Р Е Ш Е Н И Е
№1202
гр. Русе, 10.10.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1827 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 23, ал.2 от СК и чл. 34 от ЗС.
Производството
за делба е във фазата по нейното допускане.
Постъпила е искова
молба от М.Х.С. против С.М.С., в която се твърди, че страните са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с Определение на РРС от 07.12.2015 г. по гр.д. 5747/2015
г. По време на брака си, бившите съпрузи били придобили движимо и недвижимо
имущество, което останало неподелено, а именно:
- Дворно място, с
площ от 628кв.м., представляващо ****** в квартал 23 по плана на с.Т., общ.И.,
обл.Русе, административен адрес: с.Т., общ.И., ул.”*******” №4, при граници:
улица, *******, *******, *******, ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда и гараж;
- Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ************, адрес на имота: гр. Русе, кв.”********”,
ул.”*****” №124, етаж 2, апартамент 11”В”, намиращ се в сграда №12, разположена
в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 44,42 кв.м., прилежащи
части: Изба №** с площ 3,55кв.м. и 5,988%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
съседи: на същия етаж – няма, под обекта – *********.**.**, над обекта – *********.**.**;
- Лек автомобил
„Тойота Ярис”, рег. ******;
- Лек автомобил
„Тойота РАВ-
- Мотоциклет марка
„Ямаха” , модел „Серол”, шаси №******;
- Мотопед „Джилера”,
модел „СTM; шаси **************;
Ищцата твърди, че с
нотариален акт от 2011г. майка й Р.П. й дарила собствените си земеделски земи,
находящи се в землището на с.Хаджи Димитрево, община Свищов. Тези земеделски
земи с обща площ от *****дка били продадени за сумата от 22 700лв., която сума
била изцяло вложена в закупуването на посоченият в т.2 недвижим имот -
апартамента в гр. Русе. Продажната цена на този апартамент била общо 33 309лв.,
поради това ищцата счита, че за придобиването на този имот е налице
трансформация на лично имущество в размер на 22700/33309 ид.части, които били
нейна лична собственост. Твърди още, че от 2007г. до настоящият момент е
работила като медицински представител в търговско дружество със средно месечно
възнаграждение около 3000лв. Политиката на фирмата, в която работела била
такава, че при подмяна на авто-парка, предлагала старите си автомобили на свои
служители на преференциални цени. По тази причина управляваният като служебен
до 2012г. автомобил „Тойота Ярис”, описан в т.3 от исковата молба, бил закупен
от работодателя за сумата от 3200лв., която цена била значително по-ниска от пазарните цени за този
клас автомобили. Тази сума ищцата изплатила
изцяло с лични средства от заплатата си. Твърди, че всички моторни превозни
средства се ползват от ответника.
По изложените
съображения, ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника трансформация на нейно лично имущество в размер на 22700/33309 ид.ч.
за недвижимия имот в гр.Русе, както и да бъде признато също така по отношение на ответника, че лек автомобил
„Тойота Ярис”, с рег.****** е изцяло лична нейна собственост, поради
трансформация на лично имущество. Моли общото имущество на страните, след
признатата трансформация да бъде допуснато до делба - дворното място в с.Т.,
общ.И., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и гараж,
автомобила „Тойота РАВ-
В срока за отговор
по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за допустимост на предявеният
иск за делба. Не оспорва, че по време на брака си с ищцата са придобили
описаните в исковата молба недвижими и движими вещи. Възразява срещу правата,
при които се иска да бъде допусната делба на същите. По отношение на имота в с.Т.
твърди, че е заплатил продажната цена на дворното място изцяло с лични
средства, които нямат брачен произход, а изграденият в имота обект е изцяло
негово дело – материали и труд, финансирани с негови лични средства, които
нямат брачен произход. По тези съображения твърди, че целият имот е негова
лична собственост поради трансформация на лични средства. По отношение на
апартамента в гр.Русе не оспорва твърдението на ищцата, че е получила от
продажба на подарени от майка й ниви общо сумата 22700 лв., но оспорва описания
в молбата начин на заплащане на останалата част от стойността на апартамента.
Твърди, че за покупката на апартамента е предоставил лични средства в размер на
12000лв. В този смисъл желае делбата на този имот при права 22700/33309 ид.ч.
за ищцата и 10609/33309 ид.части за него. Твърди, че с разликата между 12000 и
10609лв. са заплащани таксите при ЧСИ. По отношение на автомобила „Тойота Ярис”
оспорва твърденията на ищцата за придобиването му с нейни лични средства, а
твърди, че е придобит с негови лични средства. По отношение на лекият автомобил
”Тойота РАВ-
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото
са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 16.04.1999г., който е прекратен
по реда на чл. 50 от СК на 07.12.2015г.
