Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Казанлък,26 .01.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 23.01.2015г в състав : Председател : Дориана Минчева
При
секретаря Р. А. ,като разгледа гр.д.№ 996 по описа за
Предявен е иск с правно основание в чл. 127а ал.2 от СК.
В молбата си молителката твърди,че с ответника имат родено едно дете. До 2009г живели съвместно,но поради психически и физически тормоз,упражняван спрямо нея и детето се разделили. От тогава детето било отглеждане само от нея. Ответникът се дезинтересирал от детето,не го търсел,не предоставял средства за издръжката му. Тя живеела с друг мъж,който от две години имал постоянна работа в Германия. Той се привързал към детето и го имал за свое. Предложил й да отиде да живее при него,като уговорил работодателя си и тя да започне работа при него.В началото на месец ноември 2013г тя отишла при приятеля си и до края на месец януари 2014г пребивавала там. Направила си адресна регистрация,намерели детска градина за детето и училище,тъй като трябвало през месец септември да бъде ученик в първи клас. Детето обаче не можело да отиде с тях,тъй като нямало паспорт и нотариално заверена декларация от бащата ,даваща му право да напуска страната. Детето не можело да бъде записано в учебно заведение без негово присъствие. Това я принудило да се върне в България. Многократните разговори с ответника да подпише декларация и да й даде пълномощно за издаване паспорт на детето не довели до успех. При последния им разговор ответникът поискал тя да му заплати 5000 евро,за да изготви декларация и пълномощно. С поведението си ответникът възпрепятствал свободното придвижване на детето и го лишавал от правото да получи добро обучение и образование в чужбина. Претендира за присъждане на съдебните и деловодни разноски.
Ответникът чрез назначения му от съда особен представител адв. М. Д. оспорва изложените в молбата твърдения за отказ на ответника да даде съгласието си,както и че е искал пари,за да окаже съдействие. Нямало споразумение или съдебно решение ,с което да било определено местоживеенето на детето и упражняване на родителските права спрямо него. Следвало да се приеме,че и двамата родители упражняват родителските права при равни условия. При трайно установяване на детето в чужбина,бащата нямало да има възможност да осъществява контакти с него.Моли молбата да бъде оставена без уважение. .
ДС „Социално подпомага” Казанлък не изпраща представител,но представя писмен социален доклад.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане,издадено въз основа на акт за раждане № 672/20.12.2007г страните са родители на детето Ибрям М.М..
От показанията на св. Илиев и Ангелов се установява,че две години след раждането на детето ищцата се прибрала с него при родителите си поради неразбирателство с ответника. Оттогава двамата не се били събирали да живеят заедно. Преди година и половина ищцата заживяла с друг мъж,който бил устроен в Германия и който бил уредил и ищцата на работа там. Двамата искали детето да живее с тях. Първоначално ответникът бил дал съгласието си,но в последствие поискал голяма сума пари,за да разреши детето да замине в чужбина.Докато ищцата пребивавала в Германия,за детето се грижела нейната майка. Ответникът бил в чужбина,вероятно в Кипър. Св. Ангелов / мъжът,с който живее ищцата/ твърди,че желаейки да вземат детето при себе си,той и ищцата били осигурили детска градина и училище за него. Детето трябвало да мине предварителни контролни прегледи т.е. трябвало да бъде там. Ответникът отказвал да даде пълномощно и другите необходими документи за съгласие детето да бъде изведено от страната. Поискал 5000 евро за съгласието си,но сумата била непосилна за тях. Иначе били готови на всичко. Когато по телефон се опитали да му обяснят предимствата детето да живее в Германия, ответникът отговорил”не ме интересува, не ме занимавайте”. Ищцата не била водила дело за родителски права и за издръжка.Докато майката контактувала с детето всяка седмица, ответникът изобщо не се бил интересувал от него. Детето имало издаден паспорт,но срокът изтекъл.
От представените писмени доказателства – паспорт на името на Ибрям М.М. е видно,че същият е бил издаден на 23.02.2009г и срокът му е изтекъл на 23.02.2014г, и че ищцата има адресна регистрация на ул. „Митлерещрасе” № 72 в гр. Людге,Германия от 29.11.2013г- единствено жилище.
С оглед установената емоционална връзка между ищцата и детето,нейното установяване в Германия ,незаинтересоваността на ответника от живота и отглеждането на детето,съдът намира,че липсата на съгласие от страна на бащата да даде съгласието си за издаване и получаване на задграничен паспорт на детето води до ограничаване на правата му като български гражданин да напуска пределите на България и да се завръща в страната с паспорт,както и да поддържа контактите си с майката.
В тази част молбата е основателна и следва да бъде уважена.
От изготвения социален доклад е видно,че в момента ищцата е безработна,живее с детето при майка си . Съжителстващият с нея Ангелов всяка седмица изпращал по 50 евро,за издръжка на ищцата и детето. Ответникът не бил виждал детето от раздялата му с ищцата,намирал се в Кипър.На посочения негов адрес живеело семейството на сестра му.По техни сведения ответникът имал още две деца от други връзки,не се интересувал от Ибрям, и вероятно не би желал и да се грижи за него.Детето било привързано към А. Ангелов и общувало с него приятелски. Между ответника и детето нямало изградена емоционална връзка,тъй като не е имало среща между тях,както и проведени разговори по телефон.В интерес на детето било да бъде снабдено с паспорт и да бъде издадено разрешение да пътува извън страната само със съгласието на майка си.
Съгласно чл.12 ал.1 от СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. В случая няма решение кой от двамата родители да упражнява родителските права,както и за определяне местоживеенето на детето.
Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в чужбина ,но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право нито само,нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото съгласие съдът е длъжен да се ръководи единствено от интересите на детето. Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето.Разрешение може да бъде дадено за определен период от време ,в определена държава или държави,чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания през определен период от време,но също до определени държави/ реш. 147/19.04.2011г по гр. 845/ 2010г на по чл. 290 от ГПК/
С оглед на изложеното съдът намира,че не в интерес на детето на страните да пътува неограничено до Германия до навършване на пълнолетие без съгласието на своя баща.
Тъй като съдът не е сезиран с искане за заместващо съгласие детето да пътува до Германия за определени периоди от време , а реално за установяването му да живее при майката в Германия до навършване на пълнолетие,съдът намира че спорът е за определяне на местоживеенето на детето,който подлежи на разглеждане по друг ред и е извън рамките на настоящия процес.
В тази част молбата е неоснователена и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът следва да заплати на молителката направените от нея деловодни разноски в размер на 1030 лв .
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Замества липсващото съгласие на М.О.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** баня за попълване и подаване на заявление за снабдяване с международен паспорт на малолетното дете И. М.М. ЕГН ********** и за получаване на готовия паспорт само и единствено от неговата майка и законен представител А.К.И. ЕГН ********** ***.
Отхвърля молбата на А.К. И. ЕГН ********** *** за издаване разрешение детето И. М.М. ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува в чужбина само и единствено със съгласието на своята майка А.К.И. ЕГН ********** *** до навършване на пълнолетие на детето.
Осъжда М.О.М. да заплати на А.К.И. 1030 лв съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: