Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на втори
юли
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3810 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Т.Б.” АД срещу С.Б.Т., с която е предявен иск по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 24.09.2008
г. между страните е сключен договор за банков кредит „Токуда Стандарт“ № ********съгласно
който банката отпуска кредит в размер на 125 000 лв. за рефинансиране и текущи
нужди. За обезпечаване на вземането в полза на банката е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот. Твърди се, че издължаването на кредита е с краен
срок на погасяване 20.09.2020 г., съгласно уговорения погасителен план. Твърди
се, че кредитополучателят се е съгласил да заплати и лихви по чл.3.6. от
договора. Твърди се, че през 2011 г. са преустановени плащанията. Поддържа се,
че с покана с изх. № ОС/82/01.07.2014 г., връчена лично на кредитополучателя
последният е поканен да заплати просрочените вноски, като при неизпълнение
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Плащане не последвало. Поддържа
се, че по образуваното ч.гр.д. № 48918/2014 г. по описа на СРС, молбата на
банката е уважена и са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на нея. Въз основа на изпълнителния лист ищецът е образувал
изпълнително дело при ЧСИ С.Х.. Поддържа се, че с разпореждане, което е
недопустимо на банката е указано в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си, предмет на заявлението. Твърди се, че настоящият иск е предявен в
този срок.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 108 380,88 лв., неплатена главница дължима въз
основа на договор за банков кредит „Токуда Стандарт“ № 000-857-005/24.09.2008
г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва, считано от
05.09.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 37 400,80 лв.-просрочена
лихва начислена за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., от която сума в
размер на 26 584,64 лв.-дължима неизплатена договорна лихва и 10 816,16
лв.-наказателна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., сумата от
645 лв.-дължими такси по кредита за периода от 20.09.2013 г. до 05.09.2014 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 ГПК от 10.09.2014 г. по ч.гр.д. № 48918/2014 г. по
описа на СРС, 85 състав.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор чрез процесуалния си представител адвокат Н.И.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Твърди, че
предявеният иск е недопустим, поради неспазена процедура за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор за банков кредит. Това
възражение според настоящия съдебен състав е такова по съществото на спора, а
не по допустимостта на предявения иск, поради което възражението за
недопустимост на производството следва да бъде оставено без уважение. По
съществото на иска възразява и оспорва целия размер на исковата претенция като
неоснователен и недоказан. Твърди се, че претендираните суми на просрочени
задължения за главница, лихви и такси не съответстват на извършените от
ответника плащания по договора. Поддържа се, че представеното по делото
извлечение от сметка е неточно, непълно и необосновано и не отразява
действителното фактическо положение, не кореспондира с предоставените от
банката на ответника подробни извлечения от сметки. Поддържа се, че
незаконосъобразно се начислява договорна лихва, след като банката веднъж е обявила
за предсрочно изискуем договора и го е прекратила, считано от 06.08.2013 г.
Твърди се, че начисляването на договорни и наказателни лихви след прекратяване
на договора е абсолютно неоснователно.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба. Оспорва възражението за недопустимост,
както и всички останали твърдения.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа исканията си и
оспорва всички твърдения на ищеца. Преповтаря доказателствените си искания,
заявени в вече с отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
излага в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли
съдът да го отхвърли. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски съобразно представен списък.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска
като недоказан по размер и съдържание. Подробни съображения излага в писмени
бележки по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.09.2014 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 48918/14 г. по описа на СРС, 85
състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
На 13.02.2015 г. е постъпило
възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника С.Б.Т., че не дължи сумите по
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Във
възражението длъжникът е посочил, че не е получавал покана за доброволно
изпълнение, а за издадената заповед за първи път разбрал от съобщение за
извършване на 30.01.2015 г. опис по изпълнително дело № 20148630404231 от ЧСИ Х..
Със съобщение, връчено на ищеца
на 23.02.2015 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 20.03.2015 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Първият
спорен момент между страните е относно допустимостта на процеса. Ищецът твърди,
че на ответника-длъжник е била връчена редовно покана за доброволно изпълнение
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Ответникът от своя страна твърди, че е налице
нередовно връчване на ПДИ и съответно в двуседмичния срок от узнаването е
депозирал възражението по чл.414 от ГПК.
Съдът
намира, че до датата на подаване на възражението 13.02.2015 г., на длъжника С.Б.Т.
не е била връчена редовно покана за доброволно изпълнение, поради което за него
не е почнал да тече двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, поради което и
подаденото на 13.02.2015 г. възражение следва да се приеме, че е подадено в
законоустановен срок.
Първата ПДИ
е изпратена на 18.11.2014 г. на адрес: гр.София, район Оборище, бул. „*********без
да е връчена на длъжника и без да са посочени причините за невръчването. На
01.12.2014 г. и на основание чл.47, ал.1 от ГПК на адреса е залепено
уведомление с отбелязването, че връчителят е посетил адреса съответно на
18.11.2014 г., 22.11.2014 г. и 27.11.2014 г., не намерил длъжника, нито лице,
което е съгласно да получи съобщението.
Втората ПДИ е изпратена на
01.12.2014 г. на адрес: гр.София, район Оборище, бул. „*********без да е
връчена на длъжника и отново без да се удостоверят причините за невръчванетго.
На 08.12.2014 г. и на основание чл.47, ал.1 от ГПК на адреса е залепено
уведомление с отбелязването, че връчителят е посетил адреса съответно на
01.12.2014 г., 03.12.2014 г. и 05.12.2014 г., не намерил длъжника, нито лице,
което е съгласно да получи съобщението.
Съобразно извършената от ЧСИ на 31.10.2014
г. справка от НБД „Население“, адресите на които са изпратени двете призовки са
съответно: настоящ и постоянен адрес на длъжника.
Към момента на връчване на ПДИ,
действаща и съответно приложима е редакцията на ГПК-ДВ,
бр.98 от 28.11.2014 г. Съгласно нормата на чл.47, ал.1 ГПК към този момент,
„когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея”. Според разпоредбата
не съществува законово изискване в каква форма да бъде удостоверено, че
връчителят е търсил адресата на съобщението, но не го е открил, нито изискване
за брой посещения или в рамките на какъв период, било то месечен или друг.
Практиката обаче е създала изисквания длъжностното лице да е търсило адресата
поне три пъти по различно време в период от около един месец и същият да не е
намерен на адреса, което връчителят да удостовери с подписа си, в това число и
кога е извършил посещенията и че не е намерил адресата или лице, съгласно да
получи книжата. Това разбиране е наложено с оглед осигуряване гаранции на
страната за законосъобразност. По същите съображения и законодателят в последващите
изменения на ГПК, в това число и в действащата към настоящия момент редакция на
чл.47 ал.1 ГПК изрично предвижда изискване връчителят да е търсил ответника в
рамките на един месец чрез три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден.
Видно от
двете уведомления връчителят не е спазил наложеното от практиката изискване да
посети адресите в рамките на един месец /същото е сторено в рамките на няколко
дни/.
С цел да се обезпечи развитието и
приключването на заповедното производството в хипотезата, при която страната не
може да бъде намерена, респ. не пребивава на регистрираните постоянен/настоящ
адрес, законодателят е предвидил в чл.47, ал.7 във връзка с ал.5 от ГПК връчване
чрез залепване на уведомление, при което с изтичането на срока за получаване на
съобщението в канцеларията на съда или общината, същото се счита за връчено, но
доколкото този институт по естеството си ограничава възможността правните
субекти да упражнят процесуалните си права, същият не може да се тълкува и
прилага разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при
връчване на призовки и съобщения по делата.
Предвид на горното по делото
следва да са събрани данни, че длъжникът не пребивава на постоянния си адрес.
Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че
страната, а в случая длъжникът е напуснал адреса, че е непознат на адреса или
друго, както е в настоящия случай, не е основание за залепване на уведомление
по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Видно от извършените
удостоверявания длъжностното лице не е посетило адресите в рамките на един
месец, нито е удостоверил, че длъжникът не пребивава на двата адреса.
Предвид изричното оспорване от
страна на длъжника, че на 06.01.2015 г. не е бил уведомен по телефона и при
липсата на други доказателства не може да се установи безспорно, че на
06.01.2015 г. от посочения телефон се е обадил именно ответника, а не друго
лице. Още повече, видно от приложената на л.96 от ч.гр.д. № 10098/15 г. по
описа на СГС електронна фактура, посоченият в протокола на ЧСИ от 06.01.2015 г.
мобилен телефон *********е с титуляр Б.Н.Х., а не ответника.
Предвид горното съдът намира, че
настоящото исково производство е процесуално допустимо.
По същество на предявения иск.
Между
страните не се спори, че на 24.09.2008 г. са сключили Договор
за банков кредит „Токуда Стандарт“ № ********по силата на който Банката отпуска
на ответника банков кредит в размер на 125 000 лв. за рефинансиране и за
текущи нужди с краен срок на издължаване 20.09.2020 г. Уговорено е погасяването
на кредита да се извършва на равни месечни анюитетни погасителни вноски,
платими ежемесечно на 20-то число, съгласно следния погасителен план: 143 броя
равни месечни анюитетни вноски по 1 615 лв., включващи
главница и дължимата месечна лихва, като първата вноска е дължима на 20.10.2008
г. и един брой изравнителна месечна анюитетна вноска, дължима до крайния срок
на издължаване на кредита.
От
банково извлечение за счетоводните движения по
разплащателна сметка в лева № ********** с IBAN *** С.Б.Т. се
установява, че договореният кредит в размер на 125 000 лв. е усвоен еднократно
от ответника - кредитополучател на 29.09.2008 г.
Със
счетоводна операция от 29.09.2008 г. банката е заверила (кредитирала)
горецитираната разплащателна сметка на ответника със сумата 125 000 лв. и е задължила (дебитирала)
заемната му сметка №*********със сумата 125 000 лв.
Анюитетните
погасителни вноски от по 1 615 лв. месечно са изчислени при олихвяване на
главницата с 11,50% годишна лихва, уговорена в чл.3.6. на договора.
Наказателният лихвен процент, при просрочено плащане на погасителна вноска, е в
размер на договорения лихвен процент плюс 12 пункта наказателна надбавка и се
начислява върху неиздължената изискуема част от главницата до окончателното
изплащане на просрочената сума.
Договореният
лихвения процент 11,50% не е променян от банката през целия процесен период -
20.10.2008 - 05.09.2014 г. Наказателната лихва, начислявана върху просрочените
плащания за главница, е в размер на 23,50% (11,50% + 12 пункта).
Съгласно
чл.3.13., т.3 от договора, в началото на всеки 12-месечен период или част от
него е дължима годишна комисионна за управление на кредита в размер на 0,50%
върху остатъка от главницата.
В деня
на усвояването на кредита - 29.09.2008 г., банката е събрала от разплащателната
сметка на кредитополучателя следните такси и комисиони:
-50 лв.
за проучване и изготвяне на становище,
-100
лв. за изготвяне на ипотека и
-1250
лв. /2х625 лв./ - годишна комисионна за управление за първата година и
еднократна комисионна за управление на кредита, последната дължима не по-късно
от първото ползване на суми от кредита.
Между
страните е уговорено, че банката може едностранно да прекрати договора и да
обяви кредита за предсрочно изискуем, при неспазване от страна на
кредитополучателя на договорения погасителен план.
С оглед
на тази договореност на първо място следва да се установи, дали към 12.07.2014
г., когато е изтекъл 10-дневния срок за доброволно изпълнение, определен от
кредитора в покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на
01.07.2014 г., са били настъпили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, т.е. били ли са налице неплатени месечни анюитетни
вноски. От приетите по делото основна, допълнителна и повторна ССчЕ безспорно
се установява, че към 12.07.2014 г. дори и при отчитане на сумата от
32 300 лв., ответникът е бил в просрочие и в неизпълнение на уговорения
между страните погасителен план.
Ищецът
твърди, че датата на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е
12.07.2014 г., поради което неотносими са разсъжденията на ответника дали е
имало предсрочна изискуемост към датата 08.07.2013 г., доколкото ищецът не
твърди към тази дата да е настъпила предсрочна изискумост. Освен това в
проведеното на 23 януари 2018 г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заяви, че директорът на клона С.Кирилова, от която
изхожда предходното писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, не е имала
пълномощия да стори това, поради което и очевидно Банката-кредитор не се
позовава на първата покана, което е нейно право.
Видно
от допълнителното заключение на вещото лице Х., прието в проведеното на 29 май
2018 г. открито съдебно заседание, което се кредитира от настоящия съдебен
състав като обективно и компетентно изготвено, към 12.07.2014 г. и 05.09.2014
г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и при отразяване на сумата
от 32 300лв. за погасяване на задължения по процесния договор за кредит,
са били налице просрочени плащания за главница и лихви, както следва:
-Непогасени
11 месечни вноски за главница общо в размер на 8 159,81 лв., падежирали за
периода от 20.08.2013 г. до 20.06.2014 г.,
-Непогасени
11 месечни вноски за редовни лихви общо в размер на 9 833,92 лв.,
падежирали за периода от 20.08.2013 г. до 20.06.2014 г. и текущо начислената за
периода от 20.06.2014 г. до 12.07.2014 г.,
-непогасени
наказателни лихви общо в размер на 906,25 лв., начислени за периода 20.08.2013
г.-11.07.2014 г. върху просрочени главници,
-непогасена
годишна комисионна за управление на кредита за 2013 г. в размер на 463,37 лв.
Или към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост ответникът е бил в неизпълнение
по договора, като общият размер на задълженията по падежиралите вноски и
комисионни за управление на кредита е възлизал на сумата от 19 363,35 лв.
Т.е безспорно първото условие за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита е било налице-неспазване от страна на ответника-кредитополучател на определения в чл.3.4. от процесния договор
погасителен план.
Видно
от заключенията и на двете вещи лица Х. и Д., сумата от 500 лв., внесена с
вносен документ от 30.01.2013 г. е постъпила по сметката на ответника и с нея е
погасена част от дължимата на 20.09.2012 г. от него просрочена годишна такса за
управление на кредита за 2012 г., цялата в размер на 541,90 лв. С погасяването
й просрочената годишна такса за управление на кредита за 2012 г. е останала в
размер на 41,90 лв.
Следователно
горното е съобразено от Банката при подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
05.09.2014 г. В този смисъл неоснователно е твърдението на ответника, че сумата
от 500 лв. не е отчетена в системата на банката, тъй като и двете вещи лица са
единодушни, че с нея е погасено част от задължение на ответника.
По
отношение на сумата от 32 300 лв., внесена от сестрата на ответника на
18.11.2009 г., двете вещи лица отново са единни в заключението си, че освен
представената от ответника вносна бележка с № 1622838 от 18.11.2009 г., други
доказателства за внесена такава сума в Банката не са констатирани. Безспорно се
установява, че вносната бележка не е генерирана от АБанк и не отразява реална
счетоводна операция, т.е. такава сума не е постъпвала и съответно разпределена
по сметката на ответника.
Съдът
намира обаче, че тази сума е постъпила при ответника с посочено ясно и точно
основание, поради което същата следва да бъде отнесена за погасяване на
задължения по кредита на ответника.
Не е
вярно твърдението на ищеца в писмените му бележки, че вносната бележка от
18.11.2009 г. е била оспорена от ищеца и съдът не е допуснал това оспорване.
По
своята правна същност вносната бележка представлява писмен частен документ,
който не притежава материална доказателствената сила, поради което и нарочно
производство по оспорване на неговото съдържание не се открива. Но доколкото
този документ притежава формална доказателствена сила, то той може да бъде
оспорен по отношение на неговото авторство и дата.
Този
документ е представен от ответника и приет съответно в проведеното на 27 юни
2017 г. открито съдебно заседание, когато е представен и оригинала на документа,
въз основа на който съдът е извършил констатация за идентичност с представеното
копие /л.280 от делото/. В това съдебно заседание представителите на ищеца не
са оспорили вносния документ с твърдението, че той не е издаден от служител на
банката, или че посоченото в него лице Г. И. не е имала качеството на
счетоводител или служител на банката, включително и че положеният върху него
печат не е на този клон на банката. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, заинтересованата страна може да
оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. Когато
документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено
най-късно до края на заседанието. Ищецът не е оспорил авторството на
документа до края на заседанието проведено на 27 юни 2017 г., поради което и
впоследствие това негово процесуално право е било преклудирано.
Предвид липсата на оспорване съдът приема, че документът е
издаден от служител на ответната банка-счетоводител Г. И. и касиер на каса 5,
офис ИРМ „Христо Ботев“ и документът удостоверява предаването на сумата от
32 300 лв. от Д.Б.Т. на каса на офис на ответника за погасяване на кредит
по сметка ********** с титуляр С.Б.Т.. Не е спорно, че това е разплащателната
сметка на ответника по чл.3.2. от договора, по която е следвало да става
издължаването на предоставения кредит и че същата е посочена вярно.
Самият документ вносна бележка е издаден от служител на
ответника /документът не представлява платежно нареждане изготвено от
ползвателя на платежната услуга/, поради което и за погрешното /неточно/
записване на невалиден уникален идентификатор от служител на банката, не може
да носи отговорност ползвателят на платежни услуги.
Към момента на извършване на процесното плащане-18.11.2009
г., действащ е бил Закона за платежните услуги и платежните системи (отменен
06.03.2018 г.), Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г.
