ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Монтана, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20231600600048 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по протест на РП
Монтана – ТО Лом срещу определение на РС Лом от 03.02.2023г. постановено по ЧНД
№66/2023г. по описа му, с което съдът е отказал да вземе мярка за неотклонение по
отношение на лицето Б. А. С. „задържане под стража“, както и каквато и да е мярка по ДП
№ 100/2023г. по описа на РУ МВР Лом.
В протеста се твърди, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно и
че са налице предпоставките предвидени в закона за вземане на най- тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиненото лице Б. С., а също така
и че е незаконосъобразно оставането на това лице без никаква мярка за неотклонение.
В открито съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли съдът да отмени
атакуваното определение и вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия С. адв. Н. А. счита определението за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди, тъй като не е налице опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши ново престъпление.
Б. С. поддържа казаното от защитника си и също моли съда да потвърди атакуваното
определение на първостепенният съд.
Съдът, след преценка данните по приложените ЧНД № 66/2023г. на РС Лом, ДП №
100/2023г. на РУ МВР Лом, предвид постъпилия протест, становището на страните и въз
основа на закона, приема следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2023г. по отношение на лицето
Б. А. С. е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1 от НК, по чл. 354а, ал.
1
5 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК. Първото обвинение е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание от 1 г. до 6 г.
лишаване от свобода, както и глоба от пет до двадесет хиляди лева.
В разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК са предвидени две предпоставки, които следва
да са налице кумулативно, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение: на първо
място е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание, а на
следващо място доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 2 от НПК.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че макар и да съществува обосновано
предположение, обвиняемият да е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода, не е налице втората предпоставка, предвидена в процесуалния закон за вземане на
най - тежката мярка за неотклонение, а именно: реална опасност обвиняемият да се укрие
или извърши друго престъпление. Лицето е неосъждано, поради което и не може да се
обоснове предположение, че има опасност да извърши друго престъпление. Има и
постоянен адрес, на който живее със семейството си, няма други противообществени
прояви, от които да се направи извода, че е свързан с криминалния контингент, че е
криминално проявен, за да се приеме, че има опасност да се укрие. Затова и не може да бъде
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като двете описани по-горе
предпоставки трябва да са налице кумулативно.
След тези правилни и законосъобразни констатации, съдът е бил длъжен съгласно чл.
64, ал. 4 НПК да вземе по- лека мярка за неотклонение или да не вземе никаква, но който и
от вариантите да приложи, е бил длъжен да изложи и съответни мотиви. В конкретния
случай липсват такива и на обвиняемото лице нито е взета по- лека мярка за неотклонение,
нито са изложени съображения защо е оставен без взета мярка.
Този пропуск е поправим в настоящето производство и настоящата инстанция
намира, че по отношение на обвиняемия Б. А. С. от гр. Лом следва да бъде взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Лом от 03.02.2023г. постановено по ЧНД №
66/2023г. по описа му, с което е отказано вземане мярка за неотклонение по отношение на
лицето Б. А. С. „задържане под стража“.
ВЗЕМА по отношение на Б. А. С., ЕГН ********** от гр. Л българин, български
2
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес: гр. Л , обл. М ул.
„Т О “ № 18, ДП № 100/2023 г. по описа на РУ гр. Лом мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА“.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ОД МВР Монтана и РУ МВР Лом.
ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 100/2023г. по описа на РУ МВР
Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3