РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.05.2021 г. по гр.дело № 56296/20 г., СРС, ГО, 27 състав
е осъдил на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* да
заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. *******
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на
неправомерно поведение на служители на ответника, изразяващо се в отказ от
зачитане на последиците на влязло в сила решение № 46407/20.02.2019г. по
гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав. Осъдил е на основание чл.78,
ал.1 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН: **********, гр.София.
ж.к. ******* разноски по делото в размер на 200 лв. Осъдил е на основание
чл.78, ал.3 ГПК ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Света ******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, гр.София, ул. ,.******* разноски по
делото в размер на 40 лв.
1
С решение от 26.08.2021 г. по гр.дело № 56296/20 г., СРС, ГО, 27 състав
е допуснал на основание чл.247 ГПК, поправка на очевидна фактическа
грешка в част от диспозитива на решение № 20116812/16.05.2021г. по гр.дело
№ 56296/2020 г. по описа на СРС, 27 състав, като в частта ВМЕСТО:
„ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С. “ ЕАД, ЕИК: *******, гр.
София, ул. „*********, да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******
ет.8, an.72, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причиени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно поведение
на служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на влязло в
сила решение N° 46407/20.02.2019г. по гр.д. N° 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав.
ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София,
ж.к. ******* сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на
влязло в сила решение N° 46407/20.02.2019г. по гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37
състав., като е отхвърлил иска за разликата над уважената част от 1000 лв. до пълния
претендиран размер от 2500 лв.“
Решението от 16.05.2021 г. е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25094416/03.06.2021 г.
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Д. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че не са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Във връзка с
влязлото в сила решение по гр.д. № 39 826/2017г. на СРС, ГО, 37 състав, с което е признато
за установено, че ЦВ. Н. Г., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата
от общо 6895,95 лв., представляваща стойността на потребена ТЕ за периода от м.02.2009г.
до м.04.2014 г./ главница и лихви/, не се оспорва обстоятелството, че тези суми са погасени
по давност, но погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Дружеството не е правило и не е
претендирало принудително заплащане на тези суми. Оспорва се наличието на
неправомерно поведение от страна на „Т.С.“ ЕАД. Не става ясно какви са конкретните
действия, които ищцовата страна счита, че са неправомерно извършени от служители на
„Т.С.“ ЕАД, като от дружеството не са извършени противоправни действия довели до
значителен стрес, болки и страдания. Това не се доказва и от разпита на свидетеля. За
ищцата не са възникнали негативни преживявания, още повече, че тя е нередовен платец и
неведнъж е ставала повод за завеждане на дела за неплатена ТЕ. Видно от приложеното по
делото решение по гр.д. № 39 826/2017г. на СРС, ГО, 37 състав, същото е за сума в размер
на 6895,95 лв., а по делото са приложени 2 броя фактури за сумата от общо 9280,10 лв., като
не става ясно как разликата до 9280,10 лв., която не е погасена по давност, не причинява на
2
ищцата „стрес, болки и страдания“, а сумата погасена по давност от 6895,95 лв. причинява у
ищцата такива усещания.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. ******* ет.*******,
чрез пълномощника по делото адвокат А.Г., със служебен адрес: гр.София, Търговски дом,
ул.“******* кантора 317 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1
ЗЗД от ЦВ. Н. Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ответника.
Ищцата твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 39826/2017 г. по
описа на СРС, 37 състав съдът признал, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер
на 6895,95 лв., начислена за периода от м.02.2009г. до м.04.2014г. Въпреки влязлото в сила
съдебно решение ответникът отказал да съобрази поведението си с него, като служители на
ответното дружество системно посещавали адреса на ищцата и я приканвали да заплати
посочената сума. Провела множество телефонни разговори със служители на ответника с
цел заличаване на сумите, но това не било сторено, а дори започнала да получава фактури с
начислени сумите за топлинна енергия, предмет на гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37
състав. Твърди, че бездействието на служители при ответника й причинило значителен
3
стрес, болки и страдания за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., че загубила нормалния
си сън, чувствала се уморена и изнервена.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск по основание и размер.
Съдът констатира следното:
Видно от приобщеното гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав, с решение №
46407/20.02.2019г. по предявен отрицателен установителен иск от ищцата срещу ответника
е признато за установено, че не дължи сумата от 6895,95лв., от която 4651,43лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.02.2009г. до
м.04.2014г. за топлоснабден имот - ап.№ 72, находящ се в гр.София. ж.к. ******* ет.8 и
лихва върху главницата в размер на 2244.52лв. за периода от м.02.2009г. до м.07.2014г. като
погасени по давност. Решението е влязло в сила на 21.03.2019г. По делото е приета жалба
вх.№ Г-19687/24.09.2020г., с която ищцата е отправила искане до ответника за отписване на
вземанията предмет на гр.д. № 39826/2017г. от счетоводството на ответника. В жалбата се
твърди, че се получават фактури, с описани дължими задължения, обхващащи периода
предмет на делото, така и че това действие причинявало стрес, болки и страдания на
ищцата. Ответникът е поканен да бъде премахната сумата от системата му. Приета по
делото е фактура № 001400368562/30.09.2020г., към която са описани неплатени задължения
за изминал период в размер на 9280,10лв. Представена е и справка за задължения по
абонатен № 190785 към 04.11.2020г., в която фигурират задължения за периода от
м.02.2009г. до м.04.2014г. Приети са и фактури № 001300591185/28.02.2021г., №
001300532187/31.01.2021г., т.е. издавани след предявяване на иска, от които се установява,
че ответникът посочва, че ищцата има неплатени предходни задължения за изминал период
съответно в размер на 9447,33лв. и 9322,05лв. Събрани са и доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Д., който установява, че неотписване на вземанията предмет на гр.д. №
39826/2017г., причинявало на ищцата стрес и емоционално притеснение, както и че ищцата
получавала обаждания от служители на ответника за заплащане на сумите.
От правна страна:
Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-
4
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Предвид гореизложеното, когато вредоносните последици настъпват от
действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва
определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва
да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие).
В настоящия казус, въззивната инстанция също приема за установено, че
въпреки влязлото в сила решение № 46407/20.02.2019г. по гр.д. №
39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от общо
6895.95лв., главница и лихви, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода от м.02.2009г. до м.04.2014г. за топлоснабден
имот-ап.№ 72, находящ се в гр.София, ж.к. ******* ет.*като погасени по
давност, ответникът е продължил да претендира същите вземания, доколкото
извънсъдебно е отправял покани, включително в последващ момент, което се
установява от приетите по делото фактури № 001400368562, 001300591185, и
001300532187. Освен това, ищцата е отправила до ответника с жалба вх.№ Г-
19687/24.09.2020г. конкретно искане за отписване на задълженията от
счетоводството на ответника, нещо, което не е било сторено. Това
5
представлява неправомерно вредоносно поведение с вредоносни последици,
засягащи неимуществената сфера на ищцата.
Налице са всички предпоставки на цитираната правна норма.
Относно размерът на обезщетението:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се има предвид
обстоятелството, че между страните е налице влязло в сила решение, с което
спорът е разрешен, но въпреки това извънсъдебното поведение на ответника
по претендиране на отречените със съдебно решение вземания се претендират
в един период от време над една година, включително и след отправяне на
конкретно искане от страна на ищцата за зачитане последиците на влязлото в
сила решение. От друга страна, освен получаваните фактури, по делото не се
доказва, че служители на ответника са посещавали адреса на ищцата и я
приканвали да плати сумите, което да доведе до значителен стрес и да
превърне ищцата в „емоционално разклатен човек“, както се твърди от
свидетеля П.Д./ в тази част съдът не кредитира показанията на свидетеля като
дадени в услуга на ищцата. Това се установява от показанията на свидетеля,
доколкото може да се приеме като съсед, „тя ми е комшийка и живее през
булевард“, който твърди, че е викан всеки път след намесата на ТЕЦ, че
разбирал обажданията по телефона, че са от „Топлофикация“, като ги е чувал
и т.н. Неговите показания настоящата инстанция кредитира в частта, в която
от тях се установява, че се претендират суми, които са признати за
недължими с влязло в сила съдебно решение, поради което ищцата била
„емоционално напрегната“. Съдът отчита и обстоятелството, че явно ищцата
не е изряден платец, като самата тя признава, че не е плащала дължимите от
нея суми за ТЕ за един продължителен над 5 годишен период от време, като с
цитираното съдебно решение, признаването на предявения от ищцата ОУИ е
поради погасяване на вземанията по давност, а не поради друга причина, т.е.
ищцата проявява една по-стабилна емоционална нагласа по повод
издължаване на сумите към ЮЛ, каквото е ответника.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост, с оглед на конкретните обстоятелства по делото за процесния
период, следва да бъде определен на 200 лв. като за разликата до уважения
размер от 1000 лева следва да бъде отхвърлен.
6
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат частично. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІІ пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено за сумата над 200 лв. до присъдените 1 000 лв., като
искът бъде отхвърлен за сумата от 800 лв., т.е. разликата между 200 лв. и
присъдените 1000 лв.
Променя се и размерът на присъдените разноски.
Ищцата е направила разноски в общ размер на 500 лв., които и съобразно с
уважената част от иска възлизат на 100 лв. Решението следва да бъде
отменено в частта на присъдените й разноски над сумата от 100 лв. до 200 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се следват разноски от 80
лв., т.е. следва да му бъдат присъдени още 40 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция, въззивникът е направил разноски в общ размер от 125 лв./за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, което и съобразно отхвърлената част от
иска възлиза на 100 лв.
Въззиваемата/ищца е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност, които и
съобразно уважената част от иска възлиза на 60 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.05.2021 г. по гр.дело № 56296/2020 г. на СРС,
ГО, 27 състав в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.49, вр. чл.45
вр. чл.52 ЗЗД „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. ******* сумата над 200 лв. до присъдените 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени за периода
от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно поведение на
служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на
влязло в сила решение № 46407/20.02.2019г. по гр.д. № 39826/2017г. по описа
на СРС, 37 състав, както и в частта, в която е осъдил на основание чл.78, ал.1
ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН: **********,
разноски по делото в размер над 100 лв. до присъдените 200 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
7
гр.София, ж.к. „******* срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „******* за сумата от 800 лв./ разликата
между 200 лв. и присъдените 1000 лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г.,
вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника,
изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на влязло в сила решение
№ 46407/20.02.2019г. по гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. ******* ет.*******, чрез
пълномощника по делото адвокат А.Г., със служебен адрес: гр.София, Търговски дом,
ул.“******* кантора *** да доплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д. направените разноски за първата инстанция в
размер още на 40 лв., а за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Д. да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. *******
ет.*******, чрез пълномощника по делото адвокат А.Г., със служебен адрес: гр.София,
Търговски дом, ул.“******* кантора **направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 60 лв.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8