Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесет
и първи май година
2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Снежана Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16912 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Образувано
е по предявени от Е.Х.К., ЕГН ********** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 06.02.2016 г. ПТП, както и сумата 10 355лв. представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 28.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото разноски.
Излагат
се съображения, че на 06.02.2016 г., около 17:00 ч. между с. Мала Църква и с.
Бели Искър, на път III- 6206 л.а. ,,Алфа Ромео“ per.
№ *******, управляван от П.Д.Д., се е движел по път
III-6206 и поради неправилна маневра, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с лек автомобил „Сеат Ибиза“ per. № *******, управляван
от ищцата Е.К.. След удара с другия автомобил, лек автомобил марка „Алфа Ромео“
per. № ******* се удря в крайпътно дърво вдясно от
пътя. Вследствие на ПТП е пострадала ищцата, като водач във втория автомобил.
Спешна
медицинска помощ и лечение ищцата получила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, гр.
София, II-ра Травматологична клиника, където е била
приета по спешност с оплаквания от болки в гърба, оток и функционална немощ и с
диагноза закрито счупване на гръбначен прешлен. Извършени били параклинични и инструментални изследвания - ЕКГ, рьо-графии, ПКК КТ на гръбначен стълб от които е видно, че
е налице фрактура на тялото ТХ-11 с фрагмент, който води до лекостепенно
стеснение на канала. На Е.К. е била извършена операция, вкл. реклинация и дистракция на
фрактурата, последвана от задна стабилизация на две нива. Ищцата е била
изписана от болницата с подобрено общо и локално състояние, като лечението й е
продължило при амбулаторни условия с назначени 2 бр. контролни прегледи в
рамките на 1 месец.
Твърди
се, че по случая било образувано ДП № ЗМ 129/2016г. на РУ Самоков,
пр.пр.№434/16г. на РП Самоков
за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
Наведен
е довод, че по време на проведеното лечение на Е.К., й се е наложило да извърши
и някои непредвидени разходи за лекарства, медицински транспорт, провеждане на
лечение и избор на екип и система за гръбначна стабилизация на две нива с
конектор кат. №Х1А8-МАС1 на обща стойност 10 355 лева, които вреди също следва
да бъдат обезщетени от застрахователя на ГО на виновния водач.
Твърди се, че пътният инцидент се е отразил негативно и в психологически
аспект на ищцата, предвид особеното й състояние на майка на новородено. По
време на инцидента, ищцата имала дете- бебе на 49 дни, което е кърмила, но
вследствие на удара кърмата и внезапно спряла и се налага бебето да премине на
изкуствена храна, на каквато остава за постоянно. След ПТП е започнала да
изпитва непрекъснато безпокойство, станала е тревожна и има страх от автомобили
и управление на МПС.
В
исковата молба се твърди още, че по повод настъпилото влошаване на
здравословното състояние на ищцата в резултат на ПТП от 06.02.2016 г. в З. “Б.И.”
АД са заведени щети № **********/06.02.2016. и №**********, по които с
уведомително писмо изх.№ НЩ-49656/30.09.2016 г. и писмо изх. № НЩ-437/
23.01.2017год. неоснователно не е определило размер на плащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди на Е.К..
Ответното З.
“Б.И.” АД в срока по чл. 367 ГПК е депозирало отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърдението, че
получените от ищцата телесни увреждания са настъпили вследствие на процесното ПТП. Не оспорва, че по молба – претенция на
ищцата, в застрахователното дружеството е
образувана щета № **********/12.09.2016г.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника се адв. П.К.
поддържа предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. А.И.оспорва предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I -7 състав, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства съгласно
чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия
неоспорен Констативен протокол за ПТП № 19 от 06.02.2016г., се установява, че
на сочената в исковата молба дата – 06.02.2016г., около 17:00 ч. на път III-
6206 лек, между с. Мала Църква и с. Бели Искър, л.а. марка,,Алфа Ромео“ per. № *******, управляван от П.Д.Д.,
се е движел по път III-6206 и поради неправилна маневра, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил „Сеат
Ибиза“ per. № *******,
управляван от ищцата Е.К.. След удара с другия автомобил, л.а. марка „Алфа
Ромео“ per. № ******* се удря в крайпътно дърво
вдясно от пътя. /л.7 от делото/
С постановление
от 21.12.2016г. на Районна прокуратура – Самоков е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ 338 ЗМ-129/2016г. по описа на РУ на МВР -
Самоков, пр.пр. №434/2016г.
