№ 175
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502316 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2227 от 30.03.2020г., постановено по гр.д. № 3544/ 2018г., І-6 състав на
Софийски градски съд, ГО, е осъдил ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република
Гърция“ да заплати на основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на
Република Гърция, чл.10,т.1,чл.7 от Президентски указ 237/1986 на Г. Н. К. ЕГН
**********, сумата от 55 441.70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н. А. Ш., настъпила в
причинно-следствена врзка от ПТП, осъществено на 12.04.2015г. на 10-тия км по
националния път гр.Драма-Ек сохи, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано
от 01.07. 2017г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен искът до пълно пре
дявения размер от 300 000 лв., както и искът за заплащане на законна лихва за забава за
периода от датата на деликта 12.04.2015г. до 30.06.2017г. Със същото решение
застрахователното дружество е осъдено на основание чл.38 ЗА да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 391.59 лв. , в полза
на СГС д.т. в размер на 2 217.67 лв. и разноски от 184.81лв. Ищцата е осъдена да заплати на
ответното дружество разноски в размер на 7 529.30лв.
Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло в осъдител ната част, с подробно
изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата. Ищцовата страна в с.з. оспорва
жалбата.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК и е сре щу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реали зирано в Република
Гърция, при което е починал бащата на ищцата, вслед ствие противоправно поведение на
виновния за катастрофата водач на пре возното средство, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е за страхована от ответното гръцко застрахователно дружество.
За да уважи иска, след подробен анализ на събраните по делото дока зателства и чужда
правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че де лото е подсъдно на българския съд,
в случая СГС, както и че следва да се приложи гръцкото материално право.
Международната компетентност на българския съд е уредена от чл.13, §2 във връзка с чл.11,
§1, б.“б“ от Ре гламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.
12.2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съ дебни решения по
граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015г. Съдът се е позовал на Решение на съда
/втори състав/ от 13.12.2007г. по дело № С-463/06, препратката, предвидена в чл.11,
параграф 2/аналогични от новия регламент чл.13, параграф 2/ от Регламент /ЕО/ на Съвета
от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съ дебни
решения по граждански и търговски дела към член 9, параграф1, букв. б/аналогичен на
чл.11, параграф 1,б.“б“/ от него трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да
предяви иск направо срещу застра хователя пред съда по своето местожителство в държава-
членка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на те
риторията на държава-членка. За приложимо в случая е прието гръцкото ма териално право,
като искът е квалифициран по чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на
Република Гърция, чл.10,т.1, чл.7 от Президент ски указ 237/1986. В подкрепа на извода, че
приложим е националният за кон на държавата, където е настъпило ПТП, е и Решение на
съда /втори съ став/ от 24.10.2012г. по дело С-22/12. Прието е, че относимите в случая
нормативни актове са: Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпроси те във връзка със
застрахователното покритие в рамките на осигурителна та застраховка „Гражданска
отговорност“, както и момента, от който застра хователят дължи лихви при неизпълнение на
задължението си да се произ несе в определения срок; Гръцкият граждански кодекс,
уреждащ отговорно стта при непозволеното увреждане; Закон 2696/1999 за правилата за дви
жение по пътищата и специален закон ГПN/1911г., уреждащ гражданската отговорност от
щета на трети лица или вещи, нанесени с автомобил. С оглед фактическите твърдения в
исковата молба, съставът на СГС е приел, че ищцата не претендира вреди, нанесен от
автомобил, а такива от виновно човешко поведение, поради което приложими са нормите на
гръцкия Граж дански кодекс, както и нормата на чл.10 от Президентски указ № 237/ 1986г.,
2
съгласно която пострадалото лице има съгласно застрахователния договор и до сумата в
него собствена претенция срещу застрахователя, която претенция съобразно т.2 придобива
давност след изтичането на пет години от деня на проишествието. С петгодишен период се
погасява и об щата деликтна отговорност – чл.937 ГК, която започва да тече от момента, в
който пострадалото лице е узнало за щетата и задълженото лице за обез щетение. За
неоснователно е намерено възражението на застрахователя за погасяване на исковата
претенция по давност, тъй като от датата на прои шествието – 12.04.2015г. до датата на
подаване на исковата молба – 15. 03. 2018г. не са изтекли пет години. За установено е прието
виновно и противо правно поведение от страна на водача на лекия автомобил, нарушил нор
мата на чл.19,т.1 и т.2 от Закон 2696/1999г., съобразно която водачът трябва да има пълен
контрол над автомобила, за да може във всеки момент да на прави необходимите маневри. В
случая, макар и водачът на лекия автомо бил да е управлявал с разрешената за пътния
участък скорост, то същата е била несъобразена с оглед конкретните условия – нощно време,
липса на изкуствено /улично/ осветление. С извънсъдебното плащане на сума на ищ цата в
размер на 10 000 евро застрахователят е признал основанието на иска до размера на
платеното, т.е. приел е, че има виновно поведение от страна на застрахования при него
водач. От своя страна, пешеходецът е нарушил нормата на чл.38,т.4, б. „д“ от Закон
2696/1999г., като е излязъл на пътното платно, без да се увери, че няма да попречи на
движенето на превозните средства, за което не е имало обективни пречки, тъй като
проишествието е настъпило през тъмната част от денонощието на прав пътен участък и е
имал обективна възможност да вижда фаровете на автомобила, да изчака преминаването му
и след това да пресече пътното платно. С предприемане на пресичането косо, под ъгъл, а не
вертикално на оста на пътното платно, последният е допринесъл съществено за настъпва не
на процесното ПТП, поради което е налице хипотезата на чл.300 от Гръцкия граждански
кодекс, уреждаща съпричиняване на резултата, обуславящ намаляване или изключ ване на
обезщетяването. В случая принос е определен на 50 %. Досежно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел за приложима нормата на чл.6, т.5,
б.“А“ от Президентски указ 237/1986, съобразно която от 1 юни 2012г. минималните суми за
застрахо вателно покритие не могат да бъдат по-ниски от 1 000 000 евро на жертва. След
отчитане на установените характер, сила, интензитет и продължител ност на търпените от
ищцата след смъртта на баща й болки и страдания, съдът е приел, че искът е доказан за
сумата от 150 000 лв., редуцирано с 50 % до сумата от 75 000лв., от които са приспаднати
доброволно изплатените 19 558.30лв., вследствие на което искът е уважен в размер на
55 441.70лв. Досежно претендираната лихва е прието, че същата се дължи на основание чл.7
от Президентски указ 237/1986, съобразно която застрахователното дружество е длъжно в
срок до три месеца от обявяването на молбата за обез щетение от страна на претърпялото
щети лице пред него или пред неговия представител за уреждане на щетите да внесе
писмено мотивирано предло жение за обезщетение в случай, че отговорността не се оспорва
и щетата е оценена. Ищцата е заявила претенцията си пред представителя на ответни ка в
РБ на 30.03.2017г. Тримесечният срок е изтекъл на 30.06.2017г., следо вателно ответникът е
изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., от който момент е присъдена лихвата за забава.
3
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на мира следното:
Оплакванията във въззивната жалба на застрахователното дружество са за несъобразяване от
състава на СГС с представената по делото практика на гръцките съдилища досежно вината
на водача на лекия автомобил, до сежно понятието „съобразена скорост“, като в случай на
съобразяване би стигнал до извод, че процесният случай съставлява хипотеза на случайно
деяние. В този смисъл прави довод за необоснованост на извода за устано веност на
причинно-следствена връзка между поведението на водача и вре доносния резултат.
Възразява срещу извода на съда, че доброволното пла щане представлява признание по
смисъла на гръцкия материален закон. Поддържа довод за необоснованост на извода за
търпени емоционални болки в по-голям обем и интензитет в тази житейска ситуация, което
да съответства на изискването „психична травма“ по смисъла на чл.932 от Гръцкия
граждански кодекс. При условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване
в размер на 90 %. Сочи неправилност на ре шението в частта на определения размер на
обезщетението от 150 000 лв., който счита за завишен и несъобразен с практиката на
гръцкия съд, според която за загуба на дете обезщетението е 80 000 евро. Възразява срещу
при съждането на лихва за забава. Поддържа и становище за недопустимост на решенето,
поради недопустимост на предявения иск. Позовава се на окон чателното извънсъдебно
уреждане на отношенията между страните по сила та на постигната спогодба.
С оглед становищата на страните и данните по делото настоящият състав на САС намира
следното:
Няма спор по международната компетентност на българския съд, обо снована от
разпоредбите на чл.13, §2 във връзка с чл.11, §1, б.“б“ от Регла мент /ЕС/ № 1215/2012г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12. 2012г., относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила
от 10.01.2015г., тъй като пострадалото лице е предявило иск направо срещу застрахователя
пред съ да по своето местожителство в държава-членка, като такъв пряк иск е възмо жен и
застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка, в случая
Република Гърция. Не се спори и по приложимостта в случая на гръцкото материално
право, като въззивният състав споделя съо браженията на първостепенния съд в този
смисъл. При настъпило ПТП на територията на Република Гърция, приложимото право
следва да се опре дели по правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007г. относно приложимото
право към извъндоговорни задължения /„Рим ІІ“/. Съгласно чл.4,т.1 – прило жимото право
към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозво лено увреждане, е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, не зависимо в коя държава е настъпил вредоносният
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт,
освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент. Вредоносният резултат в случая е
смъртта на Н. А. Ш., настъпила на територията на Ре публика Гърция, а непреките
последици – болки и страдания, търпени от близките на починалия, са настъпили в
Република България.
4
Не се спори по приложимите в случая нормативни актове, служебно изискани от състава на
СГС от Министерство на правосъдието на Р.Гърция по реда на Европейската конвенция за
обмен на правна информация между държавите, ДВ, бр.43/31.05.1991г., за изясняване на
поставените от съда и от ответното дружество въпроси. Въззивният състав споделя извода
на пър воинстанционния съд, че приложимите в случая нормативни актове са: Гръцкият
граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволеното увреждане, Президентски
указ № 237/1986г., уреждащ въпросите във връз ка със застрахователното покритие в
рамките на осигурителната застрахов ка „Гражданска отговорност“, както и моментът, от
който застрахователят дължи лихви при неизпълнение на задължението си да се произнесе в
опре деления срок, и Закон 2696/1999 за правилата за движение по пътищата.
Гръцкото право /чл.10 от Президентски указ 237/1986/ урежда прекия иск срещу
застрахователя, което обосновава допустимост на претенцията с правна квалификация
чл.932 във връзка чл.914 от Гражданския кодекс на Република Гърция. Съгласно чл.932 от
кодекса, при деликт съдът може да присъди разумно по своя преценка парично
удовлетворение за морална вре да. При причиняване на смърт на лице това парично
удовлетворение може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради психическо
страда ние. Разяснено е, че измежду правоимащите на парично обезщетение пора ди
психична травма се включват по-специално съпругът, роднини по въз ходяща или
низходяща линия, братя /дори да не са живеели заедно с по чиналия/ и тесни роднини по
съребрена линия /например сват, сватя, девер, зет и др./ при положение, че действително са
претърпели такава травма. По сочено е, че са различни сумите, които се присъждат като
парично обезще тение поради психична травма /например били са присъдени суми 50 000-
55 000 евро на всеки от родителите на починалия; 80 000 евро на детето на починалия; 7 000
евро на бабата на починалия/ . Разпоредбата на чл.914 от кодекса гласи: „Лице, ощетило
незаконно и виновно друго лице, има задъл жение да го обезщети“, от което следва, че
предпоставките за деликтна от говорност са: - човешко поведение; - незаконно поведение; -
виновно пове дение; - настъпване на щета; - причинно-следствена връзка между неза конно
поведение и настъпила щета. Съгласно дадените разяснения, винов ността е необходим
елемент за установяването на деликт, като се състои от две степени /чл.330 от Гражданския
кодекс/ - измама и небрежност. Не брежността може да бъде лека или тежка. Степента на
вината не се отразява върху определянето на обезщетението.
В случая не се спори, че лекият автомобил, с който е причинен уда рът, е застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ в ответното друже ство; - че в следствие на пътния
инцидент е починал Н. Ш., и че по следният е баща на ищцата, което обуславя активната й
легитимация по така предявения иск.
С оглед възраженията на застрахователя във въззивната жалба, спори се по твърдението за
противоправно и виновно поведение от страна на во дача на лекия автомобил, като за
разлика от българския закон, вината по гръцкия закон не се предполага.
5
Не се спори по приетия от състава на СГС въз основа на експертните заключения механизъм
на ПТП. Релевантни за определянето му и за спора са следните констатации: Инцидентът е
станал в тъмната част на деноно щието, без изкуствено осветление; по прав двулентов път,
по една лента във всяка посока, по който няма пешеходна пътека, с широчина на пътната
настилка 8.30м.; в извън населено место по национален път Драма-Ексохи с ограничение на
скоростта 90 км/ч. Данните от пробата за алкохол на пеше ходеца – 1.18 промила, а водачът
– без наличие на алкохол. В първото за ключение е прието, че скоростта на Мерцедеса е 91
км/ч. В даден момент пешеходецът е започнал да пресича косо платното за движение, под
ъгъл от около 109 градуса, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на авто мобила
със скорост от 8.6 км/ч, т.е. минал е насрещната на движението на автомобила лента за
движение, навлязъл е в лентата на Мерцедеса, където е станал ударът с предната лява част
на лекия автомобил в областта на левия край на предната броня, левия фар и десния крак на
пешеходеца. В следст вие на удара и компонентната на скоростта на пешеходеца преди
удара, тялото е качено под диагонал на предния капак, главата стига до челното стъкло и го
чупи. В следствие на предприетото спиране от водача на авто мобила и отклоняване на
същия в дясно към банкета, тялото на пешеходеца е паднало на банкета на разстояние от
около 27-28м. след удара. Ударът е станал по широчина на платното на 5.80-5. 90 м. в дясно
от левия край на платното за движение, гледано по посока на движение на лекия автомобил.
Следователно, при ширина на цялото платно от 8.30 м., ударът е станал на около метър и
половина от ляво на дясно, считано от разделителната осе ва линия към банкета. При
установените за пешеходеца и автомобила скоро сти на движение, спирачният път е 94.10м.,
т.е. ударът е бил непредотвра тим за водача на Мерцедеса, тъй като е попадал в опасната
зона за спиране. С оглед осветеността от фаровете – на разстояние от 62.49м., експертът е
приел, че в момента на навлизането на пешеходеца на пътното платно вода чът не е имал
техническа възможност да го възприеме. Такава възможност водачът е имал след
изминаване на 12.49 метра за време от 0. 49сек. За това време пешеходецът е изминал
разстояние от 1.17м и се е намирал на раз стояние до мястото на удара 5.90 – 1.17м. = 4.73м.
Времето, необходимо на водача да приведе автомобила към интензивно спиране е 2 сек.,
което е на правил след удара с пешеходеца. Максимално възможната скорост на авто
мобила, при която водачът му е имал техническа възможност да предотвра ти ПТП в зоната
на осветеност на левия фар е 57.26 км/ч и по-малка. По страдалият пешеходец е могъл да
предотврати проишествието, като пред приеме пресичане на платното след преминаването
на автомобила. В по вторната автотехническа експертиза, заключението на която не е
оспорено, е възприет идентичен механизъм на ПТП. Има незначителна разлика в част от
стойностите, а именно: скоростта на движение на пешеходеца след ана лиз от проведена
симулация е малко по-висока – 9.6 км/ч, отговаряща на та зи възрастова група – 50-60г. на
спокойно бягане; пълният спирачен път е 94.10м., а моментът, от който водачът е имал
видимост към пешеходеца е 55.91м., т.е. ударът за водача е бил непредотвратим, тъй като
попада в опас ната зона за спиране.
В подкрепа на извода, че водачът на застрахования автомобил не е виновен и липсва
6
противоправно поведение, и че случилото се е „случайно събитие“, така както са приели
гръцките съдилища в сходни случаи на ПТП, застрахователното дружество е представило
две решения на първоин станционни гръцки съдилища, по които преките искове срещу
застрахова телите са отхвърлени поради недоказаност на виновността /небрежност/ на
водача на МПС. Първото решение № 147/2016 е за ПТП през 2013г., при което е починала
пешеходка на 85г., предприела пресичане на четири лен тово, с две във всяка посока, пътно
платно, нощно време, при интензивен трафик, от ляво на дясно на застрахования автомобил,
който се е движил с 70 км/ч, при разрешена за участъка 50 км/ч. Въпреки превишената
скорост, съдът е приел, че водачът не е имал време да реагира по ефективен начин с маневра
за избягване на инцидента, тъй като пешеходката се е озовала на пътното платно съвсем
внезапно и на малко разстояние от автомобила. Прави впечатление, че по делото не е
ползвано експертно заключение, кое то да отговори най-вече на въпроса дали при спазване
на разрешената за участъка скорост от 50 км/ч ударът е бил предотвратим, който въпрос е ло
гично да се изясни в тази ситуация. Обстоятелството, че първо инстанцион ният съдия не е
изяснил този въпрос, настоящият състав на Апелативния съд намира съдебното решение за
изолирано и необобщаващо практиката на гръцките съдилища при установяване механизма
на ПТП и противоправ ното поведение на участниците в него. Без обосноваване остава
извода на гръцкия съд, че превишаването на скоростта не представлява виновно и про
тивоправно поведение от страна на водача на МПС, като включително лип сва позоваване
на текстове от закона, които очевидно в случая са нарушени от страна на шофьора. Второто
решение № 3567/2014г., с което прекият иск на наследниците също е отхвърлен, е с
установен от съда механизъм на ПТП, съществено различаващ се от процесния -
пешеходецът е пресичал при червен светофар, при неустановена скорост от страна на
мотоциклети ста, поради което не може да се ползва от българския съд като относима за
случая практика на чуждия съд. В обобщение, представените от ответника две съдебни
решения настоящият състав не намира за установяващи по ка тегоричен и убедителен начин
практиката на гръцките съдилища по прило жимите в случая гръцки закони.
Съгласно чл.12,т.1, изречение второ от приложимия към 12.04.2015г. Закон № 2696/1999г. за
движение по пътищата, „водачите са длъжни да шо фират благоразумно и с постоянно
изострено внимание…“ Конкретните изисквания към водача на пътно превозно средство
съгласно чл.19 от зако на са – да има пълен контрол над автомобила си, така че да може да
из вършва по всяко време необходимите маневри; - да регулира скоростта на превозното си
средство, като непрекъснато взема предвид господстващите условия, и най-вече
конфигурацията на терена, състоянието и характери стиките на пътя, климатичните условия
и условията на трафика по такъв на чин, че да е в състояние да прекрати движението на
превозното си средст во пред всякакво препятствие, което може да бъде предвидено и което
се намира във видимата за него предна част на пътя; длъжен е да намалява скоростта на
превозното си средство при нужда, да спира движението му, когато обстоятелствата налагат
това; - да намалява скоростта на превозното средство в части от пътя с ограничено поле на
видимост, на завоите….., в нощните часове, …както и при всеки друг специфичен случай,
7
налагащ намаляване на скоростта. Тълкуването на посочените текстове логично води до
извод, че на водачите на пътните превозни средства по гръцкия за кон е вменено
задължението при избора на скоростта да имат предвид, т.е. да се съобразяват с конкретната
пътна обстановка, настилка, климатични особености, видимост и др., съответно в случай, че
не го правят, скоростта им ще е несъобразена. Дори да е вярно твърдението на процесуалния
пред ставител на гръцкото дружество, че техните закони и съдилища не познават и не
ползват понятието „съобразена скорост“, важен е вложеният смисъл, като ползваната
терминология е въпрос на езиково изразяване.
Преценено след прилагане на гръцкия закон, поведението на водача на Мерцедеса е било в
нарушение на вмененото му с разпоредбата на чл.19 от цитирания закон изискване да
намали скоростта поради ограничена ви димост, обусловена от обстоятелството, че е
пътувал в тъмната част на де нонощието, без изкуствено улично осветление. При неоспорен
извод, че е карал на къси светлини, следвало е да прецени, че макар и в рамките на раз
решената за участъка скорост от 90 км/ч, видимостта му напред е силно ог раничена – до
62.49м., при спирачен път от 94 м., в случай на необходимост от аварийно спиране. Това са
обстоятелства, които трябва да се знаят от водачите на МПС, включително и от гръцкия в
случая водач, който оче видно не е допускал настъпването на вредните последици, но е бил
длъжен да ги допусне. При това положение неоснователно се явява твърдението на
застрахователя, че е налице „случайно събитие“, именно поради проявената от водача
небрежност в поведението му, като е управлявал с несъобразена за конкретните пътни
условия скорост и е бил длъжен, доколкото няма данни да е бил в невъзможност, да допуска
вредоносни последици, тъй като подобни пътни инциденти не са изключение и на гръцка
територия.
В подкрепа на извода, че е налице застрахователно събитие, покрито от застраховката
„Гражданска отговорност“, поради противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования автомобил, е и фактът на извънсъдебното плащане от страна на
застрахователя на сумата от 10 000 евро. Твърдението на процесуалния му представител, че
това не означавало признание на горните факти, тъй като плащането от застрахователя било
извършено по прагматични съображения – единствено с цел да избегне воденето на съдебно
дело в друга държава, е несъстоятелно. Нещо повече, в противовес с това твърдение е и
поддържаното във въззивната жалба въз ражение за недопустимост на иска, поради
окончателно уреждане на спора с това плащане. Следователно, застрахователят намира, че
изцяло е обез щетил пострадалия именно във връзка с търпените неимуществено вреди
вследствие виновното и противоправно поведение на делинквента, чиято отговорност е
застрахована от ответника. Няма твърдение, съответно до казателства за споразумение
между страните, от което да е видно, че с това плащане спорът между тях, предмет на
настоящото дело, е окончателно решен, поради което и това възражение е неоснователно.
Изводът на състава на СГС за прието съпричиняване от страна на пе шеходеца се споделя от
въззивния съд, като определеният принос наполо вина се оспорва само от застрахователя,
8
който счита, че е значително по-ви сок, а именно в размер на 90 %. По силата на
разпоредбата на чл.38, ал.4, б „д“ от Закон № 2696/1999г. за движение по пътищата,
задължение на пеше ходците е „Ако на пътната настилка няма пешеходни пътеки, да не
слизат на нея, ако не се уверят, че няма да попречат на движението на превозните средства,
а след това да пресекат пътната настилка вертикално на оста й .“ Установеното по делото
поведение на пострадалия пешеходец е в наруше ние на цитираната законова разпоредба –
предприел е пресичане на плат ното за движение на необозначено за преминаване място, без
да се съобра зи със скоростта и видимостта на приближаващото превозно средство с оглед
тъмния час от денонощието и факта, че е бил с тъмни дрехи при неосветен участък на пътя.
Освен това пресичането е било косо, а не верти кално на осевата линия, обусловено
вероятно от алкохолното му повлиява не, което е в подкрепа на извода, че поведението му е
изненада за водачите на ППС. След преценка поведението и на двамата участници в
инцидента, независимо от по-строгите изисквания към водачите на превозните средст ва, в
случая споделя довода на застрахователя, че приносът на пешеходеца е значително по-
висок. Освен, че е допуснал повече нарушения на закона, обективно появата му на платното
за движение в сериозна степен е била внезапна за водача на автомобила – с бърз ход косо е
навлязъл в платното за движение на Мерцедеса, като ударът е станал на около метър и по
ловина, което са три-четири човешки крачки, от осевата линия от ляво на дясно на посоката
на движение, при което никаква човешка реакция не би могла да предотврати удара. Ето
защо, настоящият състав определя, че приносът на пешеходеца е 70 %.
Основателно е и възражението на въззивното дружество за неправил ност на определения от
първостепенния съд размер на обезщетението от 150 000 лв. , което настоящият състав
намира за завишено, несъответно на доказаните болки и страдания и представеното
разяснение на практиката на гръцките съдилища, която е 80 000 евро „за детето на
починалия“, каквато е ищцата. От разпита на свидетеля Ш., брат на починалия, се
установява, че отношенията им били добри, не знае за караници между тях, той много й
помагал, издържал я, давал пари на децата й. При тези данни, като съобрази възрастта на
починалия родител – на 55 години и тази на ищцата – на 36г.; обстоятелството, че
последната има собствено семейство с три деца, т.е. отдавна живее отделно от родителите
си и има собствен живот и битуване; не се доказват болки и страдания извън обичайните
при този вид загуба, на мира, че сумата от 100 000 лева е справедливото за процесния
период на 2015г. обезщетение. За да намали определения от състава на СГС размер,
въззивният съд съобрази и големия брой лица, легитимирани по гръцкото законодателство
да получат в случая обезщетение – починалият има четири деца, преживяла съпруга и баща,
както и осем братя и сестри, които също са правоимащи по гръцкия закон, действал към
процесния период. Освен това, разяснението, че обичайно се присъжда 80 000 евро на
детето на починалия, настоящият състав счита, че това касае случаите, когато детето е едно
и е на евентуално по-малка възраст, предполагаща по-сериозна зави симост от родители.
Така определеното обезщетение, на основание чл.300 от Гръцкия граждански кодекс следва
да се редуцира с приетия процент на съпричиняване на 30 000 лева, от които следва да се
9
приспадне доброволно изплатената сума от 19 558.30лв. Следователно искът се оказва
основателен за сумата от 10 441.70 лв.
Неоснователно е възражението за неоснователност на иска поради изтекла погасителна
давност, като споделя изцяло изводите на състава на СГС, към които препраща.
По възражението за неправилност на решението в частта на началния момент, от който е
присъдена лихвата за забава, също препраща към мо тивите на обжалваното решение, в
които, противно на твърдението на въз зивника, е посочено основанието на претенцията.
По така изложените съображения и поради несъвпадение в изводите на двете инстанции,
решението следва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 10 441.70
лв. до сумата от 55 441.70 лв., като се постанови ново, с което да се отхвърли за посочената
разлика.
При този изход на спора, първоинстанционният акт следва да се от мени в частта, с
която в полза на адвокатското дружество на основание чл.38 ЗА е присъдено
възнаграждение над размера от 262 лв., а в полза на СГС – държавна такса над размера от
417.70лв. и разноски над 50.00 лв. Следващите са на застрахователното дружество
разноски,съобразно отхвър лената част от претенцията, възлизат на 8 914.50 лв., от общо
сторени 9 236. 20лв., така както е приел съставът на СГС, т.е. допълнително ищцата следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 1 385.20 лв. За въззивното производ ство ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 4 146.65 лв., съобразно
отхвърлителната част спрямо обжалваема та, която е за 55 441.70 лв. На процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди възнаграждение на основание чл.38 ЗА в
размер на 411.20 лв., съобразно потвърдената уважена част /10 441.70 лв./ към обжалваемата
/55 441.70 лв./.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2227 от 30.03.2020г., постановено по гр.д. № 3544/ 2018г., І-6 състав
на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е осъдил ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union
Gen.Co., Република Гърция“ да заплати на основание чл.914 във връзка с чл.932 от
Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10,т.1,чл.7 от Президентски указ 237/1986 на
Г. Н. К. ЕГН **********, разликата над 10 441.70 лв. до 55 441.70 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени те неимуществени вреди от смъртта на нейния
баща Н. А. Ш., на стъпила в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на 12.04.
10
15г. на 10-тия км по националния път гр. Драма-Ексохи, Република Гърция, вед но със
законната лихва, считано от 01.07.2017г. до окончателното из дължаване, както и в частта, с
която ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ е осъдено на
основание чл.38 ЗА да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ адвокатско
възнаграж дение над сумата от 262 лв., а в полза на СГС – държавна такса над размера от
417.70лв. и разноски над 50.00 лв., вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. К., ЕГН: ********** против ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic
Union Gen.Co., Република Гър ция иск с правно основание чл.914 във връзка с чл.932 от
Гражданския ко декс на Република Гърция, чл.10,т.1,чл.7 от Президентски указ 237/1986 за
разликата над 10 441.70 лв. до 55 441.70 лв., представляваща застрахова телно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на ба ща й Н. А. Ш.,
настъпила в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на 12.04.2015г. на 10-тия км
по националния път гр. Дра ма-Ексохи, Република Гърция, ведно със законната лихва,
считано от 01. 07.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Н. К. ЕГН ********** да заплати на ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union
Gen.Co., Република Гърция , допъл нително разноски за първоинстанционното производство
в размер на 1 385. 20 лв. , а за въззивното производство – в размер на 4 146.65 лв.
ОСЪЖДА ЗК„Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция да заплати на
Адвокатско дружество „В., У. и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 411.20
лв. за въззивното произ водство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваема част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11