Съобразно чл.3, ал.1 от този закон Банката-ищец е доставчик
на платежни услуги, а по смисъла на чл.4, т.1, вносният документ от 18.11.2009
г. обективира платежна услуга, свързана с внасянето на пари в наличност по
платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна
сметка.
Безспорно
се установява, че на 18.11.2009 г. ответникът е внесъл при ищеца сумата от
32 300 лв., а ищецът не е изпълнил задължението си да прехвърли средствата
по посочената във вносния документ разплащателна сметка на ползвателя при същия
доставчик на платежни услуги.
В
случай, че платежната операция не е могла да бъде изпълнена, поради посочване
на невалиден уникален идентификатор, ищецът в качеството си на доставчик на
платежни услуги е бил длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за
възстановяване на сумата по платежната операция-чл.67, ал.3 и ал.4 от ЗПУПС
/отм./, което очевидно ищецът не е сторил.
Но
както бе посочено по-горе дори и при отчитане на сумата от 32 300 лв.,
очевидно ответникът е бил в неизпълнение по процесния договор и е била налице
първата предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Установява се и втората, а именно волеизявлението на Банката, че обявява
кредита за предсрочна изискуемост е достигнало до знанието на ответника на
01.07.2014 г., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
От
ангажираните от ищеца доказателства и съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест, се доказа главно и пълно, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Съобразно
постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване
на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.
По
делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т.
2 ГПК на 05.09.2014 г., банката кредитор е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост на 01.07.2014 г., поради което предявеният установителен иск по чл.
422, ал.1 ГПК се явява основателен.
Според
настоящият състав неточното посочване на размера на дълга в поканата за плащане
и обявяване на предсрочна изискуемост не би могло да опорочи изявлението на
кредитора до степен да се счита, че не са били налице предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост, предвид безспорно установеното по
делото, че към 12.07.2014 г. ответникът-длъжник е бил в неизпълнение на
задълженията си по договора.
По
размер искът е доказан, съобразно допълнителното заключение на вещото лице Х.,
прието в проведеното на 29 май 2018 г. открито съдебно заседание, от което е
видно, че при отчитане на сумата от 32 300 лв. и 500 лв., средствата за
погасяване на кредита за периода от 18.11.2009 г. до 05.09.2014 г. ще са общо в
размер на 77 458,17 лв. Състоянието на дълга по кредита към датата на
подаване на заявлението-05.09.2014 г. с отнасяне на сумата от 32 300 лв.
за погасяване на задълженията по кредита е следното:
-неплатена
главница в общ размер на сумата от
93 364,75 лв., от която: сума в размер на 85 204,94 лв.-главница
с ненастъпил падеж на плащане и сума в размер на 8 159,81 лв., представляваща сбора от 11 броя непогасени
месечни вноски за главница, падежирали за периода от 20.08.2013 г. до
20.06.2014 г.,
-неплатени
договорни лихви в общ размер на сумата
от 9833,92 лв., от която сума в размер на 9 235,12 лв., представляваща
сбора от непогасени 11 месечни вноски за редовни лихви, падежирали за периода
от 20.08.2013 г. до 20.06.2014 г. и сума в размер на 598,80 лв., текущо
начислената за периода от 20.06.2014 г. до 12.07.2014 г.,
-непогасени
наказателни лихви общо в размер на
4 868,17 лв., от която сума в размер на 906,25 лв., начислени за
периода 20.08.2013 г.-11.07.2014 г. върху просрочени главници и сума в размер
на 3 961,92 лв., начислена за периода от 12.07.2014 г. до 04.09.2014 г.
върху главница от 85 204,94 лв.,
-непогасена
годишна комисионна за управление на кредита за 2013 г. в размер на 463,37 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице Х. в тази част по отношение размера на
дълга при отчитане на сумата от 32 300 лв., защото то е подробно обяснено,
включително и с постъпилите суми какви задължения са погасени, и разбито по
пера с посочване на конкретния размер на просрочена главница и на главница с
ненастъпил падеж, с конкретно посочване размер на договорните и наказателните
лихви, за разлика от заключението на вещото лице Д., където сумите са посочени
в глобален размер без да може да се определи размера на отделните видове лихви.