по описа на РП - Самоков, водено срещу неизвестен
извършител на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК. /л.33-35 от
делото/
По делото е
представена Епикриза по ИЗ № 4988/2016 на УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, от която се установява, че ищцата Е.К. на 24г. е постъпила в
лечебното заведение на 08.02.2016г. с диагноза: счупване на гръбначен прешлен –
закрито. Посочено е, че на 09.02.2016г. е извършена оперативна намеса и на
16.02.2016г. е изписана от лечебното заведение с определен контролен преглед на
15.03.2016г., дадени препоръки за ХДР и домашно лечение. /л.8-9 от делото/
Приети по делото
са писмени доказателства – 6 бр. фактури ведно с фискални касови бонове на л.
11 - 18, установяващи, че ищцата Е.К. е заплатила общо сумата от 10 355 лева за
лечение и възстановяване - (медицински изделия, избор
на епик, медицински транспорт).
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Т.Г. Д.–
ортопед - травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. В заключението на СМЕ се сочи,
че при процесното ПТП ищцата К. е получила закрито
счупване на XI-ти гръден прешлен с фрагмент, който е причинил лекостепенно стеснение на гръбначно-мозъчния канал и довел
до затруднение на движенията на тялото за не по-малко от шест месеца. На 08.02.2016г.
ищцата е приета в болница „Пирогов” и на 09.02.2016г. е оперирана -
освобождаване на гръбначно-мозъчния канал от костния фрагмент и метална
стабилизация на две нива от IX гръден до I-ви поясни прешлени. На 16.02.2016 г.
е изписана без съдови и неврологични смущения. Вещото лице заявява, че описаната
операция е била необходима, защото при счупването се е образувал костен фрагмент,
който е стеснявал костно-мозъчния канал. Прието е, че сегашното здравословно
състояние на ищцата е стабилизирано. Самостоятелната й походка е възстановена.
Ищцата може да се самообслужва. Тя съобщава за болки в гърба при навеждане,
сядане, при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време.
Вещото лице сочи, че движенията на гръбначния стълб се извършват в обем
по-малък от нормата с 32 %. В.л. д-р Д.заявява
още, че ищцата е претърпяла болки и страдания непосредствено след ПТП с голям
интензитет за около 20-25 дни, болки с умерен интензитет до 2-3 месеца, след
което интензитетът на болките е намалявал постепенно за 6-8 месеца. След това
ищцата би могла да изпитва болки с по- малък интензитет при по-продължително
ходене и стоене права, при влажно и студено време, при навеждане до около 3
години след ПТП. Посочено е, че са налице следните остатъчни явления: белег от
операция в долната част на гърба с дължина 24 см. Движенията са поясния отдел на гръбначния стълб са ограничени с 32 %.
Вещото лице сочи, че на ищцата й предстои нова операция за изваждане на
металните импланти от гръбначния стълб. Едва след
това може да се определи окончателния обем на движения на гръбначния стълб,
като средният възстановителен период за този вид увреждания е около 10-12
месеца. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че лечението на ищцата не е
завършило. Предстои й нова операция за изваждане на металните импланти от гръбначния стълб и последваща
рехабилитация. Едва след това може да се определи дали е настъпило пълно
излекуване и възстановяване на здравословното й състояние. С оглед характера,
степента и местоположението на травматичната увреда,
проведеното лечение и предстоящото такова, може да се приеме, че на мястото на
счупването и около него в бъдеще ще се развият артрозни
промени, които могат да доведат до поява на болки и ограничение на движенията
на гръбначния стълб. Обичайно след травма като тази на ищцата и проведено за
нея лечение, в областта на гръбначния стълб впоследствие се развива „артрозна болест” - спондилартроза.
