Р Е Ш
Е Н И Е
№ 263/15.11.2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на девети октомври Година
2018
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Р.Славов
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 409 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Т.Т.Р. с ЕГН ********** от гр.Силистра против
решение № 98/03.11.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. №
69/2017г. в частта, в която исковата й претенция за присъждане на неимуществени
вреди е отхвърлена за горницата над
30 000лв до претендирания размер от 80 000лв. Като излага доводи за
неправилност на решението в обжалваната
част поради постановяването му в противоречие както на материалния, така и на
процесуалния закон, въззивницата моли съда да постанови решение, с което да
уважи исковите й претенции в пълен размер.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Постъпила
е и въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК ********* против същото решение, но
в неговата осъдителна част досежно присъденото обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 10 000лв до уважената претенция от 30 000лв.
Изложени са съображения за неправомерност на определеното от съда обезщетение
поради неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Иска се решението в обжалваната
част да бъде отменено. Претендират се и разноски.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
По
редовността на жалбите съдът се е произнесъл с определение № 91/15.02.2018г. по
в.т.д. № 47/18г. на ВнАпС, Със същото производството по делото е прекратено, а
делото – изпратено на Силистренския окръжен съд за произнасяне по молбата на Т.Т.Р.
с правно основание чл.248 ал.1 ГПК.
С
определение № 136/11.04.18г. по т.д. № 69/17г. на СсОС молбата за изменение на решението в частта за
разноските е отхвърлена. Срещу определението е подадена въззивна жалба от Т.Т.Р.
от гр.Силистра, която също е предмет на настоящото производство. Жалбата
отговаря на изискванията за процесуална допустимост и редовност, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
За да се
произнесе по съществото на въззива, съдът прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.266 ал.1 КЗ / отм./ във вр.пар.22 от ПЗР с.з.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че на 09.12.2014г. ищцата Т.Р. от гр.Силистра претърпяла ПТП, при което като пешеходец била блъсната от моторно
превозно средство с peг. № ХХ ХХ ХХ ХХ, управлявано от Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***.
С решение по АНД № 10875/2015 год. на СсРС
извършителят е признат за виновен като нарушител на правилата за движение по
пътищата - чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на
ляв долен крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл. 343а, ал. 1,6. „а“, предл.
„второ“ от НК във връзка е чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, във връзка с чл. 342,
ал. 1, предл. „трето“ от НК. Установено е и наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на
МПС - Г И Д и
ЗД „Бул Инс“ АД.
От
събраните по делото медицинска документация и заключението на СМЕ са установени
и уврежданията, които ищцата е получила в резултат на произшествието,
изразяващи се в контузия на лявото
коляно с клинични данни за разкъсване на вътрешната колатерална връзка с изява на нестабилност на коляното и траен
функционален дефицит. Въпреки проведеното
оперативно лечение с поставяне на имплант функционално ставата не се е възстановила напълно. Налице е
болков синдром, засилващ се при
продължително ходене или друго физическо напрежение. В с.з. съдебният експерт
пояснява, че макар и ищцата да се придвижва с помощно средство, крайникът не е
осакатен, функцията му е запазена, макар и трайно затруднена. Единственият
вариант за възстановяване на функционалната й активност, и то не на 100 %, е
слагане на изкуствена колянна става, което обаче представлява скъп метод.
С оглед на
горната фактическа установеност се налага извода, че по делото са доказани
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя по реда на чл.226 ал.1 КЗ във вр.пар.22 от ПЗР с.з. : наличието
на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието.
Спорният
между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до
определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди. В тази връзка съдът съобрази следното :
Съобразно критерия за
справедливост
установен в
чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др.
Въз основа на
горното към вече изложените мотиви досежно установените травматични увреждания
на ищцата, съдът съобразява и психическото отражение на инцидента върху нея, установено с приетите
по делото свидетелски показания. Така според свидетелката Р И до инцидента
ищцата е била физически активен човек, занимавала се е с търговия, много пътувала.
След инцидента има страх при преминаване на светофар, не пътува сама, а с
такси, съпругът й пазарува. Според свидетелката С Н в резултат на
произшествието от жизнена и борбена натура ищцата се е превърнала в човек,
който постоянно изпитва болки и може да се придвижва единствено с бастун.
Наред с тези обстоятелства
при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, размера на минималната и средна работна заплата за
страната, социалните плащания, пенсиите и добавките и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./, както и минималните размери на
застрахователните суми съгласно пар.27 т.1 от ПЗР от КЗ/отм./.
Съдът съобразява
и представеното пред настоящата
инстанция ново писмено доказателство – амбулаторен лист № 2224/01.10.2018г., от
който е видно настоящото здравословно състояние на пострадалата,
характеризиращо се със спонтанна и
палпаторна болка в областта на медиалната ставна цепка и ограничени движения в
лява колянна става, както и със затруднение при опит за клякане. Според издалия
амбулаторния лист д-р Валерий Чобански
налице е затруднение при опит за клякане, а походката е затруднена и се
осъществява с помощта на бастун.
Въз основа
на горепосочените критерии настоящият състав определя дължимото от застрахователя обезщетение в
размер на 40 000лв. До този размер исковата претенция е основателна и
следва да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици.
По частната
жалба на Т. Т.Р. срещу определение №
136/11.04.2018г. на СсОС по т.д. № 69/17г. :
Фактическата
обстановка е следната : Списък по чл.80 ГПК застрахователят е депозирал по
делото на 16.06.2017г. – л.43, като е представил договор за правна защита и
съдействие и доказателства за получено в брой възнаграждение. Списъкът е
представен по делото след подадения от ответника отговор на исковата молба, но
преди изготвения от съда проект за доклад и преди проведеното открито съдебно
заседание от 27.09.2017г., на което ищцата и процесуалният й представител са
присъствали лично.
След
запознаване с материалите по делото съдът констатира, че списъкът по чл.80 ГПК,
представен от застрахователя, не е бил изпратен на ищцата, тъй като за съда не
съществува такова задължение, не е бил
обаче обявен за постъпил по делото в проекта за доклад, не е бил и докладван и в
откритото съдебно заседание. При това положение нарушен се явява принципа за
непосредственост в гражданския процес. Ищцата е била запозната с претенцията за
разноски на застрахователя едва с постановяване на решението по делото, поради
което не е могла в срок за упражни правото си на възражение за прекомерност.
Това е направила в първия възможен за нея момент от процесуална страна, предвид
на което съдът намира възражението за процесуално допустимо. Разгледано по
същество, то е и основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на
делото и съответната на това процесуална ангажираност на упълномощения от
страната адвокат адв.възнаграждение следва да бъде определено в минимални
размери съобразно чл.7 ал.1 от Наредба № 1/2004г., а именно – 2 930лв. Ето
защо частната жалба се явява основателна и изходът от нея следва да бъде
съобразен при определяне на разноските
по делото.
По
разноските : Ищцата не е направила искане за присъждане на разноски. Ответникът
е направил разноски за двете инстанции в обща размер на 4 130лв за
адв.възнаграждение с ДДС / 2 930лв за първа инстанция и 1 200лв за втора инстанция/. Съобразно
отхвърлената част на иска му се дължат 2 065лв.
На
осн.чл.78 ал.3 ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД
дължи държавна такса за производството в двете инстанции съобразно
уважената част на иска в размер на 2 400лв. С настоящото решение дружеството
се осъжда да заплати още 1 200лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 98/03.11.2017г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 69/2017г.
в частта, в която исковата претенция на Т.Т.Р.
с ЕГН ********** от гр.Силистра за присъждане на неимуществени вреди е
отхвърлена за горницата над
30 000лв до 40 000лв, както и в частта, с която Т.Т.Р. с ЕГН **********
от гр.Силистра е осъдена да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес
на управление София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК *********
разноски по делото за горницата над 2 065лв., като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ЗД
„Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ********* да заплати на Т.Т.Р. с ЕГН ********** от
гр.Силистра още 10 000лв. обезщетение
за неимуществени вреди от претърпени от
нея болки и страдания, вследствие нанесената й телесна повреда при ПТП на
09.12.2014 год. в гр. Силистра, причинено от Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 09.12.2014 год. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „ЗД
„Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 с ЕИК ********* да заплати по сметката на Варненския
апелативен съд още 1 200лв – държавна такса за производството в двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :