Решение по дело №323/2018 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. София, 03.01.2019 год.

 

  В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                        ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. дело № 323/2018 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 246 от 23.11.2017 год., постановено по гр. дело № 2/2016 год. по описа на Костинбродския районен съд, «Б.» ЕООД – гр. Г.е осъдено да заплати на ЕТ «П. З.-Г. Г.» - П.К. З. сумата 5 280 лв., от която 5 009,60 лв. – главница и 270,80 лв. – лихва, заедно със законната лихва върху главницата. Отхвърлени са предявените от ответното дружество срещу ищцата насрещни искове за заплащане на сумата 3 756 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 2 354 лв. С допълнително решение от 15.02.2018 г. е отхвърлена молбата на дружеството с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по направените при условията на евентуалност възражения за прихващане, както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на основното решение в частта му за разноските.            

Основното и допълнителното решение са обжалвани изцяло от ответника в първоинстанционното производство, с твърдения, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения, с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество, с което да се отхвърлят предявените главни искове и да се уважат насрещните искове. В жалбата се сочи, че не е възложил част от описаната работа, друга част от същата не е приел, поради което не дължи заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Районният съд не се е произнесъл по въведеното при условията на евентуалност възражение за прихващане и не е обсъдил твърденията по приетите за съвместно разглеждане насрещни искове.  

Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Съдът прие за установено следното:

Ищцата е изложила твърдения в исковата молба, че в периода от края на 2014 г. до месец октомври 2015 г., в качеството й на изпълнител извършила възложените й дейности, изразяващи се в озеленяване на обща стойност 9 765,60 лв. Извършената работа била приета и за същата били издадени описани фактури. Ответникът извършил частични плащания на стойност 4 756 лв., като по фактура № **********/16.12.2014 г. останала неизплатена сумата от 600 лв.; по фактура № **********/28.04.2015 г. – сумата 1 956 лв. и по фактура № **********/03.10.2015 г. – сумата 2 543,60 лв. или сума в общ размер от 5 009,60 лв. Претендирала е присъждане на горната сума като главница, обезщетение за забавено изпълнение в периода от датата на издаване на всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба в размер на 270,80 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че е заплатил възнаграждение за реално извършената и приета работа. Посочил е, че между страните са съществували търговски отношения, касаещи доставка на посадъчен материал и услуги по озеленяване на площи от имот, находящ се в гр. К./“парцел А“ и „парцел Б“ с посочени площи/. Не е възлагал и съответно не е приемал работата по издадената фактура № 20/16.12.2014 г. за поддръжка на тревни площи през месец ноември 2014 г. На 15.05.2015 г. е получил втората цитирана фактура, издадена от изпълнителя, с посочено в нея основание „поддържане на тревни площи месец март и месец април 2015 г.; изграждане на зелени площи“, със стойност на отделните дейности 1 200 лв. и 2 712 лв. /с ДДС/ по тази фактура е заплатил 1 956 лв. Установил е, че не е извършена дейността по изграждане на зелени площи, поради което не е заплатил възнаграждение за нея. По отношение на фактура № 111/03.10.2015 г., издадена за „доплащане по оферта и протокол от същата дата за поливна система“, на стойност 4 378 лв. /без ДДС/, е посочил, че не е дължал плащане /действително дължимата сума от 2 850 лв. съгласно протокол от 02.10.2015 г. е била заплатена от него по фактура № 14 от 08.10.2014 г./. На 18.03.2015 г. е получил фактура № 67/06.03.2015 г., с посочено в нея основание „поддръжка на тревни площи за месеците декември 2014 г., януари и февруари 2015 г.“, на стойност 1 800 лв., която е заплатил, без да е било налице реално изпълнение на описаната работа. Възложил е засаждането на едроразмерни дървета в „парцел Б“, като ответницата е засадила некачествено дърво /кестен/, изсъхнал впоследствие. Предявил е насрещни искове за заплащане на следните суми: сумата 756 лв. /разликата над дължимата сума от 1 200 лв. по фактура № 68 от 28.04.2015 г. и заплатената сума от 1 956 лв./, представляваща недължимо платена на ответницата сума за услуга по изграждане на зелени площи, която е била включена в издадената от него фактура № 68/28.04.2015 г., но не е била възлагана и извършена, сумата 1 800 лв., представляваща недължимо платена на ответницата сума за услуга по поддръжка на зелени площи за месеците декември 2014 г., януари и февруари 2015 г., която е била включена в издадената от него фактура № 67/06.03.2015 г., но не е била възлагана и извършена, сумата 1 200 лв., представляваща стойността на доставеното и засадено некачествено дърво - кестен, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност е въвел и възражение за прихващане със следните суми: сумата 942,38 лв., представляваща платена без основание сума за затревяване на 186,98 кв. м., като част от заплатена сума по фактура № 37/01.08.2014 г.; сумата 4 522,80 лв., представляваща надплатена сума за изграждане на поливна система в парцел Б /по фактура № 69 от 04.06.2015 г./; сумата 2 800 лв., представляваща надплатена сума за изграждането на поливна система в парцел Б /по фактура № 111 от 03.10.2015 г./.  

Исковете са с правно основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД главният и по чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорният. Насрещните искове са с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Не спорно, че между страните са съществували търговски отношения в исковия период, свързани с доставка на посадъчен материал и дейности по озеленяването на имот, находящ се в гр. К..

Видно от приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 г., със същия са описани като приети следните работи: изработване на поливна система на стойност 2 850 лв.; вкарване на почва – хумус – 2 500 лв.; затревяване – 3 066 лв.; изкоп  за канал на тръба на сонда – 81 лв., както и трайни насаждения /глобоза, чимшир, глициния/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че площта на „парцел А“ е 1 550 кв. м.; на „парцел Б“ – 750 кв. м.; при договорена единична цена за засаждане на тревни площи от 4,20 лв. на кв. м., дължимата сума за засаждане на цялата площ е 9 660 лв. Извършено е плащане на обща стойност 10 156 лв. или е надплатена сума от 496 лв. В „парцел Б“ е засаден кестен, като дървото е изсъхнало /без наличие на листа и с напукани ствол и кора/. Неговата цена по оферта е 900 лв. без ДДС /видно и от приложената оферта/. Вещото лице е посочило, че през месеците ноември – февруари не необходимо да се извършват мероприятия по поддръжка на тревните площи.   

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза процесните фактури № 20/16.12.2014 г., № 68/28.04.2015 г. и № 111/03.10.2015 г., са осчетоводени в счетоводството на ответника. По тях са извършени следните плащания: по фактура № 68/28.04.2015 г. /издадена за сумата 3 912 лв./ на 15.05.2015 г. е платена сумата 1 956 лв.; по фактура № 111/03.10.2015 г. е заплатена сумата от 2 800 лв. По първата фактура не е извършено плащане. Сумата 5 009,60 лв. по сметка 411 „Клиенти“ съответства на задължението по сметка 401 „Доставчици“ в ответното дружество. Обезщетението за забавено изпълнение за исковия период възлиза на сумата 270,80 лв.

Видно от показанията на свидетеля Х., ангажиран от ищцата по главните искове, към момента на засаждане на едроразмерните дървета не е имало изградена поливна система /извършено е засаждане на 15 бр. дървета/. Поливна система е била изградена от ищцата през лятото на 2015 г. Поддръжка е била извършвана и през зимните месеци /за да не загниват корените на дърветата; пръскали са същите/, засаждали са луковици лалета. Горните факти са възпроизведени и в показанията на свидетелите Ш.и Д.. От показанията на свидетелката Г.се установява, че на изпълнителя е било възложено изграждането на поливна система на стойност 2 850 лв. Дърветата са били поливани от служител на дружеството, който е използвал съществуващата в имота сонда. Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т., който е осъществявал поддръжката на имота, според които работници на озеленителната фирма не са го посещавали в периода месец ноември 2014 г. – месец февруари 2015 г.     

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото е частично правилно по следните съображения:

            По главните искове.

            Не е спорно, че страните са били обвързани от облигационна връзка с източник договор за услуги по озеленяване и доставка на посадъчен материал, представляващ подвид на договора за изработка. Спорно е възлагането, съответно извършването на част от работата – поддържане на тревни площи през месец ноември 2014 г., за която е издадена фактура № 20/16.12.2014 г.; изграждането на тревни площи, за която е издадена фактура № 68/28.04.2015 г., респективно възникването на задължение в тежест на възложителя за заплащане на възнаграждение; съответно приемането тази работа, както и на работата по отношение на поливната система, извън приетата с протокол от 02.10.2015 г. на стойност 2 850 лв.             

            Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че изработеното напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл.264 ЗЗД е или изричното изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено може да се направи извод, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В цитирания смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., второ т. о. и решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. д. № 972/1999 г. на ВКС, пето г. о., като в последното е прието, че простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащото го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на горната разпоредба. Необходимо е реалното получаване на изработеното да бъде придружено от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. В настоящата хипотеза е било налице изрично изразено съгласие на възложителя, обективирано в двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 г. по отношение изграждането на поливна система на стойност 2 850 лв., затревяване и извършване на описани трайни насаждения.

          Във връзка с изложените твърдения в отговора на жалбите трябва да се посочи, че извършените счетоводни записвания на части от задължението, не съставляват признание с последиците на чл.116, б. „а” ЗЗД, водещо до прекъсване на давността, тъй като не са отправени до кредитора и не се отнасят до съществуването на задължението в неговата цялост. Фактът на извършване на частично плащане по конкретна фактура сам по себе си също не съставлява признание по смисъла на горната разпоредба относно непогасената част от задължението. В горния смисъл са решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г. на първо т. о. и решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, второ т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК.

          Доказано е извършването и приемането на работата по фактура № 20/16.12.2014 г., по която е останала неизплатена сумата от 600 лв. и по фактура № 68/28.04.2015 г., по която е неизплатена сумата 1 956 лв. Неизпълненото задължение на възложителя е за заплащане на сума в общ размер от 2 556 лв.       

           Не е била приета работата по фактура № 111/03.10.2015 г. за сумата 2 543,60 лв. издадена за „доплащане по оферта и протокол от същата дата за поливна система“, по която се твърди, че не е била заплатена сумата 2 543,60 лв. Приетата работа – изграждане на поливна инсталация е на стойност 2 850 лв. /съгласно приемо-предавателен протокол от 02.10.2015 г./ и е била заплатена от възложителя.

          Доказано е възражението за прихващане със сумата 496 лв., която съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза е заплатена над дължимата сума за засаждане на терена. Същото е недоказано за сумата 4 522,80 лв., представляваща надплатена сума за изграждане на поливна система в парцел Б /по фактура № 69 от 04.06.2015 г./ и за сумата 2 800 лв., представляваща надплатена сума за изграждането на поливна система в парцел Б /по фактура № 111 от 03.10.2015 г./.    

       От изложеното следва, че претендираното от ищцата вземане, претендирано като неизплатено възнаграждение, съществува в размер на 2 060 лв., поради което главният иск подлежи на уважаване в посочения размер. Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане.   

     Задължението за заплащане на възнаграждение става изискуемо с приемането на работата, поради което акцесорният иск е основателен за периода 03.10.2015 г. – 06.01.2016 г. в размер на сумата 152,95 лв.

       По насрещните искове.

       Не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване, който включва като елемент наличието на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице без правно основание /валидно правоотношение/ за това; необходимо е и установяване на обстоятелството, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или обща група факти. В случая не са налице тези елементи от фактическия състав, поради което следва да се приеме, че не се дължи връщане на претендираните като главници суми.

      Не се доказва престирането на сумата 756 лв., претендирана като разлика над дължимата сума от 1 200 лв. по фактура № 68 от 28.04.2015 г. и заплатената сума от 1 956 лв., включена в процесната фактура, с оглед изложените по-горе съображения за възлагане и извършване на описаната в нея дейност по озеленяване, както и на сумата 1 800 лв., представляваща недължимо платена на ответницата сума за услуга по поддръжка на зелени площи за месеците декември 2014 г., януари и февруари 2015 г., включена в издадена фактура № 67/06.03.2015 г. Искът за заплащане на сумата 1 200 лв., представляваща стойността на доставеното и засадено некачествено дърво – кестен, също е неоснователен предвид липсата на направено възражение при приемането на работата от възложителя. Доколкото ищецът е следвало да направи всички възражения за неточно изпълнение, освен за скрити недостатъци, то липсата на такива възражения и описаните по-горе действия водят до извод за приемане на работата. Липсата на такива възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че е налице съответствие между изпълнената работа и уговореното между страните /чл.264, ал.3 ЗЗД/. Исковете подлежат на отхвърляне.

       Направените изводи от настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в частите, с които главният иск е уважен за сумата 2 409,60 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 2 600 лв. до уважения размер от 5 009,60 лв. и акцесорният иск е уважен за сумата 117,85 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 152,95 лв. до уважения размер от 270,80 лв. Решението подлежи на отмяна и в частта, с която са присъдени разноски за разликата над 1 195 лв. до присъдения размер от 2 354 лв. Налице е съвпадение на направените изводи в частта, с която главният иск е уважен за сумата от 2 600 лв., заедно със законната лихва върху главницата, акцесорният иск е уважен за сумата 152,95 лв. и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове, с оглед на което в тези части обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като се имат предвид и изложените от въззивния съд мотиви.

       С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответницата по жалба трябва да заплати на жалбоподателя направените разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от жалбата, в общ размер от 460,34 лв. /за адвокатско възнаграждение и държавна такса/.       

       Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

                                           Р Е Ш И:

 

 

      ОТМЕНЯ решение № 246 от 23.11.2017 год., постановено по гр. дело № 2/2016 год. по описа на Костинбродския районен съд, допълнено с решение от 15.02.2018 г., в ЧАСТИТЕ, с които «Б.» ЕООД – гр. Г.е осъдено да заплати на ЕТ «П. З.-Г. Г.» - П.К. З. сумата 2 409,60 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 2 600 лв. до присъдената сума от 5 009,60 лв., от която сумата 496 лв. като погасена чрез прихващане, сумата 117,85 лв. – обезщетение за забавено изпълнение, представляваща разликата над дължимата сума от 152,95 лв. до уважения размер от 270,80 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски за разликата над 1 195 лв. до 2 354 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

       ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ «П. З.-Г. Г.» - П.К. З. срещу «Б.» ЕООД – гр. Г.искове за заплащане на сумата 2 409,60 лв. - неизплатено възнаграждение по фактура № 111/03.10.2015 г., представляваща разликата над дължимата сума от 2 600 лв. до присъдената сума от 5 009,60 лв., от която сумата 496 лв. като погасена чрез прихващане, както и на сумата 117,85 лв. – обезщетение за забавено изпълнение, представляваща разликата над дължимата сума от 152,95 лв. до уважения размер от 270,80 лв.

       ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТИТЕ, с които «Б.» ЕООД – гр. Г.е осъдено да заплати на ЕТ «П. З.-Г. Г.» - П.К. З. сумата 2 600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по фактура № 20/16.12.2014 г. и фактура № 68/28.04.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.01.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 152,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение, отхвърлени са насрещните искове за заплащане на следните суми: сумата 756 лв., представляваща недължимо платена сума за услуга по изграждане на зелени площи, сумата 1 800 лв., представляваща недължимо платена сума за услуга по поддръжка на зелени площи за месеците декември 2014 г., януари и февруари 2015 г. и сумата 1 200 лв., представляваща стойността на доставеното и засадено некачествено дърво - кестен, както и в частта, с която са присъдени разноски в размер на 1 195 лв.           

       Осъжда ЕТ «П. З.-Г. Г.» - П.К. З. да заплати на «Б.» ЕООД – гр. Г, сумата 460,34 лв. /четиристотин и шестдесет лева тридесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция.

        Решението не подлежи на обжалване.

        Преписи от решението да се връчат на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                    2.