На
следващо място съдът намира, че задължението на ответника не следва да бъде
намалявано със сумата от 625 лв., събрана на 28.09.2008 г., тъй като тя е
дължима от ответника, включително и съобразно уточненото от вещото лице Д. в
съдебно заседание на 02.07.2019 г. Таксата е събрана в двоен размер при
първоначалното сключване на договора, тъй като на практика са събрани две такси
и двете в размер от по 0,50%, или общо 1%, дължими на основание чл.3.13. от
договора: еднократна такса за управление върху пълния размер на кредита за
договорения срок, дължима не по-късно от първото ползване на суми по кредите и
ежегодна такса за управление на кредита върху остатъка по главницата, която се
събира в началото на всеки 12-месечен период или част от него.
Видно
от Приложение № 4 към експертизата на вещото лице Д. на 29.09.2008 г. е събран
еднократния комисион от 625 лв. и ежегодния за 2009 г. комисион в размер на 625
лв., а на 20.09.2009 г. е събран комисиона за 2010 г. В този смисъл сумата от
625 лв. не е събрана без правно основание, напротив същата представлява
дължимия от ответника ежегоден, в
случая за 2009 г. комисион за управление на кредита.
Поради
което исковете следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени за
горницата над тези размери до пълния размер на претендираните суми.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Ищецът
е предявил по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск за
установяване на вземания по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.2 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че е го
е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответника по договор за кредит, сключен с банка. При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че ответникът е неизправна страна
по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да връща кредита по начина
и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на
задълженията по кредита е преустановено на 20.08.2013 г.
По съображения изложени по-горе,
неоснователно е възражението на ответника, че банката не е упражнила законосъобразно
правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по процесния
договор преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство.
Безспорно
се установи, че ищецът е упражнил правото си преди 05.09.2014 г.
По
разноските в процеса:
При
този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в
размер на 2 928,53 лв.-заплатена по сметка на СГС ДТ, заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4460 лв. и депозит вещо лице в размер на 300 лв.,
или разноски общо в размер на сумата от 7 688,53 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи сумата от 5698,67 лв. разноски направени в
исковото производство и сумата от 4 057,97 лв., разноски в заповедното
производство. Така изчислените разноски са съответни на уважената част от
исковете в размер на 108 530,21 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 4400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4460 лв. и
депозит вещи лица в общ размер на 1020 лв., или разноски общо в размер на
сумата от 5 420 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сума в размер на 1 402,67
лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете в размер на
37 894,47 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Т.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
против С.Б.Т., ЕГН **********,***, с адрес за връчване на книжа: гр. София, ул.
„********адвокат С.И.Ц.-САК, че С.Б.Т. дължи на „Т.Б.“ АД следните суми:
на основание чл.430, ал.1
от ТЗ сумата от 93 364,75 лв. /деветдесет и три хиляди триста
шестдесет и четири и 0,75 лв./, неплатена главница дължима въз основа на
договор за банков кредит „Токуда Стандарт“ № 000-857-005/24.09.2008 г., обявен
за предсрочно изискуем считано от 12.07.2014 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2014 г. до изплащане на вземането, на основание чл.430, ал.2
от ТЗ сумата от 9 833,92 лв. /девет
хиляди осемстотин тридесет и три и 0,92 лв./-просрочена договорна лихва начислена
за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014 г., сумата от 4 868,17 лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и
осем и 0,17 лв./-наказателна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 05.09.2014
г., сумата от 463,37 лв. /четиристотин
шестдесет и три и 0,37 лв./-непогасена годишна комисионна за управление на
кредита за 2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 10.09.2014 г. по
ч.гр.д. № 48918/2014 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за главница за разликата над присъдената сума от 93 364,75
лв. до пълния претендиран размер от 108 380,88 лв., искът за договорни лихва за
разликата над присъдената сума от 9 833,92 лв. до пълния претендиран
размер от 26 584,64
лв., искът за наказателни лихви за разликата над присъдената сума от
4 868,17 лв. до пълния претендиран размер от 10 816,16 лв., както и
искът за такси по кредита за разликата над присъдената сума от 463,37 лв. до
пълния претендиран размер от 645 лв.
ОСЪЖДА С.Б.Т.,
ЕГН **********,***, с адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. „********адвокат
С.И.Ц.-САК да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.Б.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 5698,67 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и осем и 0,67 лв./ разноски
направени в исковото производство и сумата от 4 057,97 лв. /четири хиляди
петдесет и седем и 0,97 лв./, разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.Б.“
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.Б.Т., ЕГН **********,***, с адрес
за връчване на книжа: гр. София, ул. „********адвокат С.И.Ц.-САК сумата от
1 402,67 лв. /хиляда четиристотин и два и 0,67 лв./ разноски направени от
ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: