Решение по дело №38/2015 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 162
Дата: 9 октомври 2015 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Адриана Панайотова Панайотова
Дело: 20153200900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 162

Гр.Добрич ,09.10.2015 година

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички окръжен съд,Търговско отделение,в открито съдебно заседание,проведено на седемнадесети септември,две хиляди и петнадесета година в състав:

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

при секретаря Б.М.-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

т.дело №  38 по описа за 2015 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.630,ал.2 от Търговския закон.

           Образувано е по  молба на  А. *** К.,гражданин на Руската федерация,роден в гр.*** на *** г. и присъединените в хода на производството „***“Руска Федерация и „***“ЕООД ЕИК ***,с.****,община Балчик, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на ****“ЕООД ЕИК ****,с.****,община Балчик.

            В молбата си А. *** К.   твърди,че има вземане към ответното дружество ,произтичащо от търговска сделка-договор за управление,представляващо неизплатено месечно възнаграждение в размер на 45 000 евро,за месеците юни 2014-февруари 2015 г. включително,както и вземане в размер на 50 000 евро,неизплатени представителни разходи,за периода 2011-2015 г.

           Твърди,че търговското дружество е неплатежоспособно,тъй като не изпълнява задълженията си по сключени договори със свои контрахенти,има трайни и продължителни затруднения,а имуществото му е недостатъчно за покриване на задълженията,като продължаването на търговската дейност поставя в опасност интересите на кредиторите му.Иска да бъде констатирана неплатежоспособността  му с начална дата 16.02.2015 г.В условията на евентуалност,прави искане за констатиране свръхзадължеността на дружеството.

          В молбата си „***“Руска Федерация , твърди,че има неизискуемо вземане в размер на 6 693 760 евро,непогасена главница и лихви по Кредитен договор 128/1 от 16.03.2012 г.,сключен между нея,като кредитор и „****“ЕООД като длъжник,“***“ЕАД  , като съдлъжник,“***“АД като съдлъжник и „***“ЕООД,като съдлъжник.Счита,че предявените срещу „****“ЕООД  други вземания са несъществуващи или неоснователни.Намира,че ако има данни за някакви затруднения на дружеството„****“ЕООД ,те могат да бъдат характеризирани като такива с временен характер и че дружеството разполага с достатъчно имущество,да покрие задълженията си,без опасност за интересите на кредиторите.Иска спиране на делото по несъстоятелността до влизане в сила на решението по т.дело №58/2015 г. по описа на ДОС,заведено от него за прогласяване недействителността на продажба на 86 апартамента от 16.02.2015 г.

          В последното съдебно заседание изразява становище,че не са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност и ще направи всичко необходимо като едноличен собственик на капитала да оздрави дружеството,включително и да предоговори кредита,а в писмената си защита –не поддържа молбата си за откриване на производство.

          В молбата си „***“ЕООД ЕИК ***,с.****,община Балчик твърди,че има вземане  непогасено частично вземане в размер на 44 918,86 лв. за дължимо възнаграждение по възложени и приети СМР,за което е издадена фактура №409/15.01.2015 г.,както и сумата от 1 296 лв.,незаплатена продажна цена на климатик,съгласно фактура №397 от 01.12.2014 г.

 Длъжникът оспорва молбата .

           Добрички окръжен съд,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  Съобразно чл.608,ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец , който не е в състояние да изпълни  парично задължение,порадено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

            За да  открие производството по несъстоятелност, съдът следва да констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 1  ТЗ – длъжник, който има качеството „търговец” и състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

   По делото е безспорно, съобр. разпоредбата на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 56 ТЗ, качеството “търговец” на длъжника. 

             Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ неплатежоспособност е налице, когато длъжникът е спрял плащанията.

             За откриване на производство по несъстоятелност освен горепосочените материално-правни предпоставки, следва да бъде установена и неплатежоспособността на търговеца – състояние, при което той  да  не е в състояние да изпълни свое  парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или представляващо  публично-правно задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност.

                 Неплатежоспособността от своя страна е обективно финансово състояние на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията към ищеца, към друг кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки /да обслужва задълженията си/.

                 За да бъде изследвано финансовото състояние на длъжника съдът следва да направи анализ на имуществото му, структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията му и периодите на плащания към кредиторите, както и преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му,  т.е. да  извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това имущество, което е бързоликвидно. Следва да бъдат преценени и показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на предприятието  на търговеца.

                 Финансово – икономическото състояние на длъжника е изследвано от назначената съдебно-счетоводна  експертиза.

                 Съгласно заключението на вещото лице счетоводната експертиза е изследвала състоянието на дружеството  до 16.02.2015 г. и след 16.02.2015 г., като последния  ГФО е за 2014г.

                  Тази съществена особеност  на изследване  на имущественото състояние на дружеството  до 16.02.2015 г. и след тази дата,се налага от обстоятелството,че  по напълно криминален начин бившият управител и настоящ молител А.К. извърши продажба  на 91,90 % от материалните активи /построени жилища/,от която продажба в касата на дружеството не е постъпил нито лев. 

                   Преди това,служебно известни на съда са усилията на бившия управител и настоящ молител  А.К.,да осуети вписване на освобождаването му като управител,чрез ползуването на правни способи// с молби за обезпечаване на бъдещ иск,чрез спиране на вписването на освобождаването му като управител по реда на чл.19,ал.5 от ЗТР във връзка с чл.536 от ГПК,завеждайки ч.т.д.10/2015 /от 28.01.2015 г/.;ч.т.д.21/2015/от 05.02.2015 /;ч.т.д.26/2015/от 11.02.2015 г./;ч.т.д.31/2015/от 17.02.2015 г./;ч.т.д.41/2015 г./от 24.02.2015 г./ и ч.т.д.06.04.2015 г.//,след което извърши и посочената по-горе продажба,от която продажба в касата на дружеството не е постъпил нито лев и подаде молби за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството като управител и като кредитор.

             По делото е безспорно, съобр. разпоредбата на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 56 ТЗ, качеството “търговец” на длъжника. 

   Не е налице обаче втората  материална предпоставка – неплатежоспособност на търговеца.

             Установяването на неплатежоспособността, като обективно състояние на длъжника, се предпоставя и от наличието на  парично задължение.

             Молителят А.К. е  навел в молбата си  твърдения за наличие на изискуемо парично вземане, произтичащо от неплатени възнаграждения по договор за управление,а молителят „„***“ЕООД ЕИК ***,с.****,община Балчик твърди,че има вземане  непогасено частично вземане в размер на 44 918,86 лв. за дължимо възнаграждение по възложени и приети СМР,за което е издадена фактура №409/15.01.2015 г.,както и сумата от 1 296 лв.,незаплатена продажна цена на климатик,съгласно фактура №397 от 01.12.2014 г.В молбата си молителят „***“ твърди,че има вземане по договор за кредит,но в съдебно заседание и в писмената си защита ,сочи,че не поддържа молбата си за откриване на производство по несъстоятелност .

             В тежест на молителите, с оглед и субсидиарното приложение на ГПК /чл. 621 ТЗ/ , е да установят съществуващият непогасен паричен дълг, който да е изискуем, а в тежест на ответника – длъжник да установи, че затрудненията му са временни или, че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите / чл. 631 ТЗ/ т.е., че не е налице трайна обективна невъзможност за изпълнение. При това състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда към момента на решението и въз основа на анализ на събраните по делото доказателства.

             Съгласно заключението на вещото,дружеството има непогасени публични задължения на обща стойност 7 040,22 лв. , от които - главници в размер на 6 646,52 лв. и  лихви за забава в размер на 393,70 лв.Тези задължения са основно  неплатени осигурителни вноски ,дължими във връзка с наетия персонал и са  от месец август- 2014 г. до месец март- 2015 г. и корпоративен данък за финансовата 2014 г.,съгласно годишната данъчна декларация.

             По отношение на задълженията към доставчици за доставка на материали и услуги,вещото лице установява данни за  размера на задълженията .Видно от таблицата на л.829 от делото,където подробно са описани задълженията/ и при съобразяване на обясненията,дадени от вещото лице в съдебно заседание за посочените с минусов знак/общият размер на установените по счетоводни данни краткосрочни задължения към момента на изготвяне на експертизата са в размер на 142 776,70 лв.

