Р
Е Ш Е Н И Е
№1917
гр.
Пловдив,07.11.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХ състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Н. КАНД № 2168 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от И.Т.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К., против
Решение № 1230/10.07.2023г., постановено по АНД № 3042/2023 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърден
Електронен
фиш серия К № 6848417 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на И.Т.М. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се неправилност на оспореното решение на РС – Пловдив,
като постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че в ЕФ не е посочено
конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно нарушението и не е
ясно на коя разпоредба се е позовал наказващия орган за да наложи санкция в
този размер. Сочи се нарушение на правото на защита на наказаното лице. Иска се
отмяна на решението и отмяна на ЕФ, алтернативно връщане на делото за ново
разглеждане на друг състав на РС – Пловдив.
В с.з. адв.К. поддържа жалбата и посочва, че в
процесния ЕФ няма данни на коя дата е влязъл в сила другия ЕФ. Отново
подчертава, че не ставало ясно в коя хипотеза се намира – в ал.1 или ал.3 на
чл.182 от ЗДвП. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез писмено
становище на процесуален представител – ст. юриск. Б., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, излага
становище за правилност и законосъобразност на решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1230 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 3042/2023г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 6848417 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Т.М. е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за
установено извършването на нарушението. В мотивите на съдебния
акт са коментирани Протокола за последваща проверка № 127-
СГ-ИСИС/14.12.2021г., статичното изображение и Удостоверението за одобрен тип с
№ 09.10.4823. Изложено е, че липсва
изискване за съставяне на протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., тъй като същото изискване важи само при видеоконтрол,
осъществяван чрез мобилни АТСС, а в случая видеоконтролът е със стационарно
АТСС - Sitraffic Lynx ERS 400. Съдът е
направил извод, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането
в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, а именно ЕФ серия К № 4689108, който е и посочен в
обжалвания ЕФ. В тази насока, районен съд се е позовал на справката за
нарушител-водач, в която е посочено, че ЕФ серия К № 4689108, обуславящ
повторността, е бил връчен на М. на 11.05.2021г., като няма данни да е бил
обжалван, поради което е влязъл в сила на 26.05.2021г. За неоснователно е
прието възражението на жалбоподателя, че неправилно цифрово е посочена
санкционната норма.
Решението е правилно.
В решението са
изложени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните по делото доказателства.
Не се оспорва от жалбоподателя М. това,
че на 23.01.2022г. в 14:41 ч. на Автомагистрала „Тракия“, км 118+425 в посока
гр. София, при максимална разрешена скорост за движение по автомагистралата -
140 км/ч, МПС с рег. № *** негова собственост се движел с установена наказуема
скорост 182 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 42 км.ч. при отчетен толеранс
от минус 3% в полза на водача. Единствените възражения както пред първа
инстанция, така и пред настоящата са свързани с това, че в ЕФ липсва конкретно
посочване по коя в нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е
извършено нарушението. Както е изложил и районен съд, в ЕФ изрично е посочена
както санкционната норма, обуславяща повторността (бланкетната норма на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП), така и е направена съответната привръзка към ал. 2, т. 5
от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача при превишаване на
нормативно предвидената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч. Т.е.
напълно ясно е на коя
разпоредба се е позовал наказващия орган за да наложи санкция в този размер и
не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Отделно от това в ЕФ
изрично е посочено, че „нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4689108“. В този смисъл
неоснователно е възражението, че в процесния ЕФ не е посочено на коя дата ЕФ
К4689108 е влязъл в сила. Според приложената по делото справката за
нарушител-водач, ЕФ серия К № 4689108 е бил връчен на 11.05.2021г., като няма
данни да е бил обжалван, следователно е влязъл в сила на 26.05.2021г.
Жалбоподателят не отрича, че ЕФ серия К № 4689108 му е връчен, нито твърди да
го е обжалвал.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районен съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1230
от 10.07.2023г., постановено по АНД № 3042/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И.Т.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - град Пловдив, сумата от 80.00 /осемдесет/
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: