Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 / 20.3.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и трети февруари две хиляди
и дванадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………Д.С. ……............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......847.........по
описа за............2011..................година
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявените от ищеца Я.Т.Б. *** срещу ответната страна – Община К.
представлявана от Г. И. Д. *** обективно съединени искове както следва : искове
по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и чл. 344 ал.1 т.4 от КТ – всички от които
са трудови искове по смисъла на чл. 357 от КТ и с които искове ищецът Я.Б. моли
съда да постанови решение с което да се произнесе по същите : 1. по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване
за незаконно на уволнението й извършено
със заповед № РД 437 от 18.07.2011 г. на Кмета на Община К. с която е била
уволнена от заеманата от нея щатна длъжност Директор на ЦДГ Я. Л. поради
придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и същата горепосочена заповед и акт № 8 от
19.7.2011 г. също издаден от Кмета на Община К. да бъдат отменени като незаконосъобразни . 2.
по иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца Я.Т.Б. на длъжността заемана от нея преди уволнението
й – Директор на ЦДГ Я. Л. , 3. по иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка
с чл. 225, ал.1 от КТ – за осъждането на ответната Община К. да й заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 6 брутни месечни заплати на ищцата Б. за времето през което е останала без работа, в
резултат на незаконното й уволнение за срок от шест месеца , вземайки впредвид
предходната й брутна работна заплата за месец юни 2011 година, ведно със законната
лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното й изплащане и 4. по иска по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ – съдът да постанови поправянето на
основанието за уволнението й записано в трудовата й книжка , като на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът Я.Т.Б. моли
съдът да му присъди направените от него разноски по настоящото дело.
В
съдебно заседание така предявените претенции се поддържат от ищеца, чрез
процесуалният му представител и се иска тяхното уважаване изцяло.
Ответната
страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е направила писмен отговор на исковата молба в който приема, че
предявените искове се явяват допустими за разглеждане, но оспорва същите
предявени срещу нея искове като напълно неоснователни и недоказани и моли съдът
да ги отхвърли изцяло като такива по съображения посочени в същият писмен
отговор.
В
съдебно заседание ответната страна редовно призована чрез нейният процесуален
представител взема същото горепосочено становище по така предявените искове
като счита същите за неоснователни и
моли съда да ги отхвърли като такива изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Не се спори между страните по настоящото дело,
а е видно от приложените документи към трудовото досие на ищеца Я.Т.Б. и по-специално от приложения трудов договор от
30.08.1989 г. и допълнителните споразумения към същия трудов договор подписани
между същия ищец и съответните длъжностни лица при Община К. , включително и Кмета на Община К. , че
същият е работил на щатната длъжност Директор на ЦДГ Я. Л. в гр. К. . Същите
настоящи страни по делото не спорят, че в периода от 30.08.1989 година до 18.07.2011 г. ищцата Б. е осъществявала трудовите си функции като Директор
на същото горепосочено учебно заведение.
Видно
от приложеното предизвестие на Община К. , връчено на ищцата Б. на дата
18.07.2011 г. е че с него Община К. я е предизвестила, че ще прекрати
горепосоченото й трудово правоотношение след изтичане на едномесечен срок на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във
връзка с параграф 5 от ПЗР на Кодекса за социалното осигуряване - поради навършване на пенсионна възраст. Със
приложената Заповед № РД 437 от дата
18.07.2011 г. на Кмета на Община К. преди да бъде изтекъл срока на
горепосоченото предизвестие по чл. 326 ал.2 от КТ , трудовото правоотношение на
ищцата Б. е било прекратено, считано от 19.07.2011 година като отново основание
за това прекратяване на безсрочното й трудово правоотношение е било посочено,
че е разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.10
от КТ във връзка с параграф 5 от ДР на
Кодекса за социално осигуряване – поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст . Със същата заповед е постановено от Кмета на
Община К. на ищцата Я.Б. да бъдат изплатени следните обезщетения : 1.
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ – за неспазване на срока на направеното предизвестие, 2.
обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ - в размер на брутното й трудово възнаграждение
за 6 месеца дължима й се при това прекратяване на трудовото й правоотношение и
3. обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година в размер на 5 дни. Впоследствие на 22.07.2011 година
на ищцата Б. е връчен и акт за
прекратяване № 8 от 19.07.2011 година в който е повторена горепосочената
уволнителна заповед.Същите горепосочени заповед за прекратяването на трудовото
й правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ и акта за прекратяване на
трудовото й правоотношение обжалва ищцата Б. като твърди, че са
незаконосъобразни на две основания : 1. същата твърди, че тъй като трудовото й
правоотношение е било прекратено по реда
на чл. 328 от КТ – от работодателя й Община К. което изисква предизвестие , то
недаването и респективно неспазването на
предизвестието води до незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение
само на това основание и 2. прекратяването на трудовото й правоотношение на
същото основание по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ изисква задължително да са налице кумулативно
следните предпоставки – възраст от 57
години и учителски осигурителен стаж от 25 години съгласно разпоредбата на чл.
68 ал.1 от КСО и тъй като тя имала възраст от 57 години , но нямала 25 години
учителски осигурителен стаж , то тъй като липсвала последната предпоставки , то
заповедта на това основание също се явявала незаконосъобразна и това налагало
нейната отмяна.
По
отношение на иска за признаването на уволнението на ищеца извършено със Заповед № РД -
437 от 18.07.2011 г. на Община К. за незаконно и за отмяна на тази
уволнителна заповед и респективно акта посочен по- горе , съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното : Както бе посочено по- горе
ищецът Я.Т.Б. *** по трудов безсрочен
договор на щатната длъжност – Директор на ЦДГ Я. Л. . Със процесната Заповед № РД
– 437 от 18.07.2011 г. на Кмета на Община К. това трудово правоотношение на ищеца Б. е
прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във
връзка с параграф 5 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване – поради придобиване
от нейна страна на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст , които в
този случай са навършване на възраст от 57 години и учителски осигурителен стаж
от 25 години.С оглед на твърденията на ищцата Б. в исковата й молба за
незаконосъобразност на горепосочената процесна уволнителна заповед , които се
подкрепят от нея чрез процесуалният й представител в съдебно заседание съдът
намира, че следва същите да бъдат разгледани
по същество. Ищцата твърди, че процесната заповед за прекратяването на
трудовото й правоотношение се явява незаконосъобразна поради това, че не са й
дали респективно не са спазили срока на даденото й предизвестие. Съдът намира,
че действително на ищцата Б. е връчено едномесечно предизвестие по чл. 326 ал.2
от КТ за прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал.1
т.10 от КТ във връзка с параграф 5 от ПЗР на КСО , като същото е връчено на
ищцата на дата 18.07.2011 година , като с
него същата е предизвестена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено след изтичането на срока
на едномесечното предизвестие. В същото обаче е указано, че работодателят й
може да не спази същия указан й срок , като затова ще й заплати обезщетение за
неспазването на срока на предизвестие по смисъла на чл. 220 ал.1 от КТ . С
процесната горепосочена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата Б. *** не е спазил срока на даденото й предизвестие по чл. 326 ал.2 от КТ и е прекратил трудовото й правоотношение , считано от 19.07.2011 година ,
като е постановила, че затова й се дължи горепосоченото обезщетение по чл. 220
ал.1 от КТ. Видно от отговора на Община К. по повод на исковата молба с която
са предявени горепосочените искове е че
същото обезщетение е било изплатено на ищцата Б., което тя не оспори в съдебно
заседание . Затова и съдът намира, че като е прекратила трудовия договор на
ищцата по реда на чл. 220 от КТ без да спази даденото й предизвестие по чл. 326
ал.2 от КТ, ответната страна не е нарушила Кодекса на труда , тъй като тя е
действала правомерно и е осъществила едно дадено й от същия закон право, още
повече , че тя е заплатила и съответното обезщетение на ищцата Б.. Затова съдът
намира, че в случая не е налице твърдяния порок на горепосочената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Б. и същата по отношение
само на това основание се явява законосъобразна и на същото основание не следва
да бъде отменяна като такава.
По
отношение на второто твърдение на ищцата Б., че заповедта е незаконосъобразна
поради това, че не отговаря на условията за пенсионирането й установени в
разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във връзка с параграф 5 от ПЗР на КСО ,
съдът установи следното: съгласно параграф 5
ал.1 от ПЗР на КСО учителите придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по – рано от
възрастта по чл. 68 ал.1 от КСО / изм. /
и учителски осигурителен стаж
както следва – до 31 декември 2011 година – 25 години за жените и 30
години за мъжете. В случая съобразявайки се с това съдът намира, че ищцата Б.
може да се пенсионира на горепосоченото основание при достигане на възраст от
57 години към датата на уволнението й като Директор на ЦДГ Я. Л. и учителски
осигурителен стаж от 25 години към същата дата. Ищцата твърди, че към датата на
уволнението й тя има навършени 57 години което съдът приема, но няма съответния
учителски осигурителен стаж от 25 години
посочен от работодателя й определяем по смисъла на чл. 19 ал.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В тази връзка по искане на страните
по делото съдът е назначил исканата от тях съдебносчетоводна експертиза за
установяване на действителния учителски осигурителен стаж на ищцата . По същата
е дало заключение вещото лице В. Т. Г.
което заключение от 15.02.2011 година като неоспорено от страните по
делото,съдът е приел като абсолютно доказателство по делото и което вещо лице
категорично посочва, че за периода от 01.04.1991 година до 18.07.2011 година – датата на уволнението
й съгласно рекапитулациите и
ведомостите за заплати и от персоналния
регистър на НОИ на ищцата са плащани осигуровки като за учител , но към същата
дата на уволнението й ищцата е имала само 14 години , 8 месеца и 13 дни учителски
осигурителен стаж като по този начин съдът намира, че към същата дата на
уволнението й ищцата Б. не е имала твърдяния от работодателя й учителски
осигурителен стаж от 25 години. Същото респективно същия извод на съда се потвърждава
и от приетите като доказателства по настоящото дело разпореждане № 540225 от
20.09.2011 г. на РУ СО гр. Б. при НОИ с
което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата
и писмо № 0032-6342 от 17.10.2011 г. на Дирекция Инспекция по труда гр. Б. към
Министерство на труда и социалната политика .
Затова по този начин съдът намира, че уволнителната заповед се явява
напълно незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена ведно с всички
законни последици от това.Съдът намира, че не следва да отменя процесния акт №
8 от 19.07.2011 г. поради това, че същият е недействителен поради това, че
урежда едни отношения – тези по прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата , които вече са били уредени с горепосочената заповед за уволнение, като
по този начин този акт няма никакво правно значение и съдът намира, че не
следва да се произнася по него. По отношение на останалите обективно съединени искове по чл. 344 ал.1
т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца Б. на длъжността заемана от него преди
уволнението му Директор на ЦДГ Я. Л. и
по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ – за осъждането
на ответната Община К. да заплати
обезщетение на ищеца Б. за времето през което е останал без работа, в резултат
на незаконното му уволнение за срок от шест месеца – 6 брутни работни заплати ,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване
на иска, до окончателното й изплащане следва да се отбележи, че те са поставени
в зависимост от изхода на главния иск за признаване на уволнение на ищеца като
незаконно и за неговата отмяна. При положение , че съдът прие, че този основен
иск се явява напълно основателен , като последица от това, в предвид акцесорния
характер на тези два иска те също следва да бъдат уважени изцяло . По този начин ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата от нея щатна горепосочена длъжност преди уволнението й и на същата следва да бъде определено
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати които са
в размер на 5 385, 60 лв. / равни на изплатеното обезщетение на ищцата по
чл. 222 ал.3 от КТ посочено от ответната страна в отговора й на исковата молба
и по чийто размер не се спори / .
Ищцата Б.
