О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 10.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти въззивен състав, в закрито
заседание, проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Алексиев ВНЧД № 3391/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 345, ал. 1 от НПК.
С определение от 25.06.2019 г. по НЧД № 10255/2019
г., Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС - НО), 111-ти състав, е оставил
без разглеждане, като процесуално недопустима, жалба, подадена от Й.М.Б. срещу
постановление на разследващ полицай при 01 РУ – СДВР от 17.05.2019 г. по
досъдебно производство № 757/2019 г. по
описа на 01 РУ – СДВР, с което на свидетелката Й.М.Б., ЕГН **********, е
наложена глоба, в размер на 300 (триста) лева, за неизпълнение на задължението ѝ
за явяване и даване на показания в качеството ѝ на свидетел по
досъдебното производство. Със същото определение съдът е прекратил
производството по НОХД № 10255/2019 г.
по описа на СРС – НО, 111-ти състав, като изрично е посочил, че актът му
подлежи на обжалване пред СГС.
Срещу така постановеното определение
на СРС е подадена частна жалба от Й.М.Б.. В жалбата се излагат аргументи, че в
постановлението за налагане на глоба е било посочено, че същото може да се
обжалва по реда на чл. 200 от НПК пред СРП, без да е посочен срок за това, като
такъв липсва и в процесуалния закон. Изтъква се, че жалбоподателката Б. е
спазила посочения от разследващия орган процесуален ред за обжалване на
постановлението за налагане на глоба на свидетел, като е депозирала жалба пред
СРП и не следва да търпи негативни последици от правомерното си поведение.
Акцентира се, че в атакуваното от нея постановление за налагане на глоба не е
било упоменато, че срокът за обжалването му е 3-дневен, нито, че това трябва да
стане пред СРС. Предвид изложеното се аргументира тезата, че жалбата не следва
да се приема за просрочена, когато определения от компетентния орган срок не е
законният и в него жалбоподателят е подал жалбата си. Сочи се, че в конкретния
случай редът за обжалване на постановлението и срокът за обжалването му са
спазени от Б. така, както са отразени в самото постановление, поради което и
жалбата ѝ срещу последното не следва да се приема за просрочена. Излагат
се аргументи по същество, като се сочи, че жалбоподателката не е получавала
писмено уведомление за явяване в 01 РУ – СДРВ, нито е уведомявана по телефона
за дата 23.04.2019 г., която е посочена в постановлението. Изтъква се, че на
16.05.2019 г. по телефона ѝ се е обадило лице, което ѝ обяснило, че
трябва да се яви в 01 РУ – СДВР, но поради краткия разговор, проведен с него, Б.
не могла да се увери, че разговаря с полицейски служител, а не с телефонен
измамник. Излага се, че през м. май 2019 г. здравословното ѝ състояние било
влошено. Посочва се, че глобата е била наложена на жалбоподателката Б. от К.А.от
01 РУ – СДВР, който при връчване на постановлението ѝ обяснил, че срокът
за обжалването му е 14-дневен. Желае се така постановеният съдебен акт да бъде отменен.
Към така депозираната частна жалба
са приложени, в качеството им на писмени доказателствени средства, лист за
преглед на пациент от 30.05.2019 г., амбулаторен лист № 001012/03.06.2019 г., решение на
Специализирана комисия по специалност 15 при Специализирана очна болница за активно
лечение „Акад. Пашев“ ЕООД №
19/04.06.2019 г. и постановление за налагане на глоба на свидетел от 17.05.2019
г.
Съдебният състав, след като се
запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 345,
ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, съобразявайки спецификите на
конкретното контролно производство, прецени, че жалбата е депозирана от имащо
правен интерес лице, поради което същото следва да се приеме за надлежно
легитимирано да инициира въззивна проверка, респективно жалбата, в настоящия
случай, се явява процесуално допустима.
Действително, прави впечатление, че
частната жалба е адресирана до СРС – НО, 111-ти състав и съдържа искане
решаващият първоинстанционен съд да отмени сам определението си, постановено по
НЧД № 10255/2019 г., а в противен случай
да изпрати частната жалба на СГС, за произнасяне. Доколкото СРС не е упражнил
правомощието си по чл. 344, изр. 1 от НПК и е изпратил жалбата на СГС, този
въззивен състав намира, че следва да се приеме, че е настъпил деволутивния
ефект и по-горният съд е надлежно сезиран, по реда на чл. 344, изр. 2 от НПК,
да упражни инстанционен съдебен контрол върху посочения съдебен акт, отчитайки,
че първият съд изрично е указал, че актът му подлежи на въззивен съдебен
контрол и впоследствие не е върнал подадената процесна частна жалба, като
недопустима такава, а напротив - изпратил я е за произнасяне на СГС.
Вярно е, че определението на
съответния първоинстанционен съд, с който той се произнася по наложена от орган
на досъдебното производство глоба е окончателно, съгласно чл. 120, ал. 5 от НПК. Независимо от това, след като самият районен съд неправилно е указал, че
определението му подлежи на обжалване пред СГС, по реда на глава двадесет и
втора от НПК (процедура, която е приложила единствено тогава, когато не орган
на досъдебното производство, а съд е наложил глобата по реда на чл. 120, ал. 3
или ал. 4 от НПК и след това, въпреки посочени от свидетеля причини, е отказал
да я отмени), вследствие което свидетелят е депозирал процесната жалба, която е
и администрирана от първия до въззивния съд, все пак е задействан въззивният
съдебен контрол. Поради това, този съдебен състав приема, че е настъпил и
деволутивния и суспендиращ ефект, а именно процедурата е пренесена пред
по-горната инстанция, която има задължението да я приключи. Същевременно е
възпрепятствано и влизането в сила на първоинстанционния съдебен акт. С оглед
така сложилата се специфика на настоящия казус, отчитайки същата, най-вече от
процесуално естество, въззивният съд следва да се произнесе по постъпилата при
него частна жалба.
След извършване на проверката от
страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността
(допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт.
Настоящият
съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на определението
на районния съд, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМ 757/2019 г.
по описа са 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
49650/2018 г. по описа на СРП, е било образувано с постановление на прокурор
при СРП от 21.03.2019 г., изведено от канцеларията ѝ на 25.03.2019 г., за
това, че на 21.08.2018 г., в гр. София, ул. „Юрий Венелин“ № 121, е повредена противозаконно чужда вещ –
прекъснати са кабели за интернет – връзка, собственост на дружеството,
осигуряващо интернет – връзка – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
С постановлението за образуване на
досъдебното производство прокурорът при СРП е дал указания на водещия
разследването да разпита, в процесуалното качество на свидетел, наред с други
лица, и Й.Б., както и да извърши други действия по разследването, необходими за
разкриване на обективната истина.
В изпълнение на дадените указани,
водещия разследването по досъдебно
производство № ЗМ 757/2019 г. по описа
са 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 49650/2018 г.
по описа на СРП, е изготвил призовка за явяване на Й.Б., в качеството ѝ
на свидетел по досъдебното производство, на 23.04.2019 г., в 10.30 ч. в 01 РУ –
СДВР, която не е била връчена на Б.. Видно от отразеното в докладна записка,
изготвена от ПИ Ч.от 11.04.2019 г., на 08.04.2019 г. и на 10.04.2019 г. е била извършена
проверка на посочения от Б. адрес ***, на който лицето не е било установено, а
на оставената покана с цел осъществяване на контакт с лицето, никой не се е
отзовал. За установяване на актуалното местонахождение на Б. са били изискани
справки от НСлС, МП - ГД „ИН“, ТД на НАП - София, ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“.
На 16.05.2019 г. в 01 РУ – СДВР е била
заведена издирвателна преписка, рег. № 225р-16431/2019
г. по описа на 01 РУ – СДВР, по повод постановление на разследващ полицай К. А.при
01 РУ – СДВР за обявяване за общодържавно издирване (ОДИ) на Й.М.Б., с мярка
„установяване на адрес“. Непосредствено преди обявяването на Б. за ОДИ с
телеграма № 14052/16.05.2019 г. на ГД
„НП“ и бюлетин № 136/07.05.2019 г. на
СДВР, на 16.05.2019 г. с нея е бил проведен разговор от ОР Т.при 01 РУ – СДВР.
С постановление от 17.05.2019 г. на
К. А.– старши разследващ полицай при 01 РУ – СДВР, водещ разследването по горевизираното
досъдебно производство, е било постановено принудително довеждане на Б. в 01 РУ
– СДВР.
На същата дата, с постановление,
изведено от деловодството на 01 РУ – СДВР, с изх. № 225р-17054/18.05.2019 г., водещият
разследването К.А.е наложил глоба на св. Б., в размер на 300 (триста) лева, за
това, че редовно призована на два пъти - за дата 23.04.2019 г., не се е явила
на разпит, без уважителна причина. В постановлението е отразено, че
свидетелката е търсена от ОР Т.на 16.05.2019 г., в 15.35 часа за разпит, след
като е бил проведен разговор към телефонен номер **********, без изтъкната
уважителни причини отказала и не се явила за разпит като свидетел. Указано е,
също така, че същото може да се обжалва по реда
на чл. 200 от НПК пред СРП.
На 31.05.2019 г., Б. била установена
при излизане от страната по направление гр. София – гр. Женева, Конфедерация Швейцария,
и същата е била предадена на служители при 01 РУ – СДВР. На посочената дата е била
разпитана, в процесуалното качество на свидетел по досъдебното производство.
Също на 31.05.2019 г., постановлението на водещия разследването за налагане на
глоба на свидетелката е било връчено на Б. срещу подпис (л. 67 от досъдебното
производство).
На 07.06.2019 г., Б. е депозирала
жалба срещу постановлението от 17.05.2019 г. на К. А.– старши разследващ
полицай при 01 РУ – СДВР, водещ разследването по досъдебно производство № ЗМ 757/2019 г. по описа са 01 РУ – СДВР, пр.
пр. № 49650/2018 г. по описа на СРП, за
налагане на глоба. Същата е била заведена в деловодството на СРП с вх. № 49650/2018/07.06.2019 г. и е била докладвана
на прокурор при СРП на 10.06.2019 г.
С писмо изх. № 49650/2018/21.06.2019 г. по изходящия
регистър на СРП, вх. №
1043468/24.06.2019 г. по описа на СРС, жалбата на Й.Б. до СРП е била изпратена
на СРС, по компетентност, на основание чл. 120, ал. 5 от НПК. За разглеждане на
жалбата е било образувано НЧД № 10255/2019
г. по описа на СРС – НО, 111-ти състав.
Със свое определение от 25.06.2019
г. по НЧД № 10255/2019 г., СРС - НО,
111-ти състав, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата,
подадена от Й.М.Б. срещу постановлението на разследващия полицай при 01 РУ –
СДВР от 17.05.2019 г. по досъдебно производство
№ 757/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР за налагане на глоба. Това той е
направил, като е преценил, че същата е депозирана след изтичане на законоустановения
3-дневен срок от датата на връчване на постановлението на свидетелката, визиран
в чл. 120, ал. 5 от НПК. Със същото определение съдът е прекратил
производството по НОХД № 10255/2019 г.
по описа на СРС – НО, 111-ти състав.
Срещу така постановения съдебен акт
е депозирана процесната жалба от Й.Б., за разглеждане на която е образувано
ВНЧД № 3391/2019 г. по описа на СГС –
НО, 10-ти въззивен състав.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, мотивирали го да постанови
атакувания съдебен акт. В тази насока е необходимо да се посочи следното :
Безусловно вярно е, че когато
глобата на свидетел, който не се е явил на определеното място и време да даде
показания, е наложена от орган на досъдебното производство, постановлението за
налагане на глоба по чл. 120, ал. 3 от НПК се обжалва пред съответния
първоинстанционен съд в тридневен срок от съобщението за налагането ѝ -
чл. 120, ал. 5 от НПК, а не както е посочено в постановлението на водещия
разследването от 17.05.2019 г. – по реда на чл. 200 от НПК, пред СРП, по който
ред депозирането на жалба не е обвързано със срок.
Вярно е и това, че посоченият в
разпоредбата на чл. 120, ал. 5 от НПК срок не е спазен от жалбоподателката Б.,
тъй като постановлението от 17.05.2019 г. на водещия разследването по досъдебно производство № ЗМ 757/2019 г. по описа са 01 РУ – СДВР, пр.
пр. № 49650/2018 г. по описа на СРП, е
връчено на Б. на 31.05.2019 г., а жалбата е депозирана пред СРП на 07.06.2019
г.
Същевременно, според този съдебен
състав, при погрешно посочен от органа на досъдебното производство срок за
обжалване, както и орган, пред който може да се обжалва съответният акт – както
е в конкретния по делото случай, подадената извън този срок или не пред
надлежния орган жалба следва да се счита за редовно депозирана. Това не
означава, че по този начин се дерогира законоустановения срок, т. е. че се
променя самоволно, по усмотрение на страната този срок, а чрез приемането на
жалбата за редовна, като подадена в срок, се изправя една грешка на органа,
посочил неверни адресат и/или срок за обжалване. Това е така, защото тази
грешка в съществена степен уврежда правата на съответния участник в процеса, в частност
свидетеля. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
На конкретния участник в наказателното производство – свидетеля Б., не са
предоставени всички процесуалните средства, необходими за защита на правата и
интересите му – задължение на органа на досъдебното производство, съгласно чл.
15, ал. 2 от НПК, тъй като е бил заблуден пред кой орган и в какъв срок може да
обжалва неблагоприятния за него акт на разследващия полицай. По този начин е
допуснато нарушение и на нормата на чл. 15, ал. 3 от НПК – разясняване на
лицата на процесуалните им права и осигуряване възможност да ги упражнят. В
конкретния казус това се е случило с погрешното уведомяване, което по своите
последици се приравнява на неуведомяване, на свидетеля за обстоятелството пред
кой орган може да обжалва засягащия интересите му акт и в непосочване на
преклузивния за това срок. По своята същност, записаното в т. 3 на
постановлението на разследващия орган изцяло погрешно разясняване правото на
обжалване на свидетеля, а именно пред кой орган, по какъв правен ред и
невизирането на носещия преклузия срок за това, се приравнява и представлява и
неразясняване на процесуалните му права и неосигуряване на реална възможност за
упражняването им. На практика, с посочването на погрешен орган, процесуален ред
и неупоменаването на предвидения за това законен срок, в най-силна степен е
засегнато правото на защита на свидетеля, чието иманентно проявление е възможността
да обжалва неизгодните за него актове, увреждащи интересите му, в случая с
наложената глоба. Поради така изложените аргументи, не може да се сподели
позицията на първия съд, че жалбата е процесуално недопустима, като просрочена.
Неприемливо и лишено от опора, както в смисъла на действащото законодателство,
така и в житейски план, е разбирането, че грешката на някой орган – съдебен или
несъдебен, в случая на досъдебното производство, който принципно е призван да
охранява и съблюдава правата на гражданите и чийто актове по презумпция следва
да се приемат за нормативно съобразени, поне в частта им, сочеща пред кой
орган, по кой ред и в какъв срок могат да бъдат обжалвани, може да доведе до
увреждане правата и интересите на лицата, спрямо които са насочени и/или за
които са предназначени. С още по-голяма сила, това важи за случаите като
настоящия, а именно когато правото на обжалване е реализирано от гражданин,
непрофесионален участник в наказателния процес. В този смисъл е и константната
практика на върховната съдебна инстанция, която, макар и да не е тълкувателна,
е напълно еднопосочна и се споделя изцяло от настоящия въззивен състав (вж.
например Решение № 146/20.11.2018 г. по
н. д. № 662/2018 г. на ВКС, ІІІ н.о., в
което се приема, че страната „…не може да
търпи негативи от несъобразените със закона действия на компетентните органи,
за които той няма вина“ и други).
С оглед така сложилата се специфика
на настоящия казус, най-вече от процесуално естество, въззивният съд не може да
не констатира формалната незаконосъобразност на определението на районния съд.
При това, упражняващият въззивния контрол съдебен състав е длъжен да отбележи
констатираната незаконосъобразност от формално естество и да не допусне
съществуване ѝ за напред в правния мир. За тази цел процесуалният закон е
предвидил като единствено възможно правомощие на въззивната инстанция отмяната
на незаконосъобразния акт.
Настоящият съд намира, че не може да
се произнесе по реда на чл. 345, ал. 2 от НПК, като, след като отмени
определението на първия съд, реши въпроса по същество, тъй като, както вече се
посочи, процедурата по чл. 120, ал. 5 от НПК приключва пред „съответния първоинстанционен съд“.
Именно той, в случая СРС, а не явяващият му се въззивен такъв СГС, е овластен
да вземе окончателно решение по същество на спора. Недопустимо е настоящият
съд, явяващ се по-горен такъв на съответния първоинстанционен, да изземе
законовата компетенция на последния и вместо него да решава изрично възложените
му въпроси. Поради това, делото следва да се върне на районния съд, за
произнасяне по жалбата на Й.М.Б. по същество.
Предвид всичко дотук изтъкнато,
следва да се приеме, че атакуваният съдебен акт - определение от 25.06.2019 г.
по НЧД № 10255/2019 г. на СРС - НО,
111-ти състав, с което съдът е оставил без разглеждане, като процесуално
недопустима, жалбата, подадена от Й.М.Б. срещу постановлението на разследващ
полицай при 01 РУ – СДВР от 17.05.2019 г., по досъдебно производство № 757/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР, с
което на Б. е наложена глоба, в размер на 300 (триста) лева, за неизпълнение на
задължението ѝ за явяване и даване на показания в качеството ѝ на
свидетел по досъдебното производство, се явява неправилен, поради което същият
следва да бъде отменен и делото да се върне на СРС, за произнасяне по същество.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 345, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение от 25.06.2019 г. по НЧД №
10255/2019 г., с което СРС - НО, 111-ти състав, е оставил без разглеждане, като
процесуално недопустима, жалбата, подадена от Й.М.Б. срещу постановление на
разследващ полицай при 01 РУ – СДВР от 17.05.2019 г., по досъдебно
производство № 757/2019 г. по описа на
01 РУ – СДВР, с което на Й.М.Б., ЕГН **********, е наложена глоба, в размер на
300 (триста) лева, за неизпълнение на задължението ѝ за явяване и даване
на показания в качеството ѝ на свидетел по досъдебното производство.
ВРЪЩА
делото на СРС – НО, 111-ти състав, за
произнасяне по същество на жалбата на Й.М.Б. срещу постановление на разследващ
полицай при 01 РУ – СДВР от 17.05.2019 г., по досъдебно производство № 757/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР, с
което на същата е наложена глоба, в размер на 300 (триста) лева, за
неизпълнение на задължението ѝ за явяване и даване на показания в
качеството ѝ на свидетел по досъдебното производство.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………….. ЧЛЕНОВЕ : 1. ……………….. 2. ....................