№ 522
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510901 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника З.А.Г., ЕГН ********** с
адрес: село Червен брег, област Кюстендил, ул. “** **“ № 27, чрез адв.
И.М.Г., АК-Кюстендил против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 01.07.2021 г. по изп.
дело № 20128510403259 по описа на М.П. рeг. № 851, с район на действие
СГС, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се доводи
за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Твърди се, че
изпълнително дело е образувано през 2012 г. с друг първоначален взискател
въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.01.2011 г. от СРС по гр.д.№
6254/2010 г. 49-ти състав. През месец юни 2021 г. длъжникът е получил
запорно съобщение, с което е уведомен, че ЧСИ М.П. на основание чл.450 от
ГПК е предприел изпълнително действие - налагане на запор върху два броя
МПС, едното от които не е собственост на длъжника. Със същото съобщение
изх. №34706/ 10.06.2021 г., длъжникът е уведомен, че изпълнителното дело е
образувано по молба на търговското дружество „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК
****, но този взискател е бил регистриран в Търговския регистър три години
след образуване на делото. Посочва, че са налице основания за прекратяване
на изпълнителното дело. От влизането в сила на Заповедта за изпълнение
през 2011 г. до предприемане на валидни изпълнителни действия срещу
1
длъжника е изтекла 5-годишната давност за вземането, установено със сила на
пресъдено нещо. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната
сфера на длъжника. Твърди се в частната жалба, че не е уведомен надлежно
за конституирането на настоящия взискател като частен правоприемник на
първоначалния такъв, както и за валидността на цесията по отношение на
длъжника. Установеното в чл. 99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника. Изискването съобщението да бъде извършено от стария
кредитор /цедент/ или чрез ЧСИ, не е налице. Моли съда да отмени отказа за
прекратяване по изпълнителното дело и да вдигне наложените възбрани и
запори по делото.
Взискателят „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК **** не изразява становище
по жалбата .
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20128510403259
по описа на ЧСИ М.П. рeг. № 851, с район на действие СГС, изпраща по реда
на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнително дело № 20128510403259 е било образувано на 27.12.2012
г. по молба с вх. № 42645/27.12.2012 г. на „А. С. НА В.“ ООД, ЕИК: ****,
чрез пълномощника си юрк. Р.М., въз основа на изпълнителен лист от
11.01.2011 г., издаден от СРС по гр. дело № 6554/2010 г. на „К.“ АД срещу
длъжника З.А.Г. за С. на следните суми: 1 272.05 лв. - главница на вземане,
произтичащо от Договор за заем CrediGo № 2042 - 00190053 от 31.07.2008 г.;
сумата 297.98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2008
г. до 10.02.2010 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2010
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 131.40 лв.
направени разноски по делото. С молбата си за образуване на делото
взискателят е поискал да се извършат необходимите изпълнителни действия
за удовлетворяване на вземането на взискателя. Също така е упълномощил
съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в което е описан договора за цесия между „К.“ АД и
„А. за С. на В.“ ООД.
На 09.01.2013 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 507, ал. 1 от
ГПК са били изпратени запорни съобщения до кредитните институции в
Република България.
На 12.02.2013 г. е изпратено запорно съобщение и до работодателя на
длъжника.
На 15.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до СДВР- Пътна
полиция за налагане на запор на моторно превозно средство.
Депозирани са молби от взискателя за извършване на справки и посочване на
изпълнителни способи с вх. № 10306/ 06.03.2015 г.; вх.№ 34878/ 11.08.2015 г.
и вх № 50146/ 17.11.2015 г.
На 18.11.2015 г., както и на 03.11.2016 г. са изпратени отново запорни
съобщения до банки.
На 30.12.2019 г. с вх. № 99404 е депозирана молба от взискателя за
2
справка за налични банкови сметки и трудови договори и съответно налагане
на запори.
След извършените справки, на 07.06.2021 г. е изпратено запорно
съобщение до работодател, а на 10.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение
до ОДП Кюстендил - Пътна полиция за налагане на запор на две моторни
превозни средства, собственост на длъжника.
С възражение от 01.07.2021 г. с вх. № 64916, подадено от З.А.Г. чрез
адв. И.Г., е поискано прекратяване на изпълнителното производство поради
изтекъл преклузивен двугодишен срок от извършване на последното
изпълнително действие спрямо молителя. Постановен е отказ за прекратяване
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в съобщение с изх. №
39621/05.07.2021 г.
На 21.07.2021 г. е подадена жалба с вх. № 70818, въз основа на която е
образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице,
в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл.435, ал.2
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема
за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист
бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа
на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не
са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440
3
и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г., когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпващо по силата на закона, а
съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече
настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са
посочени: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за С. или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят
не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал
висящността на производството, като е подавал молби с посочени
изпълнителни способи в тях, както и периодично са извършвани исканите в
молбите изпълнителни действия от съдебния изпълнител.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че поради липсата на
уведомление, адресирано до длъжника относно конституирането на „А. за С.
на В.“ ЕАД (с предходна дружествена форма ООД към датата на сключване
на договор за цесия - 25.10.2012 г., както и към датата на образуване на
изп.дело №20128510403259 - 27.12.2012 г.) по силата на договор за цесия, не
се доказва частното правоприемство, поддържано от „А. за С. на В.“ ЕАД,
както и това, че извършените изпълнителни действия срещу длъжника са без
процесуално значение. Видно от данните по изпълнителното дело, ПДИ е
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК и в нея е посочено
наличието на договор за цесия между „А. за С. на В.“ ООД и „К.“ АД.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваният отказ е
правилен и следва да бъде потвърден, тъй като по отношение на процесното
изпълнително производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 15419/03-09.2021 г. на
длъжника З.А.Г., ЕГН ********** с адрес: село Червен брег, област
Кюстендил, ул. ****, чрез адв. И.М.Г., АК-Кюстендил против
РАЗПОРЕЖДАНЕ от 01.07.2021 г. по изп. дело № 20128510403259 по описа
на М.П. рeг. № 851, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да
прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5