ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115 15.05.2019 г.
гр.Несебър
Несебърски
районен съд
наказателен състав
на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
като
разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева
ЧНД № 343 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 от НПК и е образувано по повод жалба на адв. Господин Господинов от АК- Стара
Загора, като повереник на Т.М.Д., против Постановление на РП- Несебър от
05.06.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 83/2014 по
описа на ОД на МВР- Бургас. С обжалваното
постановление Районна прокуратура- гр.Несебър приема, че не са събрани доказателства относно виновността на обвиняемия
Иван Николаев Димов за осъществяване на престъплението измама, поради което
прекратява наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
като се моли за неговата отмяна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, приложения
по делото доказателствен материал и съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Досъдебното
производство е било образувано и впоследствие е било повдигнато обвинение
против Иван Николаев Димов, ЕГН **********, за това, че в периода от 30.09.2010 г. до 08.09.2011 г.,
в КК „Слънчев бряг”, общ.Несебър, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага-сумата от 63 000 евро, равняващи се на
123 217.29 лева, възбудил и поддържал у Т.М.Д., родена на ***г., гражданка на
Руска Федерация, и Лидия Ивановна Зинченко, родена на ***г., гражданка на
Украйна, заблуждение и с това причинил на Т.М.Д. имотна вреда в размер на 25
000 евро, равняваща се на 48 895.75 лева, а на Лидия Ивановна Зинченко причинил
имотна вреда в размер на 38 000 евро, равняваща се на 74 321.54 лева, имотната
вреда в общ размер 63 000 евро, равняващи се на 123 217.29 лева, както следва:
1. Ha 30.09.2010 г., в КК „Слънчев бряг”, общ.Несебър, с
цел да набави за себе си имотна облага- сумата от 25 000 евро, равняваща се на
48 895,75 лева, сключил предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, като пълномощник на Красимир Иванов Йорданов, ЕГН **********, в
качеството на продавач, с Т.М.Д., в качеството на купувач, с предмет на
договора- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.571.1.6,
съставляващ ателие № 6, находящо се на втори жилищен етаж, на кота +6.20 м.,
със застроена площ от 38.27 кв.м., с което въвел Т.М.Д. в заблуждение, че след
заплащане на продажната цена на имота, собствеността върху него ще й бъде
нотариално прехвърлена, и с това й причинил имотна вреда в размер на 25 000
евро, равняваща се на 48 895.75 лева, като причинената вреда е в големи размери;
2.На 08.09.2011г., в КК „Слънчев бряг”, общ.Несебър, с
цел да набави за себе си имотна облага- сумата от 38 000 евро, равняваща се на
74 321.54 лева, сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, като пълномощник на Милена Минкова Дойчева, ЕГН **********, в качеството
на продавач, с Лидия Ивановна Зинченко, в качеството на купувач, с предмет на
договора- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.571.1.17,
съставляващ апартамент № 17, с адрес на имота гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-
запад, ул."Хаджи Димитър", № 2, ет.4, ап.17, с което въвел Лидия
Ивановна Зинченко в заблуждение, че след заплащане на продажната цена на имота,
собствеността върху него ще й бъде нотариално прехвърлена, и с това й причинил
имотна вреда в размер на 38 000 евро, равняваща се на 74 321.54 лева, като
причинената вреда е в големи размери- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на
разследването са били разпитани множество свидетели и са били проведени няколко
очни ставки, от които се налага следната фактическа обстановка:
През лятото на 2011 г. св.Зинченко пристигнала в
България, имайки желание да си закупи имот. В тази връзка посетила офис за
недвижими имоти "Четирите Серафима", находящ се в КК „Слънчев бряг”, хотел
„Планета”, в която работел св. Кундев. Направени били няколко огледа като св.
Зинченко се спряла на апартамент № 17, находящ се в КК „Слънчев бряг”, западна
част, ул. „Хаджи Димитър”, № 2, ет. 4. Заедно със св. Кундев се срещнали с
обвиняемия, за който свидетелят знаел, че е строител на сградата. Димов заявил,
че е пълномощник на собственика на имота- св. Милена Дойчева. На 08.08.2011 г. били
договорени всички условия по сделката, като св. Зинченко заплатила на
обвиняемия сумата oт 2 000 евро- резервационна такса. Страните се задължили до 20.09.2011
г. да сключат предварителен договор за покупко-продажба на апартамента за
сумата от 38 000 евро. Такъв бил сключен на 08.09.2011 г., в който като продавач
била посочена св. Дойчева, като същата се представлявала от Димов. Уговорено
било разсрочено плащане на продажната цена. Св. Зинченко си заминала за Украйна
и до 02.10.2011 г. превела на Иван Димов всички вноски по договора. Съгласно
договорката, продавачът следвало в 15- дневен срок от заплащане на пълната
сума, да прехвърли окончателно имота. На следващият ден след получаване на
последната вноска за апартамента, Димов го продал на св. Душан Столич.