          Видно от трансформирания баланс към 16.02.2015 г. /лист 840 от делото/дружеството има задължения към доставчици в размер на 129 000 лв.,за които вещото лице не се ангажира да отговори на въпроса от кога датират,нито пък да бъде категорично,че това е точният им размер ,тъй като е констатирала неточности в баланса,които поставят под съмнение извода й,че се касае за фактически сметни отношения,което бе уточенно от нея в съдебно заседание.

           Касателно претендираните задължения към молителя                 А.К.,вещото лице се е запознало със счетоводните регистри и сметните отношения с управителя и е констатирало,че  всички начислени възнаграждения до месец юни 2014 г. са му били изплатени.След тази дата,такива не са му начислявани,предвид сключено допълнително споразумение от 08.07.2014 г.,съгласно което е договорено,че управителят ще получава договореното възнаграждение само от средствата,произтичащи от реализацията на апартаментите и след получено писмено съгласие на „МИБ“.Т.е. така договореното възнаграждение е условно и не са представени доказателства,че условията за получаване на възнаграждение са изпълнени или ,че молителят има вземане към длъжника от незаплатено възнаграждение.

         С Решение №306/25.06.2012 г. 1V г.о. на ВКС по гр.дело №1387/2011г. ,постановено по реда на чл.290 от ГПК,се приема,че възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор и че спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен – с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД.Дори с оглед субективния критерий за търговска сделка,доколкото дружеството „****“ ЕООД е търговско дружество,дори да се приеме,че претенцията на молителя К. се отнася до търговска сделка,от заключението на вещото лице се установя липсата на дължими вземания.

         Относно претендираните от молителя „*** „ ЕООД задължения,вещото лице установява,че по счетоводни данни както в счетоводството на длъжника,така и при „*** „ ЕООД , е налице вземане от „****" ЕООД по фактура № 409/15.01.2015 г. в размер на 44 918,86 лв. Видно от представените доказателства,задължението е оспорено от длъжника,с твърдението за недействителност на съставения акт обр.19 ,поради неизпъление на договора и  оспорване  извършването на  описаните СМР като видове и количества.Т.е. касае се за спорно и неизискуемо вземане.

         В заключението си вещото лице отбелязва и Договор за встъпване в дълг от 25.09.2012 г.,по силата на който „****“ЕООД встъпва като съдлъжник в задължението на „***“ ЕАД към  „*** ***“ , със седалище и адрес на управление Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. Гибралтар,по Договор за заем от 27.04.2007 г.Доколкото тези договори са били представени на вещото лице от адв.Т. и не са представени по делото и доколкото ,вещото лице не е открило в  счетоводните записвания на дружеството и декларираните финансови отчети за финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г.  отразяването на някакви възникнали сметни отношения с посочените дружества и поради това,че на вещото лице не са представени и доказателства за предоставяне на заема,вещото лице не е включило тези задължения в анализа на икономическото състояние на дружеството.Освен това следва да се има предвид и обстоятелството,че по договора за кредит са налице и още няколко съдлъжника,които на свой ред отговарят отговарят солидарно с цялото си имущество и  право на кредитора е да избере към кого от съдлъжниците да насочи изпълнението.

        Относно задълженията по кредита от  „***“,се установява се,че на 16.03.2012 г. е подписан  Договор за кредит от „  ***“ , в качеството си на кредитор и заемодател „ **** „ ЕООД ,при  съдлъжници „*** „ ЕАД , „***" АД и „*** „ЕООД ,по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на заемополучателя нереволвираща кредитна линия за 6 150 000 евро,за срок от 48 календарни месеца,след датата на първото използуване на кредита.Кредита се предоставя  с цел финансиране на проекта на заемополучателя за строителството на  трети и четвърти А етапи на курортен жилищен комплекс“Марина бей“ в с.****.

         Договорено е погасяването на главницата да се осъществи в съответствие с фактическия паричен поток от продажбата на апартаментите,но не по-късно от 48 месеца след датата на първото ползуване на кредита,като това е датата 06.06.2016 г.

        По отношение на текущите лихви по кредита за периода 2012-2014 г. вещото лице приема,че начислените финансови разходи под формата на разходи за лихви по банков кредит към „МИБ“,отговарят на „разходи по заеми за капитализиране“,тъй като пряко се отнасят към придобиването и строителството на един актив,поради което следва да се капитализират с начало 2012 г. и край на капитализацията 2014 г.,поради което не участват при формиране на отчетения финансов резултат/печалба или загуба//лист 816 от делото/.

        Вещото лице констатира,че неправилно те са начислени като текущ разход по заема,поради което след трансформацията им,при застроена площ от 7 565,76 кв.м. и продадени през 2014 г. 717,31 кв.м.,следва да бъдат отразени  като текущ разход 273 178 лв. предвид наличието на продажба.

         През 2014 г. са продадени 10 броя апартаменти ,с обща площ 717,31 кв.м.за сумата от 859 297,40 лв.,без ДДС или през 2014 г. дружеството е следвало да погаси  кредита със получената от продажбата сума от 859 297,40 лв.Въпреки това,съгласно договора кредитът още не е изискуем,тъ като краен крос за погасяването му е договорена датата 06.06.2016 г.

         По отношение на задълженията към „МИБ“ по кредита,следва да се отчете обстоятелството,че за погасяването на този дълг солидарно задължение са поели и други длъжници и право на кредитора е да насочи изпълнението към всеки един от тях по свой избор.

         Освен това,вземането по кредита не е станало изискуемо,доколкото извършената от К. продажба е оспорена от  кредитора,с оглед заведеното т.д.58/2015 г. по описа на ДОС.

         С оглед позицията на кредитора,изложена в съдебно заседание и в писмената защита,че не поддържа молбата си за откриване на производство по несъстоятелност и като едноличен собственик на капитала на ответното дружество,ще предприеме всички необходими мерки за оздравяване на дружеството,включително и предоговаряне на кредита,задължението към „МИБ“ не следва да се отчита при анализа на финансовото състояние на ответното дружество.

           В заключението си вещото лице отбелязва и Договор за встъпване в дълг от 25.09.2012 г.,по силата на който „****“ЕООД встъпва като съдлъжник в задължението на „***“ ЕАД към  „*** ***“ , със седалище и адрес на управление Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. Гибралтар,по Договор за заем от 27.04.2007 г.Доколкото тези договори са били представени на вещото лице от адв.Т. и не са представени по делото и доколкото ,вещото лице не е открило в  счетоводните записвания на дружеството и декларираните финансови отчети за финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г.  отразяването на някакви възникнали сметни отношения с посочените дружества и поради това,че на вещото лице не са представени и доказателства за предоставяне на заема,вещото лице не е включило тези задължения в анализа на икономическото състояние на дружеството.Освен това следва да се има предвид,че по договора за кредит са налице и още няколко съдлъжника,които на свой ред отговарят отговарят солидарно с цялото си имущество и  право на кредитора е да избере към кого от съдлъжниците да насочи изпълнението.

        Анализът на финансовото състояние на дружеството,съгласно заключението на вещото лице  П.Г.,установява,че предприятието е регистрирано  и учредено през 2011 г.,като през 2012 г. е увеличен основния капитал с непарична вноска“право на собственост върху ограничено вещно право на строеж“,касаещо  дългосрочно намерение на дружеството,чиято обичайна дейност е инвестиционна-построяване на недвижими имоти-жилищни сгради,с начало 2012 г.,като икономическите изгоди или дохода, от които се е очаквал едва след 2 години от отпочване на строителството.

             Съгласно анализа на вещото лице/лист1002 от делото/ преди 16.02.2015 г. предприятието е било в добро финансово състояние. Обслужвало е текущите си задължения своевременно, макар и за сметка на инвестицията, която е дългосрочна.  Разполагало е с ликвидни активи и самата инвестиция, която е дългосрочна, видимо е трансформирана в ликвидни активи в строителство. Продажбите,които е осъществило през 2014 г. са осъществени с икономическа изгода.

           Затова,съгласно вещото лице е обяснимо,че още със започване на строителството в края на 2012 г.,без да е налице приход от дейността на дружеството,размерът на собствения  му капитал е отрицателен.Причина за това е отчитането по финансови години на загуби по счетоводни данни с произход осчетоводени разходи.

            Както в заключението си,така и при разпита му в съдебно заседание,вещото лице посочи,че отчетените особено големи отрицателни резултати-загуби,през проверявания период са неправилно отнесени,в нарушение на счетоводните стандарти.

            Относно  водената счетоводна отчетност,вещото лице прави следните изводи: могат да се изведат поне няколко извода:-водената счетоводна отчетност , не е съобразена с икомическата дейност на дружеството;-счетоводната отчетност не се е осъществявала съответствие с принципите регламентирани в чл. 4 от Закона за счетоводство ;-счетоводната политика не е разработена въз основа и при съблюдаване на изискванията на Закона за счетоводство ,Международни и Национални стандарти като не е отчетена спецификата на дейността на дружеството.

          Водената  счетоводна отчетност е довела до неточно определяне на посочените годишни финансови резултати.

          При спазване на счетоводните принципи, за нуждите на експертизата,вещото лице  е извършило презапис/правилен запис/ на отчетените разходи и ги трансформирало,при разграничаване на вида им-като общопроизводствени и управленски,в резултат на което  установява,че във финансовия  резултат на дружеството не следва да участват като загуба общопроизводствени разходи в размер на 469 876,27 лв.,а само управленски в размер на 9 536,31 лв. за 2012 г.,като общопроизводствените разходи следва да бъдат отразени като общопроизводствени разходи и да участват при формиране себестойността на бъдещата година.

         Касателно 2013 г.вещото лице установява,че общопроизводствените разходи ,които следва да бъдат отразени като разходи за бъдещи периоди са в размер на 516 976,59 лв.,а управленските/същински разходи/,които следва да участват в загубата са в размер на 9 953,61 лв.

         За 2014 г.неучастващите в загубата  общопроизводствени разходи са в размер на 300 500,31 лв.,а участващите в загубата управленски разходи са в размер на 19 207,46 лв.

         Същото се отнася и за отразената средна продажна цена през 2014 г. на един квадратен метър ,която е в размер на 1 197,94 лв./кв.м.,при общата стойност на отписаното от патримониума на дружеството недвижимо имущество по себестойност  665 568,32 лв.,а като средна цена или себестойността на един квадратен метър , в счетоводните регистри на дружеството са отразени  927,87 лв/кв.м.

         При трансформиране на балансите на дружеството след извършения обстоен анализ на първични счетоводни документи и регистри от вещото лице, е налице промяна във формираният размер на себестойността.

         След така направената трансформация, съобразено с икономическата дейност на дружеството и при спазване на счетоводните принципи,вещото лице изчислява финансови резултати  : ЗАГУБА за 2012 г. в размер на 25 000 лв ; за 2013 г. -загуба в размер на 26 000лв. и  за 2014 г. печалба в размер на 125 000  лв.

         Вещото лице установява,че през периода на проверката и след посочената по-горе трансформация по баланса,дружеството е поддържало добри показатели за ликвидност,като краткотрайните активи са надвишавали неколкократно краткосрочните дългове.Обслужвало е краткосрочните си задължения,като е ползувало основно привлечен капитал-дългосрочен банков кредит,което е допринесло за добрите стойности на показателите/заключението-лист 831 от делото и с.з.-л.1003-гърба/.

         Видно от първата назначена експертиза на вещото лице Т.Д.,така и заключението на вещото лице П.Г. по трансформирания баланс,се установява,че през целия проверяван период до 16.02.2015 г.  активите на дружеството,са равни на пасивите.

         С решение на  едноличния собственик на капитала на ответното дружество „***“ от 19.01.2015 г.,на  управителя на „****“ЕООД и настоящ молител  А.К.,е било забранено самостоятелно да взема решения и да извършва разпоредителни действия от името на дружеството,а с решение от 22.01.2015 г.,същият е бил освободен като управител на дружеството.

         Служебно известни на съда са усилията на бившия управител и настоящ молител  А.К.,да осуети вписване на освобождаването му като управител,чрез ползуването на правни способи// с молби за обезпечаване на бъдещ иск,чрез спиране на вписването на освобождаването му като управител по реда на чл.19,ал.5 от ЗТР във връзка с чл.536 от ГПК,завеждайки ч.т.д.10/2015 /от 28.01.2015 г/.;ч.т.д.21/2015/от 05.02.2015 /;ч.т.д.26/2015/от 11.02.2015 г./;ч.т.д.31/2015/от 17.02.2015 г./;ч.т.д.41/2015 г./от 24.02.2015 г./ и ч.т.д.06.04.2015 г.//,след което извърши и продажба  на 91,90 % от материалните активи /построени жилища/,от която продажба при плащане на договорената цена при посочени от вещото лице  криминални обстоятелства,в дружеството не е постъпил нито лев.

         Както вече бе споменато,в резултат на тази продажба,дружеството е било лишено от готова продукция /новопостроени жилища/,от което е произлиза загуба в особено големи размери - 9 070 000  лв. ,вследствие от разликата в продажната цена на квадратен метър - 123 лв./кв.м. и формирана себестойност 1 183,88 лв / кв. м./лист 831 от делото/.

          Прави впечатление,че една седмица след първата продажба,с нот.акт №198 от 20.03.2015 г.,купувачът „***“ЛТД Белиз продава процесните апартаменти на „***.“Република Сейшели за сумата от 680 000 лв.,която „купувачът ще заплати по банков път“.

         Извършената от бившия управител продажба,която при това положение може да се охарактериза само като криминално действие,е била веднага оспорена от кредитора молител „***“ по заведеното т.дело №58/2015 г. по описа на ДОС.

           Търговско дело № 58/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на *** гр. ***, Руска Федерация, с която при условията на обективно и субективно съединяване срещу ответниците „****” ЕООД  с. ****, общ. Балчик, област Добрич,  „*** ЛТД” Белиз, „***” Сейшели и „***.” Белиз са предявени следните искове:

- иск за обявяване за недействителни спрямо *** гр. ***, Руска Федерация, действията на неговия длъжник „****” ЕООД, с които го уврежда като кредитор, извършени със сключването на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот.   акт № *** г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „****” като продавач се е задължил да  прехвърли на „*** ЛТД” като купувач правото на собственост върху 86 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 773 848.60 лв., която купувачът се е задължил да му плати, претендиран ан осн. чл. 135 ЗЗД;

- иск за обявяване за недействителни спрямо ***, действията на приобретателя на гореописаните недвижими имоти „*** ЛТД”, извършени със сключването на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот.  акт *** г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „*** ЛТД” като продавач се е задължил да  прехвърли на „***” като купувач правото на собственост върху 8 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 90 000 евро, която купувачът се е задължил да му плати, претендиран на осн. чл. 135 ЗЗД;

- иск за обявяване за недействителни спрямо „***“, действията на приобретателя на гореописаните недвижими имоти „*** ЛТД”, извършени със сключването на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот.  акт **на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „*** ЛТД” като продавач се е задължил да  прехвърли на „***.” като купувач правото на собственост върху 78 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 680 000.00 лв., която купувачът се е задължил да му плати, претендиран ан осн. чл. 135 ЗЗД;

Образувано е и търговско дело № 85/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд  по искова молба на ***, с която срещу „***” ЛТД и ***” Инк., при условията на обективно и субективно съединяване са предявени искове за обявяване недействителността, респ. недопустимостта на нотариални вписвания, претендирани на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 88 ЗКИР. 

С определение № 195/14.04.2015 г. по т. д. № 85/2015 г., Добричкият окръжен съд е прекратил производството по делото и го е присъединил за съвместно разглеждане с производството по т. д. № 58/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

          Образувано е и търговско дело № 88/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд по искова молба на ***, в качеството й на процесуален субституент на „****”, с която срещу „*** ЛТД”, „***” ЛТД и ***” Инк., при условията на обективно и субективно съединяване са предявени :

- иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот.   акт № *** г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „****” като продавач се е задължил да  прехвърли на „*** ЛТД” като купувач правото на собственост върху 86 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 773 848.60 лв., която купувачът се е задължил да му плати, на осн. чл. 26, ал. 1 и 2, чл. 40 ЗЗД;

