№ 3418
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110114374 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия, за абонатен № ... за периода м.10.2018г. до
м.04.2020г.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за липса на
облигационно отношение по доставка на ТЕ, предвид липса на качеството
наследник на осн. чл. 11 ЗН на М. Б. Н. -потребител на ТЕ.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
От представените по делото писмени доказателства не се доказа наличието
на валидно правоотношение между ищца и М. Б. Н. за периода от 06.08.2019 г. –
30.04.2020 г. в топлоснабден имот с аб. № ..., доколкото след смъртта на лице, в
периода от 06.08.2019 г. топлоснабденият процесен имот е включен в Приложение
№ 1 към договор за доставка на топлинна енергия на стопански абонати, сключен
между ДУСДД и ищеца. Предвид което за сочения период исковите претенции са
неоснователния поради липса на валидно облигационно правоотношение с
наследодателя М. Н..
В периода от 01.10.2018 г. – 06.08.2019 г. от представените поделото
писмени доказателства се доказа наличието на валидно правоотношение между
ищца и М. Б. Н., изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния
период в имота с аб. № ... е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията, възлизащи на исковите суми, които не
са платени.
Независимо от това обаче предявените искове са неоснователни.
Установено е по делото, че М. Б. Н. – ползвател на топлоснабдения имот, е
починала на 27.06.2019 г., като към датата на смъртта си, последната е била
разведена и няма низходящи.
Ищецът е насочил претенцията си към ..., представлявана от министъра на
финансите в качеството и на наследник на основание чл. 11 ЗН, съгл. който когато
няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат
от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от
..., с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и
на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство,
които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Въпреки
указанията дадени от съда във връзка с разпределяне на доказателствената тежест,
по делото ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че
ответникът е единствен наследник, доколкото съгл. чл. 8, ал. 4 наследяват
починалия роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Поради непроведено от ищеца пълно и главно доказване на липсата на лица,
които могат да наследявате или, че всички наследници са се отказали или са
изгубили правото си да приемат, съдът приема, че процесните задължения не са
преминали в патримониума на ответника, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността му за плащането им.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника –
2
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу ...,
представлявана от ..., със съдебен адрес в ..., искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати следните
суми: сумата от 559,15 лв. главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. за аб.№ ..., ведно със законната
лихва от 18.03.2022 г. до окончателното плащане, лихва за забава в размер на
113,80 лв. за периода от 15.09.2019г. до 09.03.2022 г., както и сумата от 10,08 лв -
главница по дялово разпределение от м.02.2019 г. до м.07.2019 и 2,70 лв. лихва за
периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2020г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ..., за присъждане на разноски
по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ... да заплати на ..., представлявана от ..., със
съдебен адрес в ... на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3