№ 143
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20221450100289 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
М. Й. А. от гр. Роман с ЕГН **********, е предявил иск против К. Т.
Х., ЕГН **********, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 7000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат от незаконосъобразните му действия, ведно със законната лихва
върху исковата претенция, считано от 02.11.2019 г. – деня на извършване на
престъплението до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответника оспорва иска.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 45 ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е НАХД №343/2020 г.
на МзРС.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По са приложени като доказателства материалите, съдържащи се по
НАХД №343/2020 г. на Районен съд Мездра, от които се установява, че с
Решение №260006 от 15.09.2020 г. съдът е признал обвиняемият К. Т. Х.,
ЕГН:**********, роден на 19.12.1990 година в гр. Мездра, живущ
1
..................................... българин, български гражданин, средно образование,
не женен, не осъждан, за виновен в това, че на 02.11.2019 година около 07.00
часа, в землището на с. Караш, община Роман, пред ловна хижа е причинил
лека телесна повреда на М. Й. А. от гр. Роман, изразяваща се в оток и
кръвонасядане на носа и клепачите на ляво око, с охлузване на носа,
кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка и пукване на носни
кости, оток и на лява буза, оток, кръвонасядане и регади на горна устна и
левия устен ъгъл, оток и в окосмената част на главата и гръдния кош,
кръвонасядане на дясна мишница, с което му е причинил временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди–престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.1 НК,
освободил е, на основание чл. 78а НК, обвиняемият К. Т. Х. от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130
ал.1 НК, и му е наложил, на основание чл. 78а ал.1 НК, административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата.
Решението е влязло в законна сила на 01.10.2020 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
на която е приравнено и решението по 78а от НК, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали и как е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл.
130 ал. 1 от НК е резултатно следва, че вида и броя на телесните увреждания,
както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите,
също са установени със задължителна сила. По аргумент от нормата на чл.
300 от ГПК следва да се приеме за установено със задължителна сила и
извършването на посочените като част от непристойните действия. Оттук
следва, че съдът е длъжен да приеме в настоящото производство, че
фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД е осъществен по описания в
решението на наказателния съд начин.
По делото са разпитани свидетелите ............... и ................, като от
техните показания се установява, че горепосоченото деяние на ответника е
причинила болки на ищеца, кръвонасядания, кръвоизлив в окото, които
продължили около 15 – 20 дни. През това време си останал в къщи, не
работел, болката не му позволявала, бил притеснен заради външния си вид, и
не излизал от вкъщи.
2
Съдът дава пълна вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като
същите са последователни, логически свързани и намират опора в писмените
доказателства по делото /Решението на наказателния съд/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно –медицинска
експертиза, в което вещото лице посочва, че описаните увреждания са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като оздравителния период е около 10 – 14 дни при липса на усложнения и
нормален оздравителен период.
Съдът намира, че вещото лице дало компетентно заключение, като е
отговорило изчерпателно на поставените задачи. В същото време неговото
заключение намира опора в приложените по делото медицински документи –
медицинско свидетелство и епикриза. В тази връзка съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице.
При така установеното от фактическа фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат от получена на 02.11.2019 г.
лека телесна повреда, причинена от ответника, ведно със законната лихва,
считано от 02.11.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предполага наличието
на пет основни елемента. Ищецът следва да докаже следното: 1). Наличието
на деяние извършено от ответника; 2). Противоправност на деянието; 3).
Наличието на вреда; 4). Причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда, като не е необходимо да се доказва петия елемент на
фактическия състав, а именно – вината, тъй като съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
Както по горе се отбеляза, от приложеното по делото Решение по
НАХД №343/2020 г. на МзРС, се установява, че на 02.11.2019 г. около 07.00
часа в землището на с. Караш, община Роман, ответника е причинил на ищеца
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на носа и
клепачите на ляво око, с охлузване на носа, кръвоизлив под външната обвивка
на лява очна ябълка и пукване на носни кости, оток и на лява буза, оток,
3
кръвонасядане и регади на горна устна и левия устен ъгъл, оток и в
окосмената част на главата и гръдния кош, кръвонасядане на дясна
мишница, с което му е причинил временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът намира, че
е доказано наличието на противоправно деяние, извършено от ответника,
което е извършено виновно.
На база на установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема,
че вследствие на ударите ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, с оздравителен период от
около 15 – 20 дни.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Релевантни са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му,
но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват
конкретните неимуществени вреди (в който смисъл е и решение № 88 от
17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО).
При съобразяване на посочените критерии съдът като взе предвид:
възрастта на ищеца към момента на деянието (43 г.), обуславящо по-бавно
възстановяване; характера и интензитета на умишленото престъпление (с ръка
в областта на главата по хулигански подбуди); доказания период за
4
възстановяване от физическите последици на деянието; свързаните с това
неудобства с отношенията в семейството му; отчуждаването и притеснението
от професионални и лични контакти на пострадалия в посочения период от
време; психологическите последици на деянието, доказани от свидетелските
показания. Поради това съдът намира, че е оправдано да присъди
обезщетение в размер от 3000 лв.
Чрез посоченото обезщетяване ищецът ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани със засягане на неговата телесна неприкосновеност.
Горната сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на непозволеното увреждане - 02.11.2019 г. /арг. чл. 84 ал. 3
ЗЗД/, до окончателното изплащане на сумата.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството, като са представили списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищеца е направил разноски в размер на 580 лв., а ответника не е представил
доказателства за направени разноски. Разноските на ищеца следва да се
присъдят по компенсация, съобразно уважената част от иска.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на МзРС на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 120 лв., и разноски
в размер на 300 лв. за съдебномедицинската експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Й. А. от гр.
Роман с ЕГН **********, сумата от 3000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от
ищеца в резултат на деянието на ответника на 02.11.2019 г. и причинената му
от ответника лека телесна повреда по хулигански подбуди, предмет на
Решение №260006/15.09.2020 г. постановено по НАХД №343/2020 г. на
Районен съд Мездра, ведно със законната лихва върху горната сума от деня на
причиняване на непозволеното увреждане - 02.11.2019 г., до окончателното и
изплащане, както и направените деловодни разноски по компенсация
съобразно уважената част от иска в размер на 249.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ
5
иска в останалата част до пълния предявен размер от 7000 лв. като
неоснователен и недоказан.
След влизане на решението в сила присъдената сума може да бъде
заплатена от ответника по посочената от ищеца банкова сметка: IBAN
BG36STSA93000020844451 в Банка ДСК.
ОСЪЖДА К. Т. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на 120 лв., и
разноски в размер на 300 лв. за съдебномедицинската експертиза.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6