Пристигайки в България с цел прехвърляне на имота св. Зинченко узнала за
извършеното разпореждане в полза на св. Столич. При среща с обвиняемия, същият
я успокоил, че купувача бил негов познат. Въпреки това св. Зинченко настояла и
на 29.11.2011 г. подписали нотариално споразумение за разваляне на сключения
предварителен договор като св. Дойчева, чрез пълномощника си- Иван Димов, се
задължавала да върне на св. Зинченко сумата от 38 000 евро. При подписването на
споразумението обвиняемият заплатил на св. Зинченко сумата от 3800 евро, а на 14.12.2011
г.- и сумата от 500 евро.
От доказателствата по ДП се установява, че през септември
2010 г. св. Д. пристигнала в България, заедно със св. Синегуб, с цел закупуване
на имот. Посетили офиса на „Четирите Серафима”, и след няколко огледа се спрели
на ателие № 6, находящо се в КК „Слънчев бряг”, комплекс „Стил 2”, ул.
"Хаджи Димитър", № 2. Двете свидетелки, заедно със св. Кундев, се
срещнали с обвиняемия, с когото уговорили конкретни параметри по закупуването
на имота. На 30.09.2010 г. двете руски гражданки подписали предварителен
договор за покупко-продажбата на апартамента, като Димов ги уведомил, че собственик
на имота е Красимир Йорданов и че същия го бил упълномощил да го представлява.
Уговорена била продажна цена в размер на 25 000 евро, платима на вноски, като
договорът бил сключен от името на Красимир Иванов Йорданов в качеството му на
собственик, представляван от Иван Димов. Св. Д. платила капаро в размер на 2
500 евро, след което заминала за Русия. До месец август 2011 г. изплатила на
вноски по банков път цялата дължима сума, след което пристигнала в България с
цел изповядване на сделката. Срещнала се с Димиов и тогава разбрала, че имота е
собственост на трети лица- св.Николай Василев и св.Росица Василева. Обвиняемият
заявил, че е упълномощен и от действителните собственици да ги представлява,
като сделката можела да се осъществи след месец. На 31.08.2011 г. бил сключен
нов предварителен договор за покупко-продажба, в който като продавачи вече
фигурирали св. Василеви, и в който било посочено, че продажната цена била
заплатена изцяло. Въпреки сключеният договор, на 29.09.2011 г. Димов прехвърлил
имота на себе си, а в последствие на 16.12.2011 г. продал на св. Цекова. През юни 2012 г. св. Д., която не знаела за
прехвърлянето на имота, отново пристигнала в България и като установила това се
срещнала с Димов, който я уверил, че ще й бъдат върнати парите. С оглед защита
на интересите й, на 07.06.2012 г. бил подписан договор за обратно изкупуване на
имота, с който се разваля сключения договор, св. Д. се отказва, а Димов се
задължава да откупи посочения имот за сумата от 28 000 евро. Въпреки това, на
16.01.2013 г. Димов изпратил нотариална покана, с която поканил св. Д. да се
яви в периода 01.02.2013 г.- 15.02.2013г. за прехвърляне на имота. На 05.03.2013
г. в 14.00 часа при нотариус Чуткина се явили св. Емил Кундев като пълномощник
на Д. и Иван Димов, но отново до прехвърляне на собствеността не се стигнало,
тъй като обвиняемият не носел необходимите за прехвърляне документи.
При повдигане на обвинението Димов се възползвал от
правото си да не дава обяснения. Същият е дал такива при разпитването му като
свидетел в предходни моменти. Тези разпити нямат процесуална стойност предвид
последващото обвинение, но същите допринасят за направата на извод относно субективното
намерение на Димов. По отношение на св. Д., обвиняемият е заявил, че
първоначално е знаел, че имота е бил собственост на св. Йорданов, който
впоследствие го уведомил, че действителния собственик са семейство Василеви.
След като св. Д. разбрала от Димов кой е собственика на имота се отказала от
сделката и с оглед обезпечаване на платената от същата сума, бил подписан
втория предварителен договор. По- късно св. Василев го помолил да „спаси” имота
като го прехвърли, тъй като очаквал да бъде възбранен. Поради тази причина
Димов го прехвърлил на себе си и впоследствие на св. Цекова. Обвиняемият
заявява, че получените от св. Д. суми били предадени на св. Василев и св.
Йорданов и в тази връзка представил две платежни нареждания от 14.04.2011г. и
30.05.2011г. за превод на парични суми на св. Василев от 18525 лева и 9687.60
лева. Последният отрича да е знаел за уговорките и договореностите на Димов и
св. Д.. При проведена очна ставка между Димов и Кундев, последния е посочил, че
не си спомня дали св. Д., преди подписване на втория предварителен договор и
когато Димов е изявил желание за изповядване на сделката, тя го е уведомила, че
се отказва от имота.
По отношение на св. Зинченко Димов е заявил, че през
цялото време комуникирал със св. Зарков, на когото бил предал парите. Това било
така тъй като св. Зарков и св. Дойчева били в близки отношения. Последните
отричат да са получавали суми. Преди да бъде преведена последната сума от св. Зинченко,
св. Зарков му се обадил и му казал, че апартамента трябва да бъде прехвърлен на
св. Столич и договора със св. Зинченко да бъде прекратен, като на нея щели да й
върнат платената сума. За това обстоятелство св. Димов сочи, че уведомил св.
Кундев, който бил пълномощник на св. Зинченко и имал връзка с нея. Св. Столич в
показанията си е заявил, че Димов му предложил
апартамента, за който следвало да
плати 16000 евро, тъй като Димов му дължал сумата от 22 000 евро от предишни сделки с имоти между двамата.
Сочи още, че не познавал св. Зарков.
С оглед на така събраните доказателства, настоящата
инстанция намира за законосъобразен извода на представителя на държавното
обвинение, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи
извода, че от страна на Димов е била извършено престъпление измама. За да е
налице такава по смисъла на чл.209 от НК е необходимо едно лице, с цел да
набави за себе си имотна облага, да въведе в заблуждение друго такова, като и
поддържа това заблуждение, и така да причини на последното имотна вреда. В
случая от особено значение е обстоятелството, че по отношение и на двата имота
Димов е действал като пълномощник, т.е. всички действия е извършвал от името и
за сметка на упълномощителите му. Приложените по досъдебното производство
пълномощни в полза на обвиняемия са били с пълните правомощия за продажба на
имотите като е била дадена пълна свобода на договаряне от страна на
упълномощеното лице, включително и да продава сам на себе си. В този смисъл
пострадалите свидетели не са били въведени в заблуждение, че Димов е
пълномощник на собствениците и има правата да се разпорежда с имотите.
Действително по отношение на св. Д., обвиняемият е имал пълномощно от св.
Йорданов първоначално, но впоследствие такова му е било дадено от
действителните собственици на имота, които не оспорват обстоятелството, че
пълномощно е било дадено и на св. Йорданов. В този смисъл фактът, че към
момента на сключване на предварителният договор със св. Д., Димов бил действал
не от името на св. Василеви, а от името на св. Йорданов, с оглед изложеното в
предходното изречение, не навежда на извода, че Димов е имал изначално
намерение да не се разпорежда с имота в полза на св. Д.. Следва да се отбележи,
че предвид невъзможността да бъде разпитан св. Йорданов не може да бъде
проверена тезата на обвиняемият, че впоследствие е разбрал, че собственик на
имота е св. Василев, но с оглед презумпцията за невиновност, това затруднение
не следва да се тълкува във вреда на обвиненото лице. Представените от Димов
платежни нареждания за преведени суми от него в полза на св. Василев също са в
подкрепа на изложеното от обвиняемия, че получените от св. Д. суми са били
предавани на собственика на имота. В същите като основание за плащане е
посочено „плащане апартамент”. Действително не е посочено за кой точно
апартамент става въпрос, но това не изключва и възможността да е именно за
ателие № 6, вземайки предвид, че предварителния договор е бил сключен преди
преводите, както и факта, че при втория предварителен договор, сключен от св.
Василеви, сумите са били вече заплатени от страна на св. Д..
С оглед на така изложеното съдът намира, че би могло
да се предположи, но не и да се направи категоричен извод, че са налице всички
елементи от състава на наказателно- правната измама по смисъла на НК. Съгласно
принципите обаче на наказателното право обвинението и присъдата не могат да
почиват на предположения, а следва да са установени и доказани по несъмнен
начин, което в случая не е налице. Наред с това настоящата инстанция споделя и
извода на прокуратурата, че се касае за гражданско- правни и в частност
облигационни отношения. И двете пострадали свидетелки са имали възможността да
предявят искове на чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителните им
договори, сключени с действителните собственици, за окончателни, или да поискат
развалянето на същите и връщането на дадените суми. Не става ясно защо същите
не са се възползвали от тези си възможности, но това е било тяхно право, а не
задължение. Вярно е обстоятелството, че наличието на договорно отношение само
по себе си не е пречка да се реализира наказателната измама по смисъла на цитираната
норма. Доказателствата по досъдебното производство обаче не мотивират категоричния
извод, че от страна на Димов е бил налице изначален умисъл, че имотите няма да
бъдат прехвърлени на купувачите по предварителните договори. В подкрепа на този
извод е и сключения от обвиняемият договор за обратно изкупуване. Липсата на категорични
доказателства, обосноваващи извода, че виновното лице още при приемането на
сумата не е имало намерение да я върне, говори за липса на умисъл в извършване
на наказателна измама.
Всичко, изложено по- горе, дава основание на
настоящата инстанция да приеме, че правилно и законосъобразно РП- Несебър е прекратила
наказателното производство по воденото ДП, поради което атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1
от НПК, Несебърският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.06.2017 г. на Районна прокуратура-
гр.Несебър за прекратяване на наказателното производство по ДП № 83/2014 г. по
описа на ОД на МВР- Бургас, водено срещу Иван Николаев Димов, ЕГН **********,
за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
След влизане в сила на съдебният акт ДП да се върне на
РП- Несебър с оглед постъпилата жалба до ОП- Бургас от Милена Дойчева.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд- Бургас в 7- дневен срок от съобщаването му на св. Д., св. Зинченко
/последните да бъдат уведомени чрез адв. Господинов/, адв. Годсподинов, Иван
Димов, адв. Николов, РП- Несебър.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: