№ 252
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600622 по описа за 2021 година
С определение от 29.04.2021 г. по нчд № 153/21 г. по описа на ОС - Враца на
основание чл.436, ал.1 НПК е допусната съдебна реабилитация спрямо И.Ц. /погрешно
посочено Ц./ Д. по наложените му наказания със споразумения и присъди по нохд №
527/04 г. на РС Лом, по нохд № 76/07 г. на РС – Козлодуй, по нохд № 198/07 г. на РС
Козлодуй, по нохд № 407/07 г. на РС Козлодуй, по нохд № 74/08 г. на РС Козлодуй, по
нохд № 320/09 г. на РС –Мездра, по нохд № 328/09 г. на ОС – Враца, по нохд № 148/10
г. на РС – Мездра и по нохд № 28/17 г. на РС – Бяла /погрешно посочен Бяла Слатина/.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест на прокурор при
Окръжна прокуратура - Враца, в който се възразява относно извода на съда, че са
налице основания за пълна реабилитация. Макар да е изтекла погасителната давност за
наложените по част от делата наказания глоба, то по нохд № 76/07 г. на РС Козлодуй и
по нохд № 328/09 г. на ОС Враца не са възстановени имуществените вреди, настъпили
от престъпленията и няма уважителни причини за това. По тези съображения се счита,
че атакуваното определение следва да се отмени в частта му относно допуснатата
реабилитация по посочените наказателни производства.
Постъпил е отговор на протеста от защитника на И.Д., в който се възразява, че е
изтекла погасителна давност за възстановяване на щетите по посочените наказателни
1
дела, едно от които е и унищожено, поради което се иска да се потвърди изцяло
атакувания съдебен акт на ОС Враца.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура поддържа депозирания протест, като изразява становище за
неоснователност на доводите за наличието на уважителна причина за липсата на
плащане по образуваните изпълнителни производства. Прави се позоваване на Р
252/11.06.2015 г. по нд № 520/15 г. на ВКС I НО относно невъзможността за
реабилитация по реда на чл.86, ал.1, т.3 НК, както и за постановяване на съдебна
реабилитация при неизплатена глоба.
Молителят И.Д. и защитникът му не вземат участие във въззивнато
производство, но в депозирано писмено становище отново се възразява срещу протеста
с аргументи за изтекла погасителна давност за вземанията по цитираните присъди,
както и за липсата на образувани изпълнителни производства. Поради това се иска
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, материалите
по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена възможно най-пълно от окръжния
съд въз основа показания на свидетеля М. В. и следните писмени доказателства по
делото- справка за съдимост с приложени присъди, определения за кумулация и за
условно предсрочно освобождаване на Д., писмо от РС- Козлодуй за архивиране и
унищожаване на нохд № 76/2007 г. по описа на същия съд ,справки от ГД „ИН” за
изтърпени наказания лишаване от свобода, справка от ОД на МВР – Враца за
изпълнено наказание „лишаване от право на управление на МПС“, удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 ДОПК, справка за образувани
изпълнителни дела срещу И.Д. и удостоверение от Съдебно-изпълнителна служба при
РС – гр. Козлодуй, постановление на частен съдебен изпълнител с рег. № 722 при
Камара на частните съдебни изпълнители с район на действие ОС - Враца за
прекратяване на образувано изпълнително производство по изпълнителен лист,
издаден по нохд № 148/10 г. на РС - Мездра, справка от унифицирана система на
прокуратурата на РБ за липсата на висящи наказателни производства и
характеристични справки за молителя.
Така са установени факти от значение за предмета на делото, а именно
осъжданията на И. Ц .Д. с наложените му наказания, изтърпените от него наказания
лишаване от свобода и пробация, липсата на неприключили изпълнителни
производства във връзка с водените спрямо него наказателни производства и
2
новообразувани от последния вид, а така също и актуални данни за личността му. В
рамките на въззивното производство съдът служебно не е събирал доказателства за
възстановяването на причинените от престъпленията вреди чрез заплащането на
присъдените обезщетения и не е предоставял възможност за това на някоя от страните,
доколкото основният спор по делото касае допускане на исканата реабилитация без да
е налице така посочената предпоставка.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че за
наложените наказания глоба с първите по време осъждания на И.Д. по нохд № 527/04
г. на РС – Ловеч /в сила от 31.05.2005 г./ и по нохд № 76/07 г. на РС – Козлодуй /в сила
от 10.04.2007 г./ не са били образувани изпълнителни производства, поради което
обосновано първоинстанционният съд е счел, че за същите е изтекъл давностен срок за
изпълнението им, без обаче да е значим посоченият десетгодишен такъв по чл.171, ал.2
ДОПК. Съобразно разрешенията в ТР № 2/18 на ОСНК на ВКС възможността за
реабилитиране на осъден на глоба, която не е изплатена, когато за събирането й не е
образувано изпълнително производство, настъпва след последователно изтичане на
давностния срок по чл.82, ал.1, т.5 НК и срока по чл.86-88а НК. Молителят, обаче е
извършил други престъпления от общ характер /по чл.194, ал.1 НК и по чл.354а НК
съответно по нохд № 198/97 и по нохд № 407/07 г. на РС Козлодуй/ в рамките на
давностния срок за изпълнение на наказанието, поради което не се е реабилитирал по
право по реда на чл.86, ал.1, т.3 НК или на чл.88а НК.
Относно следващите наложени наказания на Д., а именно по нохд № 198/07 г., по
нохд № 407/07 г. и по нохд № 74/08 г., всички по описа на РС– Козлодуй, е необходимо
да се посочи, че са били приложени разпоредбите на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК с
присъдата по нохд № 328/09 г. на РС – Враца, като наложеното му общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и петнадесет дни е изтърпяно на
09.12.2009 г. Още преди да започне петгодишният срок по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1,
т.4 НК осъденият е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода, а именно престъплението по нохд №
320/09 г. на РС – Мездра /по чл.343б, ал.1 НК, извършено на 13.04.2009 г./, поради
което и за него не са налице основанията за настъпване на реабилитация по право по
посочения ред, като се отчете и изискването на ал.4 на чл.88а НК.
Следващата група наказания лишаване от свобода – по нохд № 320/09 г. на РС –
Мездра, по нохд № 328/09 г. на ОС Враца и по нохд № 148/10 на РС Мездра касае
наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и
четири месеца /с определение, в сила от 07.07.10 г. по нчд № 166/10 на РС -Мездра/,
което е изтърпяно на 21.09.2011 г. За него също не е изтекъл приложимият
десетгодишен срок по чл.88а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4, в рамките на който да не
3
е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо по посочения
начин, тъй като на 16.01.2017 г. е реализирано престъплението по чл.343б, ал.1 НК по
последното осъждане на Д. по нохд № 28/17 г. От този момент до датата на депозиране
на молбата също не са изминали изискуемите пет години по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1,
т.4 НК след което при липсата на друго престъпление, да е допустима реабилитация по
право.
При така проследената фактология, свързана с отделните осъждания на
молителя, следва изводът, че извършваното ново престъпление в рамките на
реабилитационния срок за предходно осъждане, се явява пречка за реабилитирането му
по право за което и да е от всички отделни осъждания и единствено възможният ред за
това е този по чл.87, ал.1 НК.
Последното осъждане на молителя И.Д. е с присъда по нохд № 28/17 г. на РС -
Бяла, в сила от 24.01.2017 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца и лишаване от право на управление на МПС за срок от една година
и шест месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, извършено на 16.01.2017 г.
Наказанието „лишаване от свобода“ е било изпълнявано в периода от 07.02.2017 г. до
11.05.2017г., когато с определение по нчд № 217/17 г. на ОС - Враца И.Д. е освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието с определен
изпитателен срок в размер на един месец и двадесет и седем дни.
С присъдата по нохд № 328/09 г. на ОС - Враца на основание чл.45 ЗЗД И.Д. е
осъден за заплащането на обезщетения за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 НК на А. М. Б. и Н. А. К. в
размер съответно на 2575.50 лв. и 2750.00 лв., ведно със законната лихва, считано от
17.08.2008 г. до окончателното плащане.
При така установената по делото фактология, въззивният съдебен състав счете,
че необосновано първоинстанционният съд е приел наличието на предпоставките за
допускане съдебна реабилитация с оглед липсата на доказателства за възстановяване
на причинените от едно от престъпленията имуществени вреди съобразно чл.87, ал.1,
т.2 НК.
На основание разпоредбата на чл.87, ал.1 НК извън случаите, в които са налице
основания за реабилитация по право, осъденият може да бъде реабилитиран по съдебен
ред при кумулативното наличие на изрично посочените предпоставки, а именно в
тригодишен срок от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа
или помилване наказание да не е извършено друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или по –тежко наказание, осъденият да е имал добро поведение и
да са възстановени причинените вреди при умишлено престъпление.
4
В процесния случай за последното осъждане на молителя по нохд № 28/17 г. на
РС – Бяла към настоящия момент е изтекъл тригодишен срок от изтърпяване на
наложено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода. По същото той е бил
условно предсрочно освободен на 11.05.2017 г. и след изтичането на определения му
изпитателен срок по чл.70, ал.6 НК от един месец и двадесет и седем дни в несъмнено
по-дългия от три години времеви период до настоящия момент няма данни да е
извършил друго престъпление.
На следващо място по делото са ангажирани доказателства за твърдяното в
молбата добро поведение на лицето и настъпила положителна личностна промяна. Въз
основа на свидетелските показания на М. В. и представената характеристика по
месторабота към 2019 г., както и трудовата ангажираност, заявена при снемане на
самоличността, може да се приеме за установено, че актуалното му поведение в
обществото е правомерно и насочено към успешна ресоциализация. В същата насока
следва да се преценява и констатираната чрез изискана справка унифицирана
информационна система на прокуратурата липса на образувани и неприключили
досъдебни производства спрямо него.
От решаващо значение за произнасянето на съда, обаче е безспорното
обстоятелство, че от страна на молителя не са били възстановени причинените от
умишленото престъпление по чл.330, ал.3 НК имуществени вреди на пострадалите
лица по нохд № 328/09 г. на ОС - Враца. За разлика от първостепенния съд, настоящият
съдебен състав сподели тезата на прокурора и счете, че в процесния случай не следва
да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.2 НК, допускаща реабилитация и без
да е изпълнено посоченото условие при наличието на уважителни причини за това.
Несъмнено по делото е установено, че са били присъдени обезщетения на две лица за
причинените имуществени вреди от престъплението и същите не са били
възстановени, според изричното изявление на молителя, както и от констатациите,
направени въз основа на приложените удостоверения за отсъствие на образувани
изпълнителни производства. Очевидно е, че е липсвало поискано от правоимащите
лица принудително изпълнение на присъдените обезщетения, поради което не са били
предприети и такива изпълнителни действия в продължение на общата петгодишна
давност /117 ЗЗД/. Това обстоятелство, обаче единствено погасява възможността за
принудителното събиране на присъдените суми без да препятства по какъвто и да е
начин длъжника при негово желание да стори валидно плащане в полза на
правоимащите. Липсата на образувано изпълнително производство или евентуално
негово прекратяване поради непредприети действия от страна на взискателя на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не удостоверява наличието на уважителни причини за
липсващо изпълнение на обсъжданото задължение. Според разбирането на настоящия
съдебен състав, макар бездействието на правоимащия практически да освобождава
5
длъжника от задължението му, което очевидно вече не подлежи на принудително
събиране, това би могло да е уважителна причина за липсващо доброволно изпълнение
само когато пред длъжника /желаещ да черпи права от поведението си/ е създадена
трудно преодолима пречка за изпълнение. В процесния случай единствено въз основа
на представените справки за липсващи актуални изпълнителни производства не може
да се приеме за установено, че пострадалите лица са били изначално дезинтересирани и
преди изтичане на давността по чл.117 ЗЗД не са предприели действия за
принудително събиране на вземанията си чрез получаване на изпълнителен лист и
образуване на изпълнително производство, макар и прекратено понастоящем. Не е
установено, че дори и при добросъвестно поведение на длъжника не е било възможно
извършването на валидно плащане в тяхна полза, т. е. по никакъв начин от тяхна
страна няма данни да е било затруднено възстановяването на причинените вреди в
рамките на изтеклия продължителен времеви период. За разлика от останалата
невъзстановена щета от 152 лв. от престъплението по чл.216, ал.1 НК по вече
унищоженото нохд № 76/2007 г. на РС – Козлодуй, в което няма данни пострадалата да
е взела участие като страна и понастоящем да са известни на молителя данните за
самоличността и местонахождението й, то по посоченото нохд № 328/09 г. няма данни
за наличието на подобно затруднение пред осъдения за плащане. При липсата на
удостоверена по делото невъзможност на да стори това и при най-добро негово
желание, не би могло да се приеме, че изтеклата погасителна давност /поради
бездействието на пострадалите въобще или да посочат изпълнителни действия неясно
по какви причини и прекратяването на това основание на евентуално образувано
производство/ представлява уважителна причина за неизпълнение по смисъла на чл.87,
ал.2 НК. Приемането на обратното би означавало автоматично и напълно
необосновано да се признае на длъжника, че погасеното му по давност задължение има
за последица и доказва, че неизвършеното плащане винаги е по причина, стояща извън
неговото обективирано нежелание да изпълни. В същия смисъл е решение №
427/24.03.16 г. по нд № 1472/2015 г. на ВКС, III НО /а това на което се позовава
прокурора -решение № 252/11.06.2015 г. на ВКС I НО касае изпълнението на
наказанието глоба/.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав се съгласи с
доводите в протеста и счете, че към настоящия момент не може да се приеме за
доказано по делото наличието на уважителни причини за невъзстановяване на
причинените от престъплението по чл.330 НК имуществени вреди. Доказателствената
тежест на молителя в тази насока следва от изричното изискване на чл.434, ал.2, т.2
НПК, предвидено дори като условие за редовност на молбата за реабилитация. В
случая с оглед позицията на молителя и неговия защитник за освобождаване от
задължението само поради изтекла давност без да се навеждат други доводи относно
причините за невъзстановяване на вредите, въззивният съд, счете, че не се налага както
6
служебното изясняване на посочените обстоятелства, така и предоставянето на
възможност за ангажиране на доказателства за плащане.
Поради липсата на обсъжданата предпоставка за допускане на съдебна
реабилитация, с атакуваното определение неправилно е уважено направеното искане за
това по всички осъждания на молителя. Съдебният акт, обаче подлежи на отмяна само
в частта му за която е налице съответен протест относно осъждането по нохд № 328/09
г. на ОС - Враца, както и за осъждането по нохд № 76/07 г. на РС - Козлодуй.
Така мотивиран и на основание чл.436 и сл. от НПК във вр. с чл.87 и сл. НК,
САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.04.2021г. по нчд № 153/21 г. по описа на ОС – Враца
в частта му относно допуснатата съдебна реабилитация за осъждането на И. Ц .Д. по
нохд № 76/2007 г. на РС – Козлодуй и по нохд № 328/2009 г. на ОС - Враца, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на съдебна реабилитация на основание чл.87,
ал.1 от НК на И. Ц .Д. относно осъждането му с присъди по нохд № 76/2007 г. на РС –
Козлодуй и по нохд № 328/2009 г. на ОС – Враца.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7