Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3 /03.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на девети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 2299 по
описа на съда за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Теленор България"
ЕАД с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу З.Н.Й..
Ищецът твърди, че между него и ответника били сключени следните договори: договор за мобилни услуги от 24.06.2016 г. за абонатен номер № *********, договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 Black и договор за мобилни услуги от 15.09.2016 г. за абонатен номер № *********. Поддържа се, ответникът не изпълнявал задълженията си по гореописаните договори, за което ищецът издал следните фактури: 1. фактура № **********/01.03.2017 г., за отчетения период на потребление 01/02/2017 - 28/02/2017 г., платима в срок 16.03.2017 г., за сумата 60,81 лв. /с ДДС/, от които: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп, 23,29 лв. за лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 16.28 лв. /без ДДС/, от които 0,80 лв. /без ДДС/ за кратки текстови съобщения (SMS) и 15,48 лв. /без ДДС/ за международни разговори; 2. фактура № **********/01.04.2017 г., за отчетения период на потребление 01/03/2017 - 31/03/2017 г., платима в срок 16.04.2017 г., за сумата 55,75 лв. с ДДС, от които: 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп, 23,29 лв. за лизингова вноска, 1,24 лв. за такса временно възстановяване на изходящия трафик и потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 10.82 лв. /без ДДС/, от които 5,00 лв. /без ДДС/ за други услуги с добавена стойност, 0,64 лв. /без ДДС/ за кратки текстови съобщения (SMS), 5,16 лв. /без ДДС/ за международни разговори и 0,02 лв. /без ДДС/ за разговори към „Грижа за клиента"; 3. кредитно известие № **********/01.05.2017 г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -12,59 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, била начислена дължимата лизингова вноска в размер на 23,29 лв.; 4. крайна фактура № **********/01.06.2017г. за сумата 796.49 лв., от която неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 366.46 лв.; оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 302,77 лв. и потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 127.26 лв.; 5. фактура № **********/20.02.2017 г. за отчетения период на потребление 20/01/2017 - 19/02/2017 г., платима в срок 07.03.2017 г., за сумата 35,06 лв. /с ДДС/, от които 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 14.23 лв. /без ДДС/, от които 5,00 лв. /без ДДС/ за други услуги с добавена стойност, 2,72 лв. /без ДДС/ за кратки текстови съобщения (SMS), 6,45 лв. /без ДДС/ за международни разговори и 0,06 лв. /без ДДС/ за разговори към „Грижа за клиента". 6. фактура № **********/20.03.2017 г., платима в срок 04.04.2017 г., за отчетения период на потребление 20/02/2017 - 19/03/2017 г., за сумата 26,94 лв. /с ДДС/, от които 14.99 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп, 1,24 лв. /без ДДС/ за такса временно възстановяване на изходящия трафик и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 5.47 лв. /без ДДС/, от които 1,60 лв. /без ДДС/ за кратки текстови съобщения (SMS) и 3,87 лв. /без ДДС/ за международни разговори; 7. кредитно известие № **********/20.04.2017 г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -5,81 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси; 8. крайна фактура № ********** за сумата 491,79 лв., от която неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 435.60 лв. и потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 56.19 лв., като не се претендират посочените неустойки. Сочи се и че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 505/2019 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 486,22 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, но тя била връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК. Установило се, че от тази претенция незаплатените далекосъобщителни услуги били в размер на 183,45 лв., а сумата от 302,77 лв., представлявала дължими лизингови вноски. Поради това за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение се предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителни иск за тези вноски. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 127,26 лв., представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 01.02.2017 г. - 31.05.2017 г. по договор за мобилни услуги от 24.06.2016 г. за абонатен номер № ********* и 56,19 лв., представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 20.01.2017 г. - 19.03.2017 г. по договор за мобилни услуги от 15.09.2016 г. за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва за забава върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, и да се осъди да му заплати сумата от 302,77 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода м.06.2017 г. - м.01.2017 г. по договор за лизинг от 24.06.2016 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 Black. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 24283/04.12.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното
по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 2081/28.10.2019 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по
реда на чл.
422, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване
на заповедното производство, тъй като към този момент,
а и към настоящия, не е погасил процесните
вземания. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от
ищеца разноски по ч. гр. д. № 505/2019 г. по
описа на РС – Хасково. От представените
по него писмени
доказателства се установява, че те са действително
направени и възлизат на 205 лв. за
платена държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът
е направил изрично и своевременно искане за разноски и по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия
следва да се присъдят такива,
а именно сумата от 305 лв., съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл.
80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на З.Н.Й., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на „Теленор България" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, спрямо нея за сумата от 127,26 лв., представляваща
неизплатени
далекосъобщителни услуги за периода 01.02.2017 г. - 31.05.2017 г. по сключен между
тях договор за мобилни услуги от 24.06.2016 г. за абонатен номер
№ ********* и
за сумата от 56,19 лв., представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги за периода 20.01.2017 г. - 19.03.2017 г. по сключен между
тях договор за мобилни услуги от 15.09.2016 г. за абонатен номер
№ *********, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 505/2019 г. по описа на
Районен съд - Хасково – 25.02.2019
г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА З.Н.Й., ЕГН ********** ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6,
сумата от 302,77 лв., представляваща дължими лизингови вноски
за периода м.06.2017 г. - м.01.2017 г. по сключен между тях договор за лизинг от 24.06.2016 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2016 Black.
ОСЪЖДА З.Н.Й., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 510,00 лв., от която 305,00 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 205,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 505/2019 г. по
описа на Районен съд – Хасково,
за която е издадена Заповед № 246/26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.