Определение по дело №476/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260150
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20203000500476
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260150/13.11.2020 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова в.гр.д. № 476 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Р.А. и Р.М. *** против решение № 97/23.07.2020 г. по гр.д.№ 44/18 г., с което е уважен иска, предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, с цена на иска 234395, 21 лв. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.

         В подаден писмен отговор пълномощникът на представляващия КПКОНПИ изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. Софийски градски съд е отправил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):

1.Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват м смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

·                   създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);

·                   създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);

·                   размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

·                   въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

·                   размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

·                   допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

·                   въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.

7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6, параграф 2 и на чл. 8, параграф 1-10 от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо. Нормата на чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Изложеното важи и за настоящото производство. Предметът на въззивното производство предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на Софийски градски съд.

Поради горното и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

СПИРА производството по в.гр.дело № 476/20г. по описа на Апелативен съд - Варна, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз

Определението не подлежи на обжалване по арг. от чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                2.