№ 1040
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100107732 по описа за 2021 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът АТ. П. К. твърди, че с договор за възлагане на управление от
09.11.2016 г. бил назначен като управител на ответника и изпълнявал тази
длъжност до 28.04.2021 г. след взето решение от ЕСК на дружеството –
Сдружение „С. на у. в Б.“. Твърди се в исковата молба, че за периода
01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. ответното дружество не му е заплатило
уговорените месечни възнаграждения, съобразно сключения договор, които
възлизали на сума в общ размер от 38 782, 60 лв. Твърди се, че в сумата са
включени месечни възнаграждения в половин размер за месеците март и
април 2020 г. и за месеците януари и февруари 2021 г. , на база изявления на
ищеца пред ответното дружество за отказ от пълен размер на
възнаграждението с оглед наложеното извънредно положение поради
епидемията от COVID-19 и лошите финансови резултати на ответника. За
заплащане на горната сума, ищецът отправил покана за доброволно
изпълнение, но същата не била заплатена от ответника. Твърди се, че
възнаграждението било уговорено като месечно такова, с дата на плащане до
10-то число на следващия месец, поради което ответникът изпаднал в забава
1
и без покана и за времето от 10.01.2019 г. до датата на исковата молба, като
обезщетението за забава за сочения период се изчислява на сума в размер на
4 987, 37 лв.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на исковете и е сезирал съдът с искане да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 38 782, 60 лв. – дължимо възнаграждение за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2021 г. , както и сумата от 4 987, 37 лв. – обезщетение за
забава в периода 10.01.2019 г. – 16.06.2021 г. Претендира се законна лихва
върху главницата и сторените по делото разноски.
Ответникът “Н. – И.“ ЕООД, редовно уведомен, оспорва предявените
искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират
се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. М..
Страните са депозирали и писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен протокол от заседание на УС на Сдружение
„СУБ“, проведено на 10.10.2016 г. От съдържанието на същия се установява,
че е за управител на „Н.-И.“ ЕООД е избран проф. А.К. с възнаграждение в
размер на 2 000 лв. /т.2 от протокола/.
По делото е представен договор за възлагане на управление от
09.11.2016 г., сключен между „Н.- И.“ ЕООД и АТ. П. К.. Съгласно същия,
дружеството е възложило на физическото лице – съконтрахент да управлява и
представлява дружеството срещу възнаграждение при условията на договора
и устава на дружеството /чл.1 от договора/. Страните са постигнали съгласие
месечното възнаграждение на управителя да е в размер на 2 000 лв., от които
се заплащат дължимите по закон осигурителни и здравни вноски /чл.3.1 от
договора/, което възнаграждение се изплаща за всеки месец до 10-то число на
следващия месец по посочена от управителя банкова сметка /чл. 4.1 от
договора/ като дружеството се е задължило да извършва за своя сметка
всички вноски за държавно обществено и здравно осигуряване, задължен за
2
които, по силата на българското законодателство е платецът на
възнаграждението като ги удържа от договореното месечно възнаграждение
/чл. 4.2 от договора/.
По делото е представено решение на ЕСК на ответното дружество от
28.04.2021 г., съгласно което е освободен, съгласно негово заявление от
15.03.2021 г., управителят на дружеството проф. АТ. П. К..
Представена е и молба от проф. дсн АТ. П. К., входирана при ответника
с вх. № 03/07.04.2021 г., с която същият моли да му бъде изплатено
договореното възнаграждение за периода 01.12.2018 г. – 31.03.2021 г. в
размер на 35 678, 68 лв.
Представени са отчети на управителя на дружеството за финансовите
години, включени в периода 2018 – 2020 г.
Представено е заявление от 31.03.2020 г., изходящо от ищеца, с което
същият е заявил, че с оглед наложеното извънредно положение и пандемията
от коронавирус възнаграждението му като управител на ответното дружество
за месец март 2020 г. да бъде намалено на 1 000 лв.
Представено е и заявление от 29.01.2021 г., изходящо от ищеца, с което
същият е заявил, че с оглед наложеното извънредно положение и пандемията
от коронавирус възнаграждението му като управител на ответното дружество
за месец януари 2021 г. и месец февруари 2021 г. да бъде намалено на 1 000
лв.
Представен е и устав на „Н. – И.“ ЕООД.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице –
В.М.. В заключението си вещото лице е посочило, че общият размер на
неизплатените възнаграждения на ищеца възлизат на сума в размер на 38 783,
60 лв. към 30.04.2021 г. като размерът на лихвата за забава върху сумата е в
размер на 4 987, 75 лв. Вещото лице е отразило, в таблична форма, вида и
размера на извършените плащания от ответника досежно негови задължения
в периода 01.01.2018 г. – 30.04.2021 г. като е посочено, че краткосрочните му
задължения многократно надхвърлят вземанията от клиенти и наличните
парични средства като е обективиран извод, че поради недостатъчна
наличност на парични средства, възнагражденията по ДВУ биха могли да
бъдат платени единствено за сметка на други задължения, които да останат
неплатени през периода.
3
В съдебно заседание от 07.02.2022 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на Б. АТ. Й..
При тези ангажирани от страните по делото доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за
разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по
безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, по
силата на което същият се е задължил да заплати процесните по делото
парични суми респ. размера на претенцията си.
От своя страна, ответникът следва да установи факта на изпълнение
т.е. че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми,
както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата
изискуемост.
Страните не спорят, а и с оглед на представените писмени
доказателства – валидно сключен договор за възлагане на управление от
09.11.2016 г., настоящият съдебен състав приема, че между страните са
възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, разкриващ
характерните белези на поръчка по смисъла на чл. 286 от ЗЗД, по силата на
който ответникът е възложил и овластил ищеца да изпълнява длъжността
управител на ответното дружество като ръководи делата му в съответствие с
договора и устава на ответното дружество. Размерът на възнаграждението,
съгласно сключения договор възлиза на сумата от 2 000 лв. Не е формиран
спор между страните, че за част от процесния период, ищецът доброволно е
поискал редукция на възнаграждението си с оглед ноторно известната
обстановка в страната, наложила извънредно положение. Това се установява и
от приетите по делото заявления, изходящи от ищеца.
Съобразно уговореното в сключения договор, вещото лице по ССчЕ е
обективирало извод, че размерът на дължимото възнаграждение на ищеца за
процесния период възлиза на сума в размер на 38 783, 60 лв. към 30.04.2021
г. По делото няма данни сумата да е платена на ищеца. Не са и навеждани
твърдения от ответника в тази насока.
При проведено насрещно доказване, ответното дружество е
противопоставило възражения, касаещи основателността на ищцовата
претенция. Първото възражение касае общо възражение за наличие на
неточно и недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл. 63 от
4
ЗЗД. В какво се касае неточното изпълнение респ. недобросъвестността на
ищеца в писмения отговор твърдения не са навеждани. Съобразно договора за
управление, сключен между страните, управителят /изпълнител/ се е
задължил да управлява и представлява ответника при условията на договора и
устава на дружеството. Задълженията му по договора са посочени в чл. 2 от
същия респ. чл. XI в устава на ответното дружество /където е именуван
„президент“ – стр.136/. Съобразно сключения договор за управление,
управителят – настоящ ищец, следва „да организира дейността на
дружеството в съответствие с текущите и дългосрочни дейности и цели, да
осъществява оперативното му ръководство, осигурява стопанисването и
опазването на имуществото, както притежаваното от дружеството, така и
ползвано от него на договорно основание“ /чл. 2.1 т.2 от договора/ като
задълженията му, под страх от лична отговорност, следва да са насочени към
„законосъобразната, целесъобразна и ефективна дейност на дружеството“ /
чл. XI т.2 от устава на ответника/. В изпълнение на тези задължения, видно от
представените по делото отчети за дейността на дружеството за процесния по
делото период, приети като доказателства при липса на оспорване от страна
на ответника, ищецът-управител е давал пълна справка за приходи, разходи и
задължения на дружеството през съответния период. Във всеки един от
отчетите е посочвано, че очакваните приходи са недостатъчни за покриване
на текущи задължения респ. посочвани са и предвидени мерки за реализиране
на приходи в по-голям размер, подчертавано е, че се води политика за
намаляване на разходите респ. отчетена е и неблагоприятната прогноза с
оглед световната пандемия на коронавирус. Аналогични изводи прави в
заключението си и ССчЕ, съгласно които дейността на управителя към
процесния период е била насочена към намаляване на размера на
краткосрочни задължения на дружеството. При съвкупна преценка на тези
доказателства по делото, настоящият съдебен състав не може да обоснове
извод в насока за неточно или недобросъвестно поведение от страна на
управителя на дружеството, поради което възражението по чл. 63 от ЗЗД се
възприема като неоснователно от състава на съда.
Неоснователно е и другото възражение, основано на разпоредбата на чл.
83 ал.1 от ЗЗД, че неизпълнението на задължението се дължало изцяло на
обстоятелства, за които ищецът отговарял. От ангажираните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност, по мнение на настоящия съдебен
5
състав, управителят на дружеството е проявил изключителна добросъвестност
при изпълнение на задълженията си по договора като дейността му е била
изцяло насочена към ограничаване на финансовите загуби на дружеството до
степен на пълно пренебрегване на собствените му имуществени права да
получава своевременно уговореното възнаграждение с оглед липсата на
налични финансови средства на дружеството, каквито самият ответник е
следвало да осигури. Извод в тази насока може да се обоснове както от
представените писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
така и от заключението на ССчЕ. Това поведение, отново по мнение на
настоящия съдебен състав, не може да се определи като „виновно“ такова,
каквото е изискването на сочената по-горе разпоредба. Предвид което и с
оглед липсата на други възражения, заявени от страните, искът като
основателен следва да бъде уважен.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, същият следва
да се уважи до претендирания в исковата молба размер, а не този, посочен в
заключението на ССчЕ.
При този изход на спора е основателен и доказан и акцесорния иск за
обезщетение за забава доколкото плащане на месечното възнаграждение в
срока, определен в чл. 4.1 от договора не се установява. Размерът на
обезщетението е определен в заключението на ССчЕ , но отново с
коментираното диспозитивно начало в процеса следва да се присъди, сумата,
посочена в исковата молба.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва сумата от 4 351 лв. – съдебни разноски, съобразно депозирания списък
по чл. 80 от ГПК /стр. 227 в делото/.
Водим от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.-И.“ ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „**** – адв. В.М. да заплати на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 286
от ЗЗД на АТ. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ****,
офис 33 – адв. К.Д. сумата от 38 782, 60 лв. – представляваща дължимо
6
възнаграждение, съгласно договор за управление от 09.11.2016 г. за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 987, 37 лв. – обезщетение за забава в
периода 10.01.2019 г. – 16.06.2021 г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 4 351 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7