Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
28.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
шести февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1280 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 240, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1, ЧЛ. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес управление:***, п.к.***, р-н К.С., ул. Ш.П.№ ***, законен
представител Р.Х.В.чрез процесуалния си представител твърди, че на 22.06.2015
г. между „**“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „В.“ и Н.М.С. бил сключен договор за кредит № **по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.
3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит
била подробно описана в Общите условия на „**“ ЕООД и била в съответствие със
ЗПФУР и приложимото законодателство. кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет
страницата на кредитодателя - **. На
посочената страница „В.“ предоставяли общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която клиентът трябвало да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата
на „В.“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемал, като
това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за
кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно
точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането ѝ. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. В процесния случай,
на 22.06.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„В.“ под № **и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката
си Н.М.С. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350.00 лева, като
заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 22.07.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод
посредством „И.“ АД още на същия ден - 22.06.2015 г. Съгласно условията по
кредита, към главницата били начислени лихви и такси, както следва: договорна
лихва в размер на 11.79 лева, начислена въз основа на т. 6.1 от Общите условия,
приложими към Договор за кредит № **за следния период: от 22.06.2015 г. (дата
на отпускане на кредита) до 22.07.2015 г. (падежна дата на кредита), както и
такса за експресно разглеждане в размер 54.71 лева. Кредитополучателят се
възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от
Общите условия, приложими към Договор за кредит № ***. Съгласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на
кредита със 7, 14 или 30 дни, като това се извършвало след като заплати такса
по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. Н.М.С. упражнил правото си
няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до
новата падежна дата - 05.09.2015 г. С настъпване на падежа по договора -
05.09.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 06.09.2015 г.,
„**“ ЕООД (В.) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01% към договорния
лихвен процент - в конкретния случай – 40.98%, върху неизплатената главница за
периода на просрочието. От „В.“ изпращали три броя напомнителни писма до
ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № **се таксували по 10.00 лева за всяко и били за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани,
ответникът не погасил посочените вземания. На 01.02.2018г. „**“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ***, както
следва: главница - 350 лева, договорна лихва – 11.79 лева; такса за експресно
разглеждане – 54.71 лева; наказателна лихва – 438.06 лева за периода от
06.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; отписани такси за събиране за 3 бр. изпратени
писма – 30 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Б.П.“ ЕАД. Същата била върната от
адреса на подателя с отметка „Непотърсена“. Поради това към исковата молба
прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „**“ ЕООД предоставили на
„К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължавала.
Банкова сметка, ***ираните суми: IBAN: ***,
BIC: *** „Банка Д.“ ЕАД.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на сумата 350.00 (триста и
петдесет) лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***,
сумата 438.06 лева (четиристотин тридесет и осем лева и шест стотинки),
представляваща наказателна лихва за периода 06.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът Н.М.С. с ЕГН ********** с адрес:
***, п.к. **, ул. А.С. **, ет.**, ап.** не е депозирал отговор
на исковата молба. В насроченото съдебно заседание неговият особен
представител, в ход по същество прави възражение, че ответникът не е уведомен
за сключения договор за цесия и вземането на ищеца не е станало изискуемо.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.06.2015 г. ответникът и праводателят
на ищеца „**“ ЕООД сключили договор за кредит № ***, по силата на който „**“
ЕООД предоставило на ответника в заем сумата от 350 лева със срок на погасяване
30 дни и дата на падежа на плащане – 22.07.2015 г. договорен бил лихвен процент
в размер на 40.98%, равняващ се на 11.79 лева, включен в крайната сума за
връщане, както и такса е експресно обслужване в размер на 54.71 лева. Така,
ответникът се задължив за срок от 30 дни да върне обща сума в размер на 416.50
лева. В договора е посочено, че сумата ще бъде предоставена чрез плащане на
каза на И. и за плащането е представена
разписка от същата дата с номер 2000000084970900, като ответникът не оспорва,
че е получил договорената сума. Не се спори, че същият, като заемател, не е
изпълнил задължението си да погаси задължението в уговорения срок – до
22.07.2015 г. включително. Твърди се и не се оспорва, че ответникът се е
възползвал от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като се сочи,
че крайната падежна дата е настъпила на 05.09.2015 г. На 01.02.2018 г. между
„**“ ЕООД в качеството на цедент и ищеца като цесионер е сключен договор за
цесия, като вземането на „**“ ЕООД спрямо ответника е прехвърлено, описано в
приложение 1 към договора, както следва: главница – 350.00 лева; договорна
лихва – 11.79 лева; такса – 54.71 лева; наказателна лихва – 438.06 лева;
отписани такси за събиране – 30.00 лева, общо прехвърлено задължение в размер
на 884.56 лева. По делото са представени потвърждение за извършена цесия,
пълномощно от цесионера, с което на цедента са делегирани права да уведоми
длъжниците от негово име за сключения договор за цесия, както и уведомление за
цесия, изходящо от цедента. По делото е представено известие за доставяне
(обратна разписка), в което е посочено, че ищецът изпраща на ответника
уведомление за сключения договор за цесия. Пратката е върната в цялост с
отбелязване, че е непотърсена. Други доказателства по делото не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума.
Следва между страните по договора да е налице съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа и следва да е налице реално
предаване на сумата, предмет на договора. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема,
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение
на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или
друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Това следва
от същността на договора за заем, който е реален. Безспорно, следва да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена. В
конкретния случай заемът се счита сключен с получаването на уговорената в
договора сума чрез И., за което ищецът е предоставил разписка – фактът на
получаване на сумата е безспорен в процеса. Размерът на договорената и получена
сума се установен от разписка. При негова доказателствена тежест, ответникът не
ангажира доказателства за плащане. Ответникът
е надлежно уведомен за извършената цесия, налице е уведомление, изходящо от
цедента, действащ чрез пълномощника си, същото е приложено към исковата молба
на цесионера и е достигнало до длъжника със същата. Горното съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. І-во ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК и в този смисъл е
константната съдебна практика (Решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д. № 12 от
2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о). Уведомлението е достигнало до адресата, няма
забрана цесионера да действа чрез упълномощен представител поради което
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, а искът за претедираната
главница като основателен да се уважи.
Не са ангажирани доказателства за претендираното обезщетение за забавено
плащане, въпреки указанията на съда в тази насока, дадени с проекта за доклад
на делото по реда на чл. 146 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът сочи, че размерът на задължението на ответника за начислена наказателна
лихва възлиза на 438.06 лева, като не е доказал размерът й по период. Поради
това искът за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изходът от процеса, на ищеца се следват разноски, както следва:
държавна такса за уважения иск в размер на 50 лева и възнаграждение за
юрисконсулт съразмерно с уважената част от иска в размер на 200 лева.
Ответникът не претендира и не е доказал разноски, поради които такива не
му се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Н.М.С. с ЕГН
********** с адрес: ***, п.к. **, ул. А.С. **, ет.**, ап.** да заплати на „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, п.к.***, р-н К.С., ул. Ш.П.№ ***, законен
представител Р.Х.В.сумата от 350.00 лева (триста и петдесет) лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № **от 22.06.2015 г., сключен между
„**“ ЕООД и Н.М.С., като
вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия от 01.02.2018 г., сключен
между „**“
ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 05.09.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждането на Н.М.С. да заплати на
„К.Б.“ ЕООД сумата от и 438-06 лева (четиристотин тридесет и осем лева и шест
стотинки), представляваща наказателна
лихва за периода от 06.09.2015 г. до 31.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Н.М.С. с ЕГН
********** с адрес: ***, п.к. **, ул. А.С. **, ет.**, ап.** да заплати на „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, п.к.**, р-н К.С., ул. Ш.П.№ ***, законен
представител Р.Х.В.направените по делото разноски в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.