Р Е Ш Е Н И Е
№1466/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06. 08. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на 18,06,2020 година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Ботев к.н.а.д. № 1066 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 17 от 16,01,2020г. по анд
№ 896/2018г. на Карловски РС , 1-ви нак. състав е потвърдено наказателно
постановление № 11-01-433 от 29.11.2018 г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция , с което на Д.Ф.Д. с ЕГН **********, в качеството му на
Кмет на Община Сопот е наложено административно наказание на основание чл.32
ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция- глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси вр. §2 от
Допълнителните разпоредби на ЗПФ /обн. ДВ, бр. 15/2013 г., в сила от 01.01.2014
г., .. изм. Доп. ДВ, бр.43 от 07.06.2016 г./.
Касационният жалбоподател – Д.Д. моли
за отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното НП , като в о.з. не се представлява.
Ответникът - Агенция за държавна
финансова инспекция не се представлява и не изразява становище по същество.
Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно
основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което същата е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
РС
от фактическа страна установил,
че с АУАН от 04.06.2018 г. било прието, че жалбоподателят в качеството му на
кмет на Община Сопот и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Община
Сопот, съгласно чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), към
31.12.2016 г. е променил предназначението на средства в размер на 4 864,69 лева
от целевата субсидия, предоставена от държавния бюджет на Общината за зимно
поддържане и снегопочистване на общински пътища. През 2016 г. с тези средства
били разплатени други дейности- снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа
в град Сопот и други територии, като посочените средства в размер на 4 864,69
лева не били налични в неусвоените средства /преходния остатък/ към 31.12.2016
година, с което е нарушил разпоредбата на чл.126 от Закона за публичните
финанси във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ (обн. ДВ, бр.
15/2013 г. в сила от 01.01.2014 г... изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.).
С процесното наказателно
постановление е прието че Д. е
осъществил нарушение на разпоредбата на чл.126 от ЗПФ вр. §2 от ДР на ЗПФ /обн.
ДВ, бр. 15/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.,
изм. Доп. ДВ, бр.43 от 07.06.2016 г./, според която се допуска временно
свободните средства по бюджета на общината да се ползват за текущо финансиране
на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие, че
не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности
в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват
относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя
предназначението на средствата в края на годината.
КРС е приел че не се спори , че Д. , като кмет и първостепенен
разпоредител с бюджет е променил предназначението на средства в размер на
4864,69 лв., постъпили в Община Сопот като целева субсидия, предоставена от
държавния бюджет на общината за зимно поддържане и снегопочистване на общински
пътища, като с посочената сума са заплатени други дейности, а именно
снегопочистване и опесъчаване на улична мрежа в гр. Сопот и други територии,
извън общинските пътища.
Отделно от горното КРС е намерил и че при съставяне на АУАН и атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила относно тяхното съдържание.
В касационната жалба се твърди, че е
налице маловажност на твърдяното нарушение., че АНО не е посочил ясно кои
са снегопочистените и опесъчени пътища ,
които не са пътища в обхвата на Закона за пътищата и че Д. не е бил редовно
уведомен за явяване за съставяне на АУАН. За горните твърдения се цитира
практика на АС Пловдив и Бургас.
Решението е неправилно.
Като основателно настоящата
касационна инстанция намира възражението
че АУАН е бил съставен в нарушение на разп. на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, т.е. бил
е съставен в отсъствието на касатора.
В адм. преписка няма доказателства от
които да се установи че Д. действително е бил уведомен и поканен за съставянето
на АУАН.
В административната преписка е
налична само едно известие за доставяне
от 21,12,201г. , касаещо процесното НП.
Същевременно в АУАН е посочено че се
издава при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както и че накрая в разписка е
отразено че на 13,07,2018г. Д. получава екземпляр от АУАН.
Като основателно настоящата
касационна инстанция намира и възражението,
че АНО не е изпълнил задължението си „ясно и точно да посочи пространствения обхват на
снегопочистените и опесъчени пътища, за
които смята , че не са пътища по см. На Закона за пътищата“.
В АУАН и в процесното НП се цитира
акт за извършена работа №1 / януари 2016 , без посочени изпълнител и
възложител, по договор от 2015г. , който обаче не е приложен в админ. преписка,
както и в писмените доказателства пред КРС. Пред РС е приложен акт / л. 36/ с посочени километри на извършено
опесъчаване с пясъкоразпръскване и снегопочистване
извършено с гребло , както и цена на
услугата.
Въпреки пространното описание на
улици и територии на които е извършено опесъчаване с пясъкоразпръскване и
снегопочистване извършено с гребло на съдът
не става ясно кои са снегопочистените и
опесъчени пътища, за които се смята , че
не са пътища съгласно Закона за пътищата.
Въпреки цитираната съдебна практика
на АС Бургас в която е приета малозначителност на нарушението , при 30
пъти превишаване / 4000-127000лева/,
то в случая настоящата инстанция не намира случая за маловажен.
Констатираните две съществени
процесуални нарушения налагат отмяната
на оспореното съдебно решение и постановяването на друго с което се отмени
оспореното наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 17 от 16,01,2020г.
по анд № 896/2018г. на Карловски РС , 1-ви нак. Състав И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
11-01-433 от 29.11.2018 г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция , с което на Д.Ф. Д. с ЕГН **********,
в качеството му на Кмет на Община Сопот е наложено административно наказание на
основание чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция- глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси вр.
§2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ /обн. ДВ, бр. 15/2013 г., в сила от
01.01.2014 г., .. изм. Доп. ДВ, бр.43 от 07.06.2016 г./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Анелия Харитева:
Не споделям
изразеното становище от мнозинството на съдебния състав за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Видно от мотивите на настоящото решение, дори не е посочено защо допуснатите в
административнонаказателното производство пред наказващия орган процесуални
нарушения са основание за отмяна на съдебното решение на районния съд, което
именно решение е предмет на касационната проверка, и не е посочено наличието на
нито едно касационно основание.
Не отговаря на
истината изложеното в мотивите на настоящото решение, че в административната
преписка няма доказателства за уведомяване и покана на нарушителя за
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. На л.95 и
л.96 от а.н.д. № 896/2018 г. на КРС се намират копие от покана и известие за доставяне
(т.е., докладчикът по делото дори не си е направил труда да разгледа и прочете
приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства, приети като
доказателства), от които е видно, че до нарушителя на постоянния му адрес в
град Сопот, който е и адресът по жалбите до районния съд и до АС Пловдив, е
изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по Закона за публичните финанси, която покана е получена от Мария
Дойнова, лице от адреса, чиято фамилия съвпада с фамилията на нарушителя. Т.е.,
напълно неоснователен и некореспондиращ с доказателствата по делото е изводът
на мнозинството на състава, че е налице нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН.
Относно връчването на
поканата напълно споделям мотивите на районния съд, че не е налице такова
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, още повече, че самият акт
за установяване на административно нарушение е връчен лично на нарушителя и е
било гарантирано правото му да направи възражения по акта. Очевидно
мнозинството от касационния състав не прави разлика между нарушения и
съществени нарушения на процедурата, поради което и изводите в тази насока са
напълно погрешни и некореспондиращи с правната теория и съдебната практика.
Цялата цитирана от
процесуалния представител на касатора съдебна практика, касаеща нарушения във
връзка с изпращането на покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, касае връчването на юридическо лице, т.е., случаите
не са идентични. В случая са спазени изискванията на чл.180, ал.1 и 2 НПК,
поради което изводът на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, е напълно обоснован и правилен.
Категорично не се
споделят мотивите (доста хаотични и неясни) на мнозинството на касационния
състав, че наказващият орган не е изпълнил задължението си „ясно и точно да
посочи пространствения обхват на снегопочистваните и опесъчени пътища, които не
са пътища по смисъла на Закона за пътищата“. Такива факти няма причина да бъдат
описвани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, макар че и актосъставителят, и наказващият орган в достатъчна
степен подробно са описали дейностите по снегопочистване, защото не са елементи
от фактическия състав на нарушението по чл.126 ЗПФ. Макар в мотивите на
касационното решение да е цитирана нормата на чл.126 ЗПФ, очевидно това е било
недостатъчно, за да се направят съответни на тази правна норма изводи,
кореспондиращи с описаните в нея елементи от дължимото поведение, неспазването
на които съставляват административно нарушение.
Намирам, че цялата
хронология по получаване на процесната целева субсидия по сметка на Община Сопот
и нейното движение, отчетени и използвани средства, има своето надлежно,
изключително подробно и ясно описание в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление. Изрично е посочено, че от преведената
субсидия за зимно поддържане на общинските пътища в Община Сопот са изразходвани
нецелево средства в размер от 4 864,69 лева, използвани и отчетени за
дейност 832 „Служби и дейности по поддържане, ремонт и изграждане на пътищата“
вместо в дейност 606 „Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа“,
извършени са за сметка на целевата субсидия и към 31.12.2016 г. не са
възстановени в остатъка на общината за местни дейности, като по този начин е
променено тяхното предназначение в нарушение на чл.126 ЗПФ. Т.е., с даденото описание в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление подробно, ясно и
конкретно са посочени всички елементи от състава на нарушената правна норма на
чл.126 ЗПФ. В този смисъл районният съд не е допуснал нарушение на материалния
закон при постановяване на решението си, а мотивите на мнозинството от
касационния състав в обратен смисъл са, меко казано, неясни и некореспондиращи
със съдържанието на нормата на чл.126 ЗПФ.
С оглед на всичко
изложено считам, че обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице
касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което решението на Карловския
районен съд следваше да се остави в сила.
Административен съдия: /п/