Определение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 112
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20203300500070
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Град Разград, 21.04.2020г.

 

Разградски окръжен съд  в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година  състав:

 

          Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

     Членове:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                   АТАНАС ХРИСТОВ

 

като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.ч.гр. дело №70 по описа за  2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Депозирана е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 251/04.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 152/2020г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.В.М. за сумите: 1660.37 лв. дължимо  възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 170.20  лв., договорено възнаграждение за периода 25.04.2019г.–31.07.2019г.; сумата 30лв. за неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 17.65 лева лихва за забава за периода 25.042019г.-31.07.2019г., преценени от първостепенния съд като неравноправно договорени вземания.

Жалбоподателят счита в тези му части разпореждането за неправилно и необосновано.Сочи, че  в производството по чл.410 ГПК съдът не разполага с правомощия да проверява валидността на сделката, както и че не са налице неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит, от който черпи претендираните вземания. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените по-горе суми.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу  подлежащ на  обжалване акт и в предвидения от закона срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, РОС я намира  за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 152/2020г. п о описа на КРС е образувано по заявление на „Профи кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.В.М. за  сумите : 1366.45 лв., неизплатена главница по договор за потребителски кредит; 170.20лв. договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2019г.-31.07.2019г.; 1 660.37лв. за неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 30лв. за неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 17,65лв. лихва за забава за периода 24.04.2019г.-31.07.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Районният съд е издал заповед за изпълнение  единствено за главницата, ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените разноски.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата 1 660.37лв. за неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и за сумата  30лв. за неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, районният съд е приел, че възнаграждението за допълнителния пакет услуги е с неравноправен характер и противоречи на чл.10а ал.2 ЗПК, а такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането не е уговорена между страните.Районният съд, съобразно правомощията си, съгласно измененията в ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.

В случая от заявителя пред заповедния съд не са представени доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за обявена предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за потребителски кредит, поради което правилна и законосъобразна се явява и преценката на районния съд по отношение на  претендираните суми за забавено изпълнение от страна на длъжника в размер на 17.65 лева и сумата , посочена от заявителя като непогасено възнаграждение от 170.20 лева .

Ето защо обжалваното разпореждане се явява обосновано и законосъобразно в атакуваните му части и подадената частна жалба следва да се отхвърли.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Профи кедит България“ЕООД против разпореждане № 251/05.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 152/2020г.  по описа на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.В.М. за сумите: 1660.37 лв. дължимо  възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 170.20  лв., договорено възнаграждение за периода 25.04.2019г.–31.07.2019г.; сумата 30лв. за неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 17.65 лева лихва за забава за периода 25.042019г.-31.07.2019г.,  .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.