Решение по дело №55/2016 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 350/07.06.2016 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 55 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от Петър Тодоров Петров, действащ като ЕТ с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-Петър Петров", с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу „Де-Ми 2009" ЕООД.

Ищецът твърди, че през месец септември 2013 г. постигнал устна договорка с ответника, по силата на която последният му възложил, а той приел да извърши строително монтажни дейности /СМР/, а именно: построяването на комплексна сграда-магазин за хранителни стоки, кафе-аперитив и семеен хотел, находящ се в с. Минерални бани, които следвало да му бъдат заплатени след приемане на работата. Ищецът извършил следните дейности: изкоп - 132 куб.м. по 10 лева на кубичен метър на стойност 1 320 лева, кофраж 180 кв.м. по 18 лева за квадратен метър на стойност 3 240 лева, заготовка и монтаж на арматура 2 600 кг. по 1,40 за килограм на стойност 3 640 лева, полагане на бетон В20 50 куб.м. по 120 лева за кубичен метър на стойност 6 000 лева, обратно засипване и трамбоване 80 куб.м. по 25 лева за кубичен метър на стойност 2 000 лева, или с обща стойност на извършените СМР в размер на 19 440 лева с начислен ДДС. Работата била извършена съобразно уговорения срок и била приета от ответника, за което били съставени и подписани фактура № 812/30.09.2013 г. и акт образец 19. Тъй като процесната сума не била заплатена, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на него било образувано ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на ХРС. По делото била издадена исканата заповед за изпълнение, но ответникът възразил срещу нея в законоустановения срок, поради което бил налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 19 440 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по сключения между страните през месец септември 2013 г. устен договор за строителство, за което била издадена фактура № 812/30.09.2013 г. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът не изразява становище по иска. Тук е уместно да се отбележи, че по делото е постъпил писмен отговор от адв. Елена Милева от АК – Хасково като пълномощник на ,,Де-Ми 2009” ЕООД, без да е приложено пълномощно за това. В тази връзка е указано на ответника в едноседмичен срок да представи надлежно пълномощно на адв. Елена Милева, или изрично в писмена форма да потвърди посредством органния си представител или чрез друго упълномощено от него лице извършените без представителна власт процесуални действия, или да преподпише постъпилия отговор, като са посочени и евентуалните неблагоприятни последици. С оглед установеното неизпълнение на дадените указания в определения срок, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът приема, че ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактура № 812/30.09.2013 г., съдържаща се в ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че тя е издадена от ищеца като доставчик на ответника като получател за изпълнени СМР на обща стойност 19 440 лева с вкл. ДДС

По делото е представен и акт образец 19 от 30.09.2013 г. за изпълнени СМР през месец септември 2013 г., а именно: изкоп - 132 куб.м. по 10 лева на кубичен метър, кофраж 180 кв.м. по 18 лева за квадратен метър, заготовка и монтаж на арматура 2 600 кг. по 1,40 за килограм, полагане на бетон В20 50 куб.м. по 120 лева за кубичен метър, обратно засипване с трамбоване 80 куб.м. по 25 лева за кубичен метър, или на обща стойност от 19 440 лева с вкл ДДС.

От материалите по ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на РС-Хасково се установява, че въз основа на заявление с вх. № 23319/16.11.2015 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1326/19.11.2015 г. за процесната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.11.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 388,80 лева за държавна такса и 820,00 лева за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 10.12.2015 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. По своята правна същност то представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД.  Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Сключеният между страните договор има неформален и консенсуален характер, като в нормативните актове, регламентиращи процесното отношение, не е предвидена писмена форма за неговата действителност. Следователно, за да се породят целените от тях правни последици, е необходимо да бъде постигнато съгласие. В настоящия случай за това може да се направи извод от приетите фактура № 812/30.09.2013 г. и акт образец 19 от 30.09.2013 г. за изпълнени СМР през месец септември 2013 г. Те са  подписани от представителите на двете страни, като ответникът не ги е оспорил нито по отношение на автентичността им, нито относно верността на описаното в тях, поради което могат да бъдат годни доказателства както за възникване на облигационната обвързаност между страните, в т.ч. и относно размера на дължимото възнаграждение, така и за извършените фактически действия по доставяне и приемане на изработеното. Ето защо съдът приема, че ищецът е изпълнил точно своите задължения, а ответникът е приел възложената работа от изпълнителя без възражение в количествено и качествено отношение. При това положение е възникнало правото на ищеца да получи уговореното възнаграждение, респ. задължението на ответника да го плати. Поддържаното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника е отрицателен факт, поради което не е необходимо да бъде доказвано от ищеца. С оглед липсата на ангажирани доказателства за заплащане на процесната сума, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да се уважи в пълния му размер.

Процесното вземане е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на РС – Хасково - 17.11.2015 г., до окончателното изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на сумата от общо 1 208,80 лева.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 208,80 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ, по отношение на „Де-Ми 2009" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Ангел Кънчев" № 9, представлявано от управителя Жулиета Манолова Родопска, че дължи на Едноличен търговец Петър Тодоров Петров, ЕГН ********** с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-Петър Петров", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Липа" № 2, съдебен адрес:***, офис 1 - чрез адв. Митко Христозов от ХАК, сумата от 19 440,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по сключен между тях през месец септември 2013 г. устен договор за строителство, за което е издадена фактура № 812/30.09.2013 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2516/2015 г. на Районен съд - Хасково - 17.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Де-Ми 2009" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Ангел Кънчев" № 9, представлявано от управителя Жулиета Манолова Родопска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Едноличен търговец Петър Тодоров Петров, ЕГН ********** с фирма „Гарант-Тодор Костадинов-Петър Петров", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. "Липа" № 2, съдебен адрес:***, офис 1 - чрез адв. Митко Христозов от ХАК, сумата от 1 208,80 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело, както и сумата от 1 208,80 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2516/2015 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 1326/19.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                       СЪДИЯ:  /п/ не се чете

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.