 -  иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба в нотариална форма с нот.  акт № 146, т. І, рег. № 520, нот. д. № 93/26.02.2015 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „*** ЛТД” като продавач се е задължил да  прехвърли на „***” като купувач правото на собственост върху 8 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 90 000 евро, на осн. чл. 26, ал. 1 и 2, чл. 40 ЗЗД;

- иск за прогласяване нищожността на покупко – продажба в нотариална форма с нот.  акт № ** г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие Балчишки районен съд, по силата на който „*** ЛТД” като продавач се е задължил да  прехвърли на „***.” като купувач правото на собственост върху 78 броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 680 000.00 лв., на осн. чл. 26, ал. 1 и 2, чл. 40 ЗЗД.

    С определение от 20.04.2015 г. по т. д. № 88/2015 г., Добричкият окръжен съд е прекратил производството по делото и го е присъединил за съвместно разглеждане с производството по т. д. № 58/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд,което е в процес на разглеждане пред ДОС.Първи ответник по делото е длъжника „****“ЕООД,който е признал исковете.

   Тези факти са служебно известни на съда,но се и установяват от представените по делото доказателства.Служебно известно на съда е и за образуваните в Балчишка районна прокуратура, прокурорски преписки,касаещи въпросните продажби.

             Излагането на тези факти се налага от необходимостта да бъде извършен анализ на настоящото икономическо положение на ответното дружество и прогнозите на бъдещето му.

            При отговора на тези въпроси следва да се изходи и от обстоятелството,че подписването на такъв договор води до нарушаване баланса на дружеството и може да доведе до изпадането му в несъстоятелност,а подаването на молбите за откриване на производство по несъстоятелност не са нищо друго,освен злоупотреба с право.

           Макар и да не е в компетенциите на настоящият съд,съставът намира предявените от кредитора „МИБ“ искове за вероятно основателни,което ще доведе до връщането на продадените имоти в патримониума на дружеството.

           Коефициентите за ликвидност са основния инструмент,който съдилищата използуват при установява степента,в която длъжникът е в състояние да погасява паричните си задължения.

           Тези финансови и счетоводни показатели са важни за формиране на преценката на съда,но те не са абсолютни,защото тяхната функция е да подпомогнат съда,при формирането на неговата обща правна преценка относно способността  на длъжника да погасява паричните си задължения.

            Показателите за ликвидност са количествени характеристики за способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайни активи, без разходите за бъдещи периоди и когато изчислените коефициенти за обща и бърза ликвидност са под единица, това е индиция за състояние на неплатежоспособност на дружеството. Следователно, водещ показател за установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, чиято стойност следва да е 1 или над единица и това означава, че предприятието е в състояние да погасява краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Във връзка с този определящ коефициент се преценяват също коефициентите за ефективност и автономност, като следва да се съобразят финансовите резултати на длъжника без разходите за лихви, амортизации и данъци, и паричните потоци през различните периоди на дейността му. Освен това трябва да се анализира съотношението на краткосрочните задължения към краткотрайните активи съобразно липсата на опасност за интересите на кредиторите.

        Видно от заключението на вещото лице,коефициентът на общата ликвидност,през целия проверяван период до 16.02.2015 г./лист 831 от делото/ е бил в порядъка от 128 до 22.Така длъжникът е разполагал с потенциал да посреща текущите си задължения. 

          Способността на предприятието да погасява краткосрочните си задължения изключва неплатежоспособността.

          Съгласно заключението на вещото лице П.Г. към 16.02.2015 г. дружеството разполага с активи в размер на 11 024 000 лв. В това число материалните запаси са на стойност 8 188 000 лв., като построените обекти са в размер на 8 108 000 лв. /краткотрайни  материални активи /,като построените жилища са по балансова стойност,а те имат  и продажна цена ,като тук  не е отразен фактора икономическа изгода от прехвърлянето на акциите на купувачите .Вещото лице отбелязва,че е налице дълготраен финансов актив от „***“ЕАД до размерна 11 847 000 лв.,но не е в състояние да отговори на въпроса доколко е събираемо и в какъв срок.

          В оспореното заключение на вещото лице Т.Д.,на лист 652 са посочени активи към 16.02.2015 г. в размер на 21 539 000 лв.В това заключение  също се посочва вземане от „***“ ЕАД в размер на 11 847 941,37 лв. в раздел „други“,а така също и вземания от клиенти и доставчици в размер на 11 874 222,16 лв.

           Единственият факт,който може да доведе до влошаване на финансовото състояние на дружеството,според вещото лице е отчитането на така извършената  продажбата от 16.02.2015 г.,защото след тази дата,според вещото лице,ще следва да се отчете рязък спад с краткотрайните материални активи от порядъка на 5 пъти и драстично увеличаване на кредитната задлъжнялост . Показателят за обща ликвидност вече е в незначителни размери до 0,134 ,а останалите показатели за ликвидност клонят към нула . Освен това, считано от този момент, дружеството ще следва да се счита  декапитализирано,тъй като  размера на собственият му капитал е отрицателна величина .

           Основна и единствена причина за това ,според вещото лице е  реализиране на загуба в особено големи размери - 9 070 000  лв. , а същата е следствие от разликата в продажната цена на квадратен метър - 123 лв / кв.м. и формирана себестойност 1 183,88 лв / кв. м./лист 831 от делото/.       

           Подписването на такъв договор води до нарушаване баланса на дружеството и до влошаване на коефициентите му.

           Дори и да се отчетат негативните резултати от така извършената „продажба“ на 86 апартамента за 775 000 лвъгласно заключението на вещото лице след 16.02.2015 г./след тази дата,дружеството разполага с дълготрайни активи на стойност 2 704 000 лв., краткотрайни активи в размер на 657 000 лв.,краткосрочни вземания в размер на 804 000 лв. и парични средства в брой в размер на 102 000 лв.

          С оглед правилата на доказателствената тежест,може да се приеме за доказано по делото,че дружеството има безпорни и изскуеми публични задължения в размер на 7 040,22 лв.,произтичащи от неплатени осигуровки,а задълженията към доставчици са в размер на 129 97 864 лв. по последен баланс.

          Не се доказа,че дружеството е спряло плащанията по смисъла на закона,тъй като неизпълнението на задължение  или неплащането към даден кредитор,априори не сочи на неплатежоспособност.

          Съгласно заключението на вещото лице,към 16.02.2015 г.,дружеството разполага с парични средства на каса в размер на 102 000 лв. и краткотрайни активи в размер на 657 000 лв,които са достатъчни да покрият установените съгласно експертизата на вещото лице П.Г. по делото задължения към доставчици,към Държавата и кредитора „Марина Бей Менджмънт“.

          С оглед изложеното дотук, съдът намира презумпцията по чл. 608, ал.2 ТЗ за състояние на неплатежоспособност за оборена.

       

         Доколкото най-големият кредитор „*“ не поддържа молбата си за откриване на производство по несъстоятелност,при показатели за задлъжнялост  от 0,99 до 0,84 през проверявания период,няма основание да се приеме,че е налице и свръхзадлъжнялост,тъй като  стойността на активите значително надхвърля стойността на установените по делото задължения и липсват предпоставките на чл.742 ал.1 от ТЗ.

         Или може да се приеме,че затрудненията на дружеството са временни,че дружеството разполага с достатъчно имущество ,за да продължи дейността си без опасност за интересите на кредиторите или е налице  хипотезата на чл.631 пр.2-ро от ТЗ.

         Воден от гореизложеното ,Добрички окръжен съд,на основание чл.631 от ТЗ,

 

Р       Е      Ш      И  :

 

     

          ОТХВЪРЛЯ молбата на  на  А. *** К.,гражданин на Руската федерация,роден в гр.*** на *** г. и присъединените в хода на производството „***“Руска Федерация и „***“ЕООД ЕИК ***,с.****,община Балчик, за откриване на производство по несъстоятелност на ****“ЕООД ЕИК ****,с.****,община Балчик.

           Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд  в 7-дневен срок от съобщаването му на молителите.

 

                                                                    Окръжен съдия: