№ 709
гр. Варна, 28.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско
дело № 20233100500303 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:34 часа се явиха:
Въззивникът А. Й. Б., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Б. Д., редовно упълномощен от първата инстанция и
приет от въззивния съд от днес.
Въззивникът Р. Б. К. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Вещото лице Б. Н. А., редовно призован, не се явява лично.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 732 от 22.02.2023 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 80812/22.11.2022 г. от Р. Б. К., ЕГН
**********, с местожителство в **** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г. ,
постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е
прието за установено, че дължи на А. Й. Б., ЕГН **********, с
местожителство в ****, сумата 572.00 лв., дължима по Запис на заповед,
издаден на 05.05.2021 г., с падеж 18.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021 г. до окончателното
изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС,
LIII с. И В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен предявеният насрещен иск за
осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му заплати с ума т а 1750.00 лв.,
представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение по Договор за
изработка на мебели за кухня от 05.05.2021 г. и сумата 1400.00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за изработка на
мебели за баня от 01.05.2021 г., за изработването на шкаф за баня и етажерка,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлен предявеният в условията на
евентуалност насрещен иск за осъждане на А. Й. Б., ЕГН ********** да му
заплати сумата 1750.00 лв., дължима за изработването на обзавеждане за
кухня, както и сумата 1400.00 лв. възнаграждение за изработка на мебели за
баня, за изработването на шкаф за баня и етажерка, без възлагане, но приети и
ползвани, на основание 61 ЗЗД.
Въззивникът счита, атакуваното решение в първите две части за
неправилно, а в последната му част за недопустимо. Счита, че съдът не е
следвало да се произнася по предявения евентуален иск с правно основание
чл. 61 ЗЗД, тъй като той следвало да бъде разгледан само в случай, че бъде
прието, че договори за изработка на обзавеждане за баня и за кухня, между
страните не са били сключвани. Това процесуално условие счита да не се е
сбъднало, поради което в тази му част решението като недопустимо,
подлежало на обезсилване. Касателно неправилните части от решението,
сочи, че съдът след като правилно е установил наличието на каузална връзка
между ценната книга и облигационните отношения между страните по
делото, неправилно е преценил събраните в хода на производството
доказателства досежно изпълнението на договорите за изработване на
обзавеждане за кухня и баня и съответно е достигнал до неправилни правни
изводи. Счита, че показанията на св. Василев за ищеца не е следвало да бъдат
кредитирани, тъй като не били резултат на непосредствени впечатления,
неясни и несвързани са и са повлияни от ищеца. Следвало е да бъдат
кредитирани показанията на св. К., за ответника, който въпреки, че е син на
въззивника имал преки впечатления от изпълнението на договора, тъй като
самият той е участвал, както в изработването, така и при монтирането на
мебелите. Счита, че съдът безкритично е кредитирал съдебната експертиза,
която била неясна и непълна, донякъде поради липса на компетентност. Съдът
2
неоснователно не приел представен снимков материал, който удостоверявал
изпълнението на възложената работа. По същество отправя искане за отмяна
на атакуваното решение в първите му две части и отхвърляне на предявения
от въззиваемия иск, както и уважаване на предявения от въззивника насрещен
иск. Релевира доказателствени искания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. Б.,
депозира писмен отговор вх. № 9204/06.02.2023 г., в който оспорва жалбата и
изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното решение в
атакуваните от въззивника части е правилно, обосновано, законосъобразно и
постановено в унисон с материалния закон. Счита, всяко едно от изложените
във въззивната жалба оплаквания за неоснователно и излага кратки доводи в
подкрепа на становището си. По същество моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
2. Въззивна жалба вх. № 85982/12.12.2022 г. А. Й. Б., ЕГН
**********, с местожителство в **** срещу Решение № 3267/31.10.2022 г. ,
постановено по гр.д. № 2004/2022 г. на ВРС, XXXIX с., В ЧАСТТА с която е
отхвърлен иска му за приемане за установено, че Р. Б. К., ЕГН **********, с
местожителство в **** дължи разликата над 572.00 лв. до предявения размер
3000.00 лв., дължима по Запис на заповед, издаден на 05.05.2021 г., с падеж
18.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 535 ТЗ, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 17165/2021 г., на ВРС, LIII с.
Въззивникът счита решението в атакуваната му част за необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът правилно е
приел, че между страните по делото е налице валидно облигационно
правоотношение, на осн. устен договор за изработка на обзавеждане на кухня
и баня, правилни са изводите досежно момента на сключването му – м.
септември 2020 г. и срокът за изпълнение на възложената работа, както и
правилно е прието, че е налице частично изпълнение на работата в границите
на срока. Неправилни обаче били изводите досежно извършените плащания
по договора от страна на ищеца, а именно, че заплатена е само сумата 3000.00
лв., обективиран в издадената ценна книга, което било в резултат на
неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Сочи, че съдът не е
съобразил и уточненията внесени с депозирано писмено становище. По
същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част и
уважаване на иска в пълен размер.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Р. К. депозира
писмен отговор вх. № 2550/12.01.2023 г., в който счита решението в
атакуваната му част за правилно и законосъобразно и оспорва оплакванията
изложени във въззивната жалба като излага доводи в подкрепа на
становището си. По същество, моли за потвърждаване на решението в тази му
част и релевира доказателствени искания.
3
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорваме насрещната
въззивна жалба.
АДВ. Я.: Поддържаме нашата въззивна жалба. Оспорваме насрещната
въззивна жалба.
АДВ. Д.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. Я.: С изключение на допуснатата експертиза, други
доказателствени искания нямаме.
СЪДЪТ докладва постъпилата от вещото лице Б. А. молба с вх. №
9961/24.04.2023г., с която уведомява, че не може да изготви и да се яви на
защита на експертизата, поради грижи за възрастен родител. Моли да бъде
заменено с друго вещо лице, като за улеснение предлага вещото лице А.В..
СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност да бъде
изготвена и депозирана в срока по чл. 199 ГПК назначената експертиза, като с
оглед посоченото от вещото лице А., че не може да изготви експертизата,
същият следва да бъде освободен в качеството му на вещо лице и бъде
назначен за вещо лице А.М.В..
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА вещото лице Б. Н. А..
АДВ. Я.: А.В. беше вещо лице в първата инстанция.
След изготвяне на съдебния протокол, делото да се докладва за
определяне на друго вещо лице, с оглед обстоятелството, че посоченото
такова от вещото лице Б. А. е изготвил експертизата пред първа инстанция.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебна
експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
4
разглеждане на 07.06.2023 година от 14,30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Разглежданото дело приключи в 14,38 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5