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по време
на брака си, страните са придобили в собственост описаните в исковата молба
недвижими имоти и движими вещи, а именно:
С нотариален акт №***, том.І, рег.№****, дело ***/12.03.2007г. на нотариус П. Ш. с район на действие РРС,
на името на ответника е придобит недвижим имот- незастроено дворно място с площ
628кв.м., ****** в кв.23 по регулационния план на с. Т., за сумата от 1000лв. На
08.01.2008г. за имота е издадено разрешително за строеж на едноетажна жилищна
сграда и гараж. Страните не спорят, а и от свидетелските показания на Р.К. и М.
М. се, установява, че в дворното място по време на брака на страните е
изградена едноетажна жилищна постройка и гараж.
С нотариален акт №**,
том V, рег. №****, дело №*** от 09.08.2011г. на нотариус Л. А. с район на
действие Свищовския районен съд, Р.Ц.П., майка на ищцата й е дарила четири
земеделски имота. Същите с нотариален акт №**, том.ХІІ, рег.№*****, дело №****/21.12.2012г.
на нотариус Л. А., ищцата е продала за сумата от 22700лв.
Като купувач на
публична продан, на името на ищцата е придобит недвижим имот с идентификатор ************,
представляващ апартамент с площ 44,42кв., находящ се в гр. Русе, ул. „*****” №***,
ет.2, ап.11 „В”. Постановлението на ЧСИ И. Х. за възлагане на имота е влязло в
сила на 11.04.2013г.
На името на ищцата
на 08.06.2012г. е регистриран лек автомобил „Тойота Ярис” с рег. ******,
закупен съгласно представената фактура на 29.05.2012г. за 3200лв. от „ЦСП
Фармасютикъл ЛТД България” ЕООД.
На името на
ответника е регистриран лек автомобил „Тойота РАВ-
С договор от
09.03.2014г., на името на ответника е придобит мотопед „Джилера” за сумата от
720лв., регистриран с рег. ***** на 25.03.2014г. С договор от 20.05.2013г., на
името на ответника е придобито МПС – Ямаха, модел „Серол” за сумата от 200евро.
Ищцата е
представила извлечение от банковата си сметка в ТБ „ДСК” ЕАД, от която се
установяват получаваните от нея възнаграждения за периода 01.10.2012г. до
31.12.2013г. от „ЦСП Фармасютикъл ЛТД България” ЕООД. Представено е
удостоверение и от „Анджелини Фарма
България” ЕООД за получените от ищцата трудови възнаграждения за периода януари
2010г. до януари 2016г.
Ответникът е
предоставил разпечатка от банкова сметка на „Симекс М” ЕООД, на която е
едноличен собственик от която се установява, че на 12.03.2007г. са изтеглени
5000лв., на 28.05.2012г. 4000лв.,на 18.03.2013г. 2000лв., на 25.03.2013г.
10000лв. и на 14.12.2013г. 5000лв.
Свидетелката Р. Г. К.
установява, че имотът в с. Т. е посещаван и от двамата бивши съпрузи. Като
техен съсед тя ги виждала когато ходят там и им е гостувала. Имали построена
къща с три стаи и гараж. Ищцата полагала грижи за градината, но от около година
свидетелката не я била виждала в къщата в с. Т.. Свидетелката сочи, че ищцата
получавала добри доходи като търговски представител на лекарства. Служебното й
положение й позволило да закупи на по-евтина цена служебния си автомобил, който
впоследствие бил управляван и от двамата съпрузи.
Свидетелката Р.Ц.П.,
майка на ищцата, установява, че дъщеря й винаги е работела, дори и майчинство
не била ползвала. Получавала добри доходи и осигурявала с тях всичко необходимо
за домакинството на семейството си. Съпругът й С. също изкарвал пари, но не ги
давал за семейството, казвал, че неговите
доходи са за „други неща”, за „фирмата му”. Семейството на страните го
издържала ищцата, с нейните доходи.
Свидетелят М.С. М.,
баща на ответника установява, че когато страните закупували апартамента в гр.
Русе, М. поискала от С. пари. Свидетелят посъветвал сина си и той дал за това
жилище 10 хил. лева за жилището. Целта била майката на ищцата да живее в това
жилище отделно от семейството на страните. Парите ответникът изтеглил от
сметката на фирмата, която била негова, но първоначално основана от свидетеля. Разходите
по прехвърлянето на имота, за такси данъци и пр. също били поети от С.. Според
свидетеля, синът му предложил да закупят служебния автомобил на ищцата, тъй
като служител тя имала право да го придобие на преференциална цена. Бил закупен
за около 3000-3500лв., които също били изтеглени от фирмената сметка на
търговското дружество. Другият автомобил „Тойота”, С. също закупил с фирмени
средства, тъй като му бил необходим да вози децата на училище и в зимно време.
„Малкият мотор”, дъщерята на страните закупила със свои средства, спестени от
сурваки, но тъй като нямала 18г. бил записан на името на баща й. Другият мотор С. си го купил. Относно имота в
с. Т., свидетелят установява, че е закупен за около 1000-1200лв. За изработване
на проект за постройка били заплатени още около 3600лв. Тези средства били
изтеглени също от фирмената сметка. След това изграждането на постройката било
извършено поетапна, с купувани от свидетеля и сина му материали, с техен труд и
труда на работници на фирмата им. Ищцата не била участвала с никакви средства
за купуването и застрояването на имота, отишла там когато бил готов. Дори
твърдяла че не им трябва и имала спорове със съпруга си за необходимостта от
него. Свидетелят не си спомня от къде точно е теглил парите за построяването на
къщата, но предполага, че е било от неговата фирма която имал към него момент.
Фирмената дейност на сина му започнала след построяването на къщата в Т.. Той
преди това не разполагал с лични средства за купуването и застрояването на
мястото и свидетелят решил да го подпомогне с негови средства, тъй като всички
постъпления постъпвали във неговата фирмена сметка към него момент. Свидетелят
заявява, че към него момент С. и М. били семейство, и „ние искахме да помогнем
на всички и на децата, и на семейството. Не сме помогнали целенасочено само на С.”.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 23 от СК.
Предявеният
установителен иск безспорно има преюдициално значение по отношение на съдебната
делба и няма пречки двата иска да бъдат разгледани в едно производство.
Съгласно чл. 21,
ал.1 и ал.3 от СК, придобитите по време на брака на страните имущества по
презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Оборването на тази
презумпция и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична
собственост, тъй като е закупено с лични средства на един от съпрузите - чл. 23 от СК, е изцяло в тежест на този
съпруг. Същият следва да докаже, не само че е притежавал лични средства /от
преди брака или по време на брака/, но и че именно тези лични средства са
вложени при закупуването на имота, за който се спори. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи твърденията си за придобиване на
посочената от него част от процесния апартамент в гр. Русе и изцяло на
процесния автомобил „Тойота Ярис” с лични средства. Доколкото по делото няма
спор, че 22700/33309 ид.ч. от жилището е придобито с лични средства на
съпругата, от продажбата на дарени й земеделски имоти, в тази част исковата й
претенция следва да бъде уважена. По отношение на лекия автомобил, твърденията
й са, че е закупен с парични средства, които тя е получила като трудово
възнаграждение. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че ищцата е имала възможност с получаваните от нея трудови
възнаграждения да плати цената на процесния автомобил. Дори и да се приеме, че
това е станало така, не е налице трансформация на имущество по смисъла на чл.
23 от СК. Полученото по време на брака трудовото възнаграждение не съставлява
„лично имущество” по смисъла на чл. 22 от СК, което да се е трансформирало и с
каквото само би могла да бъде извършена трансформация. Съгласно чл. 36 от СК,
разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата
съпрузи. В случая, автомобилът е бил предназначен за задоволяване нуждите на
семейството, а не за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или
занаят от ищцата. В този смисъл се черпят аргументи от показанията на
свидетелката Р.К., която установява, че и двамата съпрузи са ползвали
автомобила, а свидетелят М. М. пък сочи, че с този автомобил синът му возел
децата до училище. Влагането на средства от трудова дейност, в придобиването на
една вещ по време на брака е основание за възникване на съпружеска имуществена
общност върху тази веща /чл. 21, ал.2 от СК/, а не за трансформация на лично
имущество. Обстоятелството, че автомобилът е закупен на по-ниска от пазарната
му цена, поради служебното положение на ищцата, би могъл да е относим към други
нейни претенции, евентуално за липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4 от СК
или пък за определяне на по-голям дял от общото имущество по чл. 29, ал.3 от СК, но е неотносимо към претенцията й за трансформация на имущество.
Трансформира се само имущество от изброените по чл. 22 от СК, а не привилегии. По
тези съображения предявеният от ищцата иск по чл. 23, ал.1 от СК по отношение
на лекия автомобил следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възраженията на
ответника с правно основание чл. 23 от СК.
По отношение на
жилищния имот в гр. Русе, ответникът твърди, че е заплатил лични средства в
размер на 12000лв., изтеглени от фирмената сметка на притежавано от него
търговско дружество. По делото това обстоятелство не е доказано. Представеното
извлечение от банковата сметка на „Симекс М” ЕООД удостоверява единствено, че
ответникът е изтеглил на 18.03.2013г. 2000лв., а на 25.03.2013г. 10000лв. от
фирмената сметка, но не се установява за какво са използвани тези средства, още
по-малко, че са преведени по сметка на съдебния изпълнител за възлагане на
процесния имот от публична продан или за плащане на такси и разноски. Липсват
доказателства за начина по който са осчетоводени тези изтеглени суми. Дори и да
се приеме, че като едноличен собственик на дружеството е можел да тегли от
сметката му средства за задоволяване нуждите на семейството си и да е вложил
тези средства съобразно твърденията си, то по изложените по–горе аргументи
относно иска по чл. 23 от СК, възражението му се явява неоснователно, тъй като
в този случай следва да се приеме, че тези средства имат също характера на
възнаграждение /дивидент/ от търговската му дейност, каквото и становище е
изразил в хода на производството. По същите съображения следва да се приемат за
неоснователни и другите възражения за трансформация на лично имущество касаещи
лекия автомобил „Тойота Рав”, мотопеда и мотоциклета.По отношение на имота в
село Т., свидетелят М.С. М. установява,
че той е финансирал както закупуването на парцела, така и изграждането на
сградата, тъй като синът му към него момент не разполагал с необходимите
средства и не развивал самостоятелно търговска дейност. Свидетелят обаче сочи,
че е предоставил необходимите средства, за да подпомогне цялото семейство на
страните, а не само сина си. По тази причина не би могло да се приеме, че вложените
средства за имота са от дарение, направено от свидетеля само за ответника, а за
цялото семейство. Следователно трансформация на имущество и за този имот не се
установява.
При този изход на
претенциите на страните за трансформация на лично имущество по чл. 23 от СК,
следва да се приеме, че всички описани в исковата молба вещи са съсобствени,
при права за жилищния имот в гр. Русе 28004,5/33309 ид.ч. за ищцата и 5304,5/33309 ид.ч. за ответника, а за
всички останали имоти при равни права между двамата по аргумент от чл. 28 от СК. Ответникът в срока за отговор на исковата молба и в съдебно заседание не
възразява, че превозните средства не съществуват или са погинал и не е
представил доказателства, че регистрацията им е прекратена, поради което следва
да бъде допусната съдебна делба за всички движими и недвижими вещи при
посочените по-горе права на страните.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 23, ал.2 от СК по отношение на С.М.С.
с ЕГН********** с адрес ***, че М.Х.С. с ЕГН**********, с адрес *** е
собственик на 22700/33309 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************, с адрес гр. Русе, кв.”********”, ул.”*****” №***, етаж 2,
апартамент 11”В”, намиращ се в сграда №**, разположена в поземлен имот с
идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ от 44,42 кв.м., прилежащи части: изба №11 с
площ 3,55кв.м. и 5,988% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – *********.**.**,
над обекта – *********.**.**;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Х.С. с ЕГН********** иск по чл. 23, ал.1
от СК – да бъде признато за установено по отношение на С.М.С. с ЕГН**********,
че лек автомобил „Тойота Ярис”, рег. ******, рама №************ e нейна лична собственост, като неоснователен.
ДОПУСКА до съдебна делба между М.Х.С. с ЕГН**********, с адрес ***
и С.М.С. с ЕГН********** с адрес ***
следните недвижими имоти и движими вещи:
1. Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ************, с адрес гр. Русе, кв.”********”, ул.”*****”
№***, етаж 2, апартамент 11”В”, намиращ се в сграда №**, разположена в поземлен
имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ от 44,42 кв.м., прилежащи части: Изба №** с
площ 3,55кв.м. и 5,988% идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – *********.**.**,
над обекта – *********.**.**;
2. Дворно място, с
площ от 628кв.м., представляващо ****** в квартал ** по плана на с.Т., общ.И.,
обл.Русе, административен адрес: с.Т., общ.И., ул.”*******” №4, при граници:
улица, *******, *******, *******, ведно с построената в него едноетажна жилищна
сграда и гараж;
3. Лек автомобил
„Тойота Ярис”, рег. ******, рама №************;
4. Лек автомобил
„Тойота РАВ-
5. Мотоциклет марка
„Ямаха” , модел „Серол”, рама №******
6. Мотопед
„Джилера”, модел „СTM
При права за първия имот 28004,5/33309 ид.ч. за М.Х.С. с
ЕГН********** и 5304,5/33309 ид.ч. за С.М.С. с ЕГН********** и за всички
останали /от т.2 до т.6/ при равни права
между страните.
Движимите вещи предмет на съдебната делба се държат от съделителя С.М.С.
с ЕГН**********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането му в
сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.
Районен
съдия: