№ 14745
гр. С., 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110171199 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена по реда на чл. 422 ГПК искова
молба от „.“ АД срещу . за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на
основание чл. 59 ЗЗО сумата от 18 000 лева, част от главница в общ размер 88 000 лева,
представляваща дължима сума за изработена, но незаплатена . за месец октомври 2019г.
съгласно договор № .г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 6955.91 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 26.11.2019г до 09.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ .г по описа на СРС, 123 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е организационна структура на
. и съгласно чл. 6, ал. 2 ЗЗО е второстепенен разпределител на бюджетни средства. Изтъква
се, че . е създадена като юридическо лице със седалище С. и с предмет на дейност –
осъществяване на задължително здравно осигуряване, а ответникът . е регионалната му
структура. Поддържа се, че по силата на чл.20, ал.1, т. 4 ЗЗО директорът на регионалната
здравно осигурителна каса сключва договор с изпълнителите на . на територията на
съответния регион, в случая ., и осъществява плащанията на изпълнителите по реда и
сроковете съгласно законодателството. Подчертава се, че между страните е сключен договор
№ .г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на основание чл. 59 ЗЗО, съгласно
който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител. Сочи се, че ищецът е изпълнил
договорните си задължения, но уговореното възнаграждението по договора не е заплатено,
като се позовава на чл.1, ал. 2 от сключения договор, съгласно който възложителят се
задължава да заплаща дейностите, осъществено от лечебното заведение съгласно раздел ., .. .
от . за медицинската дейност за 2018г.
След запознаване с изложените твърдения в исковата молба съдът е дал изрично
указания на ищеца да посочи с кого твърди да е сключен процесния договор, въз основа на
който се претендират сумите, предмет на настоящото производство, доколкото веднъж се
твърди, че страна по договора е ответника – ., а в същото време се сочи, че договорът е
1
подписан от директора на . на основание чл. 20, ал. 1, т.4 ЗЗО, т.е в качеството му на
представител по силата на закона на .. Ето защо с разпореждане от 19.02.2025г. съдът е
указал на ищеца да изложи надлежни твърдения с кого твърди да е сключен договора, въз
основа на който се претендира дължимост на процесните суми.
С молба от 12.03.2025г. от името на ищеца се подчертава, че ответник по делото е .,
който е организационна структура на ., като отново се сочи, че на основание чл. 20, ал.1, т. 4
ЗЗО директорът на . е сключва договорите и осъществява плащанията на изпълнителите.
Подчертава се обаче, че процесният договор е сключен с ., представляван от директора
на ., на когото са делегирани права да сключва договори.
Софийски районен съд, като съобрази твърденията на ищеца намира относно
допустимостта на предявените искове следното:
На първо място, следва да се посочи, че гражданският съд в случая е компетентен да
се произнесе по предявените искове, доколкото договорът, въз основа на който се
претендират процесните суми, е сключен преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 45а,
ал. 1 ЗЗО , съответно § 129 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс, обнародвани в ДВ бр. 77/18.09.2018 г. и влели в сила
от 01.01.2019г. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
недопустими. Аргументите на съда в тази насока са следните:
Процесуалната легитимация на страните по делото е една от абсолютните
процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск и за нея съдът следи
служебно. Следва да се направи ясно разграничение между процесуалната легитимация на
ответника и материалната легитимация на ответника, за да се установи дали предявеният
иск е допустим. Предвид това при извършване на преценка съдът намира, че следва да се
съобрази обстоятелството, че процесуалната легитимация на ответника в производството се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право /т.е
процесуалната легитимация се обуславя от твърденията на ищеца/ и когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхожда от претендираното или
отричано право, а материалната легитимация дава отговор на въпроса кой е действителния
титуляр на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой на задължението,
като съотношението между процесуалната и материалната легитимация е въпрос на преценка
във всеки един конкретен случай.
При съобразяване на изрично направените уточнения по реда на чл. 129 ГПК и
наведените от ищеца твърдения в исковата молба и в уточнителна молба от 12.03.2025г. в
насока, че претендира възнаграждение по сключен договор между болницата и .,
представлявана от директора на ., а не че претендира възнаграждение по сключен договор
между него и сочения за ответник ., настоящият състав намира, че съгласно твърденията на
самия ищеца . не се явява надлежна страна в процеса, т.е . не е процесуално легитимиран
като ответник по делото. Същевременно в уточнителната молба ищецът изрично е
подчертал, че . е ответникът, срещу когото е предявил исковете си.
Не съществува спор, че . по принцип притежава процесуална легитимация в
2
исковото производство, доколкото представлява бюджетно учреждение и нейният
ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК вр. чл. 28
ЗЗО. Това обаче не означава, че е надлежна страна във всеки един спор. Напротив, с оглед
наведените от самия ищец твърдения, че договорът, въз основа на който се претендират
процесните суми е сключен с ., то в случая . не се явява надлежна страна по спора по
смисъла на т. 5 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ..
Безспорно както е посочено и от ищеца процесният договор е фактически подписан
от директора на ., но не в качеството му на представител на ., а в качеството му на
представител на . на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО /посочен и от ищеца/, съгласно който
директорът на съответната . сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на .
на територията. Това е така, защото съгласно нормативната уредба, действаща към датата на
сключване на процесния договор, директорът на ., от името и за сметка на . на териториално
равнище по аргумент от чл.20, ал.1, т. 1 от ЗЗО представлява .. Ето защо предвид
изложеното, страна по договор № .г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
сключен с . „.“ АД, е ., а директорът на . /регионалната здравно осигурителна каса за
територията на С./ се явява единствено упълномощено по силата на закона лице, което я
представлява. В тази насока са именно и твърденията на ищеца в уточнителна молба от
12.03.2025г, който изрично заявява, че договорът, от който твърди да черпи правата си, е
сключен с ..
Позовавайки се на така сключения договор като основание на исковата претенция,
ищецът имплицитно твърди, че за извършената от него лечебна дейност по клинични пътеки
насрещната страна по договора /възложителят – както е посочено и в самата искова молба/ е
останала задължена с исковата сума. Следователно при твърдения, че договорът е сключен с
. и възложителят, т.е ., дължи заплащане на възнаграждението, то именно . следва да е
надлежната страна в процеса, а не ., чийто директор е представител на .. С оглед горното,
неправилно исковата молба е заведена срещу .. Обстоятелството, че . като натоварен орган е
извършвала текущ контрол, при който не е признала за заплащане частично отчетена от . „.“
АД дейност, не е основание същата да бъде привлечена като ответник по спора, тъй като
задължението за заплащане на медицинската помощ тежи върху . и то по твърденията на
самия ищец в исковата молба и в уточнението от 12.03.2025г. Предвид това . не е
процесуално легитимираният ответник по предявените искове, поради което същите се
явяват недопустими. В този смисъл е и практиката на . именно в подобни хипотези на
образувани дела срещу ., а не срещу . – решение № .0г по т.д.№ ./2018г. на ., . т.о. В същата
насока относно процесуалната легитимация на териториални структури на дадено
учреждение са развити аргументи и в решение № 170/06.04.2020г. по т.д.№./2018г на ., . т.о.
В настоящия случай не е налице и възможност за съда да отстрани по реда на чл. 129
ГПК нередовността на исковата молба, като укаже на ищеца да насочи исковете си към
надлежния ответник – ., тъй като производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК и в
случая заповедта за изпълнение е издадена именно срещу .. Спецификата на предпоставките
за допустимост на исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК са свързани с пълна
3
идентичност между страните, основанието и размера на исковите претенции, за които е
издадена заповедта за изпълнение и тези, за които е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК,
който се явява продължение на заповедното производство, доколкото иска се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид това
в настоящия случая е недопустимо да се разгледа производство по реда на чл. 422 ГПК
срещу ответник ., доколко е издадена заповед за изпълнение срещу ., а не е налице
процесуална възможност по реда на чл. 129 ГПК след издаване на заповедта за изпълнение
да се извърши уточнение на ответника, което да се отрази като уточнение на длъжника в
заповедното производство. В този смисъл и е константната практика на ., във връзка с
възникнали спорове между ненадлежна страна ., вместо . и други здравни заведени, които са
започнали като заповедни производства със страна в заповедното производство . -
определение № 655/12.12.2022г по ч.т.д. № .г на ., . т.о, определение № 66/17.02.2022г по
ч.гр.д.№.2г на ., .I г.о.
Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че предявените искове като
предявени срещу ненадлежна страна са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата
молба подлежи на връщане, т.е производството подлежи на прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 71199/2024г. по описа на СРС, 153ти
състав, образувано по реда на чл. 422 ГПК по предявен от „.“ АД, ЕИК. срещу ., БУЛСТАТ .,
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 59 ЗЗО
сумата от 18 000 лева, част от главница в общ размер 88 000 лева, представляваща дължима
сума за изработена, но незаплатена . за месец октомври 2019г. съгласно договор № .г за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 6955.91 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2019г до
09.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ .г по описа на СРС, 123 състав, като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
При стабилизиране на акта на съда, препис от определението да се приложи по ч.гр.д.
№ .г по описа на СРС, 123 състав и същото да се докладва на заповедния съд за
предприемане на последващи действия във връзка с издадената заповед за изпълнение и
евентуалното и обезсилване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4