№ 315
гр. Сливен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, К. М. А.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е
поставено под пълно запрещение през 2001 г. като поради необходимостта от
24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-
добър интерес на К. А. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Директорът на ДПЛПР - Твърдица и настойник на лицето, редовно
призован, не се явява лично.
Представлява се от упълномощения служител С. С., който изразява
1
становище за основателност на молбата.
Лицето, чието настаняване се иска, участва лично в съдебно заседание,
но съдът констатира, че същото не може да говори.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето К. М. А. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 15.06.2021 г.
К. А. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 24.02.2003 г.
със срок - пожизнен, със заболяване от над 90 % трайна неработоспособност с
чужда помощ, с диагноза Шизофрения.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето К.
А. е на 71 години, неженен, няма деца. Боледува психично от 1963 г., от
когато е лекуван многократно в различни психиатрични заведения. От
20.12.1972 г. живее в ДПЛПР - Твърдица, като е настанен по молба на баща
му. След настаняването му баща му не е осъществявал контакт, а К. няма и
други близки или роднини, които да могат да се грижат за него.
К. А. е поставен под пълно запрещение през 2001 г. Със заповед от
19.12.2014 г. за негов настойник е определен Директорът на ДПЛПР -
Твърдица - Ж. Г. С..
Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента К. А. не може да се обслужва сам, изцяло зависим е от
чужда помощ за избор на подходящо облекло и обличане, за осъществяване
на лична хигиена. Трудно задържа интереса си. Същият има потребност от
непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи,
които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
Предвид невъзможността лицето да говори, същият не може да изрази
с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в ДПЛПР. От личните
си възприятия от лицето обаче съдът остана с впечатление, че К. се намира в
2
добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и
комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за
сезона дрехи.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на К. М. А. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Шизофрения, за
което е определена над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се
полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна
грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това
на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и
адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде
ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията
на Община Твърдица не се предлагат социални услуги в общността, според
профила на заболяване на лицето.
Предвид спецификата на заболяването на К., придружено с
невъзможност да се грижи сам за себе си, съдът намира, че по отношение на
К. А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга,
3
каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства“ - гр. Твърдица, където К. ще бъде под постоянната
грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, К. М. А., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от три години, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4