Решение по дело №2679/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 57а, ал.3 във вр. с чл. 215 , ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба от „Пазари“ ЕАД – [населено място], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] , представлявано от изп. директор Н. Н. Р., срещу заповед № 3873/31.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) в Община Варна, с която на дружеството е разпоредено да демонтира павилион № 13, разположен в [населено място], ул. „    “, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 12 и павилион № 14 съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г.

Релевира се незаконосъобразност на атакувания индивидуален адм. акт поради некомпетентност на неговия издател, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , неспазена форма на акта и материална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че кметът на общината няма право да делегира правомощията си по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ; че служителите, издали констативния акт не са такива по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ; че не са изпълнени изискванията за форма поради неяснота на фактическото основание за издаването акта и понеже поземленият имот, за който се отнася заповедта, не съществува.Отбелязва се несъответствие при описанието на местонахождението на подлежащия на премахване павилион и липса на доказателства за точното място, на което се е намирал. Твърди, че павилионът е поставен в терен, предоставен на оперативно управление на „Пазари“ ЕАД със заповед № 1405/23.09.1999 г. на председателя на временния ИК на ОбНС въз основа на разрешение № О-6/17.10.2002 г. на кмета на район „Одесос“ при Община Варна, което е без срок. Самият терен бил отреден за пазарна площадка с действащата и до момента заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на Община Варна и не попадал в обхвата на Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти / НУРППО/ . Не били налице посочените в заповедта правни основания, тъй като павилионът не е бил препятствие за реализиране на инвестиционното намерение на общината, а инвестиционни проекти, обхващащи площта на павилиона, към датата на издаване на заповедта нямало, имало единствено задание за проектиране. Процесният обект не попада в границите на улица, а премахването му е разпоредено за реализиране на инвестиционно намерение за ремонт на улицата. Освен това той е част от обща метална конструкция с останалите павилиони от № 1 до № 43 и не може да се демонтира на отделни обекти, поради което за него не е приложим редът на чл. 57а и следващите от ЗУТ. . Твърди се липса на връчване на констативния акт. Отправеното искане към съда е за прогласяване нищожност на оспорената заповед, а в условията на евентуалност се иска нейната отмяна , като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът в производството- директорът на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна, чрез представител по пълномощие в съд. производство изразяна правна позиция за неоснователност на жалбата, която теза подробно е развита в депозиран по делото писмен отговор и писмени бележки . Твърди се , че заповедта е издадена при надлежно делегирани правомощия, при спазване на процесуалните и материалноправните норми. Оспорва се становището на жалбоподателя за неизясненост на местоположението на павилиона . Предвид заключението на СТЕ , според което павилионът се засяга от реализацията на инвестиционния проект, се релевира съществуването на валидно правно основание за премахване на процесния обект. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство е било образувано по служебен почин със съставянето на констативен акт №89/25.10.2024г. от главен инспектор „СК“ в Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с участието на двама инспектори от същата дирекция . При проверката е било установено ,че павилион № 13 е разположен върху терен,който е общинска собствевонст , при отсъствие на издадено разрешение за поставяне за 2024г. Има констатация за ситуиране на обекта на три метра от уличното платно . Същият е описан като метална конструкция с алуминиева дограма при граници павилиони с номера 12 и 14 .

Цитираните в акта длъжностни лица попадат в кръга на лицата, които със заповед № 2987/30.08.2024г. кметът на община Варна на основание чл.223, ал.2 във вр. с чл. 57а от ЗУТ е овластил да издават констативни актове .

Констативният акт е бил изпратен с писмо изх. № ИИБ24000232_013ВН/25.10.2024 г. от заместник-кмета на община Варна до „Пазари“ ЕАД, заедно с други констативни актове от № 78 до 130. Писмото е било получено от „Пазари“ ЕАД – Варна и надлежно регистринано с входящ номер ДР 230/25.10.2024 г.

Констативният акт е бил съобщен и чрез залепване на съобщение на обекта и на таблото на община Варна , удостоверено с нарочен писмен протокол.

„Пазари“ ЕАД е изпратило на директора на дирекция „УСКОР“ – Варна наличната в дружеството документация относно обектите в [ПИ] и други – а именно справка за ДМА – инвентарна книга и договори за наем. Твърди, че не разполага с други документи, че площите са предоставени за ползване като пазарни площадки от общината. Представена е и схема № 1553/06.10.2005 г.

С писмо рег. № ИИБ24000323ВН_011ВН/10.10.2024 г. жалбоподателят е бил уведомен , че във връзка с възникнала инвестиционна инициатива на основание разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г., касаещо основен ремонт на ул. „   “ и изграждане на тротоарна настилка на мястото на преместваеми обекти от № 1 до № 53 по схема на дружеството, дружеството следва да уведоми общината за готовността си да предприеме доброволен демонтаж на обектите, в противен случай ще бъде стартирана процедура по чл. 57а от ЗУТ. Това писмо е било получено от „Пазари“ ЕАД на 11.10.2024 г.

С писмо рег. № ИИБ24000323ВН_012ВН/25.10.2024 г. изпълнителният директор на „Пазари“ ЕАД е бил уведомен, че във връзка със стартиране на процедурата по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на павилионите следва дружеството в 7-дневен срок да уведоми търговците за освобождаване на обектите и да предприеме действия за доброволен демонтаж, като е предупредено, че в случай на отказ за доброволно демонтиране, те ще бъдат демонтирани принудително за сметка на „Пазари“ ЕАД. Писмото е било получено от „Пазари“ ЕАД на 29.10.2024 г.

С писмо рег. № УСКОР 24002324ВН/31.10.2024 г., получено на същата дата в „Пазари“ ЕАД и заведено с вх. № ДР234/31.10.2024 г. изпълнителният директор на дружеството е бил уведомен, че в общината е започнала процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обекти от № 1 до № 52 в [ПИ] и са изискани документи за собствеността на обектите и начина на придобиване (изграждане).

На 31.10.2024 г. директорът на дирекция „ УСКОР“ при община Варна е издал процесната заповед, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и 3 и 8 от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ/ наричана по-нататък Наредбата /, е разпоредил „Пазари“ ЕАД да демонтира павилион № 13, разположен в [населено място], ул. „    “, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 12 и павилион № 14 съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г. За доброволното изпълнение на заповедта е бил даден 14-дневен срок.Вписаните фактически основания за издаване на посочения индивидуален адм. акт са разположение на обекта на три метра от уличното платно, липсата на издадено разрешение за неговото поставяне и възникнало инвестиционно намерение във връзка с издадено разрешение за строеж № 252/ГИ/ 14.11.2022г. на гл. архитект на община Варна.

Съгласно приложена към преписката заповед № 4153/28.11.2023 г. на кмета на община Варна, издадена на основание §1, ал.3 ЗУТ издателят на процесната заповед е бил овластен да издава заповеди по чл. 57а от ЗУТ.

Събраното от съда писмено доказателство - разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г., с заедно с одобрения инвестиционен проект, който е негова неразделна част , дава сведение, че главният архитект на община Варна е разрешил основен ремонт на ул. „    “ от [улица]до [улица]. Това разрешение е влязло в сила на 01.12.2022г. Издателят на строителното разрешение със своя последваща заповед № 7/ГИ/30.04.2025г. е допълнил предмета на разрешението за строеж по следния начин : „ Основен ремонт на ул. „  “ по плана н 10-ти м.р. на [населено място]“.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, процесният павилион попада както в поземлен имот с [ПИ] по КККР на [населено място] , вписан по действащата кад. карта като частна общинска собственост, урбанизирана територия с начин на ползване „ за друг обществен обект“ , така и с 0.65 м. попада и в ПИ с ид. 10135.1503.500 по КККР на [населено място], който поземлен имот е вписан като публична общинска собственост, с начин на трайно ползване „ за второстепенна улица“. Според вещото лице процесният павилион частично попада в обхвата на основния ремонт , предмет на строително разрешение № 252/ГИ/14.11.2022г-. на гл. архитект на община Варна.

За ПИ с ид. 10135.1503.140 по КККР на [населено място] е съставен акт за частна общинска собственост № 7546/22.10.2013 г., вписан от СВ-Варна на 28.10.2013г. ,според който имотът е с площ 1353 кв.м, предоставен с кметска заповед № 3626/10.10.2013 г. за ползване на общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“

Според представено от жалбоподателя споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. между Община Варна и „Пазари“ ЕООД “ търговското дружество безвъзмездно ще ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „   “, ъгъла с [улица], представляващ паркинг с площ 1330 кв.м със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ.

Според представено по делото решение на ВОС по ф. дело № 319/2007 г. „Пазари“ ЕООД е било преобразувано в „Пазари“ ЕАД.

С разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 г. на „Пазари“ ЕООД е било разрешено поставяне на 108 преместваеми павилиони по 4 кв.м всеки на терена около паркинга на ул. „    “ в отсечката от [улица]до [улица]на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ , протоколно решение № 30/11.10.2002 г. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената схема. Според разрешението обектите имат временен характер, не подлежат на приемане и следва да се спазват изискванията на устава на „Пазари“ ЕООД. Цитираният в разрешението протокол на РЕСУТ съдържа решение за приемане на представената схема за разполагане на преместваеми обекти-павилиони с размери 2/2 м за търговия и други обслужващи дейности.

Със заповед №456/12.03.2003 г. на кмета на Община Варна е било прекратено считано от 27.02.2003 г. действието на споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002 г., било е разпоредено да се считат за пазарни площадки терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., с изрично уточнение, че режимът на обектите следва да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

Според извлечение от инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД, на 01.09.2003 г. дружеството е въвело в експлоатация 122 бр. преместваеми обекти – павилиони с номера от № 1 до № 122 включително, разположени в [ПИ] и в част от междублоковото пространство между бл. 66 на [улица]и бл. 53 на [улица], с обща площ 488 кв.м.

С решение на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022 г. е било утвърдено разполагането на 115 бр. преместваеми обекти павилиони с размери 2/2,30 м в [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 вкл. и от № 53 до № 122 вкл. собственост на „Пазари“ ЕАД, разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002 г. от главния архитект на Община Варна и с номерация съгласно схема, утвърдена от изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД, приложена към протокола.

Няма спор между страните по делото, че процесният павилион представлява преместваем обект.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Съдът се произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 69 от делото/ , а при проверката на заявените оплаквания за незаконосъобразност констатира нейната неоснователност.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен по материя, степен и територия адм. орган. Разпореденият за премахване обект се намира в [населено място], а издателят на оспорената заповед е длъжностно лице от община Варна. Съгласно правилото на §1 , ал.3 ЗУТ кметът на общината може да делегира свои правомощия по ЗУТ на длъжностни лица от общинската администрация , а събраната по делото кметска заповед № 4153/28.11.2023 г. сочи, че авторът на оспореното властническо волеизявление е овластен с право, но и със задължение да издава заповеди по чл. 57а от ЗУТ.

В протеклото адм. производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила . Служебния почин е допустим способ за иницииране производство по премахване на преместваеми обекти . В хода на конкретния адм. процес е бил съставен констативен акт , като по този начин е било спазено нормативното предписание на чл. 57а, ал.2 от ЗУТ. Издателят на констативен акт №89/25.10.2024г. е надлежно овластен служител по чл. 223, ал.2 от ЗУТ предвид събраните като писмени доказателства по делото кметска заповед № 694/11.03.2022г. , трудов договор и длъжностна характеристика за длъжността“ главен инспектор „ Строителен контрол“ .

Лишено от основателност е възражението на жалбоподателя относно връчването на констативния акт с довод , че в един и същ работен ден е получил общо 53 констативни акта. Законодателят не е въвел лимит на връчвания на констативни актове . Освен това след като тези актове касаят идентична фактология- установявания за съседни павилиони , находящи се на ул. „   “ в [населено място] , въпреки своя значителен брой те имат сходно съдържание , като се отличават само по номерацията на проверените обекти . В тази връзка връчване в един и същ работен ден на повече констативни актове не е довело до невъзможност на подателя на жалбата да се запознае с тяхното съдържание, още повече че срокът за възражение по акта е достатъчно дълъг- една седмица .

За пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи , че установената съдебна практика приема, че невръчване на констативния акт не е съществено нарушение на процедурата, защото адресатът може да релевира всички свои възражения с жалбата до съда / решение на ВАС № 13182/30.10.2018г. по адм.д. № 5179/2018г; решение на ВАС № 9605/09.07.2014г. по адм.д. № 6173/2014г; решение на ВАС № 4757/28.04.2015г. по адм.д. № 3314/2015г.; решение на ВАС № 5107/24.04.2017г. по адм. д. № 13814/2016г./. Оспорващото дружество –„Пазари“ ЕАД , подробно е изложило всички свои възражения относно протеклото адм. производство в подадената до Варненския адм съд жалба .

Съдът счита за неоснователно оплакването на „Пазари“ ЕАД за неспазена форма на акта . В оспорената заповед има изложение не само на установените в досъдебната фаза на процеса юридически факти , но има позоваване и на относима правна регламентация . По този начин не само адресатът на разпореждането за премахване е могъл да узнае аргументите на ответника за вземане на неговото решение, но и съдът може да осъществи ефективна проверка за материална законосъобразност .

В разпоредителната част на заповедта достатъчно ясно е индивидуализиран обекта на премахване- „павилион № 13 , разположен в [населено място], ул. „   “ , на три метра от уличното платно“. Това описание е възпроизведено и в мотивите на заповедта, поради което е необосновано оплакването на адресата на заповедта за неяснота относно предмета на разпореждането. Цитирането в първия абзац от мотивите на акта на ПИ с ид. 10135.1503.140.1 е частично възпроизвеждане на съдържанието на писма на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване “ при община Варна , послужили като повод за иницииране на адм. производство и тази информация не внася объркване кой е павилионът, който според адм. орган подлежи на демонтиране - доброволно или принудително .

При проверката за материална законосъобразност съдът съобрази, че дължи изследване на три заявени фактически основания и дадената им правна квалификация от ответника по правния спор : липса на издадено разрешение за поставяне на процесния обект и кореспонденция с правилото на чл. 57а, ал.1 ,т.1 ЗУТ; местонахождение на процесния павилион на три метра от уличното платно и правилото на чл. 57а, ал.1 т. 3 от ЗУТ; изпълнение на разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. на гл. архитект на община Варна и правилото на чл. 57а, ал.1 т. 8 във вр. с чл. 68, ал.1 т. 6 от Наредбата .

Предвид пасивността на жалбоподателя по повод даденото му указание по чл. 171, ал.5 от АПК и изричното изявление на ответника се установи, че към датата на издаване на обжалваната заповед няма одобрена от гл. архитект на община Варна схема за разполагане на преместваеми обекти по ул. „   „ в [населено място] , което означава и отсъствие на издадено разрешение за поставяне на процесния павилион, валидно за 2024година.

Оспорващото дружество представи разрешение № О-6/17.10.2002г. на кмета на район „ Одесос“ при община Варна за поставяне от „Пазари“ ЕООД на 108 броя павилиона около паркинга на [улица]Варна , но изрично в този адм. акт е вписано, че обектите имат временен характер и това обстоятелство опровергава достоверността на тезата на жалбоподателя за безсрочен характер на разрешението.

На следващо място, предмет на цитираното разрешение е поставянето на преместавеми обекти. Правната регулация на този вид обществени отношения се урежда с общинска наредба – арг. чл. 56, ал.2 от ЗУТ.

Разрешението за поставяне е издадено при действието на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г. Съгласно редакцията на тази наредба към 17.10.2002г. поставянето на павилиони се извършва въз основа на разрешение по образец – приложение № 2, и в него задължително се посочва срокът за ползване, който не може да е по-дълъг от три години.

Според Наредбата ,в настоящата й редакция , разрешения за поставяне на целогодишни обекти се издават за срок от 7 години / чл. 62, ал.1, т.1/.Следователно разрешението за поставяне на преместваеми обекти има временен характер и срокът на издаденото такова на 17.10.2002г., е изтекъл към датата на постановяване на оспорената заповед . Подателят на жалбата не твърди да му е издавано друго разрешение за поставяне, респ. да е одобрявана друга схема по реда на Наредбата освен тази от управителя на „Пазари“ ЕООД през 2005г.

Жалбоподателят заявява също ,че процесният павилион е разположен върху пазарна площадка, позовавайки се на кметска заповед № 456/12.03.2003г. и на чл. 15, ал.1 от Наредбата , според който не са предмет на регламентиране в настоящата наредба преместваеми обекти, разположени в терени, регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на кмета на община Варна. Твърдението на „Пазари“ ЕАД е за ситуиране на павилиона върху пазарна площадка, а не на пазар , поради което е ненужно обсъждане възражението на ответника ,че процесната територия не е регулационно отредена за пазар.

Втората аления на чл. 15 от Наредбата гласи , че поставянето на ПО на пазарните площадки се организира от "Пазари" ЕАД, при спазване на разпоредбите на Наредбата на общински съвет - Варна за вътрешен ред на пазарните площадки, стопанисвани от "Пазари" ЕАД – Варна, но тази наредба не е действащ нормативен акт, тъй като е отменена с решение на ОбС Варна № 250-2(12)/27.06.2024г.

Подателят на жалбата не се справи с главното доказване на своето твърдение, че процесният павилион е разположен на пазарна площадка. Първо, в цитираната кметска заповед по определяне на пазарни площадки няма ясно дефиниране на терените , които се определят за такива площадки, предвид използваната формулировка „ терените, предмет на посочените споразумения , които отговорят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия- маси, павилони ,кабини и др“. Тази словесна конструкция въвежда затруднения относно конкретизация на обектите, тъй като въвежда необходимост от допълнително изследване за спазване на нормативни изисквания – тези по приети промени в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и други. Според редакция на чл. 2в от тази наредба , приета с решение на ОБС-Варна от 5-6.03.2003 г., решения за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД. Няма доказателства за издадено такова решение от управителния орган на дружеството по разполагане на преместваеми обекти на определената със заповедта на кмета пазарна площадка. Жалбоподателят представи утвърдена от управителя М. Т. схема за разполагане на обектите с вх. № 1553/6.10.2005 г., но към датата на одобряване на тази схема нормативната уредба вече е различна. Второ, с горепосочената кметска заповед се определят за пазарни площадки терени по посочени две споразумения. Предмет на споразумението от 15.07.2002г. е терен със статут на денонощен паркинг, а освен това учреденото право на ползване върху този паркинг в полза на „ Пазари“ ЕООД е срочно - до провеждане на управленски действия от община Варна. Второто споразумение- това от 16.12.2002г. , свидетелства за учредено право на ползване за „Пазари „ ЕООД върху незастроен терен по протежение на ул. „   “ в [населено място] , върху който да бъдат разположени временни преместваеми съоръжения за търговия / съгласно приложена схема на разполагане/. Въпреки дадено указание по чл. 171, ал.5 АПК жалбоподателят не представи тази схема , поради което не се доказва идентичност на предмета на това споразумение и терена, върху който е разположен процесния павилион № 13. Както и в предходното споразумение , така и в това изрично страните по него са договорили ,че правото на ползване е срочно- „ до провеждане на управленски действия от страна на община Варна“. Според правната теория в областта на вещното право поддържане на вещта представляват действия на собственик по управление на същата. Издаденото разрешение в полза на община Варна за основен ремонт на ул. „   “ в [населено място] е действие по поддържане на улица, която като част от общинската пътна мрежа , е общинска собственост . Следователно община Варна е предприела действия по управление , имащи преустановителен ефект относно правото на ползване от „Пазари“ ЕАД.

В контекста на изложеното се доказва липсата на издадено разрешение за поставяне на процесния павилион, валидно към момента на постановяване на обжалваната заповед и съществуването на този отрицателен юридически факт кореспондира с предпоставката по чл. 57а, ал.1 , т.1 от ЗУТ по упражняване на публичното право по премахване на преместваем обект .

Административния орган счита , че отстояние на процесния павилион на три метра от уличното платно съответства на фактическия състав по чл. 57а, ал.1 т. 3 от ЗУТ , а именно „Обектите не отговорят на правилата и нормативите за устройство на територията “ . Това е препращаща правна норма и следва да бъде допълнена от конкретно нормативно правило по въвеждане на отстояния , каквото правило ответникът не посочва нито в производството по издаване на оспорената заповед, нито в хода на съдебното обжалване на същата . Липсва подобно законово ограничение , поради което по настоящия казус не е приложима хипотезата на чл. 57а, ал.1 т. 3 от ЗУТ.

