Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.06.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На осми юни 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 28 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 746 от 17.12.2019 година, постановено по гр. д. 1562/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е осъдил О.Т. ***,
пл.“Свобода“, представлявана от Дарин Димитров - кмет да заплати на С.Д.С., ЕГН
**********,***, съдебен адрес ***, офис 8, сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на 29.06.2019 година неимуществени вреди, ведно със
лихва за забава от 29.06.2019 г., като е отхвърлил предявения иск до пълния му
размер от 5 000 лв. като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от Валентин Методиев Велчев като зам.-кмет на
О.Т. определен за изпълняващ за Кмет съгласно Заповед № 3-01-1055/18.12.2019 г.,
издадена от Кмета на О.Т. ***, ЕИК *********, чрез Д.К.К., пълномощник и
процесуален представител на общината, в която се излага следното:
Предявеният иск е недоказан, тъй като няма преки доказателства, че
ищецът е нападнат от безстопанствени кучета; не е установено дали нараняванията
му са в резултат на нападение от кучета и дали правилно е провеждано лечението
му; не е обсъдено поведението на самия ищец при управлението на велосипед и
липсата на екипировка, които факти биха могли да обосноват извод за
съпричиняване на вредоносния резултат. Отделно от това се пояснява, че с
Решение № 19 по Протокол № 6 от 31.03.2016 г. на Общински съвет Търговище е
приета Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на о.Т. за периода 2016 - 2020 г.
Предвид изложеното въззивникът моли съда да отмени атакуваното съдебно
решение и да отхвърли предявения иск, евентуално – да намали размера на
присъденото обезщетение.
Постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ищеца по делото чрез
адв. Н.С., ТАК, адрес: ***, офис 8 като
процесуален представител на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, в
който се изразява становище за неосонователност на въззивната жалба. Излага
съображения, че безспорно ответната община носи основна обща компетентност по
надзора над животните, и в частност безстопанствените кучета, съгласно чл. 47,
ал. 3 изр. 2 от ЗЗЖ. В тази връзка нейна е и отговорността по чл. 50, ал. 1, т.
2 от ЗЗЖ за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората.
Според въззиваемата страна, показанията на разпитаните свидетели очевидци са
повече от категорични, както за механизма на увреждането, така и за причинените
неимуществени вреди на ищеца.
Въззиваемата страна заявява още, че твърденията на въззивника във връзка
с размера на присъденото обезщетение са неоснователни. С оглед на причинените болки и травми, с
оглед на дългия възстановителен период и с оглед на всички съпътстващи
затруднения в ежедневието на ищеца, това е възможно най-малкот, с което той трябва да бъде обезвъзмезден. С
оглед на гизложеното, въззиваемата страна моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт Д.К.,
която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат С.,
който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ТРС е предявен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е бил
нападнат от безстопанствени кучета в гр.
Търговище, в резултат на което паднал от управлявания от него велосипед и получил
наранявания. Счита, че О.Т. следва да носи отговорност за претърпените от него
болки и страдания поради неположената от страна на общината достатъчна грижа за
ограничаване на популацията на безстопанствените кучета по реда на ЗЗЖ.
Фактите по спора са установени както следва:
Ищецът твърди, че на 29.06.2019 година, връщайки се от местоработата си
в ресторант „Белия кон“, където работил като сервитьор, управлявайки велосипед,
в отсечката между чешмата за минерална вода и портала на завода за
безалкохолни напитки, бил нападнат от
три безстопанствени кучета, в резултат на което паднал и полеучил наранявания –
счупване на двете кости на лявата предраменница на ръката в областта на
гривнената става. Получил помощ от пазачите на портала на завода. Тези
твърдения на ищеца се подкрепят изцяло от свидетелските показания на очевидци
на ситуацията. Свидетелят Янко Петков заявява пред съда, че със свой колега се
прибирали от работа, когато се случил инцидента с ищеца. Видели как 3-4 кучета
се нахвърли наищеца и той паднал. Този свидетел заявява: „Доста често съм
виждал там кучета, като според мен тези кучета нямат собственик. Доста често
там си пълня вода и едни и същи кучета лаят по хората. Често минавам по този
път и виждам, че кучетата живеят там и се нахвърлят на каруци и коли.“
Свидетелят Данчо Йорданов потвърждава показанията на свидетеля Петков като също
отбелязва, че с колегата си видели 3-4 кучета, които нападнали момчето и то
паднало от колелото. След малко стигнали до момчето, което бутало колелото, и било
ожулено по лицето като си държало ръката. Свидетелят му предложил да го закара
с управлявания от него автомобил, но момчето отказало, защото нямало място за
колелото му и не искало да го остави там. Този свидетел също заявява, че според
него кучетата били причината ищецът да
падне от велосипеда, защото тези кучетата са постоянно там и други кучета там
няма. Това са 3-4 кучета, които обикалят там постоянно. Друг път пак ги засичал
тези кучета. Наскоро също видял тези кучета, дори вече имали малки. Не е виждал
някой да се грижи за тези кучета. Свидетелят мисли, че едното куче имало ушна марка, но не бил сигурен.
Безспорно е установено в производството, че в резултат на посоченото
падане от велосипеда, ищецът е получил сериозно нараняване - счупване на двете
кости на лявата предраменница на ръката в областта на гривнената става.
Поставена му е гипсова имобилизация за 35 дни, като след свалянето й движения
на лявата ръка са били ограничени и болезнени. Налична е флексионна и
екстензионна контрактура. На 12.08.2019 година му е дадено предписание за ЛФК.
Според показанията на свидетелката нараняването на ищеца е било много сериозно
и това е установено от нейните показания: „След като го гипсираха в гр.
Търговище, ние отидохме в гр. Варна за второ мнение, защото тук ни казаха,
че ще се наложи операция, тъй като има
две счупвания на ставата. Отидохме в гр. Варна за второ мнение и се оказа, че
всъщност ръката не е счупена на две места, а е счупена на пет места и че
операцията е по-добре да се отложи, защото няма да могат да му съберат пак
костите по същия начин и тогава лекаря предложи да се отложи операцията, за да
заздравее и да види как ще продължи с китката. Ние сме сервитьори и нашата ръка
е необходима за работа, с нея си изкарваме хляба. В гр. Търговище му отказаха
да махнат гипса на 30-тия ден и казаха, че е хубаво да остане още малко с гипса
и смятаха, че трябва да остане около 40 дни с гипс. След това пак отидохме до
гр. Варна, като там на 35-тия ден му
махнаха гипса. Очаквахме като му махнат гипса всичко да бъде нормално, но след
като махнаха гипса и се оказа всъщност, че ръката още е двойна, все още беше
изкривена и на нищо не приличаше и казаха, че отново трябва да бъде
обездвижена. Обездвижиха му ръката и отново не можеше да я ползва. Около 10 дни
ръката му беше обездвижена с шина, след което започна рехабилитация след
рехабилитация.“
Основният спор по делото е дали ответната община следва да носи
отговорност за получената от ищеца травма. В своя отговор по делото и в хода на
съдебното производство общината твърди, че няма доказателства, че кучетата,
нападнали ищеца са безстопанствени. Твърди се, че общината е полагала дължимата
грижа за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета чрез съответни
мерки, предвидени в нормативните актове. По делото е приложена общинската
програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета за периода
2016-2020 и отчет, изготвен по повод писмо на директора на ОБДХ от 29.01.2019
година съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ. В него се отбелязва, че броят на
вариращите кучета в общинския приют е между 102 до 150 броя като това са
кучета, които не се връщат по местообитание заради зъл нрав, заболяване или
предстоящо осиновяване; осиновени са 32 броя кучета, кастрирани са 419 кучета,
върнати по места – 301 броя, повторно заловени – 31 броя.
От
правна гледна точка съдът съобрази следното:
По
иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то
има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия
собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за
вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради
неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето
има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са
положителни и подлежат на доказване чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на
кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които
е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента.
Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна – каквато и
грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД също е
обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при
които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия
причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна – ако той е положил
дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите
действия. Такава е отговорността на общината за вреди от безстопанствени кучета
– тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа.
В тежест на общината е да опровергае твърденията за противоправно
бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да докаже, че
предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на
проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на
общината.
В конкретния случай съдът приема за безспорно установено, че ищецът е
бил нападнат от безстопанствени кучета. Не става дума за едно или две кучета, а
за 3-4 кучета, което е типично за безстопанствените кучета. Съдът изхожда и от
преценката на разпитаните по делото свидетели, които определено, изхождайки от
своя житейски опит, считат, че кучетата са безстопанствени. Техният извод се
споделя и от настоящия съдебен състав.
Основният
въпрос по спора е дали ответната община, която според разпоредбите на ЗЗЖ има основна
обща компетентност по надзора над животните и в частност над безстопанствените
кучета на нейна територия, е полагала съответната дължима грижа за ограничаване
на популацията на безстопанствени кучета в съответната община с цел избягване
на подобни инциденти, които могат да застрашат здравето и психическия комфорт
на гражданите.
В конкретния случай ищецът е бил нападнат от 3-4 кучета, които имат в
него район местоприбиваване и са се размножили в периода от инцидента до датата
на показанията на свидетеля Данчо Йорданов.
Във връзка с показанията на въпросния свидетел, който е заявил, че не е
отправил сигнал до общината, съдът държи да подчертае, че липсата на постъпили
от гражданите сигнали до общината за наличие на безстопанствени кучета в град Търговище,
не може да освободи общината от отговорност да действа адекватно съобразно
нейните задължения по ЗЗЖ. Сигналите до общината по този повод са една добра
форма за граждански контрол върху общинската дейност, но самите граждани нямат
такова задължение. Още повече, че самите кучета са твърде мобилни и издирването
им из града не следва да бъде в резултат на инцидентни действия. Действията на общината чрез отговорните за
това служители по издирване на безстопанствени животни, в частност – на кучета,
следва да бъдат ежедневни и активни. Градът не е с голяма територия и обхождането
й всекидневно не изисква усилия повече от необходимото. След като ищецът е бил нападнат от 3-4
кучета, явно е че предприетите от общината мерки за контрол по отношение на
безстопанствените кучета, не са в необходимия обем, гарантиращ здравословна
жизнена среда за гражданите на град Търговище.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал изцяло своята
искова претенция с оглед правното основание, на което е предявена. Ищецът е
получил телесно увреждане като пряка и непосредствена последица от нападението
на безстопанствени кучета в гр. Търговище – загубил е управлението над
велосипеда си, паднал е на улицата и е получил счупване на ръката. Доказал е претърпените от него болки и
страдания в резултат на претърпения от него инцидент. С оглед вида и характера
на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната
продължителност, съдът намира, че адекватен и справедлив размер на обезщетението
за тях е в размер на 4000 лв., колкото е присъдил и
първостепенният съд.
РС - Търговище е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
О.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него
разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 746
от 17.12.2019 година, постановено по гр. д. 1562/2019 година по описа на
Районен съд - Търговище в осъдителната му част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
О.Т. ***, пл.“Свобода“, представлявана от Дарин Димитров - кмет да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис 8, направените по делото разноски
за въззивната инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.