване – спр. л. 57 и 58, по Протокол от
07.05.2007 г. ответното дружество придобило собствеността върху обект – Школа за
начално военно обучение, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „Цар Освободител“ № 265,
представляващ административна сграда със застроена площ от 486 кв.м., сглобяема
стомано-бетонна конструкция на три етажа, със сутерен, построена през 1985 г. и
терен с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ II - регионален център за предказармена
подготовка на младежта от квартал 381 „А“ по плана на гр. Кюстендил, при граници
на терена съгласно документ за собственост: от север – „ул. „Цар Освободител“, от
изток – парцел III-СМК, от юг – градина, от запад – парцел I /Пътно управление/ и при
граници съгласно скица: ул. „Цар Освободител“, УПИ III-СМК и УПИ I ОПУ. Това се
установява и от приложения заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 124, том IV, общ рег. № 7775, дело № 645/2007г. на нотариус Б.
А..
От съдържанието на писмените доказателства на л. 28 и сл. от делото е
установимо, че „В.“ ЕООД – в ликвидация е образувано със заповед на министъра на
отбраната на РБългария, респ. и частна държавна собственост, а според данните в
информационната система на Търговския регистър по партидата на „В.“ ЕООД са
подадени заявления за заличаване по партидата на търговеца в ТР (спр. л. 139 до 293
от делото).
С Акт № 3048/20.11.1998 г. за частна държавна собственост като такъв е
актуван терен от 13260 кв.м., застроен с Административна сграда с площ от 486 кв.м. –
сглобяема бетонова конструкция на три етажа със сутерен, находящи се в гр.
Кюстендил, кв. 381 А, парцел II, ул. „Цар Освободител“ № 265 (л. 50), в последствие
заявен за апортиране в капитала на „В.“ ЕООД (л. 81 от делото).
Посочените имоти са актувани и с Акт за държавна собственост /частна/ №
79/04.10.1999 г. (л. 49 и 101).
Апорт на сочените обекти е бил извършен в капитала на „В.“ ЕООД, видно от
представената служебна бележка на л. 103 от делото, изходяща от дружеството.
С Решение от 02.05.2018г. по адм. д. 367/2017г. на Административен съд –
Кюстендил по жалба на „П.“ ЕООД досежно извършено изменение на КККР на гр.
Кюстендил, извършено по молба на ищците в настоящото, изразяващо се в нанасянето
на нов имот с идентификатор 41112.502.653 с площ от 3.817 дка и вписване в КРНИ
като собственик на имота А.Г.Я. на основание горепосоченото Решение № 3-
80581/18.07.2017г. на ОСЗ – Кюстендил, е отменено така извършеното изменение.
Според заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза с
вх. № 1815/22.01.2019г., изготвено от вещото лице Л.В. (стр. 301 и 302 от делото),
процесният имот с идентификатор 41112.502.653 е нанесен в поземлен имот с
идентификатор 41112.502.581 от началника на СГКК – Кюстендил с изменение на
КККР на гр. Кюстендил, същото в последствие отменено с решение от 02.05.2018г. по
адм. д. № 367/2017г. на КАС. Експертът установява още, че поземлен имот с
идентификатор с идентификатор 41112.502.581 по КККР на гр. Кюстендил е идентичен
на УПИ II от кв. 381 „А“ по плана на гр. Кюстендил (същият предмет на сочения
нотариален акт, легитимиращ ответното дружество като собственик). Прието е още, че
процесният имот не е представлявал земеделска земя към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ, а и към настоящия момент, като е загубил това си качество със
10
застрояването му с процесната административна сграда през 1985 г. Направен е извод
за идентичност между УПИ парцел II в квартал 381 А и УПИ парцел XI в същия
квартал по плана на гр. Кюстендил. Вещото лице дава положителен отговор и на
въпроса реализирано ли е мероприятието, за което процесният имот е бил отреден.
С допълнително Заключение вх. № 24407/16.11.2019 г., се изяснява, че не е
налице застъпване на двете части на ПИ 41112.502.581, имота от 3000 кв.м. по АДС №
2064/27.04.1981 г. с приложена към досието му скица от една страна и процесния ПИ
41112.502.653 – от друга.
С последващо Заключение вх. № 6188/10.09.2020г., е изяснено, че част от
УПИ II кв. 381 А с площ от 3000 кв. м. е предоставен за „Автобаза на ОК на ФКМС и
комбиниран комплекс по моделизъм“. Преотреждането на последния в Парцел II „База
на ОС на ОСО“ в кв. 381а по плана на гр. Кюстендил е одобрено със Заповед №
351/09.04.1985 г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил (спр. л. 370 от делото).
Видно от Скица на поземлен имот № 15-659053-23.07.2020 г. за поземлен имот с
идентификатор 41112.502.581 е, че в границите на същия липса такъв с номер –
процесния имот, който в цялото производство пред първата инстанция е
индивидуализиран с проектен номер 41112.502.653.
От представената към Помощен план по чл. 13а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността на част от поземлен имот № 44 по КВС от 1973 в
местността „Стубело“, гр. Кюстендил документация, в т.ч. проекто-скици и Заповед №
РД-00-713/19.06.2012г. на Кмета на Община Кюстендил (л. 459), се установява, че
процесният имот фигурира именно с проектен идентификатор 41112.502.653.
В заключението си с вх. № 65825/13.11.2020 г. вещото лице Л.В. сочи, че
съгласно Скица-проект № 2152/11.05.2012 г. (л. 435) е нанесен поземлен имот с
идентификатор 41112.502.581 и в неговите граници – поземлен имот с проектен
идентификатор 41112.502.653. А от приложената на л. 437 от делото скица № 15-
659053/23.07.2020г. на поземлен имот с идентификатор 41112.502.581 с площ 11748 и
собственик ответното дружество, се вижда, че в позмелен имот с идентификатор
41112.502.581 вече няма друг поземлен имот. Вещото лице е пояснил, че след като
един проектен идентификатор е оползотворен, с отмяна на неговото нанасяне в
кадастралната карта не би трябвало да се ползва след това при евентуално изменение.
След допусната Съдебно-техническа експертиза вх. № 267325/31.03.2021г.,
изготвена от в.л. инж. В. С., се установява, че процесният имот по Решение № 3-
80581/16.07.2017г. на ОСЗ гр. Кюстендил, е представлявал част от блок на ДЗС,
предоставен за лично ползване, като с плана от 1965, попада в парцел II кв. 381а. Към
датата на съставяне на първия АДС № 2064/27.04.1981 г. от парцел II, записан като
собственост на ДЗС, е предоставена част от 3000 кв.м. за построяване на „Автобаза за
ДКМС“ и комбиниран комплекс по моделизъм на ОСВПН“. Във втория АДС №
3004/04.05.1987 г. вече парцел II кв. 381а е записан държавен и преотреден в „База на
ОС на ОСО“ гр. Кюстендил. В приложения помощен план на л. 455 от делото
процесният имот е посочен като част от възстановения под номер 44, идентифициращ
се като такъв в североизточната част на парцел II кв. 381а. Така експертът заключава,
че процесният имот по посоченото Решение на ОСЗ се намира изцяло в
североизточната част на поземлен имот с идентификатор 41112.502.581. Вещото лице е
установило, че по отношение на заявения за реституция от ищците земеделски имот не
са налични данни и доказателства за провеждано отчуждително производство, както и
за заплатено обезщетение. Според това вещо лице върху процесния имот няма
11
реализирано реално мероприятие от вида на посочените по см. на пар. 1 от ДР на
ППЗСПЗЗ и същият може да функционира самостоятелно, т.е. без да е в зависимост от
другата част на ПИ 41112.502.581, тъй като площта му на практика е свободна и
незастроена. От тази свободна и незастроена част с площ 3814 кв.м. и представляваща
процесния имот може да се образува самостоятелен УПИ, както към датата на
решението на АО по земеделска реституция, така също и към настоящия момент.
Изготвената съдебно техническа експертиза вх. № 262233/03.05.2022 г. от
вещите лица инж. Р.С. и архитект Д. С. установява, че процесният имот, описан с
граници и съседи в Решение № 3-80581/16.07.2017г. на ОСЗ – гр. Кюстендил, няма
идентичност – пълна или частична, с някой от имотите, описани в АДС №
2064/27.04.1981 г. и/или АДС 3004/04.05.1987 г. и последващите АДС, издадени въз
основа на посочените, както и с ПИ с идентификатор 41112.502.581. Към датите на
съставяне на посочените първи два акта за държавна собственост, имотът по Решение
№ 3-80581/16.07.2017 г. на ОСЗ – Кюстендил, не е представлявал земеделска земя по
см. на чл. 2, т.1 от ЗСПЗЗ. Този имот попадал в регулационните граници на парцел
№ II в квартал 381 – А по регулационен план на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед
№ 1345/26.05.1965 г. на Министъра на Министерство на комуналното стопанство и
Благоустройството. Няма данни да е провеждано отчуждително производство по
отношение на заявения за реституция от ищците земеделски имот. Първото официално
документирано отреждане за парцел II записано в АДС № 2064/27.04.1981 г., а именно
– „Автобаза на ОК на ДКМС и комбиниран комплекс по моделизъм на ОВПН гр.
Кюстендил“. Със Заповед № 351/09.04.1985 отреждането на парцел № II е променено
за „База на ОС на ОСО“. А със Заповед № 371/27.03.1996г. е одобрено преотреждане
на парцел отреден за база на ОС на ОСО в парцел „за регионален център за
предказармена подготовка на младежта“ в кв. 381 а от ЗРП на гр. Кюстендил. Според
тази експертизата реално реализирано мероприятие по смисъла на пар. 1в от ПЗР на
ППЗСПЗЗ е реализирано в границите на ПИ с идентификатор 41112.503.581 – налице е
съществуваща административна сграда, но не и в обхвата на ПИ 41112.502.653,
въпреки изградените в него гаражни клетки и асфалтова настилка. Не се установява
функционално единство между частите на ПИ 41112.503.581 и ПИ 41112.503.653.
Процесният имот е свободен от сгради и съоръжения по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и ал.
2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и реда за урегулирането и застрояването му е регламентиран в
ЗУТ. Установи се още, че към м. март 1991 г. в обхвата на УПИ кв. 381а е била
реализирана административна сграда: „База за военно-техническа подготовка на
населението“ за която е издадено Разрешение за строеж № 436/12.10.1981 г. Изразява
се предположение, че към този период (1991г.) е започнало изграждането на строеж
„Стрелбище“, за който също има издадено разрешение за строеж, който към настоящия
момент е незавършен.; относно бетоновата настилка и бетонната рампа не може да се
посочи категоричен период на изграждане. Сочи се, че за УПИ II, кв. 381А е изработен
генерален план М 1:1200 за „База на ОСО“ гр. Кюстендил. От последния се
установява, че в имота е предвидено изграждането на 16 обекта – сгради,
благоустройствени мероприятия, озеленяване. Към настоящия момент са изградени
сграда (3) – учебно-технически блок и сграда (4) – стрелбище (недовършен строеж).
Относно извършеното застрояване и кому принадлежи собствеността му към датата на
реализирането му и към м. март 1991г. експертите установяват с категоричност
единствено това, че административната сграда в имота е изградена въз основа на
разрешение за строeж 436/12.10.1981 г. като в разрешението за строеж се сочи, че
същата представлява „държавен обект“. Установява се, че с оглед размерите на
съществуващата административна сграда минималните отС.ия откъм късата й страна
12
следва да са мин. 4 метра, а откъм дългата – мин. 6м. Към делото не е приложен ПУП
с цел обособяване на процесния имот в самостоятелен УПИ.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С.С.
и Я.Г., които сочат, че процесният имот е придобит от ответното дружество през 2007
г. и от тогава се владее необезпокоявано от него.
Приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 147 от ГПК са още
Определение от 05.12.2014 г., постановено по АХ дело № 189 от описа на КАС за 2012
г., образувано по повод депозирана от ответника жалба против Заповед № РД-00-
713/19.06.2012г. на Кмета на Община Кюстендил за одобрено решение на техническата
служба на Община Кюстендил за бивш ПИ № 44, собственост на наследниците на А.
Я. с посочена свободна от застрояване част от имота с площ от 3814 кв.м.
представляваща имот с проектен идентификатор4 1112.502.653, ведно с оспорената
заповед и останалата съпътстваща случая документация (л. 738-740 от делото).
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на настоящите
жалбоподатели да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищците, на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, са
собственици на поземлен имот (спр. протоколно определение от 28.10.2020г. – л. 482
от делото) с проектен идентификатор 41112.502.653 по КККР на гр. Кюстендил, под
който да бъде нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изп. директор на АГКК
– гр. София, с административен адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 265, местност „Стубело“, с площ от 3817 кв.м., като бъде осъден
ответника да предаде на ищците владението на описания имот.
Разпределена е и отговорността за разноски като в полза на ответното
дружество е присъдена сумата в размер на 2664,25 лв.
Отбелязано е изрично, че решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ответника – Министерство на отбраната.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение на вещото лице С. С.
с вх. № 4850/27.11.2023 г., който и в съдебно заседание пояснява, че понастоящем в
кадастралната карта, имот с идентификатор 41112.502.653, не съществува. Той е бил
нанесен на база на скица-проект. В последствие е заличен и не съществува в
кадастралната карта. Понастоящем е част от целия имот 41112.502.870.
Именно поради тези констатации на експерта въззивният съд е дал възможност
на ищците индивидуализират процесния имот с актуалния му статут, което са сторили,
респ. са поддържали и съдът е приел, че предмет на спора е РЕАЛНА ЧАСТ от 3 817
кв.м от недвижим имот с ПИ с идентификатор № 41112.502.870 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-
96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с административен
адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. „Цар Освободител” № 265,
целият с площ от 13 993 кв. м.; трайно предназначение на територията - урбанизирана;
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс; предишен
идентификатор - 41112.502.581 и 41112.502.869; номер по предходен план - квартал
381в, парцел II, при съседи на ПИ с идентификатор 41112.502.870: 41112.502.597 - път
ул.”Цар Освободител” , ПИ 41112.502.866, ПИ 41112.502.853 и ПИ 41112.502.852,
която реална част е обозначена с цифри от точка 1 /едно/, 2 /две/, 3 /три/, 4 /четири/,
5 /пет/, 6 /шест/, 7 /седем/, 8 /осем/, 9 /девет/, 10 /десет/, 11 /единадесет/, 12
/дванадесет/, 13 /тринадесет/, 14 /четИ.десет/, 15 /петнадесет/, 16 /шестнадесет/ към 1
13
/едно/ в Комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 01.2024 година,
издадена от „Геопрециз инженеринг” ООД и представлява имот с проектен
идентификатор 41112.502.653 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил с проектна площ от 3 817 кв.м, при граници на тази реална част: от
север - ПИ 41112.502.597 - път ул.”Цар Освободител” и от изток, юг и запад -
останалата част от ПИ с идентификатор № 41112.502.870, отразен комбинираната
скица (на л. 262) за пълна или частична идентичност с червен цвят и е изобразено
ситуирането му е по действащата кадастрална карта и по действащия помощен план
по чл.13а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост на част от поземлен
имот № 44 по КВС от 1937 г. в местността „Стубело”, гр.Кюстендил.
Приобщени са и писмените доказателства към административна преписка с вх.
№ 3105/13.07.2023 г. от ОД „Земеделие“ Кюстендил, а именно: Решение № 3-
80581/18.07.2017 г. на ОСЗ – Кюстендил за възстановяване правото на собственост на
А.Г.Я. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот с
идентификатор 41112.502.653 по КККР на гр.Кюстендил, находящ се в строителните
граници на гр.Кюстендил с отбелязване датата на получаването му; Молба с вх. №
ПО-04- 1542/21.09.2016 г. в ОСЗ – Кюстендил от Красимир П. Руев – пълномощник на
Ц. А. Т. и Ж. П. М., ведно с пълномощно за адв.К.Р., издаден на двете молителки;
Удостоверение за наследници с изх. № 6754-1198/25.08.2016 г., издадено от Община
Кюстендил; Писмо с изх. № 94-00-242/17.11.2011 г. на кмета на Община Кюстендил;
Удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ с изх. № 94-00- 242/14.06.2012 г. издадено от
гл.архитект на Община Кюстендил; Скица № 140/16.03.2012 г., издадена от гл.архитект
на Община Кюстендил; Заповед № РД-00-713/19.06.2012 г. на кмета на Община
Кюстендил; Скица-проект № 2152/11.05.2012 г., издадена от СГКК – Кюстендил;
Решение № 1- 10/10.12.1992 г. на Поземлена комисия – Кюстендил; Определение №
753/04.06.2015 г. на РС – Кюстендил по адм.д. № 2058 по описа за 2014 г., с
отбелязване датата на влизането в сила; Решение от 19.11.2002 г. на РС – Кюстендил,
постановено по адм.д. № 373/2002 г., с отбелязване датата на влизането му в сила,
ведно със заключението и скицата към същото, изготвени от вещото лице по делото
инж.Борислав Гонев, представляващи неразделна част от решението; Молба от адв.
К.Р. с вх. № 01- 282441/14.09.2016 г. в СГКК – Кюстендил и Писмо с изх. № 20-
54740/15.09.2016 г. на СГКК – Кюстендил до адв. К.Р..
Представени са и новооткрити, по данни на свидетеля Ч., писмени
доказателства – технически книжа и проекти от 1984 и 1985 г. на База ОСО, по опис –
Приложения № 2, 3 и 4 на настоящото дело, а именно: Доклад относно
хидрогеоложките и инженеро-геоложките условия на строителната площадка – База на
ОС от 1985 г.; Обект – База на ОСО, част Вертикална планировка, фаза РП 1984;
Обект-База на ОСО, подобект ОГРАДА, част архитектурна фаза РП 1985 г.; Обект-База
на ОСО, подобект ОГРАДА, част Конструктивна, фаза РП 1985 г.; Обект-База,
подобект Учебен корпус, част В и К, фаза РП 1985 г.; Обект-База на ОСО, подобект
Абонатна станция, част АПП 1985 г.; Обект-база на ОСО, подобект Кабели НН-1 кв.,
Част Външно електро, фаза РП 1984 г.; Обект- База на ОСО, подобект Тр.п. IX630/10
КВ – ел.монтажна част, част Външно електро,фаза РП 1984 г.; Обект-База на ОСО,
подобект Трафопост, част архитектурна и конструктивна, фаза РП 1984 г.; Обект-База
на ОСО, подобект Площадка по автомоделизъм, част Архитектурно[1]конструктивна,
фаза РП 1984 г.; Обект-База на ОСО, подобект – Автосервиз и индивидуални гаражи,
част ПОИС, фаза – РП 1984 г.; Обект-База на ОСО, подобект – Автосервиз и
индивидуални гаражи, част Генерална сметка, фаза – РП 1985 г.; Обект-База на ОСО,
14
подобект – Гаражи за леки и товарни автомобили, част Конструктивна, фаза РП 1984
г.; Обект-База на ОСО, подобект – индивидуални гаражи, част архитектурна, фаза РП
1984 г.; Обект[1]База на ОСО, подобект Автосервиз, част ВК, фаза РП 1984 г.; Обект-
База на ОСО, подобект Автосервиз, част ОВ, фаза – РП 1984 г., Обект-База на ОСО,
подобект – Стрелбище, част Архитектура, фаза – РП 1984 г., Приемо-предавателен
протокол от 16.05.2023 г. между Ц. К. Ч. и А.В.Б.; Молба-Заявление от А.В.Б., вх. №
237- ОС/30.04.2020 г.; Молба-Заявление от А.В.Б., вх. № ДА-РД[1]27-67/15.04.2020 г.;
Писмо от ДА „Архиви“, изх. № ДА-РД-27-67/21.04.2020 г., Молба от „П.“ ЕООД, рег.
Индекс и дата 21-40-146/23.12.2019 г. и Писмо от МО на РБ до А.В.Б., рег. № 21-40-
146/23.01.2020 г.
Изготвено е и прието заключение на вещото лице И. А., специалист архитект,
която сочи, че в случая не може да се говори за прилежащи площи към сграда, като се
има предвид характерът на застрояването, тъй като не е налице обект от вида
“жилищен комплекс“ по см. на Наредба № 7 за правила и норми за устройство на
отделните територии и устройствени зони, а комплексен обект, но не по смисъла на
ЗУТ и посочената наредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).
Фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване фактическата власт, предполага
установеност, че ищците са титуляри на правото на собственост върху спорните вещи,
както и че ответникът ги владее или държи, а за да бъдат отхвърлени осъдителните
искове, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху
вещите на вещноправно или облигаторно основание.
В случая процесният имот е въведен в предмета на спора като такъв с проектен
идентификатор 41112.502.653 по КККР на гр. Кюстендил, като пред въззивния съд по
реда на чл. 129 от ГПК, ищците са го индивидуализирали с молба вх. №650/09.02.2024
г. на л. 260, като РЕАЛНА ЧАСТ от 3 817 кв.м от недвижим имот с идентификатор
№ 41112.502.870, целият с площ от 13 993 кв. м.; като са описани и границите на
посочената реална част, съгласно прибощена комбинирана скица на л. 262 от делото.
Ищците са поддържали, че го притежават по силата на наследство и земеделска
реституция.
Спорът, пренесен и пред въззивния съд, е досежно това налице ли са били
предпоставките за реституция, като ответното дружество е твърдяло последователно,
че те липсват, че следва да приложи специалното изключение на пар. 6, ал. 6 от
ЗППДОП (отм.), респ. че процесният имот е загубил качеството на земеделски такъв, с
което е налице състава на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
Отделно е било поддържано, че ответното дружество е придобило процесния
имот и го владее от 22.06.2007 г. на законно правно основание по силата на правна
сделка. Поради това се поддържа и евентуално възражение по см. на чл. 79 от ЗС, т.к.
от този момент до датата на вписването на исковата молба на 26.03.2018 г.,
упражнявало необезпокоявано владение на имота, годно да го легитимира като
собственик и на това основание.
При поддържаните доводи и възражения на страните и тъй като правото на
собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за
15
установяване материалната легитимация на ищците в тяхна доказателствена тежест е
било да проведат пълно и главно доказване на обстоятелството, че в обективната
действителност са се осъществили всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на правото им да бъде реституиран процесният имот в полза на
наследодателя им, а именно:
1/ имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на
включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства;
2/ земята, дори и нейното предназначение в последствие да е било променено,
да съществува в стари /реални или възстановими/ или в нови граници /с план за
земеразделяне/;
3/ по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ; да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било
учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не
е започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими всички
разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации – арг. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
В случая, че имотът е бил земеделски по своето предназначение към момента на
включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства, не е било спорно.
Не е било предмет на спор и това, че земята съществува в стари реални граници.
Досежно наличието на проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ:
От въззивния съд е изискана преписката по съставянето на Решение № 3-
80581/18.07.2017г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на гр. Кюстендил на Общинска
служба „Земеделие“, гр. Кюстендил. От материалите в нея се установява, че с
посоченото решение и във връзка със Заявление вх. № 80581/11.09.1991 г., на А.Г.Я. е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху имот, представляващ Ливада от 3.817 дка (три декара и осемстотин и
седемнадесет квадратни метра), шеста категория, находящ се в строителните граници
на гр. Кюстендил, в местността СТУБЕЛА имот № 44, парцел № 41112.502.653 от
кадастралния план, изработен 1965 г., при граници: 41112.502.581; 41112.502.597. Това
е сторено след проведено производство за оспорване по жалба на Ц. Т. и Марийка
Якимова, на постановен отказ за възстановяване, с мотив, че в имота са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността, като с Решение
по гр.д. № 373/2002 г. на КРС е възстановено правото на собственост на наследниците
на А.Г.Я.. Настоящите жалбоподатели са наследници на А.Г.Я. (Ж. М. като дъщеря на
Марийка Якимова). Посоченото решение обаче, анализирано в съвкупност с
доказателствата по делото, не може да легитимира валидно ищците като собственици
на спорния имот, т.к. са били налице пречки за възстановяването му по смисъла на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В производството на пряко административно правораздаване (в случая това по
чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ), макар и да не се разрешава спора за собственост, се установява
наличието на предпоставките за уважаване на реституционно претенция и по този
въпрос посоченото съдебно решение обвързва със сила на пресъдено
нещо само страните по делото, каквото качество ответното дружество не е имало.
16
Поради това следва да бъде изследвано по същество въведеното от ищците
придобивно основание, в частност и обстоятелствата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази
насока съдебната практика последователно приема още, че при разрешаване на
гражданскоправен спор за собственост на имот - възстановена земеделска земя, съдът
не е обвързан от решението на поземлената комисия или на административния съд по
чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя в реални граници.
Решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност
на посочените решения относно действието им на индивидуален административен акт.
Приема се още, че възстановяването на земеделска земя в реални граници (стари или
нови) е недопустимо при наличие на законна постройка върху земята, независимо от
нейния застроителен план - в т.см. Решение № 88/09.03.2012 г. по гр.д. № 1131/2011 г.
на ІІ ГО, Решение № 407/13.07.2010 г. по гр.д. № 289/2009 г. на ВКС, І ГО, Решение №
71/2015 г. по гр.д. № 350/2015 г. на ІІ ГО.
Проверявайки горните обстоятелства настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановява собствеността
върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били
продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други
държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този
закон.
Съгласно чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места)
или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не
позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно
искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Нормата урежда хипотеза, при която правото на
собственост не може да бъде възстановено, а се трансформира в право на получаване
на обезщетение.
За де се изясни вида и характера на застрояването досежно процесния имот в
случая, по делото са назначени множество съдебно-технически експертизи.
Според заключението на допуснатата и приета Съдебно-техническа експертиза,
вх. № 1815/22.01.2019г., изготвено от вещото лице Л.В. (стр. 301 и 302 от делото),
процесният имот не е представлявал земеделска земя към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ, а и към настоящия момент, като е загубил това си качество със
застрояването му с административна сграда през 1985 г. Даден е положителен отговор
и на въпроса реализирано ли е мероприятието, за което процесният имот е бил
отреден.
С допълнително Заключение вх. № 24407/16.11.2019 г., се изяснява, че не е
налице застъпване на двете части на ПИ 41112.502.581, имота от 3000 кв.м. по АДС №
2064/27.04.1981 г. с приложена към досието му скица от една страна и процесния ПИ
41112.502.653 – от друга.
С последващо Заключение вх. № 6188/10.09.2020г., е изяснено, че част от
17
УПИ II кв. 381 А с площ от 3000 кв. м. е предоставен за „Автобаза на ОК на ФКМС и
комбиниран комплекс по моделизъм“. Преотреждането на последния в Парцел II „База
на ОС на ОСО“ в кв. 381а по плана на гр. Кюстендил е одобрено със Заповед №
351/09.04.1985 г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил (спр. л. 370 от делото).
След допусната Съдебно-техническа експертиза вх. № 267325/31.03.2021г.,
изготвена от вещото лице инж. В. С., се установява, че процесният имот по Решение
№ 3-80581/16.07.2017г. на ОСЗ гр. Кюстендил, е представлявал част от блок на ДЗС,
предоставен за лично ползване, като с плана от 1965, попада в парцел II кв. 381а.
Наред с други констатации експертът сочи, че в процесния имот няма реализирано
реално мероприятие от вида на посочените по см. на пар. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и
същият може да функционира самостоятелно, т.е. без да е в зависимост от другата част
на ПИ 41112.502.581, тъй като площта му на практика е свободна и незастроена. От
тази свободна и незастроена част с площ 3814 кв.м. и представляваща процесния имот
може да се образува самостоятелен УПИ, както към датата на решението на
административния орган по земеделска реституция, така също и към настоящия
момент.
Вещите лица Серафимов и Самоквлийска в заключенията си са били
последователни, приемайки, че мероприятие по смисъла на пар. 1в от ПЗР на
ППЗСПЗЗ е реализирано в границите на ПИ с идентификатор 41112.503.581 – налице е
съществуваща административна сграда, но не и в обхвата на ПИ 41112.502.653,
въпреки изградените в него гаражни клетки и асфалтова настилка. Не се установява
функционално единство между частите на ПИ 41112.503.581 и ПИ 41112.503.653.
Процесният имот е свободен от сгради и съоръжения по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и ал.
2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и реда за урегулирането и застрояването му е регламентиран в
ЗУТ. Към м. март 1991 г. в обхвата на УПИ кв. 381а е била реализирана
административна сграда: „База за военно-техническа подготовка на населението“, за
която е издадено Разрешение за строеж № 436/12.10.1981 г. Изразява се
предположение, че към този период (1991г.) е започнало изграждането на строеж
„Стрелбище“, за който също има издадено разрешение за строеж, който към настоящия
момент е незавършен; относно бетоновата настилка и бетонната рампа не може да се
посочи категоричен период на изграждане. Сочи се, че за УПИ II, кв. 381А е изработен
генерален план М 1:1200 за „База на ОСО“ гр. Кюстендил. От последния се
установява, че в имота е предвидено изграждането на 16 обекта – сгради,
благоустройствени мероприятия, озеленяване. Към настоящия момент са изградени
сграда (3) – учебно-технически блок и сграда (4) – стрелбище (недовършен строеж).
Относно извършеното застрояване и кому принадлежи собствеността му към датата на
реализирането му и към м. март 1991г. експертите установяват с категоричност
единствено това, че административната сграда в имота е изградена въз основа на
разрешение за строeж 436/12.10.1981 г. като в разрешението за строеж се сочи, че
същата представлява „държавен обект“.
Пред настоящата инстанция са приети и заключенията на вещите лица Ст. С. и
арх. И. А..
Вещото лице Ст. С. е посочил, че към м. март 1991 г. парцел № II , в кв. 318А, в
който е разположена и спорната процесна част, е застроен като комплексен обект за
„Регионален център за предказармена подготовка на младежта“.
Допълнително вещото лице А. също споделя този извод и приема, че обектът е
комплексен по същество, но не се касае за комплексно жилищно застрояване, в който
случай би била приложима уредбата на Наредба№ 7, поради което не се предвиждат
18
прилежащи към сградите площи, коrто да се вземат предвид при преценката на съда по
см. на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
С посочените заключения, макар формално да достигат до различни изводи
досежно застрояването на процесния имот, експертите са единни в това, че
мероприятие по смисъла на пар. 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е реализирано в границите на
ПИ с идентификатор 41112.503.581 (заличен понастоящем като на негово място е
обособен друг, с нов идентификатор 41112.502.870). Разнопосочни са досежно
застрояването конкретно в процесната реална част от поземления имот. Тези различия
следва да бъдат оценени с оглед действащото законодателство, като значимо за
разглеждания спор е не дали имотът е изцяло застроен, а дали като цяло е зает от
реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и
незастроената част има обслужващо значение, доколкото пречката за реституция по
чл. 10б от ЗСПЗЗ, е налице, когато е осъществено обективно каквото и да било
мероприятие на държавата върху земеделския имот. В този смисъл съдебната практика
е приела, че в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън,
така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие.
Посочената норма не въвежда изискване да са били спазени процедурите по
отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за
законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено
изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им
на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено
строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече
възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по
реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия
закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие
или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности.
Именно заради това и като взе предвид вида и обхвата на изграденото строителство,
съдът намира, че се касае именно за осъществено мероприятие на държавата по
смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което представлява застрояване на
терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение - в случая
„Автобаза на ОК на ДКМС и комбиниран комплекс по моделизъм на ОВПН гр.
Кюстендил“, като със Заповед № 351/09.04.1985 отреждането на парцел № II е
променено за „База на ОС на ОСО“- в т.см. е и Решение № 565 от 15.10.2010 г. по гр.
д. № 4522/2008 г. на ВКС, Решение № 373 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1309/2010 г., I г. о., ГК и мн.др. Установеното по делото от вещите лица реализирано
строителство на административна сграда: „База за военно-техническа подготовка на
населението“, за която е издадено Разрешение за строеж № 436/12.10.1981 г., както и
това, че към този период е започнало изграждането на строеж „Стрелбище“, за който
също има издадено разрешение за строеж, сочи на осъществено преди влизане в сила
на ЗСПЗЗ мероприятие, обхващащо като прилежащ и терена, върху който на ищците е
възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Това съставлява пречка по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността върху
тази част, попадаща върху бившия земеделски имот на наследодателя на ищеца, тъй
като именно вследствие мероприятието земята отдавна е изгубила земеделския си
характер.
От изложеното следва извод, че решението за възстановяване на собствеността
върху процесния имот в полза наследодателя на ищците, настоящи въззивници, е
19
незаконосъобразен административен акт, който не може да ги легитимира като
собственици на процесния имот. Възстановяването на собствеността по реда на чл. 14,
ал. 3 от ЗСПЗЗ е осъществено в противоречие с нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Горният анализ дава отрицателен отговор и на поставения с въззивната жалба
въпрос: „Подлежи ли на възстановяване онази част от имота, която не е застроена и
която не е прилежаща площ?”. Процесният имот е част от терена за изграждане на
„Регионален център за предказармена подготовка на младежта“ в парцел IIкв.381А и в
резултат на благоустройствени мероприятия към 1991 г. е застроен от комплексен
обект - пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и на
тази спорна част. Изводът на вещото лице инж. Ст. С. в този смисъл се споделя от
настоящия съдебен състав, т.к. е основан на подробно проучване на събраните по
делото доказателства, аерофотоснимки от 1988 г. и 1998 г., строителни разрешителни и
предвижданията на Генералния план.
В съответствие с практиката на ВКС – напр. Решение № 201/30.06.2010 г. по гр.
д. № 79/2009 г. на Второ ГО на ВКС; Решение № 407/13.07.2010 Г. по гр. д. № 289/2009
г. на Първо ГО на ВКС; Решение № 332/15.11.2011 г. по гр. д. № 698/2010 г. на Първо
ГО на ВКС; Решение № 161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на Първо ГО на ВКС;
Решение № 71/15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г. на Второ ГО на ВКС, и др.
първостепенният съд е извършил по реда на инцидентния съдебен контрол проверка за
материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, като е стигнал до верния
извод, че правата по решението са непротивопоставими както на ответника. Той е
допустим при спор за принадлежността на правото с лице, което не е участвало в
производството по ЗСПЗЗ само по възражения, основани на твърдения за факти и
обстоятелства, представляващи пречки за възстановяване на собствеността, като
тежестта да установи осъществяването им е на оспорващото вещноправния ефект на
индивидуалния административен акт лице. Поради това възраженията във въззивната
жалба в обратен смисъл се възприемат за неоснователни. При извършения по реда
на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на този индивидуален административен
акт настоящата съдебна инстанция също приема, както вече се посочи, че са били
налице материалноправните забрани за възстановяване на правото на собственост
върху процесната земя в стари /реални, възстановими/ граници, уредени в чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ, а и § 6, ал. 6 от ПРЗ на ЗППДОбП /отм./, доводи за което ще бъдат изложени
по-долу.
Тук следва да се допълни, че пряк съдебен контрол досежно анализирания по-
горе административен акт, не се установява да е извършен, както смятат
жалбоподателите, но дори и когато административният акт е бил предмет на пряк
съдебен контрол, както вече се посочи, гражданският съд може да се произнася
инцидентно по неговата валидност и законосъобразност, когато този акт се
противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на
страни в съдебното производство по оспорването му. В тази насока е и Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС. В мотивите си
ОСГК дава категорично положителен отговор на въпроса, като се изхожда от
обстоятелството, че реституционното производство по този закон протича с участието
само на лицето, претендиращо реституция, и административния орган, а всички трети
лица, чиито права биха били засегнати от един незаконен материалноправно
индивидуален административен акт или съдебно решение по жалба срещу отказ за
издаване на такъв, нямат друг път за защита, освен косвения съдебен контрол пред
гражданския съд. Не следва нещо различно и от постановките в Тълкувателно решение
20
от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, т.к. лицето, заявяващо
възражение за незаконност на съдебното решение, е субект, различен от българската
държава. Иначе, както е процедирал и първостепенният съд, произнасянето на съда по
реда на косвения контрол по чл.17 от ГПК е само в мотивите на решението, доколкото
е във връзка с основния граждански спор.
Извън това, дори да се приеме, че имотът е подлежал на възстановяване по
ЗСПЗЗ при предпоставките на чл. 10 б от този закон, то е била налице друга пречка за
реституцията му.
Налице е противопоставимо на ищците основание, на което ответното
дружество владее имота - ПИ с идентификатор 41112.503.581 (заличен понастоящем
като на негово място е обособен друг, с нов идентификатор 41112.502.870). То го е
придобило по силата на транслативна сделка - покупко-продажба от „В.“ ЕООД-в
ликвидация – спр. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124,
том IV, общ рег. № 7775, дело № 645/2007г. на нотариус Б. А..
Предмет на сделката са имоти, съставляващи земя и сгради, както следва: обект
– Школа за начално военно обучение, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „Цар
Освободител“ № 265, представляващ административна сграда със застроена площ от
486 кв.м., сглобяема стомано-бетонна конструкция на три етажа, със сутерен,
построена през 1985 г. и ТЕРЕН с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ II -
регионален център за предказармена подготовка на младежта от квартал 381 „А“ по
плана на гр. Кюстендил, при граници на терена съгласно документ за собственост: от
север – „ул. „Цар Освободител“, от изток – парцел III-СМК, от юг – градина, от запад –
парцел I /Пътно управление/ и при граници съгласно скица: ул. „Цар Освободител“,
УПИ III-СМК и УПИ I ОПУ.
Праводателят по сделката се легитимира като собственик на отчужденото
имущество с Акт № 79 за държавна собственост (частна) от 04.10.1999 г. - л. 49. С
него, актувани като частна държавна собственост на осн. чл. 148, ал.1 ППЗДС, са
административна сграда, застроена площ – 486 кв.м., сглобяема бетонова конструкция,
на 3 етажа със сутерен, год. на постр. 1985 и терен от 13260 кв.м.
Споделима е в този смисъл последователнаната съдебната практика, че актът за
държавна собственост, респ. и актът за общинска собственост, се ползват с
доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да
бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респективно за
общината – чл.5, ал.3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране
на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което
при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината.
Поради горното ответникът, който се ползва от сочения акт, е ангажирал
писмени доказателства, които установяват, че „В.“ ЕООД – в ликвидация е образувано
със заповед на министъра на отбраната на РБългария, респ. и частна държавна
собственост.
С Акт № 3048/20.11.1998 г. за частна държавна собственост като такъв е
актуван Терен от 13260 кв.м., застроен с Административна сграда с площ от 486 кв.м.
– сглобяема бетонова конструкция на три етажа със сутерен, находящи се в гр.
Кюстендил, кв. 381 А, парцел II, ул. „Цар Освободител“ № 265 (л. 50), в последствие
заявен за апортиране в капитала на „В.“ ЕООД (л. 81 от делото).
Посочените имоти са актувани и с Акт за държавна собственост /частна/ №
79/04.10.1999 г. (л. 49 и 101).
21
Апорт на сочените обекти е бил извършен в капитала на „В.“ ЕООД, видно от
представената служебна бележка на л. 103 от делото, изходяща от дружеството. Това
обстоятелство е отбелязано и в учредителния му акт – спр чл. 6, ал. от него – на л. 562
от делото.
Със Заповед № ОХ-47/22.01.1999 година на Министъра на отбраната, ведно с
приложението към нея, се образува еднолично дружество „В.“ ЕООД, с държавно
имущество.
АЧДС № № 79/04.10.1999 г. е приет като доказателство по делото, като в т. 11 от
него е направено отбелязването, че имотът е включен в капитала на „В.“ ЕООД на
основание Заповед № ОХ-47/22.01.1999 година на Министъра на отбраната и решение
на Софийски градски съд по ф.д. №1354/1999 г.
От представените доказателства – извлечение от инвентарната книга на
дружеството, картон за дълготраен актив – сметка 203 и 201, може да се изведе, че
този имот е бил "заприходен" в баланса и се е водил по сметките на „В.“ ЕООД.
Всичко това обосновава извод, че процесният имот е включен в капитала на „В.“
ЕООД и върху същото дружество е преминала собствеността върху процесния имот.
Бидейки негова собственост, дружеството е имало възможност да се разпорежда с този
имот, което е и сторено със сделката за продажбата му на ответното дружество.
При така установеното съдът намира, че е налице хипотеза, която сама по себе
си е достатъчно основание да се приеме, че е осъществено мероприятие по смисъла на
чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което е пречка за реституция на земеделския имот. Поради
това и съгласно разпоредбата §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичната
разпоредба на §11 от ДР на ЗПСПК от 2002 г., ищците са имали право само на
обезщетение върху процесния имот, но не и на реалното му възстановяване. В този
случай се приема, че са осъществени мероприятия по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ,
които са пречка за реституцията на земеделски имот и дават право само на
обезщетение за този имот, като без значение е дали върху имота са изградени сгради и
дали същите са законни или не.
Следователно ищците не са собственици на имота на твърдяното основание –
реституция по ЗСПЗЗ, респ. и наследство.
Извън това, несподелеми са доводите, че липсва произнасяне по документи,
предшестващи АДС № 3048/87 г., а именно представените с Писмо на Областен
управител с вх. № 10468/03.05.2019 г, досиета на съставен предходен АДС №
3004/04.05.1987 г., както и досиетата по съставяне на АДС № 3048/20.11.1998 г. и АДС
№ 79/04.10.1999 г. От една страна те са били подложени на анализ от първостепенния
съд в контекста на проверката на актовете за държавна собственост. От друга -
прехождат сочения акт, т.к. са съставени много години след неговото издаване.
Според АДС № 2064/27.04.1981 г. предмет на одържавяване е само част от
бившия парцел II в кв. 381A по плана на гр. Кюстендил, състояща се от 3 000 кв. м. Но
видно от отбелязването в него, теренът, в който попада процесният имот, е одържавен
със Заповед № 351/09.04.1985 г. Дали е налице или липсата на решение на
председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на финансите
заповедта на председателя на ИК на ОбНС, гр. Кюстендил, за това по делото не е било
спорно пред първата инстанция, поради което възраженията в тази част не следва да
бъдат анализирани на този етап от производството.
Всички тези факти и обстоятелства обуславят неоснователността на
направените от страна на ищците възражения, че ответникът не владее имота на
22
законно основание и макар да е безспорно между страните, че към момента
процесният имот се владее от ответника, предявеният ревандикационен иск се явява
неоснователен, поради липсата и на законовите предпоставки за уважаването му, до
какъвто извод е достигнал и първостепенният съд.
Възприетите по-горе изводи не налагат произнасянето по евентуално
поддържаното възражение за придобивна давност от страна на ответното дружество.
Не се установиха и процесуални нарушения, от вида на визираните във
въззивната жалба. Проекта за доклад е приет в закрито съдебно заседание на
15.12.2020 г. и след възобновяване на производството, макар и през декември 2018 г.,
да е бил изготвен друг такъв. Препис от определението, в което се съдържа, е връчен
на страните по делото. В открито съдебно заседание на 17.02.2021 г. той е приет за
окончателен, като възражения от тях не са постъпили. Нещо повече, всички заявени
доказателствени искания са уважени, като няма данни правата на жалбоподателите в
т.см. да са били нарушени. Действително съдът е отменял хода по същество двукратно,
поради неизвършени доказателствени събирания, но това не е довело до негативни
последици, а твърдението, че има недопуснати и неизвършени доказателствени
искания е формално и лишено от конкретика. Невярно е и твърдението, че липсвало
произнасяне на съда по отношение па направеното оспорване на три броя актове за
държавна собственост, заявено в Становище на адв. Р.А. с вх. № 2556/30.01.2019
година и последващи пак там оспорвания. В разпоредбата на чл. 193 от ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. Актовете за държавна собственост са
официални свидетелстващи документи, които съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползват
с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното
оборване обстоятелствата, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат
за установени. Обстоятелствата, констатирани в такъв акт, съставен по надлежния ред,
имат доказателствена сила до доказване на противното (чл. 114, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за държавната собственост). Освен това актовете за държавна и
общинска (публична и частна) собственост имат само констативно, а не конститутивно
действие - така Решение № 320 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/10 г., I г. о. на ВКС и
Решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/13 г., I г. о. на ВКС, респ. те не пораждат
право на собственост върху обектите, за които се отнасят, а само удостоверяват по
официален начин, че това право е възникнало по реда на някой от предвидените в
закона юридически механизми за придобиване на вещни права, както вече бе
посочено. Така изясненият характер на актовете за държавна и общинска собственост
сочи, че при противопоставянето им в рамките на исков процес на друг
гражданскоправен субект, претендиращ вещни права досежно същия имот, последният
разполага с възможността да обори легитимационния ефект на акта, използвайки
допустимите от закона доказателствени средства. Ето защо и при решаване на съдебен
спор за собствеността върху имот, актуван като държавен или общински, сезираният
съд преценява легитимиращия ефект на представения по делото акт за държавна или
общинска собственост на базата на доказателствата и на приложимите законови
разпоредби, без дори да е необходимо изрично оспорване на акта по правилата на чл.
193 ГПК (в т.см. Решение № 61 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/13 г., ІІ г. о. на ВКС и
23
Определение № 584 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/14 г., I г. о. на ВКС и др.).
Изложеното идва да изясни, че дори да не е открито изрично производство по реда на
чл. 193 от ГПК, въпреки поддържаното искане в Становище на адв. Р.А. с вх. №
2556/30.01.2019 година, оспорените актове са преценявани по правилата на чл. 179 от
ГПК и това не е довело до нарушаване на процесуални права за настоящите
въззивници.
При изложените мотиви атакуваното съдебно решение ще бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват само на въззиваемата страна.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, в който се сочи, че са сторени такива в общ
размер на 2500 лв. следва да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК. Неоснователно се явява релевираното в преклузивния срок възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
справедливото адвокатско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство възлиза на нормативния минимум от 3721
лв., при общ материален интерес от 38387,60 лв. Според броя на проведените съдебни
заседание то следва да се завиши с по 250 лв. за всяко съдебно заседание, или с 1250
лв., на основание чл. 7, ал. 9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Така минималното възнаграждение, което се следва
на процесуалния представител на въззивника, е в общ размер на 4971 лв., респ.
договореното и платено такова в размер на 2500 лв. – 1500 лв. + 1000 лв. за
проведените 5 бр. съдебни заседания, не се явява прекомерно.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да се
присъдят сторените пред СГС съдебни разноски - общо в размер на сумата
от 2500 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните
доказателства за заплащането им.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260002 от 30.01.2023 г. постановено от състав на
Районен съд Кюстендил (КРС) по гр. дело № 421 от описа на съда за 2018 г., с което е
отхвърлена исковата претенция на настоящите жалбоподатели Ж. П. М., с ЕГН
********** и Ц. А. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. И. П., с адрес за
връчване: гр. София, бул. „Дондуков” № 27, ет.2, ап.3, да бъде признато за установено
по отношение на ответника „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, представлявано от Управителя А.В.Б., с адрес за връчване
24
гр.Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**, че ищците, на
основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, са собственици на
поземлен имот (спр. протоколно определение от 28.10.2020г. – л. 482 от делото) с
проектен идентификатор 41112.502.653 по КККР на гр. Кюстендил, под който да бъде
нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени
със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изп. директор на АГКК – гр. София, с
административен адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №
265, местност „Стубело“, с площ от 3817 кв.м., като бъде осъден ответника да предаде
на ищците владението на описания имот, който имот е индивидуализиран пред
въззивния съд като такъв, представляващ РЕАЛНА ЧАСТ от 3 817 кв.м от недвижим
имот с ПИ с идентификатор № 41112.502.870 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-
96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с административен
адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. „Цар Освободител” № 265,
целият с площ от 13 993 кв. м.; трайно предназначение на територията - урбанизирана;
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс; предишен
идентификатор - 41112.502.581 и 41112.502.869; номер по предходен план - квартал
381в, парцел II, при съседи на ПИ с идентификатор 41112.502.870: 41112.502.597 - път
ул.”Цар Освободител” , ПИ 41112.502.866, ПИ 41112.502.853 и ПИ 41112.502.852,
която реална част е обозначена с цифри от точка 1 /едно/, 2 /две/, 3 /три/, 4 /четири/,
5 /пет/, 6 /шест/, 7 /седем/, 8 /осем/, 9 /девет/, 10 /десет/, 11 /единадесет/, 12
/дванадесет/, 13 /тринадесет/, 14 /четИ.десет/, 15 /петнадесет/, 16 /шестнадесет/ към 1
/едно/ в Комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 01.2024 година,
издадена от „Геопрециз инженеринг” ООД и представлява имот с проектен
идентификатор 41112.502.653 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил с проектна площ от 3 817 кв.м, при граници на тази реална част: от
север - ПИ 41112.502.597 - път ул.”Цар Освободител” и от изток, юг и запад -
останалата част от ПИ с идентификатор № 41112.502.870, отразен в комбинираната
скица (на л. 262) за пълна или частична идентичност, с червен цвят и е изобразено
ситуирането му е по действащата кадастрална карта и по действащия помощен план
по чл.13а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост на част от поземлен
имот № 44 по КВС от 1937 г. в местността „Стубело”, гр.Кюстендил, която скица,
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, като в полза на
ответното дружество е присъдена сумата в размер на 2664,25 лв. – сторени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Ж. П. М., с ЕГН ********** и Ц. А. Т., с ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. И. П., с адрес за връчване: гр. София, бул. „Дондуков” № 27,
ет.2, ап.3, да заплатят на „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, представлявано от Управителя А.В.Б., с адрес за връчване
гр.Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „А.С." №**, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски в производството пред въззивната инстанция в размер
на 2500 лв.
Решението е постановено с участието на ДЪРЖАВАТА, представлявана от
25
министъра на финансите - трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок, който за страните
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26