Решение по дело №522/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 307
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100500522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                   13.01.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ИВАН КИРИМОВ

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 522 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          С решение от 14.03.2018 г.на СРС ,ГО,124 състав ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Б. АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, срещу А.К.М., ЕГН **********,***, ж.к.******, иск с правна квалификация чл.430 от ТЗ - заосъждане на ответника да заплати 5000 лева - главница по Договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В- 2397/23.10.2007г., сумата от 5 926.55 лева - договорна лихва за периода 19.07.2012г. до 20.12.201бг., сумата от 2 069.61 лева - наказателна лихва за периода 07.08.2012г. до 11.06.2015г., както и 117.00 лева - годишна такса за поддръжка и ОТХВЪРЛЯ молбата на П.И.Б. АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, за присъждане на разноски по делото и с определение от 03.10.2018 г.е оставя без уважение молба на А.К.М. за изменение на решението в частта за разноските.

          Решението се обжалва с въззивни жалби от двете страни ,а определението по чл.248 ГПК се обжалва с частна жалба от ответника.

          Въззивникът –ищец твърди,че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно съдът отхвърлил иска като приел,че вземането не е изискуемо.С предявяването на иска се прави волеизявление на кредитора ,че счита кредита за предсрочно изискуем,същият се обявява на длъжника с връчване на препис от исковата молба и моментът на предсрочната изискумост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.Предоставеният кредит-овърдрафт не се характеризира с предварително приет погасителен план.В ОУ е предвидено,че договорът може да се прекрати по всяко време от срока на действие едностранно от банката.С прекратяването му титулярът е длъжен да погаси всички задължения на основание чл.36.3 от ОУ.Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло-за главница,договорна лихва,наказателна лихва и годишна такса.Претендира разноски.

        В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.По делото са представени различни ОУ ,експертизата е работила по ОУ,непредставени по делото и не следва да се цени.В исковата молба не се съдържа изявление за предсрочна изискуемост на вземането,поради което предсрочната изискуемост не е настъпила.Моли жалбата да се остави без уважение.

        С въззивна жалба на ответника се твърди решението да е недопустимо,незаконосъобразно,в противоречение с материалния и процесуалния закон.

        Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който се твърди,че същата е недопустима,тъй като е без правен интерес за страната,получила благоприятен изход от крайния съдебен акт.  

          Софийски градски съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД от "П.и.б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против А.К.М.  и цена на иска: 13 113.16 лв., от които 5 000 лв., представляващи просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 23.10.2007 г. сумата 5926 лв., представляващи просрочена договорна лихва за периода от 19.07.2012 г. - 20.12.2016 г.; сумата 2069.61 лв., представляващи дължимата наказателна лихва за периода от 07.08.2012 г. - 11.06.2015 г. ; 117лв., представляващи дължимата годишна такса за поддръжка на карта съгласно раздел VІ,т.6.15 от ОУ

От приетите  писмени доказателства се установява, че на 23.10.2007 г., след сключването помежду им на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка  и Общите условия на "П.и.б." АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, ищецът е предоставил на ответника , банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5 000 лв., при годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката на титуляра-длъжник. Посочва се още, че титулярът се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, договорени в Общите условия на банката. От събраните писмени доказателства и приетата съдебно икономическа експертиза се установява, че въпреки поетите ангажименти титуляра- длъжник не е извършвал плащания за погасяване на дължимите просрочени вноски по кредитното задължение.

Установено е,че страните са в договорни отношения,договорът се е удължил автоматично за нов едногодишен срок съобразно т.36.1 от ОУ-2007 г.и правоотношението не е прекратено.

В исковата молба, ищецът не твърди да е упражнил правото си да обяви за предсрочно изискуем кредита на някое от основанията ,предвидени в глава ХІ от Общите условия на "П.и.б." АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Съгласно същите банката има право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра. Следователно писменото уведомление е условие възприето в отношенията на страните, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост на кредита.

Такова уведомление не се съдържа в исковата молба.За кредитора не е налице изискуемо вземане .

Действително ,в ОУ ,чл.36 .1 ,предл.2 ,на които въззивникът се позовава във въззивната жалба, договорът може да бъде прекратен по всяко време от срока на действие  му едностранно от банката  с 30 дневно писмено предизвестие при което,съобразно т.36.3 титулярът следва да погаси всички задължения.В исковата молба не се съдържа твърдение,че е изпратено такова предизвестие,нито че исковата молба служи за предизвестие за прекратяване на договора.

Правилно първоинстанционният съд е постановил,че към момента липсва изискуемо вземане ,поради което исковете се явяват неоснователни.  

Подадената въззивна жалба от ответника следва да се остави без разглеждане ,поради липса на правен интерес.

             Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

              Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е основателна.Съдът е отказал да измени решението в частта за разноските неправилно.Предвид изхода на спора на ответника се дължат сторените разноски.Такива са договорени и платени в размер на 1900 лв.,представен е списък за тях,но съдът не се е произнесъл.Ищецът е възразил за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което възражение съдът намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото.Съобразно Наредба №1/2004 г.за ВРАВ съдът го намалява на сумата 923 лв.Сумата следва да бъде присъдена като се допълни решението.

                  По разноските във въззивното производство:За отхвърлената жалба на ищеца-въззивник, на въззиваемата страна-ответник се дължи сумата 1000 лв.За оставената без разглеждане жалба на ответника-въззивник на въззиваемата страна-ищец се дължи сумата 450 лв.По компенсация ПИБ следва да заплати на А.М. сумата 550 лв.разноски  пред въззивната инстанция.                  

                  На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА решение  от 14.03.2018 г.на СРС ,ГО,124 състав

                 ОСТАВЯ без разглеждане въззивна жалба на    А.К.М. срещу решение  от 14.03.2018 г.,поради липса на правен интерес             

                ДОПЪЛВА решение от 14.03.2018 г.на основание чл.248 ГПК като :

                ОСЪЖДА П.И.Б. АД, ЕИК ******, да заплати на А.К.М. , ЕГН **********,***, ж.к.****** сумата 923 лв.разноски  за адвокат пред СРС

                ОСЪЖДА П.И.Б. АД, ЕИК ******, да заплати на А.К.М. , ЕГН **********,***, ж.к.****** сумата 550 лв.разноски по компенсация пред въззивната инстанция.

 

     РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване ,а в частта ,с която се оставя без разглеждане въззивната жалба на А.К.М. подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.