Експертът сочи, че за този вид травма обичайно се ползва временна нетрудоспособност
за 10-12 месеца, както и че е налице е причинно - следствена връзка между
получените от ищцата травматични увреждания и процесното
ПТП. Експертизата е приела, че описаните разходи в следните документи: Фактура
№ ********** от 16. 02.2016г. за медицински транспорт 168.00 лв., фактура № **********
от 25.02.2016г. за лечение в болница „Пирогов” 900.00
лв., фактура № ********** от 16.02.2016 г. за Фраксипарин
70.00 лв., фактура № ********** от 08.02.2016 г. за рентгенова снимка 12.00 лв.
и фактура № ********** от 25.02.2016 г. за метални импланти
9120.00лв. са направени за лечение на
получените от ищцата травматични увреди при процесното
ПТП.
В обясненията си в о.с.з. на 21.05.2019г.
вещото лице д-р Т. Д.допълва, че в резултат на ПТП ищцата не може да носи
детето да се грижи за бебето, както и спира да го кърми за период от 6 месеца.
Травмата е на 11 гръден прешлен. Пояснява
още, че трябва да се направи много точна преценка дали да се извадят имплантите, което зависи от много неща и дали е съгласна да
бъде извадени. Ако имплантите пречат на движенията и
на живота й, би трябвало да бъдат извадени. След евентуалното изваждане може
възстановяването може да продължи 2-3 месеца, възстановяването след това е
трудно и бавно.
От приетото и неоспорено заключението на САТЕ, с вещо
лице инж. К.Г., се установява следния механизъм на ПТП: на 06.02.2016 год., около 17:00 ч., по път
III-6206, гр.Самоков - к.к.
„Мальовица“, в участъка разклона за с. Бели Искър - с. Мала църква /в
местността „Гьоргьова чешма“/, се е движил лек
автомобил „Алфа Ромео“ с per. № *******, управляван
от П.Д.Д. в посока към гр. Самоков
със скорост от порядъка и не по -ниска от 60 км/ч зад друг лек автомобил „БМВ
Х5“. При приближаване района на 7-и километър /на около 130 - 140 м преди
разклона, водачът е предприел маневра за изпреварване на предно движещия се
автомобил и навлязъл в насрещната пътна лента. В обратна посока се е движел лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с per. № ******* управляван от Е.Х.К. със скорост от порядъка
и не по - висока от 50 км/ч. Другият лек автомобил „БМВ Х5“ не е намалил
скоростта си на движение и разположението си на пътното платно и продължил
движение към разклона. Водачът Д.е възприел насрещно движещия се автомобил,
преценил, че не би могъл да завърши изпреварването без сблъсък, както и това,
че не би могъл да се върне обратно в своята си пътна лента зад л.а. „БМВ Х5“. При
това разположение на автомобилите е настъпил сблъсъка между л.а. „Алфа Ромео“ и
л.а. „Сеат Ибиза“ в пътната
лента аз движение на последния. Ударът и за двата автомобила е челен с частично
препокриване на челните им леви части. При удара, л.а. „БМВ Х5“ е продължил
движението си към разклона. Двата сблъскали се леки автомобила поотделно
извършват: л.а. „Сеат Ибиза“
се отклонява надясно и спира върху лентата си за движение, а л.а. „Алфа Ромео“
се отклонява надясно, напуска пътното платно, опира се в стълба с пътните знаци
и насочен надясно на около 90° достига до крайпътно дърво и се спира с лявата
си странична част в него. Според приетото заключение на САТЕ, от техническа
гледна точка причините за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „Алфа Ромео“ при предприетото изпреварване на преднодвижещ се лек автомобил в насрещната за него пътна
лента в момент, когато по нея се е движил л.а. „Сеат Ибиза“- професионалната
оценка на пътната ситуация от водача на л.а. „Алфа Ромео“ и решението му за
предприемане действия с органите за управление на автомобила за изпреварване на
предно движещия се лек автомобил. Вещото лице сочи, че в конкретната пътна
ситуация, той е следвало да изчака преминаването на насрещно движещия се л.а. „Сеат Ибиза“ и след това да предприеме
действия за изпреварване.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
За
претърпени от ищец неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.Х.Ч.– съпруг на ищеца. Св. Ч., сочи в показанията си, че
след претърпяното ПТП ищцата получила смачкване на прешлени, счупвания. Сочи,
че в болница „Пирогов“ и направили операция, като било установено, че има
смачкани прешлени, 8 дни престояла в болница. Повече от месец била на легло.
Трудно й било да се самообслужва, да става, помагал й. По време на ПТП бебето
им било на 49 дни и след удара кърмата й
спряла, наложило се да хранят бебето с адаптирано мляко. Сега от време на време
усеща болки в кръста.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят А.Х.Ч., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Страните не споря, че към датата на
ПТП – 06.02.2016 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. “Б.И.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за лек автомобил марка „Алфа“, модел „Ромео“, рег. № *******, управляван от П.Д.Д..
Отделно от това, по делото е приета Справка от базата данни на Информационен
регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил
с ответното застрахователно дружество. Нещо повече, в приетия и неоспорен по
делото КП за ПТП с пострадали лица № 19 от 06.02.2016г. е отразено, че за лек
автомобил „Алфа Ромео“ е налице застраховка „ГО“ в З. “Б.И.“ АД по полица 02/115002649318,
валидна до 29.10.2016г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените искове са допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на
чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора
за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 06.02.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП -"Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея.“ Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек
автомобил „Алфа Ромео“ - П.Д..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което
исковете с правно основание чл.226 , ал.1 от КЗ /отм./ за доказани по
основание. Установени са поделото (СМЕ, САТЕ, медицински документи, гласни
доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с
процесното ПТП.
По размера:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критерият справедливост
винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива
обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията,
начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието,
причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия
и др. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване
със младата възраст на ищцата – 24 г.,
при която преди процесното ПТП същата е била активна
и грижеща се за бебето си, а след него
зависима от чужда помощ в битовото и хигиенно обслужване, и в нужда от помощник
за детето, и спирането на кърмата, силата, интензивността на болките и
страданията с голям интензитет непосредствено след ПТП и операцията, претърпената оперативна интервенции, продължителността на възстановителния период
от 6-8 месеца, обстоятелството, че
ищцата продължава да изпитва болки в студено и влажно време, както и че
лечението на ищцата не е завършило, като и предстои втора операция за изваждане
на металните импланти от гръбначния стълб и последваща рехабилитация, следва също да се отчете и че при
ищцата са налице остатъчни явления – белег от операцията в долната част на гърба
с дължина 24 см., настъпилите трайни последици – ограничение на движенията на поясния отдел на гръбначния стълб с 32%, намира че сумата
от 30 000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Съдът
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2016г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с §
27 ПЗР на КЗ (отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на
КЗ (отм.) следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по
делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. /в този см.
Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК/ Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По иска за обезщетение за имуществените
вреди:
По предявеният иск за сумата от 10 355 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
разходи за лечението, свързани с процесния инцидент,
съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за
доказана. Въз основа на представените и приети по делото писмени доказателства
– 6 броя фактури, ведно с касови бонове, се установи, че ищцата действително е
направила такива разходи на стойност от 10 355 лв. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р Д.сочи, че извършените от ищеца разходи, за които са
представени фактури, са в причинна връзка с получените от Е.К. травми и са направени
за лечение на получените от нея травматични увреди при процесното
ПТП.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 600 лв.
съставляваща съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА вр.
с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Вълков, У. и партньори“ сумата от 1 740.65 лв..
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 614.20 лв.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Х.К., ЕГН ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 30 000
/тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.02.2016
г. по вина на водача на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Х.К., ЕГН ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 10
355 /десет хиляди триста петдесет и пет лева/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от травматични
увреди в резултат на ПТП, реализирано на 06.02.2016 г. по вина на водача на
л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.09.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и п.“, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от 1 740.65
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 1614.20 лв., платени от бюджета.
Присъдените
на ищеца суми може да се заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: