№ 22241
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110131262 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Мото-Пфое“ ЕООД срещу
„Лозенец Дизайн“ ООД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника, като в указания срок не е постъпил писмен отговор.
Ищецът „Мото-Пфое“ ЕООД твърди, че на 28.03.2003 г., в качеството си на
лизингодател, сключил с „Тоникс-Автотранс“ ЕООД, в качеството му на
лизингополучател, Договор за отдаване на автомобил на финансово-обвързан лизинг.
На 01.11.2004 г. във връзка с посочения договор било подписано Тристранно
споразумение, с което страните се съгласили ответникът „Лозенец Дизайн“ ООД да
замести „Тоникс-Автотранс“ ЕООД в лизинговото правоотношение за автомобил
марка Ягуар, Модификация S-TYPE EXECUTIVE, рег. №С0033ВТ. Поддържа, че
изцяло е изпълнил задълженията си по договора, като на 03.04.2003 г. автомобилът бил
предаден на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
В подписания протокол било констатирано състоянието на автомобила, прието изцяло
от страна на лизингополучателя. Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от
договора, лизингополучателят е длъжен, до прехвърляне на собствеността на
автомобила, да възстановява на лизингодателя заплатените от него за сметка на
лизингополучателя суми по застраховка на физическо лице, застраховка „ГО“ и данъци
за автомобила. За периода от 2015 г. до 2021 г. ответникът не е изпълнил задълженията
си по чл. 30 от процесния договор за тяхното заплащане, поради което дължи общо
сумата от 4297,76 лв. /за задълженията били издадени фактури от ищеца, подробно
индивидуализирани по размер и дата на издаване в исковата молба/. Твърди, че от
15.01.2015 г. лизингополучателят-ответник преустановил изпълнението на
договорните си задължения. Поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на лизингополучателя, на 30.01.2017 г. лизингодателят изпратил до ответника
Уведомление с изх. № 37518, с което го поканил да заплати дължимите суми по
договора за лизинг, като при неизпълнение на задълженията в предоставения срок,
лизингодателят ще счита договора за прекратен от 06.02.2017 г. На лизингодателя била
върната обратна разписка, че лизингополучателят не е открит на адреса. Ищецът
изпратил до ответника и второ уведомление, получено от представител на ответника на
27.02.2017 г. Ответното дружество отново не изпълнило задълженията си в дадения
срок, предвид което ищецът поддържа, че договорът е прекратен предсрочно, считано
от 01.03.2017 г. по вина на лизингополучателя. С настъпилото предсрочно
прекратяване на договора за лизинг, за лизингополучателят-ответник било възникнало
задължение да заплати на лизингодтеля неустойка в размер на 5 месечни лизингови
1
вноски на основание чл. 38 от договора, възлизащи на сумата от 11 982,88 лева. За
ответника било възникнало и задължението за връщане на автомобила на
лизингодателя, което не било изпълнено. Ищецът обявил автомобила за откраднат на
31.01.2020 г. и уведомил органите на МВР. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 16 280,64 лева, от които:
сумата от 4297,76 лева, представляваща заплатени от лизингодателя „Мото-Пфое“
ЕООД суми по застраховка на физическо лице, застраховка „Гражданска отговорност“
и данъци за автомобила за периода 2015-2021 г., които били за сметка на
лизингополучателя, и подлежат на възстановяване съгласно чл. 30 от договора, както
и сумата от 11 982,88 лева, представляваща дължима от лизингополучателя неустойка
по чл. 38 от договора, в размер на 5 лизингови вноски, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски за исковото производство и разноски за производството по
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. №26399/2021 г. по описа на СРС, 173 състав в
размер на 55,00 лв.
Ответникът „ЛОЗЕНЕЦ ДИЗАЙН“ ООД получил препис от исковата молба с
приложенията чрез прилагане на законната фикция, уредена в чл. 50, ал. 2 ГПК, не е
подал в законоустановения срок, отговор на исковата молба.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 345, ал. 2
ТЗ, съотв. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно
основание 345, ал. 2 ТЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно сключено
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което ищецът е изпълнил
задълженията си /респективно, че е бил готов да ги изпълни/, а ответникът се е
задължил да заплаща разноските във връзка с ползването/поддържането на лизинговия
автомобил; както е че ищецът-лизингодател е заплатил дължимите от
лизингополучателя разноски, както и какъв е размера на заплатените суми.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно: че валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение, че е изпълнил задълженията си по
сключения договор /респективно, че е бил готов да ги изпълни/, че е била уговорена по
размер неустойка в размер на 5 лизингови вноски, в случай на пълно неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, съотв. разваляне на процесния договора за
лизинг, че валидно е упражнил потестативното право да развали договора, както и
какъв е размера на неустойката.
Ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния
договор /в случай, че същите са били изискуеми/, както и че е заплатил претендираната
неустойка и разноски, за които обстоятелства същият не сочи доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими за
изясняването на спора, предмет на делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2022 г.,
2
в 10.00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има
характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146
ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от
9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ответника, че в случай че той или негов процесуален представител не
се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, с оглед на обстоятелството че не е представил в срок отговор на
исковата молба, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3