ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1382
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
СъдебниГЕРГАНА М. ШОПОВА
заседатели:ДИМИТРИНА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110218255 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1 т.4 от НПК
С определение от 21.02.2025 г., влязло в сила на същата дата, СРС, НО,
108 състав е одобрил споразумение, сключено между прокурор М. Б. при СРП
и адвокат В. М. – упълномощен защитник на подсъдимата Д. С. В.. По силата
на одобреното споразумение Д. С. В. се признава за виновна в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3 пр. последно б. „а“ пр. 2 вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
******“ за срок от едно година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 година. В тежест на подсъдимата са възложени и сторените
по делото разноски за изготвяне на експертизи в размер на 714,42 лева.
С молба от 27.02.2025 г. адв. А. В., в качеството си на упълномощен
повереник на частния обвинител по делото Г. К. Я. е поискал подсъдимата В.
да бъде осъдена да заплати на частния обвинител сумата от 1000 лева,
представляваща заплатено от Я. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Последиците на одобреното от съда споразумение разпоредбата на чл.
383, ал.1 от НПК приравнява на последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 301, ал.1 т. 12 при постановяване на присъдата си съдът
разглежда и решава въпроса на кого да се възложат разноските в
производството, като този въпрос е част и от споразумението, по силата на чл.
381, ал. 5 т. 6 от НПК. Ако липсва произнасяне по въпроса за разноските или
то е непълно т.е. не са обхванати всички разноски, съдът може да се произнесе
1
по тях отделно от присъдата респ. определението за одобряване на
споразумението с определение по реда на чл. 306, ал.1 т. 4 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен следва да бъде осъден да заплати сторените разноски,
включително и разноските, направени от частния обвинител и гражданския
ищец. Съгласно задължителните указания по приложението на закона (по
силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) дадени с Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. Дадените с това
тълкувателно решение указания на съдилищата следва да намерят
приложение и в наказателния процес, доколкото упълномощаването и
възнаграждението на процесуалните представители е общ въпрос за процеса и
следва да се урежда еднакво. Извод в подкрепа на това становище може да се
обоснове и от граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК, където изрично е посочено, че подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати и направените от частния обвинител и граждански ищец разноски, т.е.
не само уговорените, а реално заплатените разноски.
По делото /л. 31 от съдебното производство/ е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между Г. К. Я. /конституирана в
настоящото производство като частен обвинител/ и адв. А. В.. Видно от
цитирания договор за правна защита и съдействие по НОХД № 18255/2024 г.
по описа СРС, НО, 108 състав, изразяващи се в процесуално представителство
по делото частният обвинител Я. е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой, като договорът служи за разписка, установяваща извършеното плащане.
Ето защо съдът намира, че по делото се доказа извършването на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева от страна на частния
обвинител Г. Я., поради което подсъдимата Д. С. В. следва да бъде осъдена да
заплати посочената сума в полза на частния обвинител.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал.1 т. 4 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Д. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „******“,
бл.**, вх. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Г. К. Я., ЕГН
********** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени от частния
обвинител Г. Я. разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД №
18255/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
2
препис пред Софийски градски съд по реда на глава ХХII НПК.
Да се връчи препис от определението на СРП, подсъдимата Д. С. В., адв.
В. М. и на частния обвинител Г. К. Я. чрез адв. А. В..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3