Относно заявеното трето основание за издаване на атакуваната по съдебен ред от „Пазари „ ЕАД заповед- провеждане на инвестиционно намерение във връзка с издадено разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. на гл. архитект на община Варна съдът установи посредством назначената СТЕ, че процесният павилион № 13 частично попада в обхвата на разрешения основен ремонт на ул. „  “ по горепосоченото строително разрешение.

Според ответника тези юридически факти осъществяват фактическия състав по чл. 57а, ал.1 , т. 8 от ЗУТ във вр. с чл. чл. 68, ал.1 , т. 6 от Наредбата . Цитираната законова разпоредба гласи , че подлежат на премахване преместваемите обекти , които „ не отговорят на други изисквания , определени с нормативен акт“. Споменатата общинска наредба е подзаконов нормативен акт / арг. чл. 7, ал.2 ЗНА/ . Именно поради правната си природа на нормативен акт , наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен- чл. 75, ал.2 АПК . В §1 от Наредбата изрично е записано, че е приета на основание чл. 56, ал.2 от ЗУТ, но с нормата на чл. 56, ал.2 от зУТ законодателят е делегирал на общинските съвети правомощие единствено по уреждане условията и редът за издаване на решения за поставяне на преместваеми обекти , за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация. Следователно общинските съвети нямат нито право, нито задължение да регламентират допълнителни предпоставки за премахване на преместваеми обекти , тъй като същите са разписани в чл. 57а от ЗУТ от Народното събрание- основен законодателен орган в Република България. Съгласно предписанието на чл. 76, ал.2 АПК компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля . Общинските съвети могат да издават нормативни актове , с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение / чл. 76, ал.3 АПК/ . В конкретния случай ОбС Варна е въвел ново основание за премахване на преместваеми обекти, допълвайки тези по чл. 57а , ал.1 от ЗУТ и това негово поведение не обоснова съждение за противоречие между закон и наредба , а законодателна техника по допълване на нормативен акт с подзаконов нормативен акт , при отсъствие на законова делегация . В контекста на гореизложеното Наредбата на ОбС Варна в частта на чл. 68, ал.1 , т. 6 е нищожен административен акт , защото е постановен при липса на компетентност по материя, а според правната доктрина и съществуваща съдебна практика всяка некомпетентност на издател на административни актове има за правна последица нищожност на издадените такива . С това си изложение съдът осъществява косвен съдебен контрол на Наредбата . Такъв съдебен контрол се упражнява и в административния процес т.е. контрол не върху обжалвания пред съда акт / по отношение на него контролът е пряк , тъй като главен предмет на процеса е спорът за законосъобразността именно на обжалвания акт /. В административния процес до косвен контрол може да се стигне , когато обжалваният пред съда административен акт е издаден въз основа на друг административен акт , който е така да се каже , непосредствена правна основа на обжалвания акт / Л. К. А. право, Фенея , 2009, стр. 190/. В настоящия случай след като едно от основанията за издаване на разпореждането по премахване на процесния павилион е реализиране на инвестиционно намерение с дадена правна квалификация по чл. 68, ал.1 , т.6 от Наредбата , съдът има не само право, но и задължение да извърши косвен съдебен контрол на този подзаконов нормативен акт.

Настоящият съдебен състав счита Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла н чл.56, ал.1 от ЗУТ, приета от ОбС -Варна , в частта на чл. 68, ал.1 ,т. 6 за нищожен административен акт. На нищожен административен акт не се дължи подчинение. Съдът може да ингорира преюдициално нищожния административен акт . В този смисъл по настоящия случай съдът приема липсва на валидно основание за премахване на процесния павилион по смисъла на чл. 57а, ал.1 , т. 8 от ЗУТ , но поради съществуването на хипотезата на чл. 57а, ал.1 т.12 от същия закон решението на ответника по демонтиране на павилион № 13 е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи допустимото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение, като на основание чл. чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ му се присъда такова от 100 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Варненският административен съд

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пазари“ ЕАД – [населено място], ЕИК *********, срещу заповед № 3873/31.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна, с която е разпоредено демонтиране на павилион № 13, разположен в [населено място], ул. „   “, на три метра от уличното платно, граничещ с павилиони № 12 и павилион № 14 по утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г.

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД [населено място] с ЕИК *********, да заплати на Община Варна сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от Закона за устройство на територията съдебното решение е окончателно.