Решение по дело №10531/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2213
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 27 май 2023 г.)
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20221110210531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2213
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210531 по описа за 2022 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. Б. П. - роден на 14.03.1989 г. в гр. София,
българин, български гражданин, работи като ай ти специалист, висше
образование, с адрес: гр. София, *************, неженен, неосъждан, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2021 г. около 21:30 часа в гр.
София, бул. „П. Ю. Тодоров“, до пазар „И. Вазов“ в съучастие като
съизвършител с Б. А. Б. - извършител, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-влязъл в лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. №
СА 2292 СР, собственост на Н. К. П., и му нанесъл удар с юмрук в областта на
лявото око, докато Б. А. Б. замерил с камък по Н. К. П., нанесъл удар с юмрук
по странично огледало и нанесъл удар с крак по десен фар на лекия
автомобил на П., като го счупил, което се явява незачитане и нарушаване на
порядките в обществото и неприкосновеността на чуждата личност и
собственост, тъй като е осъществено на публично място, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите
1
нрави на обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр.ал.1
от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда / лева.

ПРИЗНАВА обвиняемия Б. А. Б. - роден на 02.12.1990 г. в гр. София,
българин, български гражданин, работи като сервитьор, средно образование, с
адрес: гр.София, ж.к. ************** и настоящ адрес: гр. София,
***************, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 17.10.2021 г. около 21:30 часа в гр. София, бул. „П. Ю. Тодоров“,
до пазар „И. Вазов“, в съучастие като съизвършител със С. Б. П. - извършител,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- замерил с камък по Н. К. П.,
нанесъл удар с юмрук по странично огледало и нанесъл удар с крак по десен
фар на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № СА 2292 СР,
собственост на Н. К. П., като ги счупил, докато С. Б. П. влязъл в автомобила
на П. и му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око, което се явява
незачитане и нарушаване на порядките в обществото и неприкосновеността
на чуждата личност и собственост, тъй като е осъществено на публично
място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените
правила закрилящи добрите нрави в обществото - престъпление по чл. 325,
ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378,
ал.4, т.1 НПК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда / лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, изр. второ от НПК обвиняемия С.
Б. П. /с установена по делото самоличност/, да заплати в полза на 04 РУ -
СДВР сумата от 273 (двеста седемдесет и три) лева направени по досъдебното
производство разноски, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, изр.второ от НПК обвиняемия Б.
А. Б. /с установена по делото самоличност/, да заплати в полза на 04 РУ -
СДВР сумата от 273 (двеста седемдесет и три) лева направени по досъдебното
2
производство разноски, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийския градски съд по реда на Глава XXI от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ № 2213/11.05.2023 г.
ПО НАХД № 10531/2022 г. ПО ОПИСА
НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ


Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против С. Б. П.
( с установена по делото самоличност) за това, че на 17.10.2021 г. около 21:30
часа в гр. София, бул. „П. Ю. Тодоров“, до пазар „И. Вазов“ в съучастие като
съизвършител с Б. А. Б. - извършител, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-влязъл в лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. №
СА 2292 СР, собственост на Н. К. П., и му нанесъл удар с юмрук в областта на
лявото око, докато Б. А. Б. замерил с камък по Н. К. П., нанесъл удар с юмрук
по странично огледало и нанесъл удар с крак по десен фар на лекия
автомобил на П., като го счупил, което се явява незачитане и нарушаване на
порядките в обществото и неприкосновеността на чуждата личност и
собственост, тъй като е осъществено на публично място, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите
нрави на обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр.ал.1
от НК,
и срещу Б. А. Б. ( с установена по делото самоличост) за това, че на
17.10.2021 г. около 21:30 часа в гр. София, бул. „П. Ю. Тодоров“, до пазар „И.
Вазов“, в съучастие като съизвършител със С. Б. П. - извършител, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото- замерил с камък по Н. К. П., нанесъл удар с
юмрук по странично огледало и нанесъл удар с крак по десен фар на лек
автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № СА 2292 СР, собственост
на Н. К. П., като ги счупил, докато С. Б. П. влязъл в автомобила на П. и му
нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око, което се явява незачитане и
нарушаване на порядките в обществото и неприкосновеността на чуждата
личност и собственост, тъй като е осъществено на публично място, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила
закрилящи добрите нрави в обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 вр.
чл. 20, ал.2 вр.ал.1 от НК.

С Постановление на СРП на основание чл. 375 от НПК материалите по
делото са внесени в СРС, НО, с предложение на основание чл. 78а от НК,
обвиняемите С. П. и Б. Б. да бъдат освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С разпореждане от 28.08.2022 г. съдията-докладчик е насрочил делото
за разглеждане по реда на „особените правила” на Глава XXVIII от НПК.
В проведените по делото съдебни заседания СРП, редовно призована, не
изпраща представител.
Обвиняемият С. П. се представлява от упълномощения си защитник –
1
адв.И. С. – АК - Благоевград, а обв.Б. Б. от адв.Г. М. –САК.
В хода на съдебните прения адв.М. пледира подзащитният й Б. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че обвинението
не било доказано от събраните по делото доказателства, както в досъдебната
фаза, така и в проведеното съдебно следствие.
На следващо място, адв.М. изразява становище за субективна
несъставомерност на вмененото във вина на Б. деяние. Сочи, че не бил налице
умисъл у Б. за извършване на престъплението по смисъла на чл.325, ал.1 от
НК. В тази връзка счита, че не били установени хулигански мотиви, решение
и цел за извършване на съответното деяние, така че да бъде нарушен
обществения ред и да бъде изразено явно неуважение към обществото.
Според защитата повод за настъпване на конфликта между двете
компании било неправомерното поведение на Н. П., който като водач на МПС
употребявал алкохол. Освен това сочи, че в хода на съдебното следствие се
установил и друг повод за настъпилия конфликт, а именно –посегателство
над кучето на С. П. от страна на П., който го ритнал без каквато и да било
причина. Акцентира и на обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства не се установявали и инкриминираните в обвинението щети по
лекия автомобил, управляван от св. П..
В заключение, адв.М. сочи, че в конкретиката на настоящия казус се
касаело за чисто битов скандал, а не за престъплението «хулиганство» по
смисъла на чл.325 от НК.
По изложените съображения отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да признае Б. Б. за невиновен. В условията на евентуалност,
ако съдът прецени, че Б. е осъществил инкриминираното деяние, защитата
изразява становище, че са налице предпоставките на чл.78 а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание «глоба», като акцентира на добрите
характеристични данни на обвиняемия Б., трудовата му ангажираност и
доброто му процесуално поведение, поради което моли да му бъде наложена
глоба в минималния предвиден в закона размер.
В пледоарията си по същество на делото адв.С. също изразява позиция
за недоказаност на обвинението и по отношение на неговия подзащитен С. П..
Счита, че повод за конфликта между двете компании било поведението на Н.
П., което се изразявало в посегателство срещу гръбначно животно, което не е
проявило каквато и да е агресия спрямо двете момчета – Н.П. и А.Г.. Посочва,
че обв.П. не е проявил агресивно поведение спрямо младежите, не е причинил
материални щети, дори –напротив, върнал е намерения от него мобилен
телефон на един от двамата младежи. Ето защо, адв.С. пледира съдът да
постанови решение, с което да признае С. П. за невиновен по повдигнатото
му обвинение. В тази връзка обръща внимание на фактът, че заповедта за
задържане на С. П. била отмена с Решение на СРС, НО, 22 състав.
Обвиняемите П. и Б. не дават обяснения по обвинението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият С. Б. П. е роден на 14.03.1989 г. в гр. София, българин,
български гражданин, работи като ай ти специалист, висше образование, с
адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“ № 88, вх.А, ет.8, ап.22, неженен,
2
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият Б. А. Б. е роден на 02.12.1990 г. в гр. София, българин,
български гражданин, работи като сервитьор, средно образование, с адрес:
гр.София, ******** и настоящ адрес: гр. София, ***********, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
На 17.10.2021 г. обв. С. Б. П. и обв. Б. А. Б. заедно със своя приятел- св.
М. В. К. и годеницата на обв.Б. -св. И. К. М. били на заведение, където
употребили значително количество алкохол. Обвиняемият С. П. водел със
себе си и кучето си, което било с каишка и не било агресивно.
След като си тръгнали от заведението, компанията се отправила към
автобусната спирка на пазара „И. Вазов“, от където обв.С. П. трябвало да
хване автобус, за да се прибере в къщи, а обв.Б. Б. и приятелката му св.И. М.
смятали да спрат преминаващо от там такси, което да ги закара до дома им.
Около 21:30 ч. св. Н. К. П. и св. А. С. Г., слезли от лек автомобил „Форд
фокус“ с peг. № СА 2292 СР в гр. София, на бул. „П. Ю. Тодоров“ до пазара
„И. Вазов“, за да си купят дюнери. Лекият автомобил бил собственост на
майката на св. Н. П., който управлявал автомобила и след като паркирал и
слязъл от същия, оставил на капака му бутилка с минерална вода от 0,5 литра.
Малко след слизането им от автомобила съм св.П. и св.Г. се
приближила компанията на обвиняемите. Някой от тяхната компания попитал
двете момчета дали могат да покарат автомобила им, след което обв.П. влязъл
в автомобила, седнал на пасажерското място и започнал да пипа намиращите
се вътре вещи. Св.П. отговорил, че не може да карат колата му, след което
възникнал словесен конфликт между тях.
Обв. П. и обв. Б., които били видимо в нетрезво състояние започнали да
се държат грубо и агресивно спрямо двете момчета, като обв. П. нанесъл удар
с юмрук в областта на лявото око на Н. П.. Обв. Б. Б. пък замерил с камък Н.
К. П., след което нанесъл удар с юмрук по страничното дясно огледало на
автомобила му и удар с крак по десния фар на лекия автомобил на П., като го
счупил.
Докато траело пререканието между двамата обвиняеми и св.П.,
последният решил да се обади на полицията, но изпуснал мобилния си
телефон на земята. Обв.П. го взел и го хвърлил в намиращата се в
непосредствена близост до паркиралия автомобил, градинка. Тогава
започнала и физическа саморазправа между двамата обвиняеми и св.П.,
изразяваща се в бутане, блъскане и взаимна размяна на удари. Св.М. К. се
опитал да успокои двамата обвиняеми и да преустанови конфликта им със
св.П.. Св.Г. пък се обадил по мобилния си телефон на свой приятел, за да го
повика на помощ и да го помоли да съобщи за инцидента на тел.112. По това
време св.М. държала каишката на кучето и наблюдавала как св.К. и св. Г. се
опитват да преустановят физическото съприкосновение между обвиняемите
П. и Б. от една страна и св. Н. П., от друга страна.
Покрай мястото на инцидента случайно преминали свидетелите Т. Б. и
Г. С., които изпълнявали служебните си задължения като ППГ-64 за времето
от 19:00 часа на 17.10.2021 г. до 07:00 часа на 18.10.2021 г., тъй като били
изпратени във връзка с подаден сигнал до казино „Ефбет“. Свидетелите Б. и
С. чули викове и видяли лице от мъжки пол, което нанасяло удар с крак в
дясната долна част на лек автомобил „Форд фокус“ с peг. № СА 2292 СР, в
близост до фара, след което нанесъл удар с ръка по дясното странично
3
огледало на автомобила. Лицето, което нанесло ударите по лекия автомобил
било агресивно, крещяло и обиждало други две момчета. Полицейските
служители установили самоличността на същото като Б. Б.. Последният бил
във видимо нетрезво състояние и казал на полицейския екип, че преди това с
приятелите му – М. К. и И. М., били употребили алкохол. След това била
установена и самоличността на св.М. К. и св.И. М., които придружавали Б.,
тъй като обв.С. П., след като забелязал полицейските служители, избягал
заедно с кучето си.
На мястото на инцидента полицейските служители установили и
свидетелите Н. П. и А. Г., като св.П. споделил с тях, че е бил ударен в
областта на лявото око от едно от непознатите агресивни момчета, като
обяснил, че св. К. и св.М. не са проявавали агресия и не са участвали в
конфликта.
Обв.Б. Б. и св.М. К. били задържани и откарани в сградата на 04 РУ –
СДВР. На другия ден - 18.10.2021 г. бил задържан за срок от 24 часа и обв.С.
П..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СМЕ се установява, че на св.Н. К. П. са причинении следните телесни
увреждания: контузия на лицето и лявото око, с повсеместен оток на долния
клепач на същото око и по –ограничени охлузване и кръвонасядане на меките
тъкани; ограничен субконюнктивален кръвоизлив и изразено сълзотечение от
лявото око. Получените травматични увреждания са причинили на П.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СОЕ се установява, че стойността на нанесените щети на лек автомобил
„Форд фокус“ с peг. № СА 2292 СР към инкриминираната дата – 17.10.2021 г.
възлизат на 92 лева, като минималната работна заплата за страната през 2021
г. е в размер на 650 лева.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Н. П., А. Г., М.
К. и И. М. – дадени в хода на съдебното следствие; на свидетелите Г. С. и Иво
Б. –дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената
съвкупност на делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2, предл.2 от НПК; писмени докателства и доказателствени средства-
протокол за оглед (л.11 от ДП), протоколи за разпознаване по фотоснимки
(л.22-24 от ДП, л.25-27 от ДП, л.29-31 от ДП, л.32-34 от ДП), справки –
съдимост (л.37 и л.39 ДП, л.14 и л.16 от СП), заповед за задържане (л.54 и
л.60 ДП), протокол за обиск (л.55 и л.61 ДП), декларации (л.56 и 62 ДП);
както и заключенията на назначените и изготвени по ДП експертизи – СМЕ
(л.44 ДП) и СОЕ ( л.46-47 ДП).
В основата на фактическите си изводи съдът поставя показанията на
св.Н. П., които са източник на пряка доказателствена информация относно
релевантните по делото факти –дата, място на извършване, авторство на
инкриминираното деяние и механизма на извършването му. Впоследствие, по
категоричен начин същият разпознава обв.Б. Б. и съучастника му обв.П., като
лицата осъществили процесното деяние. В подкрепа на изложеното от св. П.
са и показанията на св.А. Г., който също разпознава обв.Б., като лицето
нанесло удари по фара и страничното огледало на автомобила, управляван от
4
св.П., както и обв.П.- като лицето, което е ударило с юмрук в областта на
окото Н. П., влязло в автомобила му и тършувало вътре.
С доверие съдът кредитира и показанията на св.М. К. – приятел на
двамата обвиняеми и на св. М.. Същият добросъвестно заяви пред съда, че
въпросната вечер е употребил бира и ракия, бил е пиян и не си спомня по
какъв повод е възникнал конфликта между обвиняемите и двете момчета.
Св.К. се опитал да преустанови възникналия словесен конфликт и физическо
съприкосновение между тях, но не успял.
На следващо място, съдът ще подложи на задълбочен анализ
показанията на св.И. М., която живее на съпружески начала с обв.Б. и като
такава се явява заинтересована от изхода на делото. В тази връзка следва да
се отбележи, че показанията на св.М. търпят известно развитие и изменение в
частта им, че двете момчета пиели водка, като бутилката била оставена на
капака на автомобила (както твърди в показанията си на ДП), имало бутилка с
водка на тавана на автомобила (както сочи в разпита си пред съдия в хода на
ДП) и твърдяното от св.М. в разпита й в хода на съдебното следствие, че й се
сторило, че едното момче е употребило алкохол, и наличието на отворена
бутилка водка на тавана на колата.
В първоначалния си разпит в хода на ДП св.М. не споменава нищо за
факта, че обв.П. е бил с кучето си в ресторанта, в който са вечеряли и го е
водил на каишка, когато са се срещнали със свидетелите П. и Г. в близост до
паркиралия лек автомобил. Едва в разпита си пред съдия св.М. сочи, че
«едното момче се опита за изрита кучето на С.», което го ядосало. Такива
бяха и показанията й дадени в хода на съдебното следствие – за опит на
едното момче да ритне кучето на обв.П..
Показанията на св.М. в посочените по-горе части следва да бъдат
съпоставени с показанията на останалите свидетели. Тук следва да се
отбележи, че нито един от тези свидетели в показанията си пред съда не
изложи факти за употреба на алкохол от св.П. и св. Г. до спрения лек
автомобил, както и не посочи, че някой от тях двамата (П. или Г.) се е опитал
да ритне кучето на обв. П.. В показанията си пред съда св.Г. беше
категоричен, че нито той, нито св.Н.П. са ритали или правили опит да ритнат
кучето. Същият заяви пред съда: «Като цяло никой не забеляза кучето, защото
то беше много дребно. Нито аз, нито Н. сме ритали кучето». В показанията си
св.К. сочи, че обв.П. е бил с куче – голямо, черно, което не било породисто,
но не твърди някой да се е опитвал да ритне това куче.
По- нататък, във връзка с твърдяното от св.М., че двете момчета пиели
водка, следва да се отбележи, че св.П. в показанията си пред съда посочи, че
на капака на колата е оставил бутилка с минерална вода от 0,5 литра, както и
че никой от обвиняемите не го е питал защо пие алкохол и управлява лек
автомобил. В показанията си пред настоящия съдебен състав св.Г. обясни, че
процесната вечер с Н. П. не са употребявали алкохол, като на задната седалка
на колата имало бутилка водка «Савой» от 0,2 литра. Св.Г. забелязал тази
бутилка водка, когато едно от момчетата от другата компания отворило
задната врата на автомобила и започнало да рови в колата, след което взело
водката оставило я на тавана или на капака на колата и казало, че ще я изпият.
Св.М. К. посочи, пред съда, че не си спомня да е имало бутилка с водка
на колата, но когато обсъждали случая с обв.Б. последният му казал това.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното в показанията на
5
св.И. М., че поводът за конфликта между обвиняемите и двете момчета бил,
че последните пиели водка и били с кола, както и че някой от тях се опитал да
ритне кучето на обв. С. П., не отговаря на обективната действителност,
поради което възприема същото като опит за изграждане на защитна теза на
обв.Б., с когото живее в едно домакинство.
Съдът възприема като достоверно изложеното в показанията на св.М.,
че процесната вечер била употребила алкохол, чувствала се уморена и много
й се спяло. Настоящият съдебен състав обаче не приема за достоверно
твърдяното от св.М., че не е казала в разпита си в хода на ДП, че годеникът й
е удрял с юмруци огледалото и фарът на автомобила на момчетата, понеже не
прочела показанията си, тъй като много й се спяло. В тази връзка следва да се
отбележи, че в протокола за разпит на св.М. в хода на ДП изрично е
отбелязано, че: «Протоколът продиктувах, беше ми прочетено, вярно е
записано и за верността му се подписвам». Не отговаря на истината и
твърдяното от св.М., че не й било разяснено преди провеждане на разпита й
правото по чл.119 НПК, че може да откаже да свидетелства, тъй като се
намира във фактическо съжителство с Б. Б.. От съдържанието на цитирания
по –горе протокол за разпит на свидетел (л.20 от ДП) се установява, че на
св.М. са били разяснени всички права, които има в качеството на свидетел,
включително и това по чл.119 НПК, след което същата е положила подписа
си.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. С. и Т. Боев
(полицейски служители от 04 РУ - СДВР, посетили мястото на
произшествието), приобщени към доказателствената съвкупност на делото
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК,
доколкото същите съдържат информация относно възприетите от свидетелите
правнорелевантни факти от предмета на доказване по делото. И двамата
свидетели са възприели как обв.Б. е нанесъл удар с крак в дясната долна част
на лек автомобил „Форд фокус“ с peг. № СА 2292 СР в близост до фара, след
което нанесъл удар с ръка по дясното странично огледало на автомобила.
Същият бил агресивен, крещял и обиждал други две момчета.
Изготвените в хода на досъдебното производство протоколи за
разпознаване съда възприема като годно доказателствено средство, съставено
по правилата на чл.128 и чл.129 НПК. В този смисъл и по аргумент от чл.131
НПК съдът намира, че същите отговарят на изискванията на процесуалния
закон и съдържанието им кореспондира с останалите доказателства по делото,
поради което ги кредитира и обсъжда като част от доказателствената
съвкупност, върху която изгражда изводите си.
Съдът цени като годно доказателствено средство и протокола за оглед
на местопроизшествие, тъй като е изготвен по правилата на НПК, съдържа
необходимите реквизити, като в случая не е била налице необходимост от
одобрение на протокола за оглед. От съдържанието на цитирания протокол се
установява, че предмет на огледа е бил лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. №
СА 2292 СР, паркиран в гр. София, на бул.»П.Ю.Тодоров» пред пазар «И.
Вазов», непосредствено преди спирката на МГТ. При огледа на автомобила е
установена пукнатина с кръгла форма на преден десен фар, както и напукано
предно дясно огледало.
Заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска и съдебно –оценителна експертиза, съдът
намира за обективни и компетентно изготвени, поради което ги кредитира с
6
доверие. От заключението на изготвената СОЕ се установява, че стойността
на нанесените щети на лек автомобил „Форд фокус“ с peг. № СА 2292 СР към
инкриминираната дата – 17.10.2021 г. възлизат на 92 лева, като минималната
работна заплата за страната през 2021 г. е в размер на 650 лева. От
заключението на изготвената СМЕ се установяват вида и начина на
получаване на телесните увреждания на св.Н. П., които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
От приетите по делото актуални справки за съдимост на двамата
обвиняеми съдът извлече информация относно липсата на предходни
осъждания, както и че същите не е освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
обвиняемите С. Б. П. и Б. А. Б. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр.ал.1 от
НК.
Обект на престъплението хулиганство е установеният в страната
обществен ред. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението са "непристойни действия", с който грубо се нарушава
обществения ред и спокойствие и да се изразява явно неуважение към
обществото. „Непристойни действия” по смисъла на Постановление 2/1974 г.
на Пленума на ВС са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в рутагни, буйство, невъзпитаност, както и други прояви, които
скандализират обществото. Обективното им проявление винаги трябва да
бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен белег (престъпен
резултат) – грубо нарушение на обществения ред. В този смисъл чрез
действията си, деецът трябва да изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
В конкретния случай, действията извършени от обвиняемите лица на
инкриминираната дата и място в съучастие като съизвършители (тъй като
всеки един от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние), а
именно: влизането на обв.С. П. в чужд лек автомобил, нанасянето на удар с
юмрук в областта на лявото око на св.Н. К. П., както и хвърлянето на камък от
обв.Б. Б. по Н. К. П. и нанасянето на удари с юмрук и крак по лекия
автомобил на П. – по дясното странично огледало и по десния му фар, се
квалифицират като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение както към неприкосновеността на
чуждата личност и собственост, така и към обществото като цяло.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя тезата, че
публичността на хулиганските действия не е дефинитивно заложено условие
за съставомерност на деянието, тъй като водещ критерий е насочеността на
действието, т.е. дали същото засяга грубо реда и общественото спокойствие.
От разясненията дадени в ППВС № 2/1974 г. е видно, че „…е налице
хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на
публично място, но са станали достояние или могат да станат достояние и на
други лица”, какъвто е и настоящия случай.
7
Съдът не споделя тезата на защитата за липса на субективна
съставомерност на деянието. В тази връзка следва да се отбележи, че
безспорно е установено по делото, че между обвиняемите и свидетелите П. и
Г. не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индицират
възможен „личен мотив” за настъпване на конфликт помежду им, съпроводен
с нанасяне на удар в областта на окото на св.П. и на удари по управлявания
от него лек автомобил, с които са причинени телесни увреждания на П. и
материални щети по лекия автомобил.
В конкретния случай, обвиняемите, макар и употребили алкохол са
действали с ясното съзнание, че инициирането на конфликт и нанасянето на
удар по лицето на св.П., както и на удари по паркиралия лек автомобил на
публично място – в близост до спирка на МГТ на пазар „И. Вазов“ в гр.
София, където обичайно преминават много хора, безспорно представлява
нарушаване на обществения ред, т. е. – на установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот. Безпричинната
агресия от страна на двамата обвиняеми е явна демонстрация на
превъзходство и незачитане на установения ред. Действията на обвиняемите
са съвсем явен израз на неуважение към личността и собствеността на св. П.,
като обвиняемите са съзнавали, че същите могат да станат достояние на
всички преминаващи в близост лица (в случая и на двамата полицейски
служители) и по този начин ще предизвикат възмущението им, но въпреки
това са ги извършили. В случая се засяга далеч не само личността и
собствеността на св.П., но се засяга и грубо, самият обществен ред,
включително усещането у обществото за държавност. С инкриминираното си
поведение двамата обвиняеми демонстрират пред обществото, че не са
обвързани с неговите правила на поведение и че няма да се съобразяват със
съществуващите обществените порядки. Чрез тази демонстрация се
нарушава важен държавен и обществен интерес във връзка с необходимостта
у гражданите да съществува усещане за ред и сигурност, за върховенство на
закона и за равнопоставеност на субектите пред него. Изразеното от
обвиняемите неуважение към обществото е явно. То не буди никакво
съмнение предвид безцеремонността на техните действия и определено е
израз на висока степен на открито неуважение към личността (по смисъла на
указанията по т. I. 2 от от ППВС № 2/1974г.).
При извършване на престъплението обвиняемите са действали
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Същите са съзнавали
общественоопасният характер на извършеното, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са целели тяхното настъпване. Двамата
съучастници са действали при общност на умисъла, като всеки от тях е
съзнавал и участието на другия в изпълнителното деяние, както и това, че
двамата общо нарушават обществения ред и изразяват явното си неуважение
към обществото и към отделната личност и нейната собственост.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”,
както и обществено порицание.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а НК за
освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Същите са пълнолетни към датата на
8
извършване на деянието, не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като не са
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на
чл.78 а НК предвижда административно наказание „глоба” от 1000 до 5000
лева, като именно в тези рамки следва да бъде определено административното
наказание по отношение на обвиняемите лица.
Предвид изложеното съдът счита, че за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, на обвиняемите следва да
бъде наложена глоба в минималния нормативно предвиден размер от 1 000
(хиляда) лева, като в тази връзка отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на лоши характеристични данни за обвиняемите,
изразяващи се в осъществяване на други противообществени прояви, тяхната
трудова ангажираност и добро процесуално поведение. Чистото съдебно
минало на обвиняемите не следва да бъде отчитано като смекчаващо
отговорността, тъй като това обстоятелство е едно от условията, които
обуславят приложението на чл.78а НК и повторното му отчитане ще
противоречи на разпоредбата на чл.56 НК. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице, поради което съдът намира, че с така наложеното
по отношение на обв.П. и обв.Б. административно наказание „глоба“ ще се
постигнат успешно целите на специалната и генерална превенции, като се
въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на
личността на обвиняемите, но така също и по отношение на останалите
граждани, склонни към извършване на подобни деяния.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3, изр. второ от
НПК обвиняемите П. и Б. бяха осъдени да заплатят в полза на 04 РУ -СДВР
сумата от 273 (двеста седемдесет и три) лева - направени по досъдебното
производство разноски, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови своето решение.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


9
Съобщи за изтекли лични данни