№ 9326
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря И Т
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110119341 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от ЗЕАД „БВИГ“
АД срещу ЗАД „ ДБЖЗ“ АД с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в размер 1 332,35 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до погасяване на задължението, представляваща
непогасена част от регресно вземе за изплатено обезщетение по застраховка
„Каско” за вреди в резултат от ПТП и ликвидационни разноски, както и
мораторна лихва в размер на 47,74лева за периода от 02.12.2022г. до
09.04.2023г.
В исковата молба са изложени съображения, че на 30.09.2022г. е
настъпило ПТП в гр. София, при което водачът управлявал лек автомобил
марка „Ф“ с рег. № ЕВ 1218 АХ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, излизайки на път с предимство не пропуска
движещия се с предимство водач на МПС марка „м“, модел „ТГА“ с рег. № В
7685 ВМ , застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ и
реализира ПТП, вследствие на което на застрахования при ищеца автомобил
са нанесени щети. По уведомление на застрахования, ищцовото дружество е
образувало щета № 470422222253372, по която е определило и изплатило
обезщетение в размер на 2 629,69 лева, като е сторило и ликвидационни
1
разноски за определяне на обезщетение в размер на 25 лева. Изложени са
съображения, че ответникът е поканен да заплати дължимата сума, като е
погасена сума от 1 322,34 лева, поради което предявява дължимата и до
момента разлика в размер на 1 332,35 лева. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ ДБЖЗ“ АД е представил писмен отговор в срок, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма
на процесното ПТП, като излага твърдение за съпричиняване от страна на
водача, застрахован при ищеца. Поддържа, че размерът на дължимото
обезщетение е завишен и че заплатеното от ищцовото дружество обезщетение
надхвърля средните пазарни цени за труд и части. Сочи, че с извънсъдебното
плащане по регресната пртенция е изпълнило задълженията си. Оспорва и
претенцията за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че вследствие на виновното и противоправно поведение на
водач на МПС, застрахован при ответника, е настъпило ПТП, че в изпълнение
на договорните си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 2 629,69 лева и е направил
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, че ответното дружество е
заплатило по процесната щета регресна претенция в размер на 1 322,34 лева.
Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на
ПТП, с оглед направеното възражение за съпричиняване, както и размерът на
настъпилите в причинно-следствена връзка с ПТП вреди.
За установяване механизма на ПТП е представен двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в него.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. ПЕНКОВ
Л., който управлявал бус, марка „Ф”. Идвал от Провадия. Преди Шумен има
кръгово, като магистралата от Бургас за Варна, пресича това кръстовище. Там
има знак "STOP", където спрял. Пред него минала една лека кола след това се
огледал, но автомобилът е с десен волан, погледнал на едната страна и не
видял да идвяа автомобил, поради което тръгнал и изведнъж чул удар. После
2
видял, че на магистралата има едно леко баирче, зад което е бил другия
автомобил и затова не го е видял. Не смята да е виновен за настъпване на
ПТП, тъй като спрял на знак "STOP" и изчакал. Полицаят казал, че никой
няма вина, да си направят двустранен протокол и да си тръгват. Ударът бил
жесток. Микробусът му бил за брак, тъй като другият шофьор карал бързо.
Било сухо. Автомобил му бил ударен по средата, а товарният автомобил бил
ударен странично вдясно- калника, бронята леко била изкривена и едната
гума изпускала. Между тях нямало разногласия при попълване на
двустранния протокол, който попълнили след идването на полицията.
Момчето от другия товарен автомобил казал, че го е видял и ударил
спирачки, но камионът поднесъл.
Свидетелят М. М. А. управлявал МПС марка „м", при което му било
отнето предимството и не успял да спре. Нямал нужното разстояние. Водачът
на лек автомобил „Ф", с peг. № ЕВ1218АХ при кръстовище първоначално
спрял на знак Стоп за него и вече почти като подминавал, водачът решил да
тръгне и нямал възможност да спре и го ударил. Опитал да спре и подал
звуков сигнал, за да му обърне внимие. Птп настъпило в светлата част на
деня, сухо, слънчево време. След ПТП отишъл да види дали е добре водачът
на другия автомобил и подал сигнал на 112.Движел се с допустимата за този
участък на пътя скорост.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение относно механизма на ПТП, че настъпва на 30.09.2022 г., около
30
16 часа, като водачът на лекотоварен автомобил „ Ф “ с рег.М ЕВ1218АХ,
предприема мевра за излизане на път с предимство, вследствие на което удря
движещия се отдясно, товарен автомобил. От така представения механизъм
на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
Двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания, е направено
заключение, че щетите по товарен автомобил „м“ се намират в пряка и
непосредствена зависимост с настъпилото на 30.09.2022 г. произшествие в гр.
Шумен, по Околовръстен път.
Според вещото лице водачът на товарен автомобил „м“ е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е
задействал аварийно спирачната уредба в момента, в който товарен
автомобил „Ф“ е потеглил от Стоп-линията и ако се е движил със скорост
равна или по-ниска от -10,73 км/ч. В момента, в който бус „Ф“ е навлязъл в
лентата за движение на товарен автомобил „м“, същият се е намирал на
разстояние 10,96 метра от мястото на удара, при опасна зона 44,71 метра. В
този случай ударът е непредотвратим за водача на товарен автомобил „м“.
Съдът кредитора заключението на авто-техническата експертиза и приема
за установен посочения от вещото лице механизъм на ПТП, който
съответства на показанията на свидетелите и отразеното в двустранния
констативен протокол, съставен и подписан от участниците в ПТП.
С оглед приетия за установен механизъм на ПТП съдът приема, че ПТП е
3
настъпило по вина на водача на лекотоварен автомобил „ Ф “ с рег.М
ЕВ1218АХ, който е спрял на знак СТОП, но е предприел мевра излизане на
път с предимство без да се увери, че по него не се движат превозни средства с
предимство в нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
С оглед заключението на вещото лице, не се доказва основателността на
възражението за съпричиняване, направено от ответника. Следователно по
делото се установява противоправно поведение на застраховано при
ответника лице за настъпване на процесното ПТП, във връзка с което е
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2 629,69 лева и
са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, като ответното
дружество е заплатило по процесната щета частично, след което е останал
неплатен остатък в размер на 1 332,25 лева.
Между страните е налице спор дали се дължи посочената разлика, с
оглед твърдението на ответника, че платеното обезщетение е завишено по
размер и вредите за които е платено обезщетение не са в причинно-следствена
връзка с ПТП. В тази следва да се вземе предвид заключението на вещото
лице, според което всички увреждания по товарен автомобил„м“ с рег. М
В7685ВМ се намират в пряка и непосредствена зависимост с настъпилото
ПТП. Действителната стойност на вредите е в размер на 3975,59 лв. От
заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че
действителната стойност, необходима за възстановяване на застрахованото
при ищеца МПС, е по-висока от тази, която е платена като застрахователно
обезщетение, поради което са неоснователни възраженията на ответника за
прекомерност на платеното обезщетение. Съдът приема за доказано, че
действителните вреди са в определения от ищеца размер, като дължимия
остатък след частичното плащане е в процесния размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема
следното:
Не е спорно и от доказателствата се установява, че регресна покана е
получена от ответника на 02.12.2022г. Съгласно чл.412, ал.3 от КЗ
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което
виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, има задължение
в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането.
Относно процесното вземе ответникът е изпаднал в забава на
03.01.2023г., като размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от
1332.35лева за периода от 03.01.2023г. до 09.04.2023г. съдът определя по реда
4
на чл.162 от ГПК в размер на 41.00лева, за която искът следва да се уважи и
да се отхвърли до пълния предявен размер от 47.74лева.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 786,50лева, от
които 433, 00лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ ДБЖЗ“ АД с ЕИК ********* да заплати на ЗЕАД
„БВИГ“ АД с ЕИК ***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД сума в размер 1 332,35 лева, ведно със законната лихва от
11.04.2023г. до погасяване на задължението, представляваща непогасена част
от регресно вземе за изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за вреди
в резултат от ПТП и ликвидационни разноски, както и 41,00лева лихва за
забава за периода от 03.01.2023г. до 09.04.2023г., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 786,50лева, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД до пълния предявен размер
от 41,00лева до 47,74лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5