е предявила и иск по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ -
съдът да постанови поправянето на основанието за уволнението й записано
в трудовата й книжка , но съдът намира, че
този иск е за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за
уволнение, но не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконното му уволнение тъй като за това е предвиден иска по чл. 344
ал.1 т.1 от КТ. Затова и съдът намира, че с иск по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ разполага само работника или служителя когато той не оспорва прекратяването на трудовия му договор , а
само основанието за прекратяването на този му трудов договор вписано в
трудовата му книжка . По този начин съдът намира, че липсва правен интерес от
предявяването на този иск от ищеца , тъй като отмяната на уволнението ще се
осъществи в изпълнение на разпоредбата
на чл. 346 от КТ от работодателя , а не
по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ по реда
на който се поправя само неточното
вписване на основанието за уволнение. В този смисъл е и константната съдебна
практика на съдилищата , които приемат същата теза на определенията на ВКС на Р
България които са в горепосочения смисъл . Поради това съдът намира, че производството в
частта му на този предявен иск се явява недопустимо за разглеждане и следва да
бъде прекратено.
Ищецът Б.
е направил искане съдът да му присъди
направените от него по делото съдебни разноски които са само такива посочени от
него в размер на 950 лв. за исковете по
чл. 334 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ и т.4 / – изплатено от него възнаграждения за
адвокатска защита , което искане съдът намира, че е такова с правно основание
чл. 78 ал.1 от ГПК и което искане съдът намира, че следва да бъде уважено
съразмерно уважените претенции по исковете му , като в този случай ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него съдебни
разноски в размер на 712, 50 лв.за
уважените от съда искове по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 във връзка с чл. 225
ал.1 от КТ . В останалата част това искане като неоснователно не следва да бъде
уважено съобразно не приетият за разглеждане иск по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ .
Ответната
страна не е поискала да й бъдат
присъдени направените от нея съдебни разноски по делото и затова и съдът
намира, че не следва да се произнася по този въпрос. . Освен това ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на Държавата и държавна такса за горепосочения уважен иск в размер на сумата от 315, 42 лв., както и държавна такса в размер на по 5
лв. за всеки издаден изпълнителен лист, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд К..
Мотивиран
от гореизложените си съображения, К.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА като незаконно уволнението на Я.Т.Б.
с ЕГН ********** *** извършено със заповед № РД- 437 от 18.07.2011 година на Кмета на Община К. и ОТМЕНЯ Заповед №
РД- 437 от 18.07.2011 г. издадена от
Кмета на Община К. с която е
било прекратено трудовото правоотношение на Я.Т.Б. с ЕГН ********** на посоченото
основание – чл. 328 ал.1 т.10 от КТ във връзка с параграф 5 от ПЗР на Кодекса
за социално осигуряване и същата е била
уволнена от заемната от нея длъжност – Директор на ЦДГ Я. Л. гр. К. , като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Я.Т.Б. с ЕГН ********** ***
на предишната й заемана от нея преди уволнението й месторабота
респ. щатна длъжност – Директор на ЦДГ Я. Л. гр. К. .
ОСЪЖДА Община К. със седалище и адрес на управление гр. К. ,
обл. Б.ка бул. България № 12 представлявано от Кмета на Община К. Г. И.
Д. да заплати на Я.Т.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 5 385, 60 лв.
представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 6- месечни брутни
работни заплати за времето през което Я.Т.Б. е останала без работа поради незаконното й
уволнение ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от 11.08.2011 година до окончателното й изплащане.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението в тази му осъдителна част за присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на иска с правно
основание чл. 344 ал.1 т.4 от КТ предявен от Я.Т.Б. с ЕГН ********** *** – за поправка на основанието за уволнението й записано в
трудовата й книжка поради неговата недопустимост за разглеждане .
ОСЪЖДА Община К. със седалище и адрес на управление гр. К. ,
обл. Б.ка бул. България № 12 представлявано от Кмета на Община К. Г. И.
Д. да заплати на Я.Т.Б. с ЕГН **********
*** сумата от 712, 50 лв.за уважените от
съда искове по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Община К. със седалище и адрес на управление гр. К. ,
обл. Б.ка бул. България № 12 представлявано от Кмета на Община К. Г. И.
Д. да заплати на Държавата сумата от 315,
42 лв. представляваща държавна такса, както и
сумата от по на 5 лв. държавни
такси за издаването